РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Пловдив,19.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от председателя административно
дело № 3003 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118, вр. чл. 117 ал. 1, т. 2,
б. ”а” от КСО.
Образувано е по
жалба на А.Д.К., ЕГН**********,***, против Решение № Ц 2153-15-220 от 02.11.2020г.,
издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение
негова жалба №1030-15-3263/16.09.2020г. против разпореждане № **********/Протокол
№ 2139-15-90/21.08.2020г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Пловдив, с което е отказано изменението на отпуснатата лична пенсия за ОСВ.
Жалбоподателят
оспорва административният акт като незаконосъобразен, издаден при нарушение на
административно производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. В тази връзка счита за неправилни изводите на административния
орган относно непризнаването на осигурителен стаж от втора категория труд,
положен за периода от 01.09.199г. до 31.10.1998г.. Редовно призован, се явява
лично и ангажира писмени доказателства. По същество на спора излага съображения,
че са налице противоречия в констативния протокол от 27.01.2020г. относно
обстоятелството дали положеният от него осигурителен стаж в отдел „Полимери“ в
структурата на осигурителя „Авиотехника“ ЕООД – гр. Пловдив е на длъжности в
обхвата на т. 65б от ПКТП (отм.) до длъжността „началник цех“. Според него,
фактът, че не се съхранява щатно разписание за йерархичната структура на
длъжностите, които е заемал при осигурителя, не може да се тълкува в негова
вреда. Иска отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.
Не се претендират разноски.
Ответникът по
жалбата – Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, в съдебно заседание се
представлява от процесуалния си представител юр. Спасова, която оспорва жалбата
и ангажира доказателства. По същество с писмена защита счита, че атакуваният ИАА
е законосъобразен, съобразен с административнопроизводствените правила и
постановен при законосъобразно приложение на материалноправните норми. Затова
моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателят е подал заявление вх. № 2113-15-5209/18.10.2019г.
за отпускане на ЛПОСВ, към което е приложил документи за осигурителен стаж, за
военна служба и други документи. Към датата на подаване на процесното заявление
е посочил, че е навършил възраст от 64 години и 02 месеца и има положен
изискуем осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. С разпореждане № **********/Протокол № N 01069 от 18.02.2020г.
на К. е отпусната ЛПОСВ при осигурителен стаж от 39 години 10 месеца и 15 дни и
индивидуален коефициент 3,2605, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 9, изр. 1
и изр. 2 от КСО от дохода за периода от 01.01.2000г. до 29.08.2019г. Изчислен е
размер на ЛПОСВ от 1 472,80лв., който е редуциран на 1 200лв. на
основание § 6 от ПЗР на КСО. След извършена проверка от компетентен орган при
ТП на НОИ – гр. Пловдив, обективирана в Констативен протокол с № КП-5-15-00710312/27.01.2020г.
е направена констатацията, че осигурителят е направил предложение осигурителния
стаж, положен от К. в „Авиотехника“ ЕООД – гр. Пловдив на длъжности „ръководител
група“, „началник отдел КТБ „п“, „ръководител звено“ и „началник отдел „П“ в
сектор „химична обработка“ и „полимери“ за периода от 01.09.1991г. до 31.10.1998г.
да бъде признат като положен при условията на втора категория труд. Представени
са трудово досие на лицето и разплащателни ведомости за заплати на работниците
и служителите, съгласно данните в които жалбоподателят е работил в цех № 1370 и
2250, направление „полимери“ в сектор „химична обработка и полемери“ на
длъжност „технолог“ до 31.08.1991г. и на различни ръководни длъжности от
01.09.1991г. до 31.10.1998г. Според осигурителя са изплащани допълнително суми
за „условия на труд“ и „вредни“. При проверката на декларираните обстоятелства
относно факта дали положеният осигурителен стаж е при условията на т. 65б от
ПКТП (отм., действал към 1991г. – 1998г.) осигурителят е издал следните
документи: удостоверение изх. № 54 от 11.12.2019г., съгласно данните в което
заеманите от жалбоподателя ръководни длъжности са до „началник цех“ в
производството на изделия от стъклопакети. Допълнително са представени удостоверение
изх. № 06 от 17.02.2020г., съгласно данните в което структурата на цех
„Стъклопласти“ се състои от отдели и сектори на „Химична обработка и полимери“
и заеманите от К. длъжности са под пряко подчинение на „ръководител цех“ в
производството на изделия от стъклопласти, поради което следва положения
осигурителен стаж да се признае като такъв от втора категория, съгласно т. 65б
от ПКТП и удостоверение изх. № 07 от 19.02.2020г., с което се анулира
удостоверението от 17.02.2020г., тъй като осигурителят не разполага с щатно
разписание за периода. Компетентният орган, в обжалваното разпореждане от
18.02.2020г., след анализ на данните в документите, представени от осигурителя,
е посочил, че осигурителният стаж следва да се зачита като такъв от трета
категория, тъй като при не се съхранява щатно разписание за йерархичната
структура на длъжностите, които жалбоподателят е заемал в „Авиотехника“ ЕООД –
гр. Пловдив. Поради това обстоятелство, не могат да се приемат за достоверни
данните в удостоверението от 11.12.2019г., че заеманите длъжности „ръководител
група“, „началник отдел КТБ „п“, „ръководител звено“ и „началник отдел „П“ в
сектор „химична обработка“ и „полимери“ са до „началник цех“ в производството
на изделия от стъклопласти. Против издаденото разпореждане от 18.02.2020г. е
постъпило възражение от жалбоподателя вх. № Ц 2109-15-5 от 21.04.2020г.
(наименовано „заявление“), в което се съдържа подробно описание на структурата
на осигурителя „Авиотехника“ ООД за периода от създаването си – 1983г. до
момента, в който е прекратено правоотношението с К.. Според него, с приемането
на нова т. 65б в ПКТП от 1990г. е дадена възможност инженерно – техническите
работници, заемащи длъжности до началник цех включително в производството на
изделия от стъклопласти да бъдат осигурявани за полаган труд от втора
категория. Към възражението са представени заповед № 24 от 04.05.1998г. от
управителя на „Авиотехника“ ООД – гр. Пловдив за обявяване на престой в звената
на дружеството цех „Инструментално – механичен“, конструктивен отдел „РЕС“,
конструктивен отдел „ЛА“, отдел „Полимери“, ПДО, ОТКК и група „ТИА“; заповед №
34 от 30.06.1998г. за изключване на две лица от приложното поле на заповед № 24
от 04.05.1998г. поради възникнала производствена необходимост от извършване на
строително – монтажни дейности на територията на предприятието; заповед № 45 от
15.07.1998г. за определяне на комисии за извършване на инвентаризация на ДМА,
материали и продукция на стоки, в които е включен и К.. Възраженията и
представените от жалбоподателя документи са обсъдени от компетентния орган,
който е издал процесното разпореждане № **********/Протокол Ц 2139-15-90 от
21.08.2020г. Направен е извод, че с представените допълнително документи не се
съдържа информация за йерархичната структура на „Авиотехника“ ООД – гр.
Пловдив, който да е в подкрепа на твърдението му, че заеманите от него
ръководни длъжности са такива до началник цех включително в производството на
изделия от стъклопласти. Решаващият административен орган е намерил за правилни
и законосъобразни изводите в разпореждането от 21.08.2020г.. Недоволен от
решението К. е инициирал и настоящото съдебно производство, като е представил
като допълнително доказателство удостоверение обр. УП-3 изх. № 26 от
28.08.2018г., съгласно данните в което положеният осигурителен стаж за периода
от 01.09.1991г. до 31.10.1998г. е от втора категория труд и са внасяни „47 + 2%
вноски за ДОО за втора категория“. От страна на ответника са представени
доказателства за компетентността на издателя на оспореното разпореждане –
заповеди №№ 1015-15-253 от 09.09.2019г. и 1015-15-251 от 09.09.2019г. на
директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив.
При така установеното от фактическа страна, на база
събраните по делото писмени доказателства, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение № Ц 2153-15-220
от 02.11.2020г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, което е издадено от
компетентния орган посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона
форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по
ал. 1, т. 2, б. "а" с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно
чл.118 ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен.
По отношение на съобразяването на административният
акт с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби,
следва да се посочи следното:
Решението на административният орган е правилно. Не се формира спор между страните по делото,
че още в хода на административното производство са установени длъжностите,
изпълнявани от лицето за периода от 01.09.1991г. до 31.10.1998г. Съществото на
спора е, каква е категорията на труд по отношение на заеманите длъжности и дали
в структурата на осигурителя „Авиотехника“ ЕООД – гр. Пловдив същите са до
йерархично ниво „началник цех“.
Съгласно разпоредбата на т.65б от ПКТП (отм.) от втора
категория е трудът на работници и инженерно – технически работници до началник
цех включително в производството на изделия от стъклопласти. Жалбоподателят е
заемал ръководни длъжности в производството на изделия от стъклопласти, но не
са представени доказателства дали заеманите от него длъжности са до началник
цех включително. В този смисъл, следва да бъде отбелязано, че работодателят на
лицето само преви предложение до пенсионния орган относно категорията на
положения труд, но административният орган не е обвързан с направеното
предложение и в неговите правомощия е да извърши проверка на декларираните
данни, включително да изиска допълнителни доказателства.
В настоящия случай, е извършена проверка относно
декларираното от „Авиотехника“ ЕООД – гр. Пловдив обстоятелство, че положеният
от К. осигурителен стаж за периода от 01.09.1991г. до 31.10.1998г. на ръководни
длъжности е такъв от втора категория труд. В представеното удостоверение обр.
УП 3 № 26/28.08.2018г. предложението на осигурителя е обосновано с внесени
осигуровки за ДОО в по-висок размер, а в последващото удостоверение изх. №
54/11.12.2019г. е посочено, че заеманите от жалбоподателя длъжности са такива
до началник цех. При проверката са представени и ведомости за списъчния състав
на заетите лица в производство „стъклопластика“, съответно за изплатени суми за
„условия на труд“ и „вредни“, както и удостоверения от 17.02.2020г. и от
19.02.2020г. с взаимно изключващите се данни относно мястото на заеманите
длъжности в йерархичната структура на „Авиотехника“ ЕООД – гр. Пловдив.
В хода на съдебното обжалване отново не са представени
доказателства, в т.ч. щатно разписание или длъжностни характеристики, от
данните в които по несъмнен начин да се установява мястото на заеманите от
жалбоподателя длъжности в йерархичната структура на осигурителя. Фактите, че са
заплащани вноски за ДОО в по-висок размер и на определени лица са заплащани
допълнителни възнаграждения за „вредни“ условия на труд не означава
автоматично, че по отношение лицата, заемащи ръководни длъжности следва да се
приеме, че полаганият труд е от втора категория. В своето възражение против
издаденото разпореждане от 18.02.2020г. жалбоподателят е описал подробно
структурата на осигурителя, както и дейностите извършвани от съответните цехове
и отдели, но тези му твърдения не са обосновани с данните от други представени
доказателства, включително твърденията му, че „ръководителите на съответните
звена в предприятието са с нивото на началник на цех“. Фактът, че е бил
началник на отдел и е имал подчинени, изпълняващи инженерно – технически
длъжности и длъжности „изпрегнатор“ не води до обратен извод относно това дали
заеманата от него длъжност „началник на отдел“ е до йерархично ниво „началник
цех“. Същото се отнася и до отправеното до него предложение да заеме длъжността
„началник цех за Механична и химическа обработка“, която длъжност може да се
предположи, че е по-ниска от заеманата от него преди това „началник отдел
Полимери“.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че не
са налице твърдяните от жалбоподателя противоречия в изводите на компетентния
орган, обективирани в констативния протокол от 27.01.2020г. Независимо, че от
осигурителя е изисквана информация за йерархичната структура на длъжностите в
предприятието, такава не е представена, като причините за това са иррелевантни
към правния спор. В случая не е спорно нито направлението, в което е работил К.,
нито внесените вноски за ДОО в по-висок размер, нито допълнително изплащаните
възнаграждения за „вредни условия на труд“. Разпоредбата на т. 65б от ПКТП
поставя ограничение спрямо ръководните длъжности в определено производство, при
заемането на които полаганият труд не е такъв от втора категория. В тази връзка
самият жалбоподател посочва, че възприетият критерий е въведен, за да се
признае за втора категория трудът, положен само от служители, свързани пряко с
производството на изделия от стъклопластика, а не от административни
ръководители. В случая, обаче, не са представени доказателства, включително от
осигурителя, направил предположение за признаване на положения от К. стаж от 07
години и 02 месеца на ръководни длъжности, че заеманите ръководни длъжности са
до или приравнени на длъжността „началник цех“, а не са по-високи от нея, за да
бъдат изпълнени условията на т.65б от ПКТП. По така изложените аргументи,
жалбата е неоснователна, съответно оспореният ИАА – правилен и законосъобразен.
При този изход на спора и своевременно заявената
претенция, на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 100лв. (сто
лева), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита,
определено съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Поради
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.К., ЕГН: **********,***, против
Решение № Ц 2153-15-220 от 02.11.2020г., издадено от директора на ТП на НОИ –
гр. Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба
№1030-15-3263/16.09.2020г. против разпореждане № **********/Протокол №
2139-15-90/21.08.2020г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ при ТП
на НОИ-Пловдив, с което е отказано изменението на отпуснатата лична пенсия за ОСВ.
ОСЪЖДА А.Д.К., ЕГН: **********,*** да заплати на НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр. София сумата в размер на 100лв. (сто лева)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: