Р Е Ш Е Н И
Е № 261163
гр. Пловдив, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на втори ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9014 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Кредитреформ България” ЕООД против А.А.С. ***, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 ЗЗД, във вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 460 лв., представляваща главница по
договор за кредит № ******от 08.12.2015 г., сключен между ответника и „4финанс”
ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца съгласно договор за
прехвърляне на вземания № ******, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 24.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба ищецът твърди, че между „4финанс” ЕООД и ответника бил сключен
договор за кредит № ******от 08.12.2015 г. по реда на чл.6 ЗПФУР, по силата на
който на ответника му била предоставена сумата в размер на 300 лв., която
следвало да върне на кредитодателя в срок до 07.01.2016 г. Процесната сума била
предоставена на ответника чрез „Изипей” АД на 08.12.2015 г. На 15.12.2015 г. на ответницата била отпусната
в заем сумата от още 160 лв., която следвало да се върне ведно с първоначално
предоставената сума на 07.01.2016 г. С настъпване на падежа на 07.01.2016 г.
кредитополучателят не погасил заема. На дата 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в
качеството си на цедент прехвърлило процесното вземане на ищеца с договор № ******
Цесионерът бил упълномощен от името на цедента да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземанията, като за целта изпратил на ответника
съобщение, което се е върнало като неполучено. В настоящото производство
претендира вземанията за главница в размер на 460 лв. Моли за уважаване на
предявения иск и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът А.А.С., не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Същата не се явява в откритото
съдебно заседание и не е направила искане делото да се разгледа в негово
отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца е
депозирал нарочна молба с искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът
е редовно призован за датата на първото съдебно заседание, видно от призовка –
л.31 от делото. Препис от исковата молба също е връчен
редовно на ответната страна – л.27 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
договор за кредит №******от 08.12.2015 г.,
разписка за извършено плащане, договор за прехвърляне на вземания № ******, приложение № 1 към него, потвърждение за прехвърляне
на вземания, пълномощно от „4финанс” ЕООД, уведомление за прехвърляне на
вземания, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените обективно кумулативно
съединени осъдителни искове да се уважат. Като законна последица от уважаването
на исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от
депозиране на исковата молба в съда – 24.07.2020
г., до окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна за заплатена държавна такса в исковото производство в размер на
50 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от ****** Р. В., следните суми, а
именно: сумата от 460 лв., представляваща главница по
договор за кредит № ******от 08.12.2015 г., сключен между ответника и „4финанс”
ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца съгласно договор за
прехвърляне на вземания № ******, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 24.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в производството в общ размер
на 150 лв. (сто и петдесет лева) –
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.