№ 9167
гр. С, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110151037 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на Р. Д. С., ЕГН **********, Н. Д.
С., ЕГН **********, Д. С. С., ЕГН ********** и Л. Д. Т., ЕГН **********, чрез адв.В. със
съдебен адрес гр.С, ул.“К Б І“ № 120, насочена срещу решение № .../18.06.2021 г. и решение
№ .../18.06.2021 г. на ОЗС-С.
В жалбата се твърди, че обжалвА.те решения са взаимно обвързА.. Пояснява се, че с
решение № ... се признава и определя за възстановяване на Д Т Б. правото на собственист
върху три ниви и се отказва да се признае правото на собственост върху нива от 14 дка в
м.С, като по този начин се изменя протоколно решение № ../15.07.1994 г., с което е признато
правото на собственост върху тази нива. В решение № ... е посочено, че нивата от 14 дка се
възстановява на наследници на Б В А, като в жалбата се излагат твърдения, че от ОСЗ е
постановено решение № .../11.01.1999 г., с което е възстановена нива от 14.002 дка в м.“С
Н“. Жалбоподателите обращат внимА.е, че с решение № ... са възстановени на Д Т Б.
правото на собственост върху ниви, различни от тези, за които е признато това негово право
с решение № ....
Жалбоподателите признават, че между тях и зантересовА.те стрА. е водено
производство по чл.14, ал.4 от ГПК, а именно гр.д.№ 1118/2009 г. по описа на СРС, 47
състав, с което е установена собствеността на спорните имоти към момента на образуване на
ТКЗС. От мотивите на решението на СГС, жалбоподателите правят извод, че описаната в
решение № .../11.01.1999 г. нива от 14.002 дка не е била собственост на общия наследодател
Б В А. С оглед на това се поддържа незаконосъобразност на решение № ... досежто отказа
да се признае правото на собственост върху нива от 14 дка в м.“С“, която се приема за
идентична с м.“С Н“.
В съдебно заседА.е жалбоподателите се представляват от пълномощник, който
поддържа подадената жалба. Ответникът се представлява също от пълномощник, който
1
оспорва жалбата и депозира писмени бележки с подробни съображения. От заинтересовА.те
стрА., единствено В. Б., чрез пълномощника си адв.Б., взема становище за неоснователност
за жалбата.
По делото са събрА. писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници № .../28.01.2022 г., издадено от
длъжностното лице по гражданско състояние при с.В, Столична Община, Б В А е починал
на 27.09.1957 г., като е имал две деца – син Т Б. В, починал 1972 г. и дъщеря С Б.а С.а –
починала 1982 г. От това удостоверение за наследници се установява, че лицето Д Т Б., по
отношение на който е постановено оспореното решение № ..., е син на Т Б. В.
На 02.02.1992 г., Д Т Б. е подал заявление до ПК за възстановяване собствеността
върху 39.2 дка земеделски земи. Към същото са приложени писмени доказателства, сред
които и заявление-декларация от 13.01.1957 г. за членство в ТКЗС с опис на внесените
земи. По така депозираното заявление ОСЗ се е произнесла с решения от 1995 г., от 2018
г. и процесните от 2021 г.
Въз основа на заявление за възстановяване на земеделски земи, подадено от
наследници на Б В А, ОСЗ е издала решения през 2008 г., 2009 г. и 2018 г., в които са
определени подлежащите на възстановяване земи.
С оглед възникнал спор за материално право между наследниците на общия
наследодател Б В А и на Д Т Б., е образувано гр.д.№ 1118/2009 г., по което е постановено на
17.04.2013 г. решение, изменено с решение № 2144/14.03.2016 г. по описа на в.гр.д.№
5443/2014 г. по описа на СГС. С постановените решения съдът е отхвърлил иска за
признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС, Б В А е бил собственик
на земеделски земи от 9.2 дка в м.“Б“, 4.8 дка в м.“Р“ и 10.4 дка в м.“М“. Признато е за
установено обаче, че Б В А е бил собственик на други 12 имота, а именно: 2 дка в м.“К“, 2.8
дка в м.“Р“, 4.3 дка в м.“Б“, 5.4 дка в м.“П П“, 6.0 дка в м.“Т“, 3.8 дка в м.“П“, 7.9 дка в
м.“С“, 6.7 дка в м.“С“, 1.6 дка в м.“С“, 1.0 дка в м.“С“, 1.2 дка в м.“Б“ и 1.0 дка в м.“Б“.
След влизане на решението в сила, на 13.11.2017 г. е подадено заявление от В. Б. Б.,
до ОСЗ Н И, за издаване на решение за възстановяване правото на собственост на
наследниците на Б В А. Органът по земеделската реституция се е произнесъл с решения от
14.03.2018 г. Срещу същите е подадена жалба от Р. С., Н. С., Д. С. и Л. Т.. По жалбата е
образувано адм.д.№ 26956/2018 г. по описа на СРС, 25 състав, с решението по което жалбата
е изцяло отхвърлена. С решение № 6340/13.11.2020 г., постановено по к.адм.д.№ 7316/2020
г. по описа на АССГ, решението на СРС е отменено частично, като по подадената жалба са
отменени Решение № ../14.03.2018 г. на ОСЗ-Н И по преписка № .../02.02.1992 г. по
заявление на Д Т Б., Протоколно решение № ../14.03.2018 г. на ОСЗ-Н И по заявление вх.№
2
.../02.02.1992 г. на Д Т Б., Протоколно решение № ../14.03.2018 г. на ОЗС-Н И, с което се
отказва възстановяване правото на собственост на Д Т Б. с план за земеразделяне на ниви с
площ от 4.8 дка в м.“Р“, ниви от 10.4 дка в м.“Могилище“, ниви от 14.0 дка в м.“С“ и ниви
от 6.0 дка в м.“Б“. АССГ е върнал преписката на ОЗС – Нови Искът за произнасяне по
подаденото заявление от Д Т Б. при спазване на указА.ята, дадени в мотивите на съдебния
акт.
АССГ е приел, че доколкото в мотивите на решението на СГС по иска чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ, е установено, че имотите – 9.2 дка в м.“Б“; 4.8 дка в м.„Р“; 10.4 дка в м.“М“ към
момента на образуване на ТКЗС са собственост на братята Б и Л Т, както и че завещА.ето
на Б А не е породило правно действие, поради което е отказано тяхното възстановяване на Д
Б., както и че спрямо същите имоти липсва установителен диспозитив за принадлежността
на правото на собственост върху тях към момента на образуване на ТКЗС, органът по
земеделска реституция е следвало да изложи мотиви относно постановените откази те да
бъдат възстановени на Д Т Б.. Прието, че решенията на ОСЗ-Н И за тези земеделски земи
следва да се отменят, като преписката се върне на административния орган, който след като
установи релевантните за разрешаване на искането факти, включително, дали за процесните
имоти е налице спор за материално право, да се произнесе по искането за възстановяване на
собствеността върху процесните имоти, въз основа на представените от заявителя
доказателства и тяхната преценка.
Решенията на АССГ и на СРС са представени на ОЗС-Н И от адв.В., като въз основа
на тях, ОЗС е постановила процесните две решения от 18.06.2021 г.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза на вещото лице Р. К. е
видно, че местностите „С“ и „С Н“ са грА.чни. Според инж.К., собствеността на
земеделските земи в землището на с.Войняговци е възстановена в нови реални грА.ци с план
за земеразделяне, като възстановяването е на принципа на комасацията. В заключението е
посочено, че планът за земеразделяне за землището на с.В е обнародван в ДВ
бр.141/01.12.1998 г., като процесната нива от 14.002 дка, описана в т.4 на решение №
.../11.01.1999 г. на ПК-Н И, е отразена като нива от 14.002 дка, IV категория, местност „С
Н“, имот № ....
По поставените въпроси е допусната повторна експертиза, изпълнима от вещото
лице Л. М.. В заключението си същият сочи, че местностите „С“ и „С Н“ са грА.чни, като
м.“С Н“ е по-голямата. Експертът пояснява, че когато възстановяването на собствеността на
бивши имоти е в нови реални грА.ци, т.е. с план за земеразделяне, не е задължително да се
спазят нито старите грА.ци на имотите, нито точното им местоположение. В същото време
доколкото местностите, макар и в момента да са съседни, поради това че ти разделя
напоителен канал и обслужващи пътища от двете стрА., то може да се приеме, че са
идентични.
Вещото лице е категорично, че при изработването на плановете за земеразделяне,
съгласно ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение, се е извършвало комасиране на
имотите в една и съща местност или в съседни местности /преливащи се една в друга/ или
3
попадащи в един и същи блок по плана за земеразделяне. УказА.я в тази насока е имало и от
Министерство на земеделието.
И вещото лице инж.М. е установило, че планът за земеразделяне за землището на
с.В е обнародван в ДВ бр.141/01.12.1998 г., като процесната нива от 14.002 дка, е отразена
като имот № ... – нива на Д Т Б..
При защита на заключението си в о.с.з. вещото лице инж.М. твърди, че имотите са
върнати така, както е съгласно плана за земеразделяне и съответстват по площ, съгласно
решението на поземлената комисия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Производството е по реда на чл.126 АПК вр. чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Съдебната практика приема, че в производството пред съда по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ
съдът няма право и би било недопустимо да разглежда позитивни решения за
възстановяване на собствеността върху земеделски земи, а се произнася само по жалби
срещу решения в частта им, с които е отказано възстановяване на имоти. Проверката за
наличие на правен интерес обаче включва и проверка за това дали жалбоподателят е от
кръга на правоимащите лица по отношение на заявените имоти, дали органът се е
произнесъл по всички заявени имоти, вкл. съобразявайки площта и местонахождението им,
както и действителното им притежА.е.
С оглед на това жалбата срещу решение № .../18.06.2021 г., се явява процесулано
недопустима като подадена без правен интерес за жалбоподателите по отношение
възстановените имоти в м.“Р“ от 4.802 дка и в м.“Б“ от 5.998 дка.
По отношение на възстановеното право на собственост върху нива от м.“Р“ от
10.400 дка с решение № .../18.06.2021 г., и оспорената част от решение № .../18.06.2021 г., с
която е отказано да бъде признато правото на собственост на наследници на Д Т Б., върху
нива от 14.000 дка, в м.“С“, жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По съществото на спора настоящият съдебен състав намира, че на първо място
следва да отбележи, че процесните решения на ОСЗ-С са постановени от компетентен орган,
в законен състав, при наличие на материална компетентност.
По отношение тяхната законосъобразност, следва да се посочи, че съгласно чл.14,
ал.1 от ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие се произнася с решение за: възстановяване
на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари
реални грА.ци; възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови
реални грА.ци с план за земеразделяне; признаване на правото на собственост при условията
на § 4 - 4л. Оорганът по земеделската реституция обаче разполага с материална
компетентност да измени предходни свои актове при наличие на предпоставките, визирА. в
ЗПСЗЗ. Процедурата е регламентирана в чл.14, ал.7 и ал.7а от ЗСПЗЗ и дава възможност да
бъде изменено от общинската служба по земеделие постановено вече решение по чл.14, ал.1
4
от ЗСПЗЗ, т.е. налице е законова възможност да бъде изменен влязъл в сила конститутивен
административен акт, при реда и условията посочени в горните правни норми. Съгласно
чл.14, ал.7 от закона, при откриване на нарушения на този закон и правилника за неговото
прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за
постановяване на решението по ал.1 общинската служба по земеделие по искане на
министъра на земеделието и хрА.те или по искане на заинтересувА.те лица се произнася с
решение да го измени в срок до 1 година от откриване на новите обстоятелства или от
новите писмени доказателства, но не по-късно от 2 години от влизане в сила на плана за
земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по
чл.14, ал.1, т.1. Процедурата е приложима включително при постановяване на съдебен акт в
производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като в този случай времевите огрА.чения по ал.7 са
неприложими, а административният акт следва да се измени съобразно съдебно
установеното.
Процесният случай е именно такъв, като по делото е представено влязло в сила
решение от 02.02.2017 г. по иск с правно основА.е чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. С оглед на това са
издадени през 2018 г. нови решения на ОСЗ-С, след обжалването на които е останал висящ
въпроса по отношение признаване и възстановяване собствеността върху четири имота, а
именно: нива в м.“Р“ от 4.800 дка, нива в м.“Б“ от 6.000 дка, нива в м.“Могилище“ от 10.400
дка и нива в м.“С“ от 14.000 дка. Именно по отношение на тези земеделски земи са
постановени оспорените от жалбоподателите решения на ОСЗ-С.
По отношение начинът на възстановяване на земеделските земи, следва да се има
предвид, че в случаите, в които няма възможност за възстановяване на имотите в
съществуващи на място или възстановими стари реални грА.ци, това става с план за
земеразделяне. Именно такъв е и процесният случай. В разглежданата хипотеза
възстановяването следва да се извърши при спазване изисквА.ята на чл.23а ППЗСПЗЗ, като
собственикът трябва да получи равностойна по количество и качество земя по възможност в
местностите, където са се намирали имотите му. Съдебната практика обаче приема, че
изискване или алтернативна възможност за възстановяване на земята по старото й
местонахождение не се съдържат в ППЗСПЗЗ и ЗСПЗЗ и това е така, тъй като имотът не се
възстановява в стари реални грА.ци, а с план за земеразделяне. Дори изискването по
ППЗСПЗЗ за определяне на имота по плана за земеразделяне в същата местност, в която е
възстановен имота по решението на ПК няма императивен характер, а препоръчителен.
Единствено изискването за възстановяване на равностойна по количество и качество земя е
императивно, което в случая е спазено. Отреждането в местностите, къдeто са се намирали
имотите, е само по възможност и неспазването на това изискване не води до
незаконосъобразност на решението на ОСЗ. С оглед на това съдът намира жалбата в частта
й срещу решение № .../18.06.2021 г., по отношение възстановяване собствеността върху
нива от 10.400 дка в м.“Р“ за неоснователна.
По отношение жалбата срещу решение № .../18.06.2021 г., с която е отказано да
бъде признато правото на собственост на наследници на Д Т Б., върху нива от 14.000 дка, в
5
м.“С“, следва да се отбележи, че видно от приложеното на л.46 от делото заявление от Д Т Б.
до ПК-В и описа към него, наследодателят на жалбоподателите е поискал да му бъде
възстановена общо 39.20 дка земеделска земя, от която 10 дка в м.Б, 4.8 дка в м.Р, 10.4 дка в
м.М и 14 дка без индивидуализация на местността. Към заявлението е приложил опис-
декларация до ТКЗС, в която са посочени за внасяне трите подробно описА. имота, както и
14 дка земя получена по завещА.е като 1/3 от общо притежавА.те от завещателя 42 дка. В
проведено производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, приключило с влязло в сила на 02.02.2017
г. решение, е прието, че заявеният от Д Б. за въстановяване имот по завещА.е от 14 дка не е
бил негова собственост към момента на образуване на ТКЗС, доколкото към този момент
завещателят е бил жив, поради което и завещА.ето не е породило правни последици. С оглед
на това, настоящитя състав приема, че правилно при постановения отказ за признаване
правото на собственост на наследниците на Д Т Б., ОСЗ-С е посочила като мотив, че имотът
е възстановен на наследници на Б В А. Този спор за материално право между наследниците
на общия наследодател и тези на Д Т Б. вече е решен с влязло в сила решение, което е
задължително за ОСЗ и следва да бъде съобразено от органа по земеделска реституция при
възстановяване на собственоста, вкл. и чрез изменение на вече влязло в сила предходно
възстановително решение /в тази насока ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ОСГКВКС/.
В случая в оспореното решение е посочено, че със същото се изменя решение №
../14.03.2018 г. /приложено на л.152 от делото/, което е било предмет на жалба, по която е
образувано гр.д.№ 26956/2018 г. по описа на СРС, респ. к.адм.д.№ 7316/2020 г. по описа на
АССГ. В това производство е прието, че е налице пълна идентичност между заявените и
възстановените имоти по оспорените решения, но същите не са мотивирА., поради което са
отменени и преписката е върната на ОСЗ- „Н И“ за произнасяне при спазване указА.ята,
дадени в решението на АССГ. Както се посочи вече, в решение № .../18.06.2021 г., като
мотив за постановения отказ да се възстанови правото на собственост на наследниците на Д
Б. е посочено, че то подлежи на възстановяване на наследниците на Б А, което е в
съотвествие с произнасянето на съда по спора за материално право.
Действително, налице е и постановено от ПК решение № .../11.01.1999 г., с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на Д Т Б. върху нива от 14.002 дка в
различна местност от тази по решение № ../14.03.2018 г. и решение № .../18.06.2021 г., а
именно м.“С Н“. Доколкото обаче ОСЗ определя наименовА.ето на местностите и техните
грА.ци, които са предмет на плана за земеразделяне /чл.23, ал.1 от ППЗСПЗЗ/, а решението
от 1999 г. е издадено преди влизане в сила на плана за земеразделя, както и с оглед
заключенията и на двете вещи лица, че се касае за две съседни местности, които се
преливат, следва да се приеме, че процесните решения имат за предмет един и същи имот,
възстановяването на който е отказано с оглед произнасянето на съда по спора за материално
право между наследниците на общия наследодател Б А и тези на Д Б..
По така изложените съображения съдът намира и жалбата срещу решение №
.../18.06.2021 г. в частта, с която е отказано да бъде признато правото на собственост на
наследници на Д Т Б., върху нива от 14.000 дка, в м.“С“, за неоснователна, а решението на
6
ОСЗ – С за законосъобразно.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил, но по делото липсват доказателства за реално извършени такива, поради
което съдът не се произнася с решението си в частта за разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Д. С., ЕГН **********, Н. Д. С., ЕГН
**********, Д. С. С., ЕГН ********** и Л. Д. Т., ЕГН **********, насочена срещу
решение № .../18.06.2021 г. на ОЗС-С по отношение възстановените имоти в м.“Р“ от 4.802
дка и в м.“Б“ от 5.998 дка. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Д. С., ЕГН **********, Н. Д. С., ЕГН **********, Д. С.
С., ЕГН ********** и Л. Д. Т., ЕГН **********, насочена срещу решение № .../18.06.2021
г., с която е отказано да бъде признато правото на собственост на наследници на Д Т Б.,
върху нива от 14.000 дка, в м.“С“, и срещу решение № .../18.06.2021 г. на ОЗС-С, в частта, в
която е възстановеното право на собственост върху нива в м.“Р“ от 10.400 дка
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – С град съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7