Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на
втори октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело 543/2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.
79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника за
сумата от 1357971,63 лв., представляваща цена на консумирана електроенергия за
периода м.февруари 2015 г. – м.ноември 2016 г. , доставена на ответника от
ищеца, в качеството му на краен снабдител и доставчик от последна инстанция, по
отношение на 80 броя места на потребление /абонатни номера/, посочени в
уточняваща молба от 22.02.2017 г., както и за сумата от 143 170,20 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от падежа на всяка
фактура до 23.12.2016 г.
Ищецът твърди да са налице облигационни отношения,
възникнали по силата на закона с ответника, в качеството му на правоприемник на
дружеството „Х.С.“ –София като по 4
правоотношения за общо 60 места на
потребление ищецът е доставял на ответника електроенергия в качеството си на
краен снабдител, за останалите 20 броя места на потребление по три
правоотношения – в качеството си на доставчик от последна инстанция, като
снабдяването се извършва при Общи условия, приложими и без изричното им
приемане. Твърди ответникът, въпреки че признал задълженията си да не е
заплатил доставената електроенергия, поради което претендира осъждането му за
нейната цена, обезщетение за забавено плащане и разноските по делото.
Ответникът в депозираните отговори оспорва съществуването
на правоотношения с ищеца с доводи такива да не са възниквали поради липсата на
сключени договори за снабдяване с електроенергия по отношение местата за
потребление, на които ищецът твърди да е доставял електроенергия в качеството
си на краен снабдител, като счита, че такива не могат да възникнат по силата на
закона, а липсвали Общи условия за доставка на електроенергия от доставчик от
последна инстанция, които да регулират правоотношенията за местата на
потребление – обекти присъединени на ниво средно напрежение, поради което и за
да възникне такова правоотношение е необходимо отново наличието на договор,
какъвто не е сключван. Евентуално оспорва да е доставено количество енергия
отговарящо на претендираната стойност с доводи за неизправност и негодност на
средствата за техническо измерване, оспорва дължимостта на претендираната цена
по отношение на мрежови услуги поради липса на договор с оператора на
разпределителната мрежа. При тези доводи счита исковете за неоснователни. В
хода на производството ответникът изменя защитната си позиция, като заявява, че
е сключил с ищеца извънсъдебно споразумение от 11.08.2017 г., поради което и
признава всички предявени претенции.
При установяване на горните факти в
тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията чрез плащане.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения между
него и ответника, по силата на които е доставил съответно количество
електроенергия на всяко от местата за потребление идентифицирани с адрес и
абонатен номер с цена в претендирания размер, съдържанието на приетите и
одобрени Общи условия, приложими към съответните правоотношения, както и
измереното количество потребена електроенергия, респективно годността на
средствата за търговско измерване.
При установяване на горните факти в
тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията чрез плащане.
Въз основа на признанието на
ответника, изявленията на страните в съдебното заседание от 02.10.2017 г. и
приетото по делото споразумение с нотариална заверка на подписите от 11.08.2017
г., съдът приема, че са се осъществили фактите, обуславящи възникване в полза
на ищеца на вземанията за цена на
доставена електроенергия в размерите, за периодите и по отношение на обектите,
посочени в исковата молба.
Със
споразумението от 11.08.2017 г. страните са постигнали съгласие изпълнението на
тези вземания, наред с вземанията за обезщетение за забавено им плащане, за
които също са предявени искове, наред с други вземания, които не са предмет на
делото, да бъде отсрочено и разсрочено на 36 месечни вноски съгласно
погасителен план – приложение № 1 към
Споразумението от 11.08.2017 г., като падежът на първата вноска по погасителния
план е 30.11.2017 г. По силата не тези уговорки ищецът, в качеството му на
кредитор, се е отказал от правото си да иска изпълнение на вече възникнали и
изискуеми вземания, като е предоставил на ответника нов срок за изпълнението им.
Следователно макар и да се
установява възникването на вземанията, които са предмет на предявените
осъдителни искове, то доколкото по уговорка между страните изпълнението е
отложено, а уговореният нов срок за изпълнение не е настъпил към датата на
приключване на устните състезания по делото, то и предявените искове подлежат
на отхвърляне поради липсата на една от предпоставките за уважаването им, а
именно настъпил падеж на задълженията. Липсата на изискуемост обуславя извод за
липса на изпълняемо право в полза на ищеца срещу ответника, доколкото по волята
на двамата изпълнението е отложено и следователно осъдителните искове няма как
да бъдат уважени към настоящия момент, тъй като целта на производството е
установяване със сила на присъдено и изпълнителна сила на вземанията, които са
предмет на исковете, така щото с влизане в сила на решението то да послужи като
изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист за принудителното им
събиране, което е възможно само по отношение на вземания, чиято изискуемост е
настъпила, тъй като само те подлежат на принудително изпълнение.
Неоснователни са доводите на ищеца в
защитата по същество, че се касае за хипотеза на чл.124, ал.2 ГПК. Посочената
норма касае допустимостта на искове за повтарящи се задължения, чиято
изискуемост настъпва след постановяване на решението.
Задълженията за цена на доставена
топлоенергия за период, предхождащ исковата молба и обезщетението за забавеното
им плащане за такъв период не са повтарящи се задължения по смисъла на чл.124,
ал.2 ГПК, тъй като на първо място не са изначално установени по основание и размер,
а размерът им зависи от наличието на доставка и консумацията на неопределено
количество електроенергия за съответния обект и отчетен период и на следващо
място постигнатата уговорка за разсрочване и отсрочване на изпълнението не променя
този им характер, тъй като се касае за уговорка на страните относно начина на
изпълнение, а не за установяване на нови по основание и вид задължения. Да се
приеме друго би означавало всякакви задължения по силата на уговорка относно
начина на изпълнението им да се превърнат в повтарящи се задължения, каквито не
са смисълът и целта на закона.
По изложените съображения
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като право на разноски има
ответникът, който обаче не е претендирал такива, поради което и съдът не
присъжда разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е. – П.П.АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, Варна Т. Г, срещу Н.С.ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** искове по чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника за
сумата от 1357971,63 лв., представляваща цена на консумирана електроенергия за
периода 01.02.2015 г. – 30.11.2016 г.,
доставена на ответника от ищеца, в
качеството му на краен снабдител и доставчик от последна инстанция, по
отношение на 80 броя места на потребление /абонатни номера/- 1215001, 1215017,
1215018, 1244004, 2140034, 2140035, 3221052, 11121057, 11121061, 13103013,
14055013, 1139027, 1139034, 1214034, 1221059, 1221091, 1244006, 13333020,
13811003, 13811004, 13811005, 13811008, 13811011, 13811017, 21031029, 21031030,
21031031, 21035057, 21037050,21039009, 21039039, 21049057, 21049063, 22032016,
22036103, 23014075, 24024091, 1215009, 1215027, 1215033, 1215034, 1226001,
1226002, 1226004, 1226006, 1226010, 1226031, 1226033, 1231043, 1244018,
1244024, 1244026, 2129083, 2139009, 2139010, 2143080, 2143105, 3101063,
15631027, 22017033, 1215016, 1215019, 11121055, 13103008, 13103011, 1226011, 1226030,
1226036, 1235040, *********, 15611045, 15611046, 13811001, 13811009, 13811013,
13811015, 21039037, 22032001, 22032010 и 22032014, както и за сумата от
143 170,20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода
от падежа на всяка фактура до 23.12.2016 г.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: