Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В.,23. 01.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на осемнадесети януари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:СТЕЛА КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.С.и в
присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело № 1307 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на ЕТ”Лам 90-И.Б.”***.
на Директора на Дирекция “ИТ”-В., с
което на ЕТ- жалбоподател, в качеството му работодател, за извършено нарушение
по чл.264 КТ и на основание чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000.00 лв. В жалбата и в съдебно заседание се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати
нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това
основание. Алтернативно се отправя молба за преквалификация на нарушението по
чл.415в НК, със съответно намаляване на наложената санкция, в рамките на
предвидените в тази норма размери.
Ответната страна по жалбата,
чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на наказателното постановление, с молба за
потвърждаването му.
След като взе предвид
доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество
е частично основателна, но при
съображения, различни от изложените в нея:
На 15.11.18 г., служителите
на Д”ИТ”-В. - св.К.П. и Ц.П. извършили документална проверка за спазване на
трудовото законодателство от ЕТ”Лам-90-И.Б.”*** за обект-взривен склад в м.”***”
в с.Г., общ.К.. При проверката е констатирано, че по отношение на работника Е.А.И.,
работодателят не е заплатил не по-малко
от удвоения размер на трудовото възнаграждение за положения от него труд на 22.09.18
г.-официален празник, съгласно чл.264 КТ. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол от 05.11.18 г., като е
дадено и съответно предписание /под №9 в протокола/ за отстраняване на
нарушението в срок до 30.11.18 г.
Предписанието е изпълнено именно на тази дата-30.11.18 г., като св.Е.И. срещу
подпис получил изплатената му от работодателя разлика между трудовото
възнаграждение и добавката за работа на официален празник.
Междувременно на 12.11.18 г. срещу ЕТ-жалбоподател е
съставен АУАН№06-001110/12.11.18 г. за констатираното при горепосочената
проверка нарушение по чл.264 КТ. След предявяване и връчване на акта на същата
дата и при липса на последващи възражения в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, е
последвало издаване на обжалваното НП, с което за извършеното нарушение по чл.264 КТ и на основание чл414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00
лв.
Изложените фактически
положения се установяват безпротиворечиво от всички
налични доказателства, а именно - показанията на св.К.П., Ц.Г. и Е.И., които
показания са еднопосочни и вътрешно непротиворечиви, като същевременно са в
пълен синхрон и логическа взаимовръзка и с данните от приобщените писмени
доказателства – протокол от проверка, трудов договор на работника и
допълнително споразумение към него, график за дежурства за м.09.18 г., ведомост
за заплати за м.09.18 г. и разписка за изплащане на добавката за работа на
официален празник на работника. Данните от горепосочените доказателствени
източници са еднопосочни, не са спорни между страните, поради което и не се
налага по-подробното им обсъждане.
При горната доказателствена
съвкупност, съдът намира от правна страна следното:
В процесуален аспект, съдът
не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване
на НП, които да представляват формално
основание за отмяна на атакуваното постановление. Видно от АУАН и НП, същите
съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в т.ч. надлежна
текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци,
конкретно пострадало лице и т.н.Налице е и съответствие между текстовото
описание на нарушението, с посочените цифрова квалификация и правно основание
на наложената санкция. Не само в НП, но и в АУАН изрично са посочени и
конкретна дата и конкретно място на извършване на нарушението, поради което и
изложените в обратен смисъл твърдения в жалбата, се явяват напълно голословни.
От материално-правна страна: от
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 22.09.18
г.-официален празник, работника Е.И. е положил труд по предварително утвърден
график за дежурство, след което при изплащане на трудовото му възнаграждение за
м.09.18 г., работодателят не му изплатил дължимото увеличение в двоен размер за
този работен ден, съгласно чл.264 КТ. За това си поведение жалбоподателят
следва да понесе административно-наказателна отговорност на основание чл.414,
ал.1 КТ.
Съдът не възприема изложените
в жалбата и поддържани в съдебно заседание доводи за липса на нарушение, поради
налични предварителни договорки между работника И. и работодателя за
„компенсации” на дължимите му трудови възнаграждения с ползване на чести
отпуски и отсъствия от работа. Дори и да се приемат за доказани от
свидетелските показания на Е.И., подобни договорки противоречат на
императивното изискване на чл.264 КТ и не могат да освободят работодателя от
задължението за заплащане на възнаграждението за работа на официален празник,
без значение дали се касае и до извънреден труд, в размер не по-малък от
удвоения размер на трудовото възнаграждение.
Констатираното нарушение е отстранено, но не веднага след
установяването му /при извършената на 05.11.118 г./, а едва в последния ден на
срока на даденото предписание за отстраняването му- на 30.11.18 г. Същевременно
негов предмет е трудово възнаграждение, при което за работника са
настъпили и вредни последици, макар и в
не голям размер. При това положение нарушението не може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на специалния спрямо чл.28 ЗАНН- чл.415в КТ и
изложените в тази насока доводи и искания от страна на жалбоподателя са също
неоснователни.
При определяне размера на имуществената санкция, която
следва да се наложи за извършеното нарушение обаче, наказващият орган е допуснал
нарушение на чл.27 ЗАНН, налагайки такава в размер над законовия минимум –
2000.00 лв.Не са отчетени всички релевантни за конкретния случай обстоятелства,
свързани с това, че нарушението е първо,
без данни за други предходно санкционирани нарушения по КТ, както и по-ниската
обществена опасност на конкретното нарушение, с оглед малката числена стойност
на дължимата добавка за положения на официален празник труд и последващото
отстраняване на нарушението чрез заплащането й. При тези съображения, обжалваното
НП следва да бъде изменено, като наложеното от наказващия орган наказание
–имуществена санкция се намали в минимално предвидения в закона размер от
1500.00 лв.
Предвид на всичко
гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 06-001110/26.11.18 г. на Директора на Д”ИТ”-В., с което на
ЕТ”Лам-90-И.Б.”***, с ЕИК:***, в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. на основание чл.414, ал.1 КТ за
извършено нарушение по чл.264 КТ, като НАМАЛЯВА
размера на санкцията на 1500.00 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд-В. в 14-дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
При определяне размера на имуществената санкция, която
следва да се наложи за извършеното нарушение, съдът служебно констатира
допуснато от наказващия орган и при отчитане на всички релевантни обстоятелства
по чл.27 ЗАНН, то и наложеното от наказващия орган наказание –имуществена
санкция в минимално предвидения в закона размер от 1500.00 лв. се явява
справедлива и адекватна на целите на чл.12 ЗАНН.
Предвид на всичко
гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 06-000068/16.10.13 г. на Директора на Д”ИТ”-В.,с което на “СП Кънстракшън”ЕООД-С., с ЕИК:***, в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание
чл.415, ал.1 КТ.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд-В. в 14-дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: