РЕШЕНИЕ

Номер  370                                28.02.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На пети декември                             двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер     6662  по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалван е електронен фиш серия К № 3069515 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на Л.А.К., с ЕГН **********  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

          Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща  представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 26.07.2019г. около 09.55ч автомобил с рег. № **, марка „Опел”, модел „Вектра”, собственост на жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив по бул.„Найчо Цанов”. Срещу №18 / на практика под надлез Родопи/  скоростта му била 73 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система тип преносима / по известна като тринога/ за видеоконтрол № ARH CAM S1. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че била нарушена процедурата по издаване на фиша. На първо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето , което дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост. Не е основателно възражението, че  фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено като процесния фиш е съобразно утвърдения образец. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. Не на последно място нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление не поставя изисквания към съдържанието на документа, тъй като тази норма само приравнява правните последици на електронния фиш към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им. Ето защо възражението, че фишът напрактика представлявал АУАН и НП не намира опора в закона, съответно неприложими са сроковете в чл.34 ЗАНН. За дата на издаване на фиша следва да се приеме датата на нарушението, защото тогава то е била заснето. Законът изисква фишът да бъде издаден в отсъствие на контролен орган, а не нарушението да бъде установено при липсата на такъв. По делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което не е основателна критиката на жалбоподателя в тази насока. Употребата на средството се установява с протокол, към който има и приложена снимка за разположението на техническото средство. Не е основателно възражението на жалбоподателя, че не ставало ясно какво нарушение е извършил. Ясно са посочени нарушените норми, касаещи управление на МПС от съответната категория в населено място над допустимата по закон скорост от 50 км/ч.

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 23 км/ч.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3069515 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на Л.А.К., с ЕГН **********  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.