М
О Т И
В И
към Решение
№ 312 от 31.10.2019 година,
постановена по АНД № 1033/2019 г. по описа
на Окръжен съд-Бургас
Съдебното
производство е образувано по внесено в Окръжен съд-Бургас постановление по чл.
375 от НПК от прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с което се предлага Г.Д.Г.
ЕГН ********** – обвиняем по
Досъдебно производство № 6/ 2017г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура-Бургас, Пор. № 13/ 2017г. по описа на същата прокуратура, да бъде освободен
от наказателна отговорност за извършено в периода 13.11.2009 – 04.03.2014 г., в гр.
Стара Загора и в гр.Бургас, престъпление по чл.255 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1
т.2,т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК, като
му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК.
В съдебно
заседание, прокурорът поддържа предложението, счита извършеното от обв.Г. престъпление
за съставомерно и доказано от обективна и субективна страна, въз основа на
събраните писмени и гласни доказателствени източници и извършените две графични
експертиза, предлага обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, на основание чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното и да бъде санкциониран с административно наказание
„Глоба” в размер на 2500 лева, като му бъдат възложените и сторените в
досъдебното производство деловодни разноски.
Редовно
призован, обв.Г.Г. се явява лично и с упълномощен защитник-адвокат. Защитникът отбелязва
наличието на противоречия в събраните на досъдебното производство доказателства
специално по отношение на инкриминираните фактури, за които извършената в
досъдебното производство графическа експертиза е дала заключение, че са
подписани от лицето К.
Д. К.
– сестра на обв. Г.. В тази връзка връзка формулира за доказателствени искания
за снабдяване на делото със справки от ТД на НАП-Стара Загора и от МВР за
установяване на обстоятелството, че в инкриминирания период сестрата на
обвиняемия постоянно е пребивава и е извършвала търговска дейност в гр.Г., област Стара Загора,
претендира назначаване на нова съдебно-почеркова експертиза на вещо лице от
НИКК, което отново да даде заключение от кого са положени подписите от името на
издателите на инкриминираните фактури, тъй като наличните експертизи не
съдържали информация за използваните от вещото лице методи и средства при
изследването на документите, както и за разпит в качеството на свидетел на
самата К. К.. С протоколно определение, обявено на страните в съдебното
заседание, изброените доказателствени искания са оставени без уважение като
неоснователни. В защитната реч, защитникът оспорва доказаността да обвинение от
обективна страна с твърдения, че процесните сделки всъщност са реално извършени
и съставените за тях документи вярно ги документират, отрича и субективната
съставомерност на деянието с аргументи, че обв. Г. поръчвал доставките по интернет
чрез заявка в специализиран сайт за електронна търговия, без да познава
контрагентите – доставчици, обв. Г. не бил част от група дружества, създадени с
цел извършване на данъчни измами и нямал представа за тази дейност, а сестра му
К. К. категорично отрекла да е подписвала от името на доставчика процесните
фактури, независимо от наличното експертно заключение в обратния смисъл.
Предлага обвиняемият да бъде признат за невинен и съответно оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В личната си
защита обв. Г. се солидаризира с аргументите на защитника и заявява, че той
също се чувствал измамен, дружеството му още съществува и осъществява търговска
дейност, което доказвало, че обвиняемият е нямал намерение да извършва измами с
ДДС, а също бил ощетен от деянието, без да го е извършил. В последната си дума
моли да бъде признат за невинен.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
След отделна и
съвкупна преценка на всички събрани в наказателното производство доказателства
и доказателствени средства, съдът възприе извод за установеност на следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият Г.Д.Г. ЕГН **********
е роден на *** ***, и живее в гр. Бургас, ********. Той е ***,
***** гражданин, ****** образование, ****, ***** и неосвобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава 8, Раздел IV от НК, работи като шофьор в „Б.Т. 2008“ ООД ЕИК *******, град
Бургас.
През 2008 година обв. Г.Г. и свид. И. А. учредили
търговско дружество с наименование „Б.Т. 2008“ ООД ЕИК *****, вписано в Търговския регистър първоначално със
седалище и адрес на управление в гр. Бургас, *******, съвпадащи с домашния
адрес на свид. А.. Основната
дейност на търговеца се свеждала до транспорт на стоки. Г. и А. били съдружници,
а обв. А. бил определен и за управител и представляващ „Б.Т. 2008“ ООД. Свид. А.
бил ангажиран основно с ремонт и поддръжка на автомобилния парк, без да участва
и да е наясно в детайли с осъществяваната от обвиняемия ръководна дейност като
управител. В качеството на управител и представляващ дружеството, в целия
инкриминиран период обв. Г.Г. лично и изцяло ръководел оперативна дейност на
дружеството, включително сключвал сделки за доставки на резервни части и консумативи
за автомобилите на дружеството, организирал плащанията, документооборота и
счетоводството на дружеството. На 09.05.2008
г. „Б.Т. 2008“ ООД било регистрирано по ДОПК и получило обща данъчна
регистрация, а на 09.07.2008 г. било
регистрирано и по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) като данъчно
задължено лице, осъществявящо независима икономическа дейност.
По избор на обв. Г., воденето на счетоводството на
„Б.Т. 2008“ ООД в разследвания период било възложено на свид. Г. Б., която
била счетоводител, и наред с това едноличен собственик и управител на „И. – 85” ЕООД - търговско дружество, специализирано в счетоводни,
одиторски услуги и данъчни консултации. В същото дружество работел и свид.Е. Б. - племенник на свид.Б., който разполагал с издаден на негово име електронен
подпис.
Между обв. Г. и свид. Б. се установила система на работа, съгласно която
обвиняемият предоставял на счетоводителя съответните счетоводни документи - фактури,
фискални бонове, приемо - предавателни протоколи и др., нужни за счетоводното
обслужване на „Б.Т. 2008“ ООД, без на счетоводителя да се предоставят детайли
относно произхода на книжата и документираните с тях сделки, и съответно без на
свид. Б. да се предоставя достъп до
паричните средства и банковите сметки на дружеството. С изрично пълномощно от
28.05.2008 г. обв. Г., в качеството си на управител на „Б.Т. 2008“ ООД, упълномощил
свид.Б. да подава данъчните декларации
и дневниците за ДДС, както и всички други декларации, касаещи търговската
дейност на дружеството, подлежащи на подаване пред органите на приходната
администрация. Обвиняемият депозирал и справка до НАПв смисъл, че счетоводството на „Б.Т.
2008“ ООД ще се води в „И. – 85” ЕООД,
и свид. Б. е лицето, упълномощено да
осъществява контакти с НАП във връзка с дейността на „Б.Т. 2008“ ООД. Пълномощното
и справката до НАП били изготвени и подадени в НАП, преди да е бил сключен
договор със свид. Б. или с
представляваното от нея „И. – 85” ЕООД за
счетоводното обслужване на „Б.Т. 2008“ ООД.
На 09.01.2009 г. в ТД на НАП - Бургас било
входирано заявление от „И. – 85” ЕООД
чрез свид.Б., като физическо лице – притежател
на универсален електронен подпис (УЕП), за това, че от името на „Б.Т. 2008“ ООД
ще бъдат ползвани електронните услуги, предоставяни от НАП чрез УЕП, съответно
ще бъдат подавани по електронен път и подписвани с УЕП документи, вкл.
декларации, документи или данни по ЗДДС. Фактически, в инкриминирания период
свид. Б. подавала тези документи до НАП
по електронен път, ползвайки УЕП, регистриран на името на племеника й.
На 08.04.2009 г. в Търговския регистър били
вписани изменения в обстоятелствата, подлежащи на вписване относно „Б.Т. 2008“
ООД, като седалището и адресът на управление на дружеството били променени от гр.
Бургас, *********, в гр. Г., ул. „С. П.” № ***,
област Стара Загора, на който адрес по това време фактически живеел обв. Г..
Тази промяна наложила документите и данните, свързани с данъчното облагане на
дейността на дружеството, занапред да бъдат подавани в офис Стара Загора на ТД
на НАП - Пловдив.
На 22.10.2009 г. в ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора постъпило заявление от „И. – 85” ЕООД чрез свид.Б. като
физическо лице, притежаващо универсален електронен подпис (УЕП), за това, че от
името на „Б.Т. 2008“ ООД
ще бъдат ползвани електронните услуги, предоставяни от НАП чрез УЕП, и
по-конкретно че ще бъдат подавани по електронен път и подписвани с УЕП
документи, вкл. декларации, документи или данни по ЗДДС и по ЗКПО. Подаването
на тези книжа било осъществявано фактически от свид.Б. чрез УЕП.
На 10.03.2010 г. седалището и адресът на управление на „Б.Т. 2008“
ООД отново били променени от гр. Г., област
Стара Загора, на гр.Бургас, *********, която
промяна обаче била отразена по-късно по партидата на дружеството в Търговския
регистър.
На 15.03.2011г. в ТД на НАП - Бургас постъпило
заявление от „Б.Т. 2008“ ООД, с което свид.Е. Б. бил упълномощен като физическо лице, притежаващо универсален
електронен подпис (УЕП), да ползва от името на дружеството електронните услуги, предоставяни от НАП чрез УЕП, и
по-конкретно да
подава по електронен път и подписва с УЕП документи, вкл. декларации, документи или данни по ЗДДС и по
ЗКПО. Както и
дотогава, подаването на тези
книжа било осъществявано фактически от свид.Б. чрез УЕП.
В периода 2009-2012г. обв. Г.Г. се сдобил по неизвестен
за съда начин с данъчни фактури по ЗДДС, с посочени в тях издатели „К.Т.86“ ЕООД ЕИК ********, „ДМ И.“ ЕООД ЕИК *******, „И. – 07“ ЕООД ЕИК
********, „С. – 99“ ЕООД ЕИК ****** и „С.“
ЕООД ЕИК *********.
В споменатите фактури били документирани облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки
на стоки – автомобилни резервни части, автомобилни гуми и консумативи за ремонт
и поддръжка на автомобили, и доставки на услуги – ремонт, с доставчици –
изброените по-горе търговци, като издатели на фактурите, и получател - „Б.Т. 2008“
ООД, представлявано от обв. Г.. Доставките, отразени в издадените от изброените
дружества фактури, не били реално извършени и съответно получени и заплатени от
получателя „Б.Т. 2008“ ООД, самите
фактури пък не били издадени и подписани от лицата, представляващи тези тези
дружества, но въпреки това фактурите и
придружаващите ги фискални бонове и протоколи били предадени от обв. Г. на
свид. Г.Б.. Последната ги включила в
счетоводното отчитане дейността на дружеството за съответните данъчни периоди,
отразила ги като облагаеми доставки в дневниците за покупки и в ежемесечно
подаваните пред НАП справки – декларации по ЗДДС като доставки с право на пълен
данъчен кредит. Използването на фактурите, издадени от „К.Т.86“ ЕООД ЕИК *******, „ДМ И.“ ЕООД ЕИК ******, „И. – 07“ ЕООД ЕИК *******, „С. – 99“
ЕООД ЕИК ******* и „С.“ ЕООД ЕИК ******* в счетоводството на „Б.Т. 2008“ ООД и отразяването им в
информацията (ежемесечни справки –декларации и отчетни регистри по ЗДДС, и
годишни данъчни декларации по ЗКПО), предоставяна от името на дружествотопред органите
по приходите, протекло при следващата по-долу хронология.
І. По
Закона за данък върху добавената стойност
2009 година
На 13.11.2009 г. в град Стара Загора, свид. Г. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП -
Пловдив, офис Стара Загора, справка-декларация за данък върху добавената
стойност (СДДДС) по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх. № 24001120948/13.11.2009 г. за „Б.Т. 2008“ ООД, ведно с дневник за покупки по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС, за данъчен период месец октомври 2009 г., в които били включени предадените й от обв. Г. първични счетоводни
документи, сред които фактура № 360/09.10.2009 г. с фискален бон и фактура №
361/12.10.2009 г. с фискален бон, издадени от „К.Т.86” ЕООД ЕИК ******, с получател
и платец „Б.Т. 2008“ ООД. Двете фактури имали за предмет доставка на
авточасти, машинно масло и антифриз. Фактура № 360/09.10.2009 г. с фискален бон
била с данъчна основа в размер на 4807 лева и ДДС в размер на 961.40 лева, а
фактура № 361/12.10.2009 г. с фискален бон била с данъчна основа в размер на
4795 лева и ДДС в размер на 959 лева. В дневника
за покупки и в СДДДС за м.октомври 2009
г. на „Б.Т. 2008“ ООД счетоводителят включил размерите на данъчните
основи и на ДДС по двете посочени фактури при формиране на размерите на
данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по ЗДДС за данъчния период. Процесните фактури били
предадени на свид.Б. от обв. Г. именно за целите на данъчното деклариране и
отчитане по реда на ЗДДС, с оглед формиране на по-висок размер на данъчния кредит, както и за целите на годишното облагане с
корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за
данъчната 2009 година, с оглед намаляване на данъчната основа и
определяне на данъка в по-нисък размер. Сделките,
отразени в споменатите фактури, не били реално извършени, фактурите не били
подписани от надлежен представител на издателя „К.Т.86” ЕООД, но обв. Г. не уведомил за тези обстоятелства
счетоводителя Б., и тя добросъвестно отразила и двете фактури в счетоводството
на дружеството и в подадената за периода СДДДС. Въз основа на тези фактури „Б.Т. 2008“ ООД приспаднало неследващ му се поради
неосъществените доставки данъчен кредит за отразения във фактурите ДДС, в общ
размер 1920.40 лева.
2010
година
На 11.03.2010 г., в град Стара Загора, свид. Г. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП -
Пловдив, офис Стара Загора, справка-декларация за данък върху добавената
стойност (СДДДС) по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх. №
24001149623/11.03.2010 г. за „Б.Т.
2008“ ООД, ведно с дневник за
покупки по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС, за данъчен период месец месец февруари
2010 г., в които били включени предадените й от обв. Г.
първични счетоводни документи, сред които фактура № 343/02.02.2010
г. с фискален бон, издадена от „ДМ И.“ ЕООД ЕИК *****. Във фактурата била отразена доставка на автомобилни гуми с данъчна основа
в размер на 1333.33 лева, и ДДС в размер на 266.67 лева. В дневника
за покупки и в СДДДС за м.февруари 2009 г. на „Б.Т. 2008“ ООД
счетоводителят включил размера на данъчната основа и на начисления ДДС по посочената фактура при
формиране на размерите на данъчната основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит по ЗДДС за
данъчния период. Процесната фактура била предадена на свид.Б. от обв. Г. именно за целите на
данъчното деклариране и отчитане по реда на ЗДДС, с оглед формиране на по-висок
размер на данъчния кредит,
както и за целите на годишното облагане с корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчната 2010 година, с оглед намаляване на данъчната основа и
определяне на данъка в по-нисък размер. Сделката,
отразена в разглежданата фактура, не била реално извършена, фактурата не била
подписани от надлежен представител на издателя „ДМ И.“ ЕООД, но
обв. Г. не уведомил за тези обстоятелства счетоводителя Б., и тя добросъвестно
отразила фактурата в счетоводството на дружеството и в подадената за периода
СДДДС. Въз основа на тази фактура „Б.Т.
2008“ ООД приспаднало неследващ му се
поради неосъществената доставка данъчен кредит за отразения във фактурата ДДС,
в размер на 266.67 лева.
2011
година
На 06.07.2011 г. в град Бургас, свид. Г.Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас, справка-декларация за данък върху добавената
стойност (СДДДС) по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх. №
02001465044/06.07.2011 г. за „Б.Т.
2008“ ООД, ведно с дневник за
покупки по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС, за данъчен период месец месец юни 2011
г., в които били включени предадените й
от обв. Г. първични счетоводни документи, сред които фактура № 445/15.06.2011
г. с фискален бон с данъчна основа в размер на 1583.33 лева и ДДС в размер на
316.67 лева, издадена от „С. – 99“ ЕООД ЕИК ******. В дневника за покупки и в СДДДС за
м. юни 2011г. на „Б.Т. 2008“ ООД счетоводителят включил размера на данъчната основа и на начисления ДДС по посочената фактура при
формиране на размерите на данъчната основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит по ЗДДС за
данъчния период. Процесната фактура била предадена на свид.Б. от обв. Г. именно за целите на
данъчното деклариране и отчитане по реда на ЗДДС, с оглед формиране на по-висок
размер на данъчния кредит,
както и за целите на годишното облагане с корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчната 2011 година, с оглед намаляване на данъчната основа и
определяне на данъка в по-нисък размер. Сделката,
отразена в разглежданата фактура, не била реално извършена, фактурата не била
подписани от надлежен представител на издателя „С. – 99“ ЕООД, но
обв. Г. не уведомил за тези обстоятелства счетоводителя Б., и тя добросъвестно
отразила фактурата в счетоводството на дружеството и в подадената за периода
СДДДС. Въз основа на тази фактура „Б.Т.
2008“ ООД приспаднало неследващ му се
поради неосъществената доставка данъчен кредит за отразения във фактурата ДДС,
в размер на 316.67 лева.
На 05.08.2011 г. в град Бургас, свид. Г. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас, справка-декларация за данък върху добавената
стойност (СДДДС) по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх. №
02001476027/05.08.2011 г. за „Б.Т.
2008“ ООД, ведно с дневник за
покупки по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС, за данъчен период месец месец юли 2011 г. В справката и дневника за покупки били включени предадените от обв. Г. на свид. Б. първични счетоводни
документи, сред които фактура № 550/08.07.2011
г. с фискален бон с данъчна основа в размер на 1041.60 лева и ДДС в размер на
208.40 лева, фактура № 553/16.07.2011 г. с фискален бон с данъчна основа в
размер на 1125 лева и ДДС в размер на 225 лева, и фактура № 560/25.07.2011 г. с
фискален бон с данъчна основа в размер на 1333.33 лева и ДДС в размер на 266.66
лева, трите издадени от „С. – 99“ ЕООД, и
съответно по фактура № 408/08.07.2011 г. с фискален бон с данъчна основа в размер на
1133.33 лева и ДДС в размер на 226.66 лева, фактура № 428/14.07.2011 г. с
фискален бон с данъчна основа в размер на 1208.33 лева и ДДС в размер на 241.66
лева, и фактура № 461/25.07.2011 г. с фискален бон с данъчна основа в размер на
991.66 лева и ДДС в размер на 198.34 лева, трите издадени от „И. – 07“ ЕООД ЕИК *******. В дневника за покупки и в СДДДС за м. юли 2011 г. на „Б.Т. 2008“ ООД счетоводителят включил размерите на данъчните
основи и на ДДС по шестте посочени
фактури при формиране на размерите на данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит по ЗДДС за
данъчния период. Процесните фактури били предадени на свид.Б. от обв. Г. именно
за целите на данъчното деклариране и отчитане по реда на ЗДДС, с оглед
формиране на по-висок размер на данъчния кредит,
както и за целите на годишното облагане с корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчната 2011 година, с оглед намаляване на данъчната основа и
определяне на данъка в по-нисък размер. Сделките,
отразени в споменатите фактури, не били реално извършени, фактурите не били
подписани от надлежни представители на посочените като техни издатели „С. – 99“ ЕООД и „И. – 07“ ЕООД ЕИК ******, но обв. Г. не уведомил за тези обстоятелства счетоводителя Б., и тя
добросъвестно отразила и шестте фактури в счетоводството на дружеството и в
подадената за периода СДДДС. Въз основа на тези фактури „Б.Т. 2008“ ООД приспаднало неследващ му се поради
неосъществените доставки данъчен кредит за отразения във фактурите ДДС, в общ
размер 1366.66 лева.
На 10.09.2011
г. в град Бургас, свид. Г. Б. подала по
електронен път пред ТД на НАП - Бургас,
справка-декларация за данък върху добавената стойност (СДДДС) по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх. № 02001488140/10.09.2011 г.
за „Б.Т. 2008“ ООД, ведно с дневник за покупки по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС, за данъчен период месец август 2011 г. В справката и дневника за покупки били включени предадените
от обв. Г. на свид. Б. първични
счетоводни документи, сред които и фактура № 326/05.07.2011 г. с фискален бон с
данъчна основа в размер на 750 лева
и ДДС в размер на 150 лева, издадена от „С. – 99“ ЕООД ЕИК ********. В дневника за покупки и в СДДДС за м. август
2011г. на „Б.Т. 2008“ ООД счетоводителят включил размера на данъчната основа и на начисления ДДС по посочената фактура при
формиране на размерите на данъчната основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит по ЗДДС за
данъчния период. Процесната фактура била предадена на свид.Б. от обв. Г. именно за целите на
данъчното деклариране и отчитане по реда на ЗДДС, с оглед формиране на по-висок
размер на данъчния кредит,
както и за целите на годишното облагане с корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчната 2011 година, с оглед намаляване на данъчната основа и
определяне на данъка в по-нисък размер. Сделката,
отразена в разглежданата фактура, не била реално извършена, фактурата не била
подписани от надлежен представител на издателя „С. – 99“ ЕООД, но
обв. Г. не уведомил за тези обстоятелства счетоводителя Б., и тя добросъвестно
отразила фактурата в счетоводството на дружеството и в подадената за периода
СДДДС. Въз основа на тази фактура „Б.Т.
2008“ ООД приспаднало неследващ му се
поради неосъществената доставка данъчен кредит за отразения във фактурата ДДС,
в размер на 150.00 лева.
2012
година
На 11.01.2012 г. в град Бургас, свид. Г.Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас, справка-декларация за данък върху добавената
стойност (СДДДС) по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх. №
02001531519/11.01.2012 г. за „Б.Т.
2008“ ООД, ведно с дневник за
покупки по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС, за данъчен период месец декември 2011 г.
В справката и дневника за покупки били включени предадените от обв. Г. на свид. Б. първични счетоводни
документи, сред които и фактура №
369/02.12.2011 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 02.12.2011
г., с данъчна основа в размер
на 650 лева и ДДС в размер на 130 лева, фактура № 382/04.12.2011 г. с фискален
бон и приемо - предавателен протокол от 04.12.2011 г., с данъчна основа в размер на 641.66 лева и ДДС в
размер на 128.34 лева, фактура № 398/19.12.2011 г. с фискален бон и приемо -
предавателен протокол от 19.12.2011г., с данъчна основа в размер на 658.33 лева и ДДС в размер на 131.67 лева (отразен във фактурата в размер на 134.67 лева), фактура № 414/22.12.2011 г. с фискален бон и
приемо - предавателен протокол от 22.12.2011г., с данъчна основа в размер на 666.66 лева и ДДС в размер на 133.34 лева,
фактура № 429/27.12.2011 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 27.08.2012 г. с данъчна основа в размер на 666.66
лева и ДДС в размер на 133.34 лева, и фактура № 456/30.12.2011 г. с фискален
бон и приемо - предавателен протокол от 30.12.2011 г. с данъчна основа в размер
на 616.66 лева и ДДС в размер на 123.34 лева, всички издадени от „С.“ ЕООД ЕИК ********. В дневника за покупки и в СДДДС за м. декември 2011 г. на „Б.Т. 2008“ ООД
счетоводителят включил размерите на данъчните основи и на ДДС по шестте посочени фактури при формиране на размерите на
данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по ЗДДС за данъчния период. Процесните фактури били
предадени на свид.Б. от обв. Г. именно за целите на данъчното деклариране и
отчитане по реда на ЗДДС, с оглед формиране на по-висок размер на данъчния кредит, както и за целите на годишното облагане с
корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за
данъчната 2011 година,
с оглед намаляване на данъчната основа и определяне на данъка в по-нисък
размер. Сделките, отразени в споменатите фактури, не били
реално извършени, фактурите не били подписани от надлежен представител на посоченото
като техен издател дружество „С.“ ЕООД, но
обв. Г. не уведомил за тези обстоятелства счетоводителя Б., и тя добросъвестно
отразила и шестте фактури в счетоводството на дружеството и в подадената за
периода СДДДС. Въз основа на тези фактури „Б.Т. 2008“ ООД приспаднало неследващ му се поради
неосъществените доставки данъчен кредит за отразения във фактурите ДДС, в общ
размер 779.99 лева.
На 11.04.2012 г. в град Бургас, свид. Г. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас, справка-декларация за данък върху добавената
стойност (СДДДС) по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх. №
02001570826/11.04.2012 г. за „Б.Т.
2008“ ООД, ведно с дневник за
покупки по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС, за данъчен период месец март 2012 г. В справката и дневника за покупки били включени предадените
от обв. Г. на свид. Б. първични
счетоводни документи, сред които и фактура №
356/21.03.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 21.03.2012
г. с данъчна основа в размер на 1500 лева и ДДС в размер на 300 лева, фактура №
362/15.03.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 15.03.2012
г. с данъчна основа в размер на 1800 лева и ДДС в размер на 360 лева, фактура №
373/26.03.2012 г. с фискален бон с данъчна основа в размер на 1900 лева и ДДС в
размер на 380 лева, и фактура № 387/28.03.2012 г. с фискален бон и приемо -
предавателен протокол от 28.03.2012 г. е данъчна основа в размер на 1450 лева и
ДДС в размер на 290 лева, четирите
издадени от „С.“ ЕООД ЕИК *******. В дневника за покупки и в СДДДС за м. март 2012 г. на „Б.Т. 2008“ ООД счетоводителят включил размерите на данъчните
основи и на ДДС по четирите посочени
фактури при формиране на размерите на данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит по ЗДДС за
данъчния период. Процесните фактури били предадени на свид.Б. от обв. Г. именно
за целите на данъчното деклариране и отчитане по реда на ЗДДС, с оглед
формиране на по-висок размер на данъчния кредит,
както и за целите на годишното облагане с корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчната 2012 година, с оглед намаляване на данъчната основа и
определяне на данъка в по-нисък размер. Сделките,
отразени в споменатите фактури, не били реално извършени, фактурите не били
подписани от надлежен представител на посоченото като техен издател
дружество „С.“ ЕООД, но
обв. Г. не уведомил за тези обстоятелства счетоводителя Б., и тя добросъвестно
отразила и четирите фактури в счетоводството на дружеството и в подадената за
периода СДДДС. Въз основа на тези фактури „Б.Т. 2008“ ООД приспаднало неследващ му се поради
неосъществените доставки данъчен кредит за отразения във фактурите ДДС, в общ
размер 1330.00 лева.
На 13.08.2012 г. в град Бургас, свид. Г. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас, справка-декларация за данък върху добавената
стойност (СДДДС) по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх. №
02001623145/13.08.2012 г. за „Б.Т.
2008“ ООД, ведно с дневник за
покупки по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС, за данъчен период месец юли 2012 г. В справката и дневника за покупки били включени предадените
от обв. Г. на свид. Б. първични
счетоводни документи, сред които и фактура №
231/03.07.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 27.07.2012 г., с данъчна основа в размер на 1800 лева и ДДС в размер на 360 лева, фактура
№ 334/11.07.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от
20.07.2012г. с данъчна основа в размер на 1700 лева и ДДС в размер на 340 лева,
фактура № 392/16.07.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от
16.07.2012 г. с данъчна основа в размер на 1650 лева и ДДС в размер на 330
лева, фактура № 409/20.07.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен
протокол от 20.07.2012 г. с данъчна основа в размер на 5300 лева и ДДС в размер
на 1060 лева, фактура № 462/24.07.2012 г. с фискален бон и приемо -
предавателен протокол от 24.07.2012 г. с данъчна основа в размер на 1780 лева и
ДДС в размер на 356 лева, и фактура №
496/27.07.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 27.07.2012
г. с данъчна основа в размер на 2138.33 лева и ДДС в размер на 427.67 лева, всички издадени от „С.“ ЕООД ЕИК ********. В дневника за покупки и в СДДДС за м. юли 2012 г. на „Б.Т. 2008“ ООД
счетоводителят включил размерите на данъчните основи и на ДДС по шестте посочени фактури при формиране на размерите на
данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по ЗДДС за данъчния период. Процесните фактури били
предадени на свид.Б. от обв. Г. именно за целите на данъчното деклариране и
отчитане по реда на ЗДДС, с оглед формиране на по-висок размер на данъчния кредит, както и за целите на годишното облагане с
корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за
данъчната 2012 година,
с оглед намаляване на данъчната основа и определяне на данъка в по-нисък
размер. Сделките, отразени в споменатите фактури, не били
реално извършени, фактурите не били подписани от надлежен представител на
посоченото като техен издател дружество
„С.“ ЕООД, но обв. Г. не уведомил за тези обстоятелства
счетоводителя Б., и тя добросъвестно отразила шестте фактури в счетоводството
на дружеството и в подадената за периода СДДДС. Въз основа на тези фактури „Б.Т. 2008“ ООД приспаднало неследващ му се поради
неосъществените доставки данъчен кредит за отразения във фактурите ДДС, в общ
размер 2873.70 лева.
На 14.09.2012 г. в град Бургас, свид. Г. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас, справка-декларация за данък върху добавената
стойност (СДДДС) по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх. №
02001639861/14.09.2012 г. за „Б.Т.
2008“ ООД, ведно с дневник за
покупки по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС, за данъчен период месец август 2012 г. В справката и дневника за покупки били включени предадените
от обв. Г. на свид. Б. първични
счетоводни документи, сред които и фактура № 248/05.08.2012 г. с фискален бон и
приемо - предавателен протокол от 05.08.2012 г. с данъчна основа в размер на
1437.50 лева и ДДС в размер на 286.90 лева, фактура № 345/05.08.2012 г. с
фискален бон и приемо -
предавателен протокол от 05.08.2012 г. с данъчна основа в размер на 1625 лева и
ДДС в размер на 325 лева, фактура № 353/12.08.2012 г. с фискален бон и приемо -
предавателен протокол от 12.08.2012 г. с данъчна основа в размер на 1625 лева и
ДДС в размер на 325 лева, фактура № 347/15.08.2012 г. с фискален бон и приемо -
предавателен протокол от 15.08.2012 г. с данъчна основа в размер на 1662.50
лева и ДДС в размер на 332.50 лева, фактура № 357/22.08.2012 г. с фискален бон
с данъчна основа в размер на 1537.50 лева и ДДС в размер на 307.50 лева,
фактура № 365/26.08.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от
12.08.2012 г. с данъчна основа в размер на 1550 лева и ДДС в размер на 310
лева, фактура № 379/27.08.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен
протокол от 27.08.2012 г. с данъчна основа в размер на 1350 лева и ДДС в размер
на 270 лева, фактура № 381/28.08.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен
протокол от 28.08.2012 г. с данъчна основа в размер на 1370 лева и ДДС в размер
на 275 лева, и фактура № 393/31.08.2012 г. с фискален бон и приемо -
предавателен протокол от 31.08.2012 г. с данъчна основа в размер на 1260 лева и
ДДС в размер на 252 лева, всички
издадени от „С.“ ЕООД ЕИК *******. В дневника за покупки и в СДДДС за м. август 2012 г. на „Б.Т. 2008“ ООД счетоводителят включил размерите на данъчните
основи и на ДДС по деветте посочени
фактури при формиране на размерите на данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит по ЗДДС за
данъчния период. Процесните фактури били предадени на свид.Б. от обв. Г. именно
за целите на данъчното деклариране и отчитане по реда на ЗДДС, с оглед
формиране на по-висок размер на данъчния кредит,
както и за целите на годишното деклариране и облагане с корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчната 2012 година, с оглед намаляване на данъчната основа и
определяне на данъка в по-нисък размер. Сделките,
отразени в споменатите фактури, не били реално извършени, фактурите не били
подписани от надлежен представител на посоченото като техен издател
дружество „С.“ ЕООД, но
обв. Г. не уведомил за тези обстоятелства счетоводителя Б., и тя добросъвестно
отразила деветте фактури в счетоводството на дружеството и в подадената за
периода СДДДС. Въз основа на тези фактури „Б.Т. 2008“ ООД приспаднало неследващ му се поради
неосъществените доставки данъчен кредит за отразения във фактурите ДДС, в общ
размер 2683.50 лева.
На 12.10.2012 г. в град Бургас, свид. Г. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас, справка-декларация за данък върху добавената стойност
(СДДДС) по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх. № 02001651367/12.10.2012 г. за „Б.Т. 2008“ ООД, ведно с дневник за покупки по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС, за данъчен период месец септември
2012 г. В
справката и дневника за покупки били включени предадените от обв. Г. на свид. Б. първични счетоводни
документи, сред които и фактура №
233/05.09.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 05.09.2012
г. с данъчна основа в размер на 1670 лева и ДДС в размер на 334 лева, фактура №
236/11.09.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 11.09.2012
г. с данъчна основа в размер на 1780 лева и ДДС в размер на 356 лева, фактура №
239/19.09.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от
19.09.2012г. с данъчна основа в размер на 1890 лева и ДДС в размер на 378 лева,
фактура № 314/25.09.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от
25.09.2012 г. с данъчна основа в размер на 1990 лева и ДДС в размер на 398 лева
(изчислен в самата фактура в размер
на 368 лева), и фактура №
340/30.09.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 30.09.2012
г. с данъчна основа в размер на 1850 лева и ДДС в размер на 370 лева, всички издадени от „С.“ ЕООД ЕИК ********. В дневника за покупки и в СДДДС за м. септември 2012 г. на „Б.Т. 2008“ ООД
счетоводителят включил размерите на данъчните основи и на ДДС по петте посочени фактури при формиране на размерите на
данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по ЗДДС за данъчния период. Процесните фактури били
предадени на свид.Б. от обв. Г. именно за целите на данъчното деклариране и
отчитане по реда на ЗДДС, с оглед формиране на по-висок размер на данъчния кредит, както и за целите на годишното деклариране и
облагане с корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане
(ЗКПО) за данъчната 2012 година,
с оглед намаляване на данъчната основа и определяне на данъка в по-нисък
размер. Сделките, отразени в споменатите фактури, не били
реално извършени, фактурите не били подписани от надлежен представител на
посоченото като техен издател дружество „С.“ ЕООД, но
обв. Г. не уведомил за тези обстоятелства счетоводителя Б., и тя добросъвестно
отразила тези пет фактури в счетоводството на дружеството и в подадената за
периода СДДДС. Въз основа на тези фактури „Б.Т. 2008“ ООД приспаднало неследващ му се поради
неосъществените доставки данъчен кредит за отразения във фактурите ДДС, в общ
размер 1836.00 лева.
Общият размер на данъка върху добавената стойност,
чието установяване и плащане е било избегнато от „Б.Т. 2008“ ООД чрез използването на изброените фактури, възлиза
на 13 523.59 лева.
ІІ. По
Закона за корпоративното подоходно облагане
Паралелно с описаната в пункт І деятелност на обв.
Г. във връзка със задълженията на „Б.Т.
2008“ ООД по ЗДДС, и в логична връзка
с нея, чрез осчетоводяването на разходи по изброените по-горе фактури с
доставчици от „К.Т.86“ ЕООД ЕИК ******, „ДМ
И.“ ЕООД ЕИК ********, „И. – 07“ ЕООД ЕИК ********, „С. – 99“ ЕООД ЕИК ******* и „С.“ ЕООД ЕИК *******, и отразяването им в справките-декларации по
чл.125 ал.1 от ЗДДС и дневниците за покупки на дружеството за съответните
отчетни периоди, счетоводната и данъчната печалба на „Б.Т. 2008“ ООД за 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 години също
били противозаконно намалени.
2009
година
На 16.03.2010 г. в град Стара Загора, свид. Г. Б. подала пред ТД на НАП - Пловдив, офис Стара
Загора, годишна данъчна декларация
(ГДД) по чл.92 от ЗКПО с вх. № **********/16.03.2010 г. за „Б.Т. 2008“ ООД, отнасяща
се за данъчен период 2009 година. Съгласно подадената декларация, подписана от
обв. Г. като управител на дружеството, в разходите на „Б.Т. 2008“ ООД за 2009 година били включени неизвършени
разходи за данъчните основи по неосъществени доставки в общ размер на 9602 лева
по фактура № 360/09.10.2009 г. и фактура № 361/12.10.2009 г., двете издадени от
„К.Т.86“ ЕООД ЕИК *******.
Подписвайки годишната данъчна декларация, Г. потвърдил неистина в данъчната
декларация на представляваното от него дружество, като сам използвал цитираните
две фактури, представляващи документи с невярно съдържание, при упражняване
стопанската дейност на „Б.Т. 2008“ ООД. Наред с това, в условията на посредствено
извършителство, чрез добросъвестно действащата свид. Б., която не знаела, че
сделките по фактурите не са реално извършени, обв. Г. използвал същите
документи с невярно съдържание и при водене на счетоводството на „Б.Т. 2008“ ООД, и по този начин избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения на представляваното от него дружество в размер
на 960.20 лева корпоративен данък.
Съгласно чл.77 ал.1 вр. чл.23 ал.2 т.1 от ЗКПО
разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство, не се признават за целите на закона. Съгласно
разпоредбата на чл.26 т.2 от ЗКПО, за данъчни цели не се признават счетоводни
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. В
действителност разходите, осчетоводени по включените в счетоводството две
фактури с доставчик „К.Т.86“ ЕООД, с обща стойност на данъчната основа без ДДС
- 9602 лева, не били реално извършени, и не следвало да бъдат включвани като
разходи в счетоводството на „Б.Т.
2008“ ООД.
Чрез включване стойността на посочените фактури в
счетоводството и отчитането им като разходи в годишната данъчна декларация по
ЗКПО, обв. Г. лично и чрез посредствения извършител сви. Г. Б. неправомерно завишил размера на
разходите на дружеството, и съответно намалил неговия счетоводен финансов
резултат, декларирайки данъчна основа за облагане с корпоративен данък,
по-малка с 9602 лева от действителната, а като резултат избегнал установяването
и плащането на дължимия от „Б.Т.
2008“ ООД корпоративен данък в размер
на 960.20 лева чрез невярно деклариране в годишната декларация на разходи, които
реално не били извършени.
2010
година
На 14.03.2011 г. в град Бургас, свид. Г. Б. подала пред ТД на НАП - Бургас годишна данъчна
декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с вх. № **********/14.03.2011 г. за „Б.Т. 2008“ ООД, отнасяща
се за данъчен период 2010 година. Съгласно подадената декларация, подписана от
обв. Г. като управител на дружеството, в разходите на „Б.Т. 2008“ ООД за 2010 година бил включен неизвършен разход за
данъчната основа по неосъществена доставка в размер на 1333.33 лева по фактура
№ 343/02.02.2010 г. с доставчик „ДМ И.“ ЕООД
ЕИК ******. Подписвайки годишната
данъчна декларация, Г. потвърдил неистина в данъчната декларация на
представляваното от него дружество, като сам използвал цитираната фактура,
представляваща документ с невярно съдържание, при упражняване стопанската
дейност на „Б.Т. 2008“ ООД. Наред с това, в условията на посредствено
извършителство, чрез добросъвестно действащата свид. Б., която не знаела, че
сделката по цитираната фактура не е реално извършена, обв. Г. използвал същия
документ с невярно съдържание и при водене на счетоводството на „Б.Т. 2008“ ООД, и по този начин избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения на представляваното от него дружество в размер
на 133.33 лева корпоративен данък.
Съгласно чл.77 ал.1 вр. чл.23 ал.2 т.1 от ЗКПО
разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство, не се признават за целите на закона. Съгласно
разпоредбата на чл.26 т.2 от ЗКПО, за данъчни цели не се признават счетоводни
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. В
действителност разходите, осчетоводени по включената в счетоводството фактура с
доставчик „ДМ И.“ ЕООД, с
данъчна основа от 1333.33 лева без ДДС, не били реално извършени, и не следвало
да бъдат включвани като такива в счетоводството на „Б.Т. 2008“ ООД.
Чрез включване стойността на посочената фактура в
счетоводството и отчитането й като разход в годишната данъчна декларация по
ЗКПО, обв. Г. лично и чрез посредствения извършител сви. Г. Б. неправомерно завишил размера на
разходите на дружеството, и съответно намалил неговия счетоводен финансов
резултат, декларирайки данъчна основа за облагане с корпоративен данък,
по-малка с 1333.33 лева от действителната, а като резултат избегнал
установяването и плащането на дължимия от „Б.Т. 2008“ ООД корпоративен данък в размер на 133.33 лева чрез
невярно деклариране в годишната декларация на разходи, които реално не били извършени.
2011 година
На 09.03.2012 г. в град Бургас, свид. Г. Б. подала пред ТД на НАП - Бургас годишна данъчна
декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с вх. № 024351200096222/09.03.2012 г. за „Б.Т. 2008“ ООД, отнасяща
се за данъчен период 2011 година. Съгласно подадената декларация, подписана от
обв. Г. като управител на дружеството, в разходите на „Б.Т. 2008“ ООД за 2011 година били включени неизвършени
разходи за данъчните основи по неосъществени доставки в общ размер на 13 067.06
лева по фактура № 445/15.06.2011 г., фактура № 550/08.07.2011 г., фактура №
553/16.07.2011 г., фактура № 560/25.07.2011 г., и фактура № 326/05.07.2011 г.,
издадени от „С. – 99“ ЕООД ЕИК ******,
по неосъществени доставки по фактура № 408/08.07.2011 г., фактура №
428/14.07.2011 г. и фактура № 461/25.07.2011 г., издадени от „И. – 07“ ЕООД ЕИК *******, и по неосъществени доставки по фактура №
369/02.12.2011 г., фактура № 382/04.12.2011 г., фактура № 398/19.12.2011 г.,
фактура № 414/22.12.2011 г., фактура № 429/27.12.2011 г. и по фактура №
456/30.12.2011 г., издадени от „С.“ ЕООД ЕИК ********. Подписвайки годишната данъчна декларация, Г.
потвърдил неистина в данъчната декларация на представляваното от него
дружество, като сам използвал цитираните 14 фактури, представляващи неистински документи
с невярно съдържание, както и неистински документи с невярно съдържание -
приемо - предавателен протокол от 02.12.2011 г. към фактура № 369/02.12.2011
г., приемо - предавателен протокол от 04.12.2011 г. към фактура №
382/04.12.2011 г., приемо - предавателен протокол от 19.12.2011 г. към фактура
№ 398/19.12.2011 г., приемо - предавателен протокол от 22.12.2011 г. към
фактура № 414/22.12.2011 г., приемо - предавателен протокол с посочена дата на
съставяне 27.08.2012 г. към фактура № 429/27.12.2011 г. и приемо - предавателен
протокол от 30.12.2011 г. към фактура № 456/30.12.2011 г. с доставчик и
предаваща страна „С.“ ЕООД ЕИК ******* относно неосъществени сделки с
неистински подписи от името на представител на доставчика, при упражняване
стопанската дейност на „Б.Т. 2008“ ООД. Наред с това, в условията на посредствено
извършителство, чрез добросъвестно действащата свид. Б., която не знаела, че
сделките по фактурите не са реално извършени, обв. Г. използвал същите
документи с невярно съдържание и при водене на счетоводството на „Б.Т. 2008“ ООД, и по този начин избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения на представляваното от него дружество в размер
на 1306.71 лева корпоративен данък.
Съгласно чл.77 ал.1 вр. чл.23 ал.2 т.1 от ЗКПО
разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство, не се признават за целите на закона. Съгласно
разпоредбата на чл.26 т.2 от ЗКПО, за данъчни цели не се признават счетоводни
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. В
действителност разходите, осчетоводени по включените в счетоводството фактури и
приемо-предавателни протоколи с доставчикци „С. – 99“ ЕООД, „И. – 07“ ЕООД и „С.“
ЕООД ЕИК *******, и приемо-предавателните
протоколи към фактурите с доставчик „С.“ ЕООД ЕИК ********, с обща стойност на данъчните основи без ДДС - 13
067.06 лева, не били реално извършени, и не следвало да бъдат включвани като
разходи в счетоводството на „Б.Т.
2008“ ООД.
Чрез включване стойността на посочените фактури в
счетоводството и отчитането им като разходи в годишната данъчна декларация по
ЗКПО, обв. Г. лично и чрез посредствения извършител сви. Г. Б. неправомерно завишил размера на
разходите на дружеството, и съответно намалил неговия счетоводен финансов
резултат, декларирайки данъчна основа за облагане с корпоративен данък,
по-малка с 13 067.06 лева от действителната, а като резултат избегнал
установяването и плащането на дължимия от „Б.Т. 2008“ ООД корпоративен данък в размер на 1306.71 лева чрез
невярно деклариране в годишната декларация на разходи, които реално не били извършени.
2012
година
На 28.02.2013 г. в град Бургас, свид. Г. Б. подала пред ТД на НАП - Бургас годишна данъчна
декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с вх. № 024351300077181/28.02.2013 г. за „Б.Т. 2008“ ООД, отнасяща
се за данъчен период 2012 година.
Съгласно подадената декларация, подписана от обв. Г. като управител на
дружеството, в разходите на „Б.Т.
2008“ ООД за 2012 година били
включени неизвършени разходи за данъчните основи по неосъществени доставки в
общ размер 3602.12 лева (в големи размери по смисъла на чл.255 ал.1 от НК) по фактура
№ 356/21.03.2012 г., фактура № 362/15.03.2012 г., фактура № 373/26.03.2012 г.,
фактура № 387/28.03.2012 г., фактура №
231/03.07.2012 г., фактура № 334/11.07.2012 г., фактура № 392/16.07.2012 г.,
фактура № 409/20.07.2012 г., фактура № 462/24.07.2012г., фактура №
496/27.07.2012 г., фактура № 248/05.08.2012 г., фактура № 345/05.08.2012 г.,
фактура № 353/12.08.2012 г., фактура № 379/27.08.2012 г., фактура №
393/31.08.2012 г., фактура № 233/05.09.2012 г., фактура № 236/11.09.2012 г.,
фактура № 239/19.09.2012 г. и по фактура № 314/25.09.2012 г., всички издадени
от „С.“ ЕООД ЕИК *****, а в
данъчните амортизации за 2012 г. на „Б.Т.
2008“ ООД били включени данъчни
амортизации в размер на 375.43 лева във връзка с дълготрайни материални активи
по неосъществените доставки по фактура № 347/15.08.2012 г., фактура № 357/ 22.08.2012
г., фактура № 365/26.08.2012г., фактура № 381/28.08.2012 г. и по фактура №
340/30.09.2012 г., всички издадени от „С.“ ЕООД ЕИК *******, които били отчетени по дебита на сметка 205
„Транспортни средства“ на „Б.Т.
2008“ ООД и така формирали данъчен
амортизируем актив. Подписвайки годишната данъчна декларация, Г. потвърдил
неистина в данъчната декларация на представляваното от него дружество, като сам
използвал цитираните фактури, представляващи неистински документи с невярно
съдържание, както и неистински документи с невярно съдържание - приемо -
предавателен протокол от 21.03.2012 г. към фактура № 356/21.03.2012 г., приемо
- предавателен протокол от 15.03.2012 г. към фактура № 362/15.03.2012 г. и
приемо - предавателен протокол от 28.03.2012 г. към фактура № 387/28.03.2012
г., приемо - предавателен протокол с посочена дата на съставяне 27.07.2012 г.
към фактура № 231/03.07.2012 г., приемо - предавателен протокол от 11.07.2012
г. към фактура № 334/11.07.2012 г., приемо - предавателен протокол от
16.07.2012 г. към фактура № 392/16.07.2012 г., приемо - предавателен протокол
от 20.07.2012 г. към фактура № 409/20.07.2012 г., приемо - предавателен
протокол от 24.07.2012 г. към фактура № 462/24.07.2012 г., приемо -
предавателен протокол от 27.07.2012 г. към фактура № 496/27.07.2012 г., приемо
- предавателен протокол от 05.08.2012 г. към фактура № 248/05.08.2012г.,
приемо- предавателен протокол от 05.08.2012 г. към фактура № 345/05.08.2012 г., приемо -
предавателен протокол от 12.08.2012 г.
към фактура № 353/12.08.2012 г.,
приемо - предавателен протокол от 15.08.2012
г. към фактура № 347/15.08.2012 г.,
приемо - предавателен протокол от 26.08.2012
г. към фактура № 365/26.08.2012 г.,
приемо - предавателен протокол от 27.08.2012
г. към фактура № 379/27.08.2012 г.,
приемо - предавателен протокол от 28.08.2012
г. към фактура № 381/28.08.2012 г.,
приемо - предавателен протокол от 31.08.2012
г. към фактура № 393/31.08.2012 г.,
приемо - предавателен протокол от 05.09.2012
г. към фактура № 233/05.09.2012 г.,
приемо - предавателен протокол от 11.09.2012
г. към фактура № 236/11.09.2012г.,
приемо- предавателен протокол от 19.09.2012г. към фактура № 239/19.09.2012 г.,
приемо - предавателен протокол от 25.09.2012 г. към фактура № 314/25.09.2012 г.
и приемо - предавателен протокол от 30.09.2012 г. към фактура № 340/30.09.2012
г. с доставчик и предаваща страна „С.“ ЕООД относно неосъществени сделки с
неистински подписи от името на представител на предаващата страна по
протоколите, при упражняване стопанската дейност на „Б.Т. 2008“ ООД. Наред с това, в условията на посредствено
извършителство, чрез добросъвестно действащата свид. Б., която не знаела, че
сделките по фактурите не са реално извършени, обв. Г. използвал същите неистински
и с невярно съдържание документи и при водене на счетоводството на „Б.Т. 2008“ ООД, и по този начин избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения на представляваното от него дружество в големи размери
- 3602.12 лева корпоративен данък.
Съгласно чл.77 ал.1 вр. чл.23 ал.2 т.1 от ЗКПО
разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство, не се признават за целите на закона. Съгласно
разпоредбата на чл.26 т.2 от ЗКПО, за данъчни цели не се признават счетоводни
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. В
действителност разходите, осчетоводени по включените в счетоводството фактури и
приемо предавателни протоколи с доставчик „С.“ ЕООД ЕИК ******, с обща стойност на данъчните основи без ДДС - 35
645.83 лева, не били реално извършени, и данъчни амортизации в размер на 375.43
лева във връзка с дълготрайни материални активи по неизвършени доставки, общо в
размер на 36021.26 лева, не следвало да бъдат включвани като разходи в
счетоводството на „Б.Т. 2008“ ООД.
Чрез включване стойността на посочените фактури и
амортизационни отчисления в счетоводството и отчитането им като разходи в годишната
данъчна декларация по ЗКПО, обв. Г. лично и чрез посредствения извършител сви.
Г. Б. неправомерно завишил размера на
разходите на дружеството, и съответно намалил неговия счетоводен финансов
резултат, декларирайки данъчна основа за облагане с корпоративен данък,
по-малка с 36021.26 лева от действителната, а като резултат избегнал
установяването и плащането на дължимия от „Б.Т. 2008“ ООД корпоративен данък в големи размери - 3602.12
лева чрез невярно деклариране в годишната декларация на разходи, които реално не били извършени.
2013 година
На 04.03.2014 г. в град Бургас, свид. Г. Б. подала пред ТД на НАП - Бургас годишна данъчна
декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с вх. № 024351400102885/04.03.2014 г. за „Б.Т. 2008“ ООД, отнасяща
се за данъчен период 2013 година.
Съгласно подадената декларация, подписана от обв. Г. като управител на
дружеството, в данъчните амортизации на „Б.Т. 2008“ ООД за 2013 година били включени данъчни
амортизации в размер на 900.06 лева във връзка с дълготрайни материални активи
по неосъществени доставки по фактура № 347/15.08.2012 г., фактура №
357/22.08.2012 г., фактура № 365/26.08.2012 г., фактура № 381/28.08.2012 г. и
по фактура № 340/30.09.2012 г., издадени от „С.“ ЕООД ЕИК *********, които били отчетени по дебита на сметка 205
„Транспортни средства“ и така формирали данъчен амортизируем актив. Подписвайки
годишната данъчна декларация, обв.Г. потвърдил неистина в данъчната декларация
на представляваното от него дружество, като сам използвал цитираните фактури,
представляващи неистински документи с невярно съдържание, както и неистински
документи с невярно съдържаниеприемо - предавателен протокол от 15.08.2012 г.
към фактура № 347/15.08.2012 г., приемо - предавателен протокол от 26.08.2012
г. към фактура № 365/26.08.2012 г., приемо - предавателен протокол от
28.08.2012 г. към фактура № 381/28.08.2012 г., и приемо - предавателен протокол
от 30.09.2012 г. към фактура № 340/30.09.2012 г. с доставчик и предаваща страна
„С.“ ЕООД относно неосъществени сделки с неистински подписи от името на
представител на предаващата страна по протоколите, при упражняване стопанската
дейност на „Б.Т. 2008“ ООД. Наред с това, в условията на посредствено
извършителство, чрез добросъвестно действащата свид. Б., която не знаела, че
сделките по фактурите не са реално извършени, обв. Г. използвал същите неистински
и с невярно съдържание документи (фактури и приемо-предавателни протоколи) и
при водене на счетоводството на „Б.Т.
2008“ ООД, и по този начин избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения на представляваното от него
дружество в размер на 90.00 лева корпоративен
данък.
Съгласно чл.77 ал.1 вр. чл.23 ал.2 т.1 от ЗКПО
разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство, не се признават за целите на закона. Съгласно
разпоредбата на чл.26 т.2 от ЗКПО, за данъчни цели не се признават счетоводни
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. В
действителност начислените амортизационни отчисления за дълготрайни материални
активи по включените в счетоводството неистински и с невярно съдържание фактури
и приемо-предавателни протоколи с доставчик „С.“ ЕООД ЕИК ********, с обща стойност на данъчните амортизации от 900.06
лева, не следвало да бъдат включвани в данъчните амортизации на дружеството за 2013г., тъй като сделките по
казаните фактури и протоколи не били реално извършени.
Чрез начисляване на данъчни амортизации за
дълготрайни материални активи по неосъществени реално доставки в счетоводството
на дружеството и отчитането им като разходи в годишната данъчна декларация по
ЗКПО, обв. Г. лично и чрез посредствения извършител свид. Г. Б. неправомерно завишил
размера на разходите на дружеството, и съответно намалил неговия счетоводен
финансов резултат, декларирайки данъчна основа за облагане с корпоративен
данък, по-малка с 900.06 лева от действителната, а като резултат избегнал
установяването и плащането на дължимия от „Б.Т. 2008“ ООД корпоративен данък в размер на 90 лева чрез
невярно деклариране в годишната декларация на неправомерно начислени данъчни
амортизации.
Корпоративният данък, чието установяване и плащане
е било избегнато от „Б.Т. 2008“ ООД за данъчните периоди 2009, 2010, 2011, 2012 и
2013 години, е в общ размер на 6092.36
лева.
За дружестата, посочени като доставчици в
процесните фактури, касови бонове и приемо-предавателни протоколи, при
разследването било установено следното:
„К.Т.86” ЕООД ЕИК ****** било регистрирано на
09.02.2009 г. със седалище и адрес на управление в град София, район „Л.”, „С. Ц.”, офис ТОБ № ***, с едноличен собственик и управител лицето М. В. П. от
град В.. Пълномощник на П. като управител и представител на дружеството било
лицето Я. П. С..
На 20.02.2009 г. П. упълномощил писмено
А. А. С. да
го представлява като управител и представител на търговеца. На 23.02.2009 г. М. Г. С. от
град В. закупил от пълномощника А. С. всички дялове от капитала на дружеството и станал
негов едноличен собственик и управител. М. С.,
като управител и представител на „К.Т.86” ЕООД ЕИК *******, упълномощил адв. Чавдар Чапкънов да го
представлява в посоченото качество. На 06.03.2009г. дружеството било
регистрирано по негов избор като данъчно задължено лице по ЗДДС, като декларирало, че извършва внос и износ на стоки. На 14.04.2009 г. пред ТД на НАП - София, офис Люлин, било подадено заявление от името на „К.Т.86” ЕООД за ползване на
електронните услуги на приходната агенция чрез УЕП, регистриран на името на
свид. В. В.. Към този момент свид. В. бил пълномощник на
дружеството въз основа на пълновощно, издадено му от едноличния собственик и
управител М. С..
На 18.09.2009 г. свид. А. А. закупил от М. С. дяловете в капитала
на „К.Т.86” ЕООД и станал негов едноличен собственик и управител, като седалището на дружеството било
преместено в гр. В.. Пълномощник на А. като управител и представител на
търговеца бил отново адв. Чапкънов. А.
бил управител на „К.Т.86” ЕООД към датите, посочени във фактура № 360/09.10.2009 г. и фактура № 361/12.10.2009 г., и те били подписани от негово име. В същите фактури бил посочен
актуалният към месец октомври 2009 г. адрес управление на „К.Т.86” ЕООД в
град Враца, но в приложените към фактурите фискални бонове бил отразен
предходният адрес на дружеството в гр. София. В показанията си свид. А. А. отрекъл да е издал и подписал процесните две фактури
с издател „К.Т.86” ЕООД и получател „Б.Т. 2008“ ООД. Свид. А. твърди, че бил
подведен от лицето К.А.К. да закупи „К.Т.86” ЕООД срещу сума от 200 лева,
че по аналогичен начин е придобил и множество други дружества, за които не знае
дали осъществяват реална търговска дейност. Свид.
В. В. също отрекъл да е издавал
или подписвал
фактури от името на „К.Т.86”
ЕООД и не знае кой е правил това, но му е известно, че на собственика на
дружеството били поднасяни за подпис кочани с празни фактури, които след това били попълвани произволни данни. В.
посочва, че познава А.,
но не знае дали той е работил с „К.Т.86” ЕООД. Фактура № 360/09.10.2009 г.
и фактура № 361/12.10.2009 г. не били отразени в дневника за продажби
на „К.Т.86” ЕООД за м. октомври 2009 г., макар за същия данъчен период в
дневника за продажби на дружеството да фигурирали множество сделки с размери на данъчните основи от
порядъка на 60 000-80 000 лева. При извършени на дружеството две данъчни ревизии, включващи и периода на
издаване на процесните фактури, било изяснено, че основната дейност на „К.Т.86” ЕООД през 2009 г. се свежда до специализирани строителни дейности, и в същия период дружеството
имало наети по трудов договор работници с професия работник строителство, но не и такива, квалифицирани
да извършват производство и търговия с автомобилни части и консумативи, нито
лица с квалификация автомонтьор за осъществяване на автомобилни ремонти.
„ДМ И.“ ЕООД ЕИК ******* със
седалище в гр.В., ул. „Н.” № **, било вписано в регистъра на търговски
дружества през 2002 г. Предмет на дейност на търговеца били услуги - строително
- монтажни работи, ремонт на инсталации, радиатори и автомобили. На 28.04.2004
г. дружеството било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС). Първоначално
едноличен собственик на капитала и управител била И. Ш. – Г., която впоследствие прехвърлила
всички дялове в капитала на дружеството на свид. А. Ч., който станал негов едноличен
собственик и управител. Според показанията на свид. Ч.,
дружеството се занимавало със строителство, и по-конкретно с ремонтни дейности. По това време счетоводството
на „ДМ И.“ ЕООД било
водено от свид. Н. В. И..
На 05.11.2009 г. всички дялове в капитала на дружеството били придобити от свид. П. И., който станал едноличен собственик и управител на дружеството, и притежавал тази
качества и към датата на издаване на процесната фактура № 343 - 02.02.2010 г. В показанията си свид. П. И. разказал,
че през 2009 г. започнал да придобива различни търговски дружества срещу заплащане на парични суми, като не притежавал книжа
или печати на търговците, чийто номинален собственик и управител ставал, а само подписвал представени му
документи. За
„ДМ И.“ ЕООД свид. И. отрича да
си спомня нещо, а за фактура
№ 343/02.02.2010 г. заявил, че не знае дали
сделката по нея е реална, не е подписвал фактурата и не знае кой е положил
подпис за представител на „ДМ И.“ ЕООД. Споменатия по-горе счетоводител - свид. Н. И., познавал лицето В. В., с когото заедно се занимавали
със счетоводни услуги, както и лицето Н. Х. А., със съдействието на който свид. Ч. прехвърлил дяловете си в дружеството на свид. П. И.. Свид. Н. И. отрекъл да са му известни факти относно сделката по
процесната фактура № 343/02.02.2010 г., но изразил увереност, че подписът за издател в нея е на В. В.. На 19.11.2009 г. свид. П. И., в качеството на управител и собственик на „ДМ И.“ ЕООД, издал пълномощно в полза на свид. Н.И., и на същата дата издал
пълномощно и на свид. С.И. да представлява
дружеството, съответно И.
имал спесимен за сметка на търговеца при банка ЦКБ АД. Свид. С.И.
в показанията си
сочи, че се договорил с П.И.
да извършва строително -
монтажни дейности от името на „ДМ И.“ ЕООД, както и да оперира с една от банковите
сметки на търговеца, но не се е занимавал с автогуми и не знае кой е издал и подписал процесната фактура № 343/02.02.2010
г.
Към месец февруари 2010 г. „ДМ И.“ ЕООД не било декларирало задължения като
осигурител пред НАП,
т.е. не разполагало с наети на трудов договор работници или служители. Пред приходната администрация дружеството декларирало, че в периода 2005 г. - 2009 г. се занимавало със събаряне и разчистване на сгради, земни и покривни работи, т.е. дейността на дружеството
не разкрива никаква връзка с фактурирания предмет на
доставката по инкриминираната по това дело фактура. Доставката по фактура № 343/02.02.2010 г. с фискален бон с данъчна основа в размер на 1333.33 лева и ДДС в размер на 266.67 лева, била отразена в дневника за продажби
за месец февруари 2010 г. на „ДМ И.“ ЕООД, съответно в данните за данъчната основа
и начисления ДДС в подадена от свид.А.Ч. пред ТД на НАП - Варна справка - декларация по ЗДДС с входящ номер от 15.03.2010г. По това време обаче управител на
дружеството вече бил свид.П. И., който с пълномощно от 29.03.2010 г. упълномощил В. Г. В. да го представлява пред всички държавни и
частни учреждения, включително пред НАП.
„И. – 07” ЕООД ЕИК ****** със седалище в гр.София, район Н. И., с. С.,
ул. Д. № **, вход **,
етаж **, ап. **, било регистрирано през 2007 г. Едноличен собственик
и управител първоначално била И.К.Б.. Дружеството
било регистрирано по ЗДДС през 2007г., а през 2008
г. едноличен собственик на капитала и негов управител станал Н. Е. Б.. Пълномощник на Н.Б.
като управител и представител на търговеца била Я. П. С., спомената по-горе във връзка с „К.Т.86” ЕООД.През 2009 г. едноличен собственик и управител на
дружеството станал свид. С. Б. от село М., община Вълчедръм, област Монтана, а негов пълномощник като управител и представител на търговеца бил споменатия по-горе пак във връзка
с „К.Т.86” ЕООД адв. Чавдар
Чапкънов. Дружеството било служебно дерегистрирано
по ЗДДС от
приходната администрация на 19.05.2010
г. т.е. повече от
година преди датите на издаване на процесните по делото фактура № 408/08.07.2011 г., фактура №
428/14.07.2011 г. и фактура № 461/25.07.2011 г. Последната справка-декларация по ЗДДС за „И. – 07” ЕООД била
подадена на 19.05.2010 г., поради което обсъжданите фактури от м.юли 2011 година логично не били включени в дневника за продажби на това дружество. „И. – 07” ЕООД нямало регистрирани търговски обекти и
електронни касови апарати с фискална памет, спрямо него не били извършени
ревизии, съответно от името на дружеството не били подадени ГДД по ЗКПО и СДДДС
по ЗДДС за 2011 г. С решение от 14.01.2013 г.
по т.д. № 864/2012 г. по описа на СГС, образувано по молба на НАП, била обявена
неплатежоспособността на „И. –
07” ЕООД
с начална дата 31.12.2007 г., било открито производство по несъстоятелност
на търговеца, постановено било прекратяване на дейността на предприятието му,
търговецът бил обявен в несъстоятелност, а производството по делото било
спряно. С решение на съда от 18.03.2014 г. по същото дело производството по несъстоятелност било
прекратено и търговецът бил заличен от търговския регистър. Общата данъчна
регистрация на „И. – 07” ЕООД била прекратена на 08.05.2014 г. В показанията си свид.С. Б. обяснил, че е придобил дяловете в капитала на „И. – 07” ЕООД като услуга от лице, което познавал
само визуално, но не извършвал
дейност като собственик и управител на дружеството и
не бил наясно дали има изобщо такава дейност. Б. посочил, че не е полагал подписите в процесиите
фактури, в които „И. – 07” ЕООД било посочено като издател.
„С. – 99” ЕООД ЕИК ******, със седалище в гр. С., община Сливен, ул. К. № **, било създадено през 1995 г., а впоследствие било
пререгистрирано в търговския
регистър през 1999 г. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е свид. Д. И.. Дружеството било регистрирано по реда на
Закона за данък върху добавената стойност на 16.02.2000 г. а общата данъчна
регистрация на търговеца е от 13.12.1999 г. Предмет на дейност на „С. – 99” ЕООД е
търговия на едно и дребно със материали за строителство, санитарно оборудване и
хотелиерство. Процесните по делото фактури, в
които „С. – 99” ЕООД било посочено като издател, не били отразени в дневниците за
продажби на това дружество за месец юни и за месец юли 2011 г. В показанията си свид. Д.И. съобщила, че от 2007 г. издаваните от „С. – 99” ЕООД фактури са само в електронен формат и не се попълват на ръка,
управляваното от нея дружество не се е занимавало
с продажба на авточасти, не е имало
търговски отношения с „Б.Т. 2008“ ООД, съответно процесните фактури, в които е отразено, че са
издадени от „С. – 99” ЕООД, не са били издадени от управляваното от нея
дружество. Във фискалните бонове към фактурите, издадени от името на „С. – 99” ЕООД,
било отразено, че същите са били издадени чрез фискална памет № 03234580 и
фискално устройство № ОТ158880, за които е установено, че от
2000 г. били регистрирани на ЕТ „Ж. -
51 – А. Н.”, гр.О.. Споменатият едноличен търговец бил вписан в регистъра на Окръжен съд - Търговище през 1995 г., но не се пререгистрирал след
влизане в сила на Закона за търговския регистър, и регистрацията му
била служебно прекратена през 2012 г. За времето на съществуването си ЕТ „Ж. - 51 – А. Н.”, гр.О. не е бил регистриран като задължено лице по ЗДДС.
„С.” ЕООД ЕИК
****** със седалище град София, община Столична,
район Л., ул. А. Д. № **, било регистрирано през 1992 г. по реда на Търговския закон. Едноличен собственик е З. А. М., а управител към периода 2011 г. - 2012 г. бил свид. М. Ц. А.. Дружеството е с обща данъчна регистрация от 15.11.1993
г. и с регистрация по ЗДДС от 01.04.1994 г. „С.” ЕООД притежава франчайзи на марките KFC, Dunkin' Donuts и NORDSEE за България и е реално действащо дружество,
осъществяващо мащабна търговска дейност в множество търговски обекти. Процесните
фактури, на които бил придаден вид, че са издадени от „С.” ЕООД, не били отразени
в дневниците за продажби на това дружество. В показанията си свид. М. А. е
категоричен, че фактурите с издател „С.” ЕООД и получател „Б.Т. 2008“ ООД, не са
били издадени от представляваното от него дружество,
което не е
осъществило посочените в тези фактури сделки, а и дружеството никога не е
извършвало търговска дейност, свързана с търговия с авточасти, автогуми и
консумативи, нито авторемонтна дейност. Според показанията на А., лице с имена М. А., посочено като
съставител на част от процесните фактури, не е било
служител на „С.” ЕООД. Дружеството действително имало старо седалище в гр. София, ул. „Н.” № **,
но от началото на 2007 г. седалището му е в
гр. София, община Столична, район Л., ул. „А. Д.” № **. Установено е, че адресът в гр. София, ул. „Н.” № ** -
посочен като адрес на „С.” ЕООД в изследваните фактури, фискални бонове и приемо - предавателни протоколи, всъщност е административния адрес на Парк - хотел „М.”, където в периода 2010
г. - 2013 г. Били регистрирани офиси на много търговци, но не
и „С.” ЕООД.
При разследването не
са открити данни лице с имена
М. А. да е пребивавало на адреса на хотела. На част от фискални бонове, издадени от името на „С.” ЕООД било отразено, че
са изготвени чрез фискално устройство № DY323397, което обаче е регистрирано на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Стара Загора. „ВиК” ЕООД, град Стара Загора е изцяло държавна собственост, и на 22.03.2012 г. за търговеца било регистрирано
въвеждане в експлоатация на фискална памет № 36411293 и фискално устройство № DY323397. За това фискално устройство се установило, че е
връчено за ползване на свид. Ш. А., инкасатор във „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Стара Загора, комуто било възложено да събира с посоченото фискално
устройство суми от абонати на дружеството в села в района на гр.Казанлък през периода юли,
август и септември 2012 г. В показанията си А. потвърдил, че лично съхранявал и
ползвал фискалното устройство, но в издаваните от него касови бонове се
изписвало неговото име.
В периода м.май-м.септември 2014г. на „Б.Т. 2008“ ООД била
извършена данъчна ревизия от свидетелите К. К. - главен инспектор по приходите, и Д. Л. - старши инспектор по приходите, двамата служители на ТД на НАП-Бургас. В обхвата на ревизията била
включена проверка за спазване разпоредбите на ЗДДС за периода 01.04.2009 –
31.03.2014г. и на ЗКПО за периода 01.01.2009 –
31.12.2013г. За констатациите от ревизията бил изготвен ревизионен доклад №
Р-20-1400947-092-01/ 17.11.2014г., въз основа на който бил издаден Ревизионен акт № Р - 02 -
1400947 - 091 - 01 от 17.12.2014 г. по описа на ТД на НАП - Бургас, поправен с ревизионни актове № П - 02000215001931 -
003 - 01/09.01.2015 г. и № П - 02000215024141 - 003 - 01/13.02.2015 г. По жалба на обв. Г. в качеството
му на управител на „Б.Т. 2008“ ООД, посоченият ревизионен акт бил
проверен и потвърден по административен ред с решение № 72/27.02.2015 г. на директора
на Дирекция „ОДОП” -
Бургас при ЦУ на НАП. Решението на горестоящия административен орган било обжалвано и изцяло
потвърдено с решение №
795/22.04.2016 г. по
адм. дело № 746/2015 г. по
описа на на Административен съд – Бургас, което на свой ред не било обжалвано пред ВАС и влязло в
сила на 25.05.2016 г. С тези актове на приходната администрация,
потвърдени по съдебен ред, на дружеството било отказано приспадане на данъчен
кредит по ЗДДС по упоменатите по-горе фактури, издадени от „К.Т.86“ ЕООД ЕИК *******, „ДМ И.“ ЕООД ЕИК ******, „И. – 07“ ЕООД ЕИК ******, „С. – 99“ ЕООД ЕИК ****** и „С.“ ЕООД ЕИК *******, в общ размер 13 523.69 лева поради това, че сделките с цитираните
контрагенти не са били реално осъществени, и бил определен ДДС за внасяне в
същия размер ведно с лихви за забава. Наред с това, бил определен и
корпоративен данък по ЗКПО за довнасяне за ревизирания период в размер на
5 933. 97 лева и лихви за забава, поради непризнаване на разходите по
фактурите на същите доставчици, с размера на данъчните основи по които
дружеството неправомерно намалило счетоводната си печалба за съответната
данъчна година.
В хода на разследването, извършената в досъдебното
производство съдебно -
счетоводна експертиза констатирала фактическа грешка в определените от НАП задължения по ЗКПО на
„Б.Т.
2008“ ООД конкретно за 2011 година, тъй като в ревизионния акт при изчисляване на сбора на непризнатите разходи не била взета предвид фактура № 445/15.06.2011 г. с данъчна
основа в размер на 1583.33 лева и ДДС в размер на 316.67 лева, издадена от
името на „С. – 99” ЕООД.
В резултат от
грешката, определеният с ревизионния
акт за довнасяне корпоративен данък за 2011 година бил в размер на 1 148.32 лева, вместо в размер на 1306.71 лева. След надлежно уведомяване на
констатираната грешка, бил
издаден Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П - 02000219041543 - 003
- 001 от 12.03.2019 г., с който били
допълнително определени за внасяне корпоративен данък за 2011 г. в размер на
158.39 лева и лихви за забава в размер на 43.86 лева, общо в размер на 202.25
лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Изложената фактическа обстановка съдът извлече от поотделния и съвкупен
анализ на събраните
в досъдебното производство
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени по реда на чл.378 ал.2 от НПК, а
именно:
Гласни доказателства - показанията на
свидетелите А. Ч., П. И., А. А., И. А., Г. Б., Д. И., М. А., Т.Л.-Й., К. К., С. Б., Г. Т., К. К., Н. И., Ш. А., С. И., В. В., К. К., В. Д. и С. С., отчасти обясненията на обв. Г.Г.;
Екпертизи - заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно - почеркова и графична
експертиза, заключението на съдебно-счетоводна
експертиза;
Писмени
доказателства - справка
за съдимост
на обв. Г., удостоверения за
актуални състояния, справки от Регистъра на осигурените лица, справки от Търговския регистър
при Агенцията по вписванията за „К.Т.86“ ЕООД ЕИК ****, „ДМ И.“
ЕООД ЕИК *****, „И. – 07“ ЕООД ЕИК *******, „С. – 99“ ЕООД ЕИК ******* и „С.“ ЕООД ЕИК ******, справки за регистрирани в
НАП фискални устройства и фискални памети, справки от Службата по вписванията
при СРС, Ревизионен
доклад № Р-20-1400947-092-01/ 17.11.2014г., Ревизионен акт № Р - 02 - 1400947 - 091 - 01 от
17.12.2014 г. по
описа на ТД на НАП - Бургас,
поправен с ревизионни актове № П - 02000215001931 - 003 - 01/09.01.2015 г. и №
П - 02000215024141 - 003 - 01/13.02.2015 г., решение № 72/27.02.2015 г. на директора на
Дирекция „ОДОП” -
Бургас при ЦУ на НАП, материали и решение №
795/22.04.2016 г. по
адм. дело № 746/2015 г. по
описа на на Административен съд – Бургас, Ревизионен
акт за поправка на ревизионен акт № П - 02000219041543 - 003 – 001/ 12.03.2019 г. по описа на ТД на НАП - Бургас, платежни нареждания, удостоверяващи заплащането от обв.
Г. на установените задължения на „Б.Т. 2008“ ООД за данък върху добавената стойност
и корпоративен данък, ведно с лихвите, в пълен размер;
Писмени доказателствени средства –
протоколи за оглед на веществени доказателства, за снемане на сравнителен
материал от почерк и подписи, приемо-предавателни протоколи за приобщаване на
документи и др.;
Веществени доказателства – описаните
подробно в изложението фактури, фискални бонове и приемо-предавателни протоколи
с посочени издатели „К.Т.86“
ЕООД ЕИК **********, „ДМ И.“ ЕООД ЕИК ******, „И. – 07“ ЕООД ЕИК *****, „С. – 99“ ЕООД ЕИК ****** и „С.“ ЕООД ЕИК ******, и
получател „Б.Т. 2008“ ООД.
В хода на досъдебното производство била
възложена и извършена съдебно-счетоводна експертиза (том ХХХ, л.10-52 от досъдебното производство). Съгласно заключението на вещото лице, фактурите и приемо предавателни протоколи, с посочени
издатели „К.Т.86“ ЕООД ЕИК ********, „ДМ И.“ ЕООД ЕИК *******, „И. – 07“ ЕООД ЕИК ********, „С. – 99“ ЕООД ЕИК ******** и „С.“ ЕООД ЕИК *********, не са били
издадени и подписани от лицата, които в съответния период са били управители, служители или пълномощници
на тези дружества, и поради това са разполагали с правото и задължението да
издават фактури. Никое от дружествата не е осъществявало в съответните периоди
дейност, свързана с производство или търговия с автомобилни резервни части,
консумативи, гуми, или авторемонти, съответно не е притежавало складови,
търговски или ремонтни помещения и апаратура за такава дейност. За
собствениците и пълномощниците на „К.Т.86“ ЕООД ЕИК ******, „ДМ И.“
ЕООД ЕИК *******, „И. – 07“ ЕООД ЕИК ******* е
установено, че в процесните периоди са били ангажирани с придобиване на дялове
от дружество срещу заплащане, без да са осъществявали реална търговска дейност чрез
придобитите дружества. Бланките, номерацията на инкриминираните фактури и
положените в тях печати на дружествата – доставчици се различават от
автентичните печати и реалната номерация на автентичните фактури на тези
субекти, като с изключение на „ДМ И.“ ЕООД, останалите
посочени като доставчици дружества не са включили в дневниците си за продажби и
в справките-декларации по ЗДДС процесните фактури нито за съответния, нито в
други данъчни периоди. Плащанията по обсъжданите фактури действително били осчетоводени като
разходи в счетоводството на „Б.Т. 2008“ ООД като
плащания в брой (в
съответните дневници за покупките). Въз основа на всички събрани доказателства,
вещото лице достигнало до извод, че доставките по тези фактури реално не са
били извършени. Издаването на фактура само по себе си не доказва факта на
доставката, а поради това, простото наличие на
издадена съобразно изискванията на ДДС данъчна фактура не води задължително до
заключение, че съдържанието й като документ е вярно. Описаните дотук в
изложението данъчни фактури, макар включени в дневниците за покупки на „Б.Т. 2008“ ООД за съответните данъчни периоди, съгласно
експертното заключение не са подкрепени от други доказателства, удостоверяващи
наличието на реално предоставяне на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9
от ЗДДС, т.е. не е доказано реално настъпило данъчно събитие по смисъла на
чл.25 от ЗДДС, което би изисквало заплащане цената на стоката/ услугата ведно с
начисления върху данъчната основа данък върху добавената стойност. Съгласно
заключението, чрез действията на обв. Г.,*** Т.
2008“ ООД, същото дружество в
инкриминираните периоди приспаднало данъчен кредит по ЗДДС в размер общо на
13 523.59 лева по
гореописаните доставки, включени в дневниците за покупки, без същите да са
реално извършени, т.е. приспаднало е неследващ се данъчен кредит. Пак според
експертното заключение, процесните доставки и отчетените с тях разходи, чрез
включването им в дневниците за покупки и в подаваните пред приходната
декларация месечни справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС, довели до
намаляване на годишния финансов резултат на „Б.Т. 2008“ ООД за 2009, 2010,
2011, 2012 и 2013 години в нарушение на счетоводното законодателство. По тази
причина, в хода на данъчната ревизия коментираните доставки не били признати за
целите на ЗКПО на основание чл.10 ал.1 и
чл.26 т.2 от ЗКПО - не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които
не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, което наложило преразглеждане
на финансовия резултат на дружеството за посочените години, поради установяване на допълнителни данъчни
задължения - корпоративен данък в общ размер на 6092.36 лева за петте годишни данъчни периода. Вещото лице изчислило и следващите се лихви за
забава върху установените публични задължения по ЗДДС и ЗКПО, възлизащи
съответно на 3509.14 лева за задълженията за ДДС, и на 1537.69 лева за задълженията
по ЗКПО. Неправомерно приспаднатите данъчни задължения, заедно с лихвите за
забава върху тях, общо в размер на 24 662.73 лева, били заплатени изцяло
от обв. Г. още в хода на досъдебното производство.
При изготвяне на първата извършена в досъдебното производство съдебно-почеркова (графическа)
експертиза на подписи и почерк (том ХХІХ, л.10-70 от досъдебното
производство), възложена
за установяване авторството на ръкописните текстове и подписи в инкриминираните
фактури и
протоколи по ЗДДС, вещото лице ползвало сравнителен
материал от почерк и подписи на обв. Г.Г. и лицата А. Ч., П.И., А. А., И. А., Г. Б., Д. И., М. А., С. Б., Г. Т., К.К., Н. И., Ш. А., С.И., В.В., Н. А., В. Д. и В. В..
При изследването на процесните документи и представения му
сравнителен материал от упоменатите лица, вещото лице установило
следното:
Подписът от името на П. И. като съставител във фактура № 343/ 02.02.2010г.,
издадена от „ДМ И.“ ЕООД, е изпълнен от свид. В. Д..
Ръкописните текстове и подписите за съставил във фактура № 360/09.10.2009 г. и фактура №
361/12.10.2009 г., двете
издадени от името на „К.Т.86“ ЕООД, не са
изпълнени от обв. Г., нито от някое от лицата, изброени по-горе.
Ръкописните текстове във фактура № 408/08.07.2011 г., фактура № 428/14.07.2011
г. и фактура № 461/25.07.2011 г., трите издадени от „И. – 07“ ЕООД, са
изпълнени от обв. Г., а подписите за съставител в същите фактури не са
изпълнени от обвиняемия, нито от изброените по-горе лица.
Ръкописните текстове и подписите за
получател във фактура № 445/ 15.06.2011г., № 326/ 05.07.2011г., № 550/
08.07.2011г., № 553/16.07.2011г. и № 560/ 25.07.2011г., всички издадени от „С.-99”
ЕООД, са изпълнени от обв. Г., а подписите за съставител в същите фактури не са
изпълнени от обвиняемия, нито от изброените по-горе лица.
Ръкописните текстове във фактура № 373/26.03.2012г., № 462/ 24.07.2012г., № 496/27.07.2012г.,
№456/30.12.2011 г., № 387/28.03.2012г., № 429/27.12.2011 г., № 356/21.03.2012г., № 392/16.07.2012г., № 409/ 20.07.2012г., № 362/
15.03.2012г., № 334/ 11.07.2012г., № 382/ 04.12.2011г., № 398/19.12.2011
г., № 414/ 22.12.2011г., № 369/02.12.2011 г., №231/ 03.07.2012г., всички
издадени от „С.” ЕООД, са изпълнени от обв. Г.Г..
Ръкописните текстове във фактури с номера 357, 345, 353,
365, 340, 248, 239, 233, 379, 236, 381, 314, 347 и 349, издадени от „С.” ЕООД в
периода 2011 – 2012г., не са изпълнени нито от обв. Г., нито от изброените
по-горе лица.
Подписите, положени за получателя във фактури с номера
373, 462, 496, 233, 387, 236, 356, 392, 409, 362, 334, 393 и 231 не са
изпълнени нито от обв.Г., нито от някое от изброените по-горе лица.
Подписите, положени за съставителя във фактури с номера
373, 462, 496, 340, 456, 239, 233, 387, 429, 236, 356, 392, 409, 314, 362, 334,
382, 398, 414, 369 и 231 не са изпълнени нито от обв. Г., нито от някое от изброените по-горе лица, и
авторът им не е бил установен.
Подписите, положени за предаваща страна (доставчик) във всички
приемо-предавателни протоколи, съпровождащи фактурите с посочен издател „С.”
ЕООД, не са изпълнени от обв. Г., нито
от някое от изброените по-горе лица.
Подписите, положени за приемащата страна в
приемо-предавателните протоколи, съпровождащи фактурите с посочен издател „С.”
ЕООД, от 27.07.2012г., от 26.08.2012г., от 30.12.2011г., от 28.03.2012г., от
11.09.2012г., от 28.08.2012г., от 21.03.2012г., от 16.07.2012г., от
15.03.2012г., от 15.08.2012г., от 04.12.2011г., и от 02.12.2011г., са изпълнени
от обв. Г., а подписите за приемаща страна в останалите приемо-предавателни
протоколи към фактурите с посочен издател
„С.” ЕООД не са изпълнени нито от обв. Г., нито от някое от изброените
по-горе лица.
Впоследствие, след събиране на допълнителни данни, била
назначена втора съдебно-почеркова (графическа) експертиза на подписи и почерк (том ХХІХ, л.86-90 и приложения на л.98-119 от досъдебното
производство). Фокусът на поставените пред вещото лице задачи бил да установи,
дали наличните в инкриминираните фактури и приемо-предавателни протоколи
подписи и ръкописни текстове, чиито автор не бил идентифициран от първата
графическа експертиза, са положени конкретно и само от свид. К. К. – сестра на
обв. Г..
Съгласно заключението на тази експертиза, ръкописният
текст във фактура №
360/09.10.2009 г. и фактура № 361/12.10.2009 г., издадени от името на „К.Т.86“ ЕООД, е изпълнен
от свид. К. К..
Подписите, положени за съставител
във фактура № 408/08.07.2011
г., фактура № 428/14.07.2011 г. и фактура № 461/25.07.2011 г., издадени от името на „И. – 07“ ЕООД, не са
изпълнени от свид. К..
Тя не е изпълнила и подписите,
положени за съставител и/ или получател във фактури с номера 373, 462, 496, 456, 387, 429, 236,
356, 392, 409, 362, 334, 382, 398, 414 и
231, всички издадени от името на „С.” ЕООД, макар да е установено, че подписите
в тези фактури са изпълнени от едно и също лице, но това не е свид. К..
Свид. К. не е автор и на ръкописните текстове във фактури с номера 357, 345, 353, 365, 340,
248, 239, 233, 379, 236, 381, 314, 347 и 393, всички издадени от името на „С.” ЕООД, като е установено, че тези текстове
не са изпълнени от едно и също лице.
Установено е също, че подписите, положени за предаваща
страна в приемо-предавателни протоколи от 24.07.2012г., от 27.07.2012г., 05.08.2012г.,
от 12.08.2012г., от 26.08.2012г., от 30.09.2012г., от 05.08.2012г., от
30.12.2011г., от 19.09.2012г., от 05.09.2012г., от 28.03.2012г., от
27.08.2012г., от 11.09.2012г., от 28.08.2012г., от 21.03.2012г., от
16.07.2012г., от 20.07.2012г., от 25.09.2012г., от 15.03.2012г., от
15.08.2012г., от 11.07.2012г., от 31.08.2012г., от 04.12.2011г., от
19.12.2011г., от 22.12.2011г., от 02.12.2011г., от 27.07.2012г., съпровождащи
издадени от името на „С.” ЕООД фактури, са изпълнени от едно и също лице и това
е свид. К. К..
Най-после било установено, че свид. К. е автор и на
подписите, положени за съставил във фактура № 445/ 15.06.2011г., № 550/
08.07.2011г., № 553/16.07.2011г. и № 560/ 25.07.2011г., всички издадени от
името на „С.-99” ЕООД.
И трите обсъдени експертни заключения точно съответстват
на изискванията на процесуалния закон – изготвени са от вещи лица с безспорна квалификация
и професионална компетентност, отговарят в пълнота и точно на поставенит им
задачи, отговорите са конкретни, научно обосновани, базирани на надлежно
събрани и проверени доказателствени данни, изчерпателни и убедителни. Никое от
вещите лица не е напуснало пределите на професионалната си компетентност,
предвид поставените му от следователя задачи. Прецизният подход на вещото лице
по счетоводната експертиза, освен постигането на подробни и пълни отговори на
поставените задачи, е довел до установяване и на фактическа изчислителна
грашка, допусната от органите на НАП при определяне на дължимия от „Б.Т. 2008“ ООД корпоративен данък за 2011 година, която впоследствие е била
надлежно отстранена чрез издаване на коригиращ ревизионен акт. Противно на
критиките на защитата конкретно спрямо втората графическа експертиза с автор
вещото лице Христо Сариев, съдът намира заключението и на тази експертиза за
съответстващо на закона и способстващо за установяване на обективната истина по
делото. В заключението си (л. 87 от том ХХІХ на досъдебното производство) експертът
изрично е посочил ползваните методи – изследване и сравнение на обектите чрез
различни увеличения и чрез осветяването им със светлина с различни диапазони,
както и ползваните за целта средства – лупи с различно увеличение, осветление,
компютър и прИ.. Аналогични средства е ползвало и вещото лице по първата
графическа експертиза – лупи с различни увеличения, микроскоп и фотоапарат. В
заключенията и на двете графични експертизи, при описване резултатите от
изследването на всеки обект, ясно и подробно словесно са посочени установените съвпадения,
прилики и разлики в общите и частните признаци на подписите и ръкописните
текстове, а констатациите са надлежно онагледени с фотоизображения и
обозначения на детайлите с цветни стрелки. Ето защо съдът намира и трите
експертни заключения за пълни, ясни, категорични, фактически и научно
обосновани и поради това – несъмнено правилни, като при анализа им съвместно с
другите доказателствени източници по делото не се установяват посочените в
чл.153 от НПК основания за назначаване на допълнителна или повторна експертиза
по същите въпроси.
Доказателствената
съвкупност, взета в цялост, е достатъчно хомогенна и непротиворечива, и е
напълно достатъчна в обемно и съдържателно отношение за правилното изясняване
на фактите от кръга на чл.102 от НПК.
Въпреки
наличието на известни противоречия, показанията на свидетелите А. Ч., П.И., А. А., И. А., Г. Б., Д.И., М.А., С.Б., Г. Т., К. К., Н. И., Ш. А., С. И. и В.В. са категорични и единодушни по основните подлежащи на
установяване въпроси – никой от тези свидетели не е подписвал инкриминираните
фактури и приемо-предавателни протоколи (потвърдено и от графичните икспертизи),
не е осъществявал фактически отразените в тях доставки на резервни части,
автомобилни гуми или ремонти. На тези свидетели не е известно някое от
дружествата „К.Т.86“ ЕООД, „ДМ И.“ ЕООД, „И. –
07“ ЕООД, „С. – 99“ ЕООД и „С.“ ЕООД (чиито еднолични собственици, управители
или пълномощници на управителите са били в определени периоди тези свидетели) в
разглежданите данъчни периоди да е осъществявало производство или търговска
дейност с автомобилни резервни части, автомобилни гуми или авторемонти, дружествата
не са разполагали с нужните за съхранение на подобни стоки складови помещения
или ремонтни помещения, нито с ангажирани по трудово правоотношение работници и служители с квалификация за
търговия с авточасти и авторемонтна дейност. Тази група свидетели не познават
обв.Г.,*** Т. 2008“ ООД им е непознато като съконтрагент и не
са имали търговски отношения с представляваното от обвиняемия дружество, никое
от дружествата – доставчици, с изключение на „ДМ И.“ ЕООД, не е включило процесните фактури в
дневниците си за продажби и в справките-декларации по ЗДДС за периодите, в
които се сочи да са издадени фактурите, липсват каквито и да е материални или
документални следи в счетоводството на тези дружества за реалното извършване на
доставките по изследваните фактури, изискващи във всички случаи съответен
транспорт, предвид значителните габарити и тегло на доставените артикули.
Специфики се установяват
в свидетелските показания на В. Д. и К. К. конкретно в частите, в които тези свидетели
отричат да са подписвали фактурите и приемо-предавателните протоколи, за които
по експертен път е доказано, че са подписани от тях. При оценка на тази част от
техните показания съдът в принципен план взема предвид признатите на лицата,
участващи в наказателното производство като свидетели, процесуални права да не
самоуличават в извършване на престъпление, и да не дават показания по въпроси, отговорите
на които биха уличили в извършване на престъпление техни близки, включително братя
и лица, с които свидетелите се намират във фактическо съжителство (чл.121 ал.1
от НПК), както и въведената в чл.292 ал.1 т.1 от НК ненаказаумост в случаите, когато свидетелят,
ако каже истината, би обвинил себе си в престъпление. Наред с казаното, съдът съобразява и други известни по делото обстоятелства.
Свид. Добрева още към
момента на издаване на фактура № 343/ 02.02.2010г., издадена от „ДМ И.“ ЕООД
фактически е съжителствала с лицето Н.А.,
което съжителство продължава и понастоящем и имат общо дете. За Н. А. е установено, че към инкриминирания
период бил близък и работел съвместно със
свид. Н. И. и лицето В. В., като именно А.
спомогнал дяловете от капитала на „ДМ И.“ ЕООД да бъдат прехвърлени от свид. Ч. на свид. П.И.. При тези обстоятелства е очевидно, че свид. Д. директно би уличила себе си в извършване най-малко на документно престъпление,
ако заяви, че тя е подписала от името на П. И. фактура № 343/ 02.02.2010г., издадена от „ДМ И.“ ЕООД, както категорично е
установила първата графична експертиза.
Аналогична е ситуацията
със свид. К. К., която е сестра на обв. Г., а от заключението на втората
графическа експертиза е видно, че тя е положила подписи от името на съставителя
във всички издадени от името на „К.Т.86“
ЕООД и „С.-99” ЕООД, в значителен брой издадени от името на „С.” ЕООД фактури,
както и че е автор на подписите от името на предаващата страна в значителна
част от приемо-предавателните протоколи, съпровождащи фактурите на „С.” ЕООД. Логично,
свид. К. също директно би уличила себе си, а и брат си – настоящ обвиняем, ако
потвърди установеното от експертизата относно авторството на подписите в
инкриминираните фактури и протоколи.
В посочените части,
съдът не кредитира показанията на свидетелите В. Д. и К. К., тъй като те остават
изолирани и влизат в противоречие с експертните заключения и другите събрани в досъдебното
производство гласни, писмени и веществени доказателства. За Д. и К. при подписване на фактурите и протоклите е
било очевидно най-малко, че подписват данъчни документи от името на други лица
и дружества, в които нямат участие, и за сделки, за които не знаят дали реално
се осъществяват. Останалата част от показанията на свидетелите Д. и К., в която те отричат да са наясно с
отразените във фактурите доставки на авточасти, автомобилни гуми и ремонти,
както и че те лично не са осъществявали подобни доставки от името „К.Т.86“ ЕООД, „ДМ И.“ ЕООД, „И. – 07“ ЕООД, „С. – 99“ ЕООД и „С.“ ЕООД,
с получател на доставките „Б.Т. 2008“ ООД, съдът кредитира като съответстващи на
доказателствената маса, еднозначно сочеща липса на реално осъществени доставки
по инкриминираните фактури и протоколи. Няма спор, че свидетелите Д. и К. действително не са имали никакво участие в собствеността,
представителството и търговската дейност както на дружествата, посочени като
доставчици, така и на „Б.Т. 2008“ ООД като получател по доставките.
Съпоставени с останалите
доказателства, съществена част от обясненията на обв. Г. също изглеждат недостоверни. Г. твърдял, че е закупувал части за ремонт на
ползваните от „Б.Т. 2008“ ООД автомобили
и ремаркета от различни места - магазини в град Бургас, интернет сайтове като „Продавалник“, а било и възможно покупки
да са били извършени и от други сайтове. В случай, че харесал обявените за
продан части, се свързвал по телефона с лицето, посочено за контакт в обявата,
уговарял нужните части и ден, час и цена на доставка, плащане се извършвало в
брой при получаване на стоката и представяне на счетоводни документи, за името
на дружеството - доставчик научавал при представянето на счетоводните
документи, а последните получавал попълнени при доставката, или попълването им
ставало пред него от лицата, с които осъществявал контакт. След получаването на фактура Г. извършвал проверка
в търговския регистър дали доставчикът съществува, но не пазел данни за контакт
с лицата, доставили стоките. Всички счетоводни документи предавал на свид. Г. Б.,
която водела счетоводството на „Б.Т. 2008“ ООД, като не се е съмнявал в редовността на представените му от
доставчиците счетоводни документи, а сделките по процесните фактури били реално
осъществени. След извършена проверка чрез изискване на информация от „Наспърс Класифайдс България”
ЕООД, стопанисващо сайта www.olx.bg (с предишно наименование
„prodavalnik.com”) било установено, че данните за обави в сайта се пазят до 6 месеца назад, като за идентифициране на конкретна обява са необходими данни поне
за една от следните точки - заглавие на обявата, номер на обявата, данни за
контакт от обявата. Според справката, в базата данни на „Наспърс Класифайдс
България” ЕООД липсват данни за обяви, съдържащи ползвания от обв. Г. мобилен
телефонен номер *********.
От друга страна, при ревизията, извършените служебни и насрещни проверки на доставчиците, и последвалото наказателно разследване не
са открити материални (налични резервни части или фрагменти от тях, автомобилни
гуми) или документални следи за реалното получаване на доставките по
инкриминираните сделки. Прави впечатление, че във фактурите и
приемо-предавателните протоколи доставените автомобилни части и гуми не са
детайлно описани с посочване на продуктови кодове, идентификационни номера или
други сигнатури, позволяващи идентифициране по несъмнен начин на предмета на
сделките, нито е
посочено, че се продаваните части и гуми са употребявани, а не нови. Казаното се отнася и до доставките с предмет авторемонтни услуги, чието описание във фактурите не съдържа информация за предмета и
естеството на ремонта, както и за това, дали
се е налагало повредени части да бъдат подменени с нови или употребявани
изправни части. В
счетоводствата на посочените като доставчици дружества, и в подаваната от тях
информация пред НАП липсват данни, дали и по какъв начин тези търговци са
придобили резервните части и гуми, които впоследствие да продадат на „Б.Т. 2008“
ООД с процесните фактури. Не е открита информация някое от дружествата-издатели
на фактурите в инкриминираните данъчни периоди да е притежавало товарни
автомобили и/ или товарни ремаркета, които при определени обстоятелства биха
могли да са потенциален източник на отразените във фактурите резервни части и
автомобилни гуми, предвид твърденията на обв. Г., че закупувал преимуществено
употребявани части и гуми. Записите
в счетоводството на „Б.Т. 2008“ ООД не позволяват проверка, дали описаните в
процесните фактури резервни части и автомобилни гуми
действително са вложени в ремонт и поддръжка на експлоатираните от дружеството
товарни автомобили и ремаркета, чийто брой варирал в процесния период. Наред с
това е доказано, че през инкриминирания период, „Б.Т. 2008“ ООД се явява
получател по множество други доставки на резервни части и гуми за автомобили,
осъществени от други доставчици, които при извършената на дружеството данъчна
ревизия били признати за реално извършени и документално обосновани.
Твърденията на обвиняемия, че получавал фактурите
попълнени и подписани, или попълването
им ставало пред него от лицата, които осъществявали доставката, явно противоречи на заключението на първата графическа
експертиза, която установила по експертен път, че обв.Г. е изпълнил ръкописните текстове във всички
фактури с посочен издател „И. – 07“ ЕООД, ръкописните текстове във всички фактури
с посочен издател „С.-99” ЕООД, както и ръкописните текстове в над половината от фактурите с
посочен издател „С.” ЕООД. Посоченото обстоятелство, което Г. не оспорва, може
да означава само едно - че фактурите, в
които обвиняемият е изпълнил ръкописния текст (включително описанието на предмета,
броя и цената на доставката, името на МОЛ в дружеството - доставчик), следва да
са попаднали у него непопълнени. Съгласно императивната разпоредба на чл.113
ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде
фактура за извършената от него доставка на стока или услуга, а
по силата на чл.114 ал.1 т.9 от ЗДДС, фактурата задължително съдържа
посочване на количеството и вида на стоката, респективно вида на
услугата, както и име и подпис на лицето, съставило фактурата.
Предвид изложеното, коментираните конкретни
части от обясненията на обв. Г. съдът възприема само като реализация на правото
му на защита, но поради тяхната изолираност и противоречие с останалите
доказателства, не ги кредитира като източник на достоверни и обективни данни за
изясняване на обстоятелствата по чл. 102 от НПК.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
В контекста на
предложения доказателствен анализ съдът приема, че с описаното поведение обв. Г.Г.
действително е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.255 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 т.2,т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Няма спор, че в периода 13.11.2009г. – 04.03.2014г., обхващащ инкриминирания
по делото отрязък от време, обв. Г. бил съдружник и единствен управител на „Б.Т.
2008“ ООД - данъчно регистрирано по реда на ДОПК и ЗДДС. Към
инкриминирания период и понастоящем обвиняемият е пълнолетен вменяем български
гражданин, за когото липсват съмнения, че е в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи.
От обективна страна, ползваните от обв. Г. фактури
с право на данъчен кредит представляват първични счетоводни документи с невярно
съдържание относно удостоверените чрез тях като възникнали данъчни събития и
начислен ДДС от посочените в тях доставчици, съгласно предвиждането на чл.113
ал.1 от ЗДДС, без обаче да са налице реални доставки на стоки и услуги с
получател „Б.Т. 2008“ ООД. Единствено за фактура № 343/
02.02.201г. с посочен издател „ДМ И.“ ЕООД може да се счита, че е издадена от това дружество,
доколкото е била отразена в дневника му за продажби и в справката-декларация по
ЗДДС, подадена за същия данъчен период. Въпреки това, издадената от „ДМ И.“ ЕООД фактура е подписана от
свид. Д., която не била свързана по
никакъв начин със солбствеността, управлението или представителството на
дружеството, а не от управителя П.И., посочен като съставител на документа, или
от надлежно упълномощено от него лице. Относно всички останали данъчни фактури,
съдът въз основа на доказателствата приема, че не са издадени от посочените в
тях издатели „К.Т.86“ ЕООД, „И. – 07“ ЕООД, „С. – 99“ ЕООД и „С.“ ЕООД,
тъй като не са подписани от управителите на тези дружества или надлежно
упълномощени от тях други случители или представители. В този конкретен аспект,
всички инкриминирани фактури, включително издадената от „ДМ И.“ ЕООД, и приемо-предавателните протоколи към фактурите с посочен издател „С.“
ЕООД представляват неавтентични (неистински) писмени документи от гледна точка
на авторството на положените в тях подписи от името на издателя. Паралелно с
неистинността на фактурите, отразените в
тях облагаеми доставки на автомобилни части, автомобилни гуми и авторемонтни
услуги не са били реално осъществени, съответно посочените във фактурите
стойности (данъчни основи и дължим ДДС) не са заплатени на доставчиците от
получателя „Б.Т. 2008“ ООД.
Въпреки значителния обем събрани в досъдебното
производство доказателствени материали, не е било установено кога и по какъв
начин обв. Г. се е сдобивал с инкриминираните фактури, фискални бонове и
приложените към част от фактурите приемо-предавателни протоколи. По експертен
път обаче е установено, че обв. Г. лично е изпълнил ръкописните текстове във
всички фактури с посочени издатели „И. – 07“ ЕООД и „С.-99” ЕООД, както
и ръкописните
текстове в над половината от фактурите с посочен издател „С.” ЕООД, а сестра му
– свид. К. К., лично е изпълнила подписите от името на съставителя
във всички издадени от името на „К.Т.86“ ЕООД и „С.-99” ЕООД, в значителен брой
издадени от името на „С.” ЕООД фактури, както подписите от името на предаващата
страна в значителна част от приемо-предавателните протоколи, съпровождащи фактурите
на „С.” ЕООД.
В изследвания период
обв. Г. самостоятелно ръководел оперативната търговска дейност на
дружеството и контролирал неговия документооборот. Обвиняемият лично предоставял процесните фактури ведно
с приложените към тях фискални бонове и приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи
осъществени от дружеството покупки по облагаеми доставки, на свид.Г. Б.. Последната, в изпълнение на поетото задължение да обслужва
счетоводно дейността на „Б.Т. 2008“ ООД, на свой ред отразявала неверните данни от тези
фактури в производните от тях дневници за покупки - отчетни регистри по чл.124
ал.1 т.1 от ЗДДС, и справките-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС за съответния данъчен период, както и в
годишните данъчни декларации на дружеството по чл.92 от ЗКПО. По описания начин съдържащите се в инкриминираните фактури
неверни обстоятелства намерили място в отчетните регистри за покупките, в
справките-декларации по чл.125 от ЗДДС и в годишни данъчни декларации по чл.92
от ЗКПО, в които обв.
Г., в качеството на като управител на дружеството, потвърдил
неистина относно действителните брой и стойност на получените и платени от дружеството доставки,
и начисления ДДС по посочените фактури с право на данъчен кредит, както и
относно размера на данъчния кредит за съответните инкриминирани периоди и на
дължимия корпоративен данък за съответните години.
Посочените документи по ЗДДС били подавани в
ТД на НАП- Пловдив,
офис Стара Загора, и в ТД на НАП-Бургас от името на „Б.Т. 2008“ ООД по електронен път чрез електронен подпис,
сертифициран на името Е. Б., но фактическото изготвяне и
подаване на справките декларации и отчетните регистри извършвала свид. Б.. В разглеждания
случай свид.Б. осъществила дейност само на технически изпълнение, като надлежно и добросъвестно отразявала фактурите в счетоводството, в изготвените въз основа на него регистри и в подадените пред приходната администрация
справки-декларации по ЗДДС и декларации по ЗКПО, но без да е наясно, че по
фактурите не са осъществени реални доставки на стоки/ услуги. Именно липсата на представи у
свид. Б. за невярното съдържание на предаваните й от обвиняемия първични
счетоводни документи обосновава
твърдението на прокурора в постановлението по чл.375 от НПК, че обв. Г. е осъществил престъплението в условията на
посредствено извършителство, защото използвал свид. Б. като физически изпълнител (оръдие) на
намисленото данъчно престъпление. Що се относя до деятелността, свързана с
неправомерното намаляване на годишния финансов резултат и дължимия корпоративен
данък, по делото е доказано, че Г. лично подписвал годишните данъчни декларация
на „Б.Т. 2008“ ООД за 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 години, с което
непосредствено е реализирал пфактическсия състав на престъплението. Наред с
личното използване от обвиняемия на фактури с невярно съдържание при
упражняване на стопанската дейност на „Б.Т. 2008“ ООД, и при тази деятелност паралелно
е налице форма на посредствено извършителство, доколкото невиновно действащата
като счетоводител свид. Б. внесла данните от процесните фактури, документиращи
неосъществени доставки, в счетоводството на дружеството, а оттам и в подаваните
от негово име годишни данъчни декларации по ЗКПО.
Съставомерният престъпен резултат „избягване установяване и плащане на
данъчни задължения“ е реализиран чрез три от предвидените в чл.255 ал.1 от НК форми
на изпълнителното деяние – използване на неистински документи,
които са и такива с невярно
съдържание при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството
и при представяне на информация пред органите по приходите - процесните неавтентични данъчни фактури с невярно съдържание, в
които са отразени сделки между „Б.Т. 2008“ ООД и
търговските дружества „К.Т.86“
ЕООД, „ДМ И.“ ЕООД, „И. – 07“ ЕООД, „С. – 99“ ЕООД и „С.“ ЕООД,, които реално не са осъществени (т.6); потвърждаване
на неистина в подадените пред ТД на НАП- Пловдив, офис Стара Загора, и пред ТД на НАП-Бургас справки- декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и годишни данъчни декларации по чл.92 ал.1 от ЗКПО (т.2), и приспадане на неследващ се данъчен
кредит по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗДДС (т.7). Изводът за липса на реални
облагаеми доставки на стоки и услуги по инкриминираните
фактури се основава не само на експертните заключения по съдебно-счетоводната и двете графически експертизи, но и на еднопосочните показания на свидетелите А. Ч., П.И., А. А., И. А., Г. Б., Д. И., М. А., С. Б., Г. Т., К. К., Н. И., Ш. А., С. И., В. В., В. Д. и К. К.,
които категорично отричат всякакво знание за процесните доставки и участие в
тяхното осъществяване и документално оформяне, пълната липса на каквато и да е делова кореспонденция
между „Б.Т.
2008“ ООД и контрагентите му по
фактурите, липсата на каквито и да е платежни документи, относими към тези
доставки
(включително такива, доказващи обвиняемият да е теглил от касата или от
банковата сметка на дружеството сумите, нужни за заплащане на доставките в
брой), липсата на данни за конкретните лица,
физически осъществили посочените във фактурите доставки на стоки и услуги, както и на
каквато и да е документация, свързана с транспортни услуги във връзка с доставките, и с последващото влагане на получените според фактурите
стоки в непосредствената дейност на получателя „Б.Т. 2008“ ООД, или евентуално последващата им
продажба на трети лица.
Всяко от съставните на продължавано престъпление деяния е било довършено
с подаването на инкриминираните декларации в ТД на НАП- Пловдив, офис Стара Загора, и в ТД на НАП-Бургас. Съвкупният резултат от
всички извършения деяния се заключава във факта, че по установения по делото начин
обв. Г., в качеството на управител на „Б.Т. 2008“ ООД, укрил дължими от дружеството данъчни
задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93 т.14 от НК - данък
върху добавената стойност в размер на 13 523.59 лева, и съответно корпоративен
данък в размер на 6092.36 лева, общо данъци в размер на 19 615.95 лева.
Всички включени в обвинението деяния правилно са били квалифицирани
като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като
всяко от тях поотделно осъществява един или различни състави на едно и също
престъпление - по чл.255 ал.1 от НК, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, тъй щото
всяко последващото деяние от обективна и субективна страна се явява продължение
на предходното. По делото се установява и вътрешна каузална връзка и зависимост
между деянията, отнасящи се до използване на неистински документи, които са и с невярно съдържание, и приспаднатия неследващ
се данъчен кредит по ЗДДС, от една страна, и укриването и неплащането в пълен
размер на следващия се корпоративен данък по ЗКПО, от друга. Неправомерното намаляване
на годишните финансови резултати на дружеството, чрез включване на данъчните
основи на инкриминираните фактури и начислените данъчни амортизации по неосъществени
доставки в разходната част на
годишните данъчни декларации по ЗКПО, на практика е могло да бъде осъществено
само чрез престъпнотото ползване на същите фактури и отразяването им в счетовството
на дружеството и в подаваните от него месечни справки-декларации и отчетни
регистри по ЗДДС за съответните месечни периоди в рамките на календарната година. В този конкретен смисъл, избягване
установяването и плащането на данъчните задължения на „Б.Т. 2008“ ООД по ЗДДС се явява conditio sine qua non по
отношение вторичната
и производна съставомерна деятелност, свързана с укриването и неплащането в пълен размер на дължимия от
същото дружество корпоративен данък по
ЗКПО.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината
- пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК. Обв. Г.Г. съзнавал общественоопасния
характер на деянието, като предвиждал и желаел
настъпването на неговите общественоопасни последици. Изначална липса на доставки,
осъществени от посочените във фактурите дружества-доставчици, изводима от
анализа на събраните доказателства, няма как да не е била известна на
обвиняемия, който в процесните периоди единствен е осъществявал ръководна и
представителна функция от името на дружеството, в това число той е селектирал и
сключвал от негово име сделки, представляващи облагаеми по смисъла на ЗДДС
доставки. Обективно е невъзможно Г. да не е знаел за отсъствието на реални
доставки по фактурите и приемо-предавателните протоколи (които документи се
отнасят до всички доставчици, с изключение на „ДМ И.“ ЕООД, и до
преобладаващата част от инкриминираните фактиру и протоколи), в който той лично е автор на ръкописните
текстове (включително описанието на предмета, броя и цената на доставката,
името на МОЛ в дружеството - доставчик), а сестра му – свид. К. К., е положила
подписи от името на съставителите на фактурите, представляващи дружества, с
които К. не е свързана по никакъв начин. В тази връзка възраженията и
доказателствените искания на защитата, домогваща се да установи, че за
процесните по делото периоди свид. К. е имала регистриран постоянен и настоящ
адрес ***, и в същия град е регистрирано седалището и адреса на управление на
„М.“ ЕООД (преди това ООД), на което
К. е управител, по мнението на съда са напълно безпредметни. Прокурорът не
оспорва, че адресът на К. като физическо лице, и седалището на управляваното от
нея дружество е именно в гр. Г., но този факт не води до желаните от защитата изводи относно авторството
на инкриминираните документи, за които по експертен път е доказано, че са
подписани от тази свидетелка. Устройването и преимущественото живеене на К. в
гр.Г. не представлява обективна, още
по-малко непреодолима пречка пред възможността именно тя да е подписала
посочените от втората графическа експертиза документи. Всъщност, положени от
свид. К. подписи от името на други лица в инкриминираните документи могат да
съществуват само ако тези документи са й били предоставени за полагане на
подписи от брат й- обв. Г.. Ето защо и самият обвиняем със сигурност е
съзнавал, че по така съставените документи, попълнени в различни части от самия
него и от сестра му свид. К. няма реално осъществени доставки на стоки и
услуги, нито съответни плащания от страна на получателя „Б.Т. 2008“
ООД.
Във всички разгледани случаи се
касае само за формално документиране на облагаеми по реда на ЗДДС доставки, по
които обв. Г. не е планирал да извършва, и фактически не е извършил отразените
във фактурите плащания, тъй като изначално е бил наясно, че по тези сделки няма
реални доставки. Следващата от поведението на обвиняемия негова цел била, чрез използване в стопанската дейност и чрез включване в счетоводството на
инкриминираните фактури, да увеличи документално извършените от „Б.Т. 2008“ ООД покупки с право на пълен данъчен кредит. За постигане на казаната цел Г. предоставил процесните фактури на свид.Б. за включването им в дневниците за покупки и
справки-декларациите по ЗДДС с ясното съзнание, че фактурите са неистински (от гледна точка на
подписите от името на издателите), и с невярно съдържание, тъй като не отразяват вярно описаните в тях доставки,
но тяхното представяне пред
органите по приходите ще доведе до формално законосъобразно приспадане на неследващ се данъчен кредит, респективно
до избягване установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери, което обаче съответствало
точно на желанието му. Логично, обв. Г.
знаел, че за постигане на посочената цел потвърждава неистина в подадените
справки-декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по ЗКПО, доколкото декларираните
данни били неверни.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението – желание за облагодетелстване
по непозволен от закона начин, съзнателно неглижиране на установените в законодателството
и известни на обвиняемия правила за отразяване, деклариране, внасяне и
приспадане на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО.
При обсъждане
съставомерността на деянието и дадената му от прокурора правна квалификация съдът
съобрази поведението на обв. Г. след образуване на досъдебното производство.
Още преди приключване на разследването, обвиняемият по собствена инициатива
предприел действия да внесе в държавния бюджет определените като дължими данък
върху добавената стойност в размер на 13 523.59 лева, и корпоративен данък
в размер на 6092.36 лева, както и следващите се върху тези суми лихви за
забава, тъй щото заплатената в полза на бюджета сума възлиза общо на
24 662.78 лева главници и лихви.
Извършеното от
обвиняемия внасяне в пълен размер на неплатените данъчни задължения по ЗДДС и
ЗКПО ведно с лихвите върху тях съответства на диспозицията на чл.255 ал.4 от НК, тъй като е осъществено преди приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд и сумите са внесени в бюджета. При тези факти,
повдигнатото спрямо Г. обвинение законосъобразно е квалифицирано по привилегирования
състав на чл.255 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 т.2, 6 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Престъплението
по чл.255 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 т.2, 6 и 7 от НК се наказва с „Лишаване от
свобода” до 3 години и „Глоба” до 1000 лева. Обв. Г. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ от Общата част на
НК, причинените с умишленото престъпление имуществени вреди са изцяло
възстановени, и деянието не попада в ограниченията по чл.78а ал.7 от НК, поради
което съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки и отсъстват
пречки той да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
престъпление, и санкциониран с административно наказание на основание чл.78а от НК.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно
минало, добрите му характеристични данни – той притежава добра образователна
квалификация, дълъг период от време е бил ангажиран като управител на търговско
дружество, а понастоящем работи в същото като шофьор, липсват данни срещу него
да са водени наказателни или административно-наказателни производства за други престъпления
или нарушения както преди, така и след инкриминираното деяние. Следва да се
отчетат и коректното му процесуално поведение, оказаното на органите на
досъдебното производство съдействие за установяване на обективната истина, и предприетите
по негова инициатива действия за възстановяване на неплатените публични
задължения. С оглед тези факти, съдът оцени обществената опасност на личността
на обвиняемия като по-ниска от обичайната лична опасност на извършителите на
подобни престъпления. Самото участие на обв. Г. в наказателния процес и
ограниченията, свързани с воденото срещу него наказателно преследване, вече са
изиграли по мнението на съда известна превантивна и поправителна роля по
отношение на неговата личност. Заявеното желание и резултатните му усилия напълно
да възстанови публичните вземания и лихвите върху тях, наред с трудовата му и
семейна ангажираност индицират започнал процес по преосмисляне на извършеното и
корекция в нагласите на дееца към спазване на закона. Липсват отегчаващи вината
и отговорността на обвиняемия обстоятелства.
Обществената
опасност на извършеното престъпление по мнението на съда също не надвишава обичайната
за този вид престъпления опасност. Причинената на фиска имуществена вреда,
изразяваща се в непостъпване в републиканския бюджет на дължим за внасяне ДДС и
корпоративен данък по ЗКПО, в стойностно отношение не надвишава значително съставомерния
праг от 12 000 лева, установен за данъци в особено големи размери съгласно
чл.93 т.14 предложение второ от НК. Макар престъпленията от този вид да посягат
на безспорно важната за нормалното функциониране на държавата и обществото
сфера на данъчната система, защитените с чл.255 от НК обществени отношения не
са били засегнати в много висока степен с конкретното разгледано престъпление. В този аспект съдът съобразява
установеният механизъм на увреждане на фиска, който в случая е основан на
привидно законосъобразно пропускане да се внесат своевременно дължими данъци, а
не например на незаконосъобразно фактическо получаване от дееца на средства от
държавния бюджет. Относително дългият период на осъществяване на престъпното
посегателство, и реализирането на няколко различни форми на изпълнителното
деяние по чл.255 ал.1 от НК в случая биват в значителна степен компенсирани от
внасянето в държавния бюджет на причинените вреди и лихвите върху тях в пълен
размер.
Предвид
установените за дееца и деянието обстоятелства съдът намери, че следващото се на
обв.Г. административно наказание подлежи на индивидуализация при значителен превес
на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, в размер малко над
установения в чл.78а ал.1 от НК минимум
- а именно „Глоба” в размер на 1 300 лева. Така отмерения размер на
глобата съответства на естеството и интензитета на посегателството, както и на
личните характеристики на подсъдимия, като е адекватен и достатъчен за
постигане целите на административното наказание, дефинирани в чл.11 от ЗАНН –
най-вече предупреди дееца и да спомогне за неговото поправяне и превъзпитание
към спазване на законите занапред.
РАЗНОСКИ
С оглед изхода
от делото, в съгласие с разпоредбата на чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК, обв. Г.Г. следва
да понесе сторените в досъдебното производство разноски, като заплати в полза на
държавата по сметка на Окръжна прокуратура-Бургас деловодни разноски в размер
на 2155.66 лева, а в полза на държавата по сметка на Окръжен съд-Бургас държавна
такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на наложената глоба.
Така
мотивиран, съдът постанови решението.
Окръжен
съдия: