РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Плевен , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Дияна А. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА И. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна А. Николова Гражданско дело №
20214430100487 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.150 от СК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от С. В. Ц.,
ЕГН ********** С постоянен адрес в ***, като майка н законен представител
на ***, ЕГН *** и М. С. И., ЕГН **********, със съгласието на майка си С.
В. Ц., чрез адв.В.П., съдебен адрес за получаване на книжа по делото- ***,
против С. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, в която се твърди
следното : децата са родени в резултат на съвместното съжителство между
родителите им, като след прекратяване на брака им, родителските права
спрямо децата са предоставени на майката. По силата на съдебна спогодба,
утвърдена на 13.11.2019год. по гр.д.№5837/ 2019год. по описа на ПлРС,
ответникът се е съгласил да заплаща на децата месечна издръжка, както
1
следва : по 140 лева за всяко от тях. Твърди се, че към момента на депозиране
на исковата молба е изминал продължителен период от време, през който
нуждата на децата от издръжка се е увеличила, вкл. с оглед учебния процес на
децата и пътуването им до учебните заведения, в които учат.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да увеличи
размера на издръжката, дължима от ответника, както следва : за детето *** от
140 лева на 250 лева, а за детето *** от 140 лева на 200 лева.
Претендират се разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор от ответника, чрез адв.П.Д., с който
исковете се оспорват. Заявява се, че разходите, които ищцата прави за
закупуване на децата на карти за пътуване на са в посочените от нея размери,
а са по-малки. Ответникът посочва, че след направена справка в интернет
страницата на „Тролейбусни превози“ установил, че месечна ученическа
карта за цялата тролейбусна мрежа струва 16лв. Посочва също така, че след
развода е отстъпил на ищцата безвъзмездно лек автомобил, с който да може
да транспортира децата до училище. Твърди, че издръжката в посочения от
ищцата размер е непосилна за заплащане от негова страна и представя
писмени доказателства за доходите си и семейното си положение.
В о.с.з. ищцата се явява и се представлява от адв.В.П., поддържа иска.
В о.с.з., ответникът се явява и се представлява от адв.П.Д., като
признава по размер иска само до сумата 180лв. - за всяко дете.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът е допустим и частично основателен с оглед претендирания
размер издръжка.
Установява се, че малолетното дете *** е на 10год., а брат й *** – на
15год., съответно ученици са в IV-ти и в VIII-ми клас. Двете деца са записани
и учат в учебни заведения в гр.Плевен. Установява се, изключая сегашната
ситуация във вр. с пандемията от Ковид -19, че децата ежедневно пътуват от
2
***, където живеят, до гр.Плевен, като детето *** ползва и тролейбусен
транспорт. Съдът приема, че не следва да се занимава и обсъжда факта дали
децата ползват платени карти за градски транспорт /каквито оспорващи
доводи бяха наведени от ответната страна в отговора и в о.с.з./, т.к. по-
важното в случая е, че действително /със или без карта/ те се придвижват от
населеното място, в което живеят до населеното място, в което учат, и то
всеки ден, когато имат нормален учебен процес, ползвайки градски и
извънградски транспорт. Установява се, че майката на децата не разполага с
лек автомобил, който да й е предоставен от ответника /такива твърдения се
съдържат в отговора, а в о.с.з. ответникът мълчи и не ангажира
становище с оглед направеното в тази връзка изявление от ищцата/ и с
който да транспортира същите до града, когато са на училище. Установява се,
че преди години такъв автомобил бил за кратък период от време във
фактическата власт на ищцата, но скоро след това ответникът си го взел.
Установява се, че двете деца нямат нужда от издръжка, извън обичайната,
както и че не посещават платени извънкласни обучения. Детето *** посещава
в *** платен курс по народни танци, но за плащането не получава документ.
Установява се, че децата живеят в едно домакинство с майка си и баба си по
майчина линия, която е пенсионерка, с ниска пенсия. Майката работи в
гр.Плевен като главен касиер в магазин *** в ***, като чистата стойност на
трудовото й възнаграждение е под минималната работна заплата за страната.
Бащата на децата получава брутно трудово възнаграждение около 1000лв.
Същият не дължи издръжка на други лица, освен на двете си деца *** и ***.
Твърди, че живее под наем, заедно със съквартирант, но доказателства за това
не представя, вкл. не представя доказателства за това какъв месечен наем
дължи. Установява се, че бащата напълно съзнателно и от години не
поддържа никакъв контакт нито с децата си, нито с тяхната майка.
Установява се, че освен издръжката, която ежемесечно бива удържана от
заплатата му, същият не дава никакви други средства за децата; не им купува
подаръци, дори по поводи; не се интересува от живота им.
Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата –
3
ал.2-ра на същия текст, понастоящем 162,50лв. Съгласно чл.143 ал.1 и 2 от СК
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. В тази връзка следва да се отбележи, че освен бащата
/ответник в процеса/ и майката следва да осигурява месечна издръжка на
децата си, независимо от обстоятелството, че на нея е предоставено
упражняването на родителските права. Разбира се, този факт определено
следва да се отчита, т.к. родителят, при когото децата живеят ежедневно
следва да покрива нуждите им от издръжка, които са от най-различно
естество. Освен, че на децата е необходимо да се купуват съобразно
възможностите на родителите през определен период от време дрехи, обувки,
пособия за учебния процес, следва да се отделят парични средства и за други
обичайни и сравнително предвидими нужди - като напр. за закупуване на
лекарства, когато се разболеят; за заплащане на екскурзии, за заплащане на
други разходи, пряко свързани с учебния процес / ищцата заявява, че само за
учебници на сина си *** е платила 400лв./ Установява се, че предвид
обявената пандемична обстановка в страната и он лайн обучението на
учениците, доскоро децата не са имали възможност да участват пълноценно в
учебния процес, т.к. имат счупен компютър и доскоро само едното дете е
разполагало с телефон с параметри, които да правят възможно да се включва
в дистанционно провеждания учебен процес. От показанията на свидетелката
*** се установява, че ответникът изобщо не се интересува от децата си, не
контактува с тях, не се среща с тях, вкл. за техни рождени дни и други
празници. Същият напълно се е дезинтересирал от тях, което е отразено и в
представения по делото писмен социален доклад. От показанията на
свидетелката се установява, че ищцата не разполага с лек автомобил; че
самата тя с каквото може помага финансово на децата, но получава твърде
ниска по размер пенсия. От показанията й се установява, че бащата на
ответника /дядото на децата/ посещава внуците си за рождените им дни и им
дава по 30лв., като дори се опитва да мотивира ответника да има контакти с
тях, но без успех. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка,
независимо от близкото й родство с ищцата. Същата дава последователни и
правдиви показания и не са налице други доказателства по делото, които да
4
внасят съмнение в това, че същата излага именно истината пред съда.
Разяснена й е и наказателната отговорност за лъжествидетелстване. В тази
връзка следва да се отбележи, че самата позиция на ответника е пасивна и
същият, изключая доказателствата за размера на трудовото си
възнаграждение, не представя други доказателства. При определяне размера
на издръжката съдът намира, че в конкретния случай следва да вземе предвид
и отношенията между ответника и децата му и по-скоро липсата на такива.
Фактът, че ответникът не взема децата при себе си ясно обосновава извод, че
същият не се възползва от режима на лични отношения, какъвто му е
предоставен от съда. Ясно е, че ответникът не взима децата при себе си –
нито регулярно през годината, нито за по-дълъг период от време през време
на ваканциите. Или, грижата за тези деца целогодишно е поета от тяхната
майка, която несъмнено не разчита на каквато и да било помощ от страна на
ответника. Същият е в трудоспособна възраст, като по делото не се събраха
доказателства /няма и твърдения/ да има специфични нужди или проблеми,
които да налагат да отделя за себе си издръжка, извън обичайната такава.
Безспорно е, че досегашният размер издръжка, който се е задължил да
заплаща /в размер 140лв. за всяко дете/ следва да бъде увеличен, т.к. същият е
под минималния, регламентиран от закона. Ето защо и като взе предвид
доказателствата по делото и доводите на страните, съдът приема, че следва да
измени размера на присъдената издръжка като увеличи същата за детето ***
от 140лв. – на 210лв., а за детето *** – от 140лв. – на 190лв. Ответникът
заявява, че може да заплаща издръжка в максимален размер за всяко дете от
180лв., но определяйки я в малко по-голям размер, съдът приема, че същият
ще следва да съумее да осигури още 40лв., която сума надвишава издръжката
от признатите от него възможно платими по 180лв. за всяко дете, до
определения по-горе размер издръжка, според преценката на съда.
Останалите средства за издръжка на децата ще следва да осигурява ищцата.
Съдът е приканил изрично страните към постигане на спогодба, до каквато
обаче не се стигна в процеса. За разликата до претендираните 250лв. за детето
*** и за разликата до претендираните 200лв.за детето ***, предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса и на основание чл.71 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати Държавна такса по сметка на ПлРС върху
5
увеличения размер на издръжката – 158,40лв.
По отношение разноските по делото : в полза на ищцата следва да се
присъди възнаграждение за един адвокат съразмерно уважената част на иска,
а именно – 194,12лв. В о.с.з. пълномощникът на ответника заявява, че не
претендира разноски, поради което такива не следва да се пресмятат и по
компенсация.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена със
съдебна спогодба, утвърдена по гр.д. №5837/2019год. по описа на Плевенски
районен съд, влязла в сила на 13.11.2019год., като ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на
децата си, както следва : на М. С. И., ЕГН **********, със съгласието на
майката С. В. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес за получаване на книжа по
делото - ***, адв.П., вместо по 140лв. – по 210лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.01.2011год., до настъпването на законни
причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на
изискуемостта й до окончателното й изплащане, на ***, ЕГН ***, чрез
майката и законен представител С. В. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес за
получаване на книжа по делото - ***, адв.П., вместо по 140лв. – по 190лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.01.2011год., до
настъпването на законни причини и условия за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за
разликата до претендираните 250лв. за детето М. С. И., ЕГН ********** и за
разликата до претендираните 200лв. за детето ***, ЕГН ***, ОТХВЪРЛЯ
предявения иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
6
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК С. С. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд
Държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер 158,40лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК С. С. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Ц., ЕГН **********, съдебен
адрес за получаване на книжа по делото - ***, адв.П., разноски по делото в
размер 194,12лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, като срокът започва да
тече от 20.04.2021год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване
на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7