Р Е
Ш Е Н
И Е № 117
гр. Сливен, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и седми септември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело
№ 107 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от С.Д.Г. с адрес ***,
чрез адв. А.С.А. от *** против Решение № 99 от 16.03.2023 г., постановено по
АНД № 20222230201290 по описа за 2022 г. на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено Наказателно постановление НП № 22-0000405 от 13.09.2022 г., издадено
от Директор на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Бургас, с което на С.Д.Г. за
нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва приетото от
първоинстанционния съд, че е извършвал „обществен превоз на товари“. Сочи, че
няма качеството на превозвач по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗАвПр, както и че
не е адресат на административно задължение по чл.6, ал.1, изр. 1 от същия
закон. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд
– Сливен, както и наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател С.Д.Г., редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – РД “Автомобилна
администрация”, гр. Бургас, редовно призована, чрез упълномощен процесуален
представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за
правилност на обжалваното решение, по съображенията изложени в писмения отговор
и моли да бъде оставено в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява
становище, за неоснователност на жалбата, а
решението на съда за законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На
24.08.2022 година около 11:55 часа в г. С., к.“Р.“, по главен път I-6 до б. „Д.“
посока г. Б. касаторът Г. извършвал обществен превоз на товари “бетонови тухли
15 см“, като същият представил стокова разписка без номер и дата и заявил, че
извършва превоза по маршрут от г. К. до г. С., със състав от МПС с влекач „Мерцедес
Актрос“ от категория N3 с рег.№ ********, собственост на фирма „Т. Авто“ООД и с
прикачено полуремарке „Монтенегро“ от категория 04 с рег.№ ** ******,
собственост на „Й. Бетони“ ЕООД. При извършена
проверка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
се установило, че горепосоченият влекач с рег.№ ******* не е вписан към лиценз
на общността или в Лиценз за извършване на превоз на товари на територията на
Република България и няма издадено заверено копие на лиценз на Общността или
удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р.България.
Въз основа на установеното бил съставен АУАН № 321353/24.08.2022 г. на С.Д.Г.
за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвПр. Актът за установяване на административно
нарушение е подписан от нарушителя без възражения.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган и с процесното
НП на С.Д.Г. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, на основание чл. 93, ал.1, т.1
от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
Въз основа
на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че касаторът
е извършил нарушениeто, за което
му е наложено административното наказание. Приел е, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето акта и НП, издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, размера на наложеното
наказание съответства на тежестта на нарушението, поради което потвърдил
постановлението.
Решението
на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с
приложимия материален закон.
Наведените
в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни.
Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в тяхната
съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото
фактическа обстановка.
Съгласно
чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
От събраните от СлРС доказателства става ясно, че административното нарушение,
за което касаторът е санкциониран е извършено.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация –
за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват
от този закон.
По
отношение на въведените в касационната жалба възражения, че не е извършвал
„обществен превоз на товари“ и че няма качеството на превозвач по смисъла на
§1, т. 5 от ДР на ЗАвПр, поради което не е адресат на административно
задължение по чл.6, ал.1, изр. 1 от същия закон, районният съд е изложил ясни
мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
районният съд е направил обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи, формирани от
първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Според
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба 2000 лв. - при първо нарушение. Съобразно легалната дефиниция на
понятията "обществен превоз" и "превоз на товари", уредени
в ДР § 1, т. 1 и т. 3 от ЗАвтП, "обществен превоз" е превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се
извършва с моторно превозно средство, а "превоз на товари" е превоз
на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или
срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за
превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.
Разпоредбата
на чл.93, ал.1 от цитирания закон задължава водачите на моторни превозни
средства, които извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари да имат издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от ЗАвПр и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Безспорно е установено по делото, че касаторът е имал качеството
на водач на посоченото МПС, като видно от приложените по делото доказателства
същият е извършвал обществен превоз на товари с товар „бетонови тухли 15 см“ по
маршрут г. К. - г. С.
Установено е, че нито едно от
двете дружества „Т. Авто“ООД и „Й. Бетони“ ЕООД вписани като собственици на
гореописания влекач, към датата на проверката не са притежавали лиценз. От
представените Справка от информационната система на ИА „АА“ – Лицензи и
Заявлението с рег. № 30-01-30-1370/29.08.2022 г. представляващ фирмата
собственик на МПС „Й. Бетони“ ЕООД е подал заявление за вписване на описания
влекач на 29.08.2022 г. и ИА „АА“-Бургас е издала Лиценз № 25413 на 02.09.2022
г. Ето защо възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.
В
НП са изложени фактически обстоятелства, които в достатъчна степен обосновават
яснота, както по отношение на извършеното нарушение, така и досежно
административното наказание и неговия размер. Районен съд - Сливен е установил
правилно фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, при
спазване на процесуалните изисквания. При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци.
Основателно и своевременно се явява
искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00
лева, съобразно нормата на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37,
ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на
правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99 от 16.03.2023
г., постановено по АНД № 20222230201290 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Сливен.
ОСЪЖДА
С.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Бургас разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: