№ 625
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330200402 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0432-000165/19.06.2020 год.
издадено от Началник РУ 01 към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на ИВ. Н.
Н., с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 100 лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и лично в съдебно
заседание, моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, 01 РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. До съда е депозирана молба-становище
от Началника на районното управление, с която пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. №
102265/22.05.2020г. било констатирано, че на същата дата на 22.05.2020г.
около 00:20 часа в с. Марково, на ул. „Захари Стоянов“ пред № 38, в посока
1
с.Марково-гр. Пловдив, жалбоподателят ИВ. Н. Н. управлявал личния си лек
автомобил „Хонда Акорд“, с рег. № ********, когато бил спрян за рутинна
проверка от свид. В.И., на длъжност „**. п. и.“ при 01 РУ при ОД на МВР
Пловдив. В хода на проверката и след извършена справка в ОДЧ при 01 РУ
Пловдив, било уставено, че жалбоподателят управлява гореописаното МПС,
след като му е отнето СУМПС.
С това било прието, че Н. е извършил нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на Н., на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, като било добавено, че отнетото
СУМПС е по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на приложените
по административната преписка писмени доказателства, както и от гласните
доказателства – показанията на актосъставителя В.И., който потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации.
Съдът кредитира показанията му като обективни, логични, последователни
и съотвестващи на писмените доказателства по делото.
АУАН, и НП са издадени от компетентен орган в кръга на тяхната
компетентност, с оглед приложените опрамощителни заповеди, и в
съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки установеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, при
следните съобаржения:
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В АУАН не е налице пълно описание
на твърдяното нарушение. Това е било пренесено и в наказателното
постановление. В посочването на обстоятелствата, върху които се гради
административното обвинение, не е посочено въз основа на какъв акт и кога е
отнето посоченото СУМПС и по какъв ред. Едва в НП е допълнено, че това е
станало по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, като водачът е лишен от СУМПС, но
отново не е отразен актът, с който е станало това и за какво нарушение.
Липсва обективен признак от състава на деянието, т. е. не става ясно как и
кога е лишен водачът от СУМПС. Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП
2
сочи, че „за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“ От друга страна
в самата норма на чл. 171, т. 1 от ЗДвП има посочени хипотези от б. „а“ до б.
„ж“, съдържащи различни хипотези на прилагане на ПАМ спрямо неизрядни
водачи, каквито хипотези отсъсътват в обстоятелствената част на акта и
постановлението.
Горното се явява съществно нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и
чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН, тъй като пряко засяга яснотата на
административното обвинение и правото на защита на наказания.
В конкретния случай, едва след обстоен анализ на приложената по
преписката справка за нарушител/водач, се установява, че СУМПС на Н. е
било отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, отнемане на СУМПС до
заплащане на наложена глоба със ЗППАМ № 20-1030-000599/ 26.02.2020г.,
във връзка със състваен АУАН за нарушение на чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП.
В този смисъл действително към датата на нарушението - 22.05.2020г.,
жалбоподателят Н. е управлявал МПС, въпреки, че му било отнето СУМПС.
В същата горепосочена справка обаче изрично в графата, в която фигурира
конкретната ЗППАМ, е отразено, че същата е с отпаднало основание. Това е
така, защото нормативната разпоредба на основание, на която е иззето
СУМПС, а именно чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, впоследствие е изрично
прогласена за противоконституционна с Решение № 3/23.03.2021 г. на КС.
обн. В ДВ /бр. 26 от 30.03.2021г./. В същото се сочи, че временното отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и
временното спиране от движение на пътно превозно средство на собственик
за неплатени глоби противоречат на функциите и целите на принудителните
административни мерки и на практика се превръщат в санкция за
несъществуващо административно нарушение, което е в противоречие с
принципа на правовата държава чл. 4. ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. Предвид
на това към датата на произнасяне на съда, извършеното отнемане на СУМПС
3
на Н. поради неплатена глоба се явява незаконосъобразно действие,
почиващо на противоконституционна разпоредба, поради което и
обжазваният административен акт се явява незаконосъобразен. При това
липсва състав на визираното административно нарушение понастоящем. В
Решение № 3/28.04.2020 г. КС е приел, че по едно висящо дело срещу
административен акт, издаден въз основа на закон, обявен впоследствие за
противоконституцонен, съдът следва да отмени този акт, въпреки че към
момента на издаването му той е бил съобразен с действащия закон. Т.е.
обявеният за противоконституционен закон, след влизане в сила на
решението на КС, повече не урежда като задължително правило за поведение
тези обществени отношения, за които е създаден.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва
да бъде отменено.
По разноските. Страните не са направили искане за присъждане на
разноски за водене на производството.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0432-000165/19.06.2020 год.,
издадено от Началник РУ 01 към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на ИВ. Н.
Н., с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 100 лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4