№ 7830
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110172342 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен е осъдителен иск от ищеца „фирма“ ЕАД, ЕИК **********, срещу
ответника „фирма“ АД, ЕИК *************, за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
на основание чл. 411 от КЗ, сумата в размер на 13405,98 лева, представляваща изплатено от
него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета №
20071404085 и направени ликвидационни разноски от 15 лева, за нанесени вреди на МПС –
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЪП!“ с рег. № СВ 4809 КТ, вследствие на ПТП,
станало на 11.02.2021 г., около 16,00 часа в гр. София, на бул. „Мадрид“ пред № 57, по вина
на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“
водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Аскор“ с рег. № СО 5844 РК, който
управлявал автомобила с несъобразена скорост, поради което реализирал удар със
застрахования при ищеца лек автомобил в задната му част, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 17.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Автокаско“, Клауза „КАСКО +“ е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при
управление с несъобразена скорост на лек автомобил „Мерцедес“, застрахован при
ответното дружество, водачът му И.З. не осигурил достатъчна дистанция, поради което
не успял да спре пред предвидимо препятствие – движещият се пред него лек автомобил
марка „Фолксваген“, застрахован при ищеца по имуществената застраховка, с което му
причинил щети – части и детайли в задната част на автомобила. Твърди, че щетите са на
1
стойност 13354,14 лева, като поддържа, че на 06.07.2021 г. изпълнил задължението си за
заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност в полза на доверения
сервиз и е направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 15,00 лева. Във връзка с
щетата, на 22.03.2021 г. заплатил в полза на СБА и сумата от 51,84 лева - за услуга „Пътна
помощ“. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента,
спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение и
разноските за определянето му. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати
регресното вземане, но независимо от получанта на 25.06.2021 г. покана, плащане не е
последвало. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати сумите. Претендира
разноски. Не възразява срещу разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП,
причинната връзка и характера и размера на описаните вреди. Оспорва механизма на ПТП,
като твърди, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 25 от ЗДвП, както при преминаване в съседната пътна лента не
се е убедил, че маневрата му е безопасна, поради което е станал препятствие пред лекия
автомобил, застраховани при ответника. Твърди, че ПТП се е осъществило при следния
механизъм: водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“ е управлявал превозното средство в
средната лента за движение по бул. „Мадрид“ в посока светофара на бул. „Ситняково“. На
около 70-80 метра преди светофара, два автомобила – вторият от които лекият автомобил
марка „Фолксваген“ застрахован при ищеца, движещи се с висока скорост, се изравнили с
лекия автомобил „Мерцедес“. Поради наличие на други автомобили в лявата пътна лента,
първият автомобил предприел навлизане в средната лента, подминал на близко разстояние
лекият автомобил „Мерцедес“ и се установил пред него. Независимо, че между двата
автомобила нямало достатъчно разстояние, лекият автомобил марка „Фолксваген“
предприел маневра и навлязъл в средната лента, където предприел внезапно намаляване на
скоростта, след което последвал удар с лекия автомобил „Мерцедес“. Ето защо твърди, че
водачът на застрахования при него автомобил не носи вина за ПТП, тъй като аварийно
спиране не е било възможно с оглед опасната зона за спиране на автомобила. Оспорва
виновното поведение на водача на застрахования при него лек автомобил. Сочи, че не
всички увреждания по застрахованото при ищеца МПС са вследствие на ПТП. Оспорва
предявения иск по размер, като счита че щетите върху увреденото МПС предвид марката,
модела на МПС и годината на производство следва да се остойностят съобразно Наредба и
Методика за уреждане на претенциите за обезщетение за вреди, причинени на МПС.
Оспорва акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 13405,98 лева, представляваща изплатено
от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета №
20071404085 и направени ликвидационни разноски от 15 лева, за нанесени вреди на МПС –
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЪП!“ с рег. № СВ 4809 КТ, вследствие на ПТП,
станало на 11.02.2021 г., около 16,00 часа в гр. София, на бул. „Мадрид“ пред № 57, по вина
на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“
водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Аскор“ с рег. № СО 5844 РК – И.З., който
управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост, поради което реализирал удар със
застрахования при ищеца лек автомобил в задната му част, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 17.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението, както и твърдението си, че ПТП е
станало при описания от него механизъм, който изключва отговорността на застрахования
при него водач.
В настоящия случай, сочените предпоставки за уважаване на иска не се установяват
от събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 24.01.2022 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Ъп!“ е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена
застраховка „Каско+“, лекият автомобил марка „Мерцедес“ модел „Аскор“ е бил
застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, във връзка с образуваната за ПТП щета е погасена сумата в размер на
13354,14 лева, във връзка със спорното ПТП е погасена сумата от 51,84 лева за „Пътна
помощ“, както и че ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното
обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена на 25.06.2021 г.
Спорен по делото е въпросът какъв е механизмът на настъпване на ПТП и станал ли е
водачът на застрахования при ищеца лека автомобил марка „Фолксваген“, модел „Ъп!“
непредотвратимо препятствие пред водача на товарния автомобил марка „Мерцедес“ модел
„Аскор“, тъй като е навлязъл в опасната му зона за спиране, поради което предотвратяване
3
на ПТП чрез аварийно спиране не е било възможно.
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й.Й.,
от двустранния констативен протокол за ПТП от 11.02.2021 г., показанията на разпитаните
свидетели Н. Г. Н. (водач на лекия автомобил „Фолксваген“) и Иван Стойнев З. (водач на
бетоновоза „Мерцедес“), преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът
дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства, и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се
установява следният механизъм на ПТП: На 11.02.2021 г., около 16,00 часа в гр. София, при
мокро студено време, с мокра пътна настилка, на бул. „Мадрид“ пред № 57, водачът на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЪП!“ с рег. № СВ 4809 КТ, управлявал автомобила
по бул. „Мадрид“, преди светофара на Гара „Подуене“ в най-лявата пътна лента. Водачът на
товарен автомобил марка „Мерцедес“ управлявал превозното средство в средната лента за
движение по бул. „Мадрид“ в посока светофара на бул. „Ситняково“ със скорост от около 30
км./в час. На около 30-40 метра преди светофара, лекият автомобил марка „Фолксваген“,
застрахован при ищеца, се изравнил с автомобила „Мерцедес“. Поради наличие на други
автомобили в лявата пътна лента, водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ предприел
внезапно навлизане в средната лента, подминал на близко разстояние бетоновоза
„Мерцедес“ и се установил пред него, на дистанция по-малка от 19 м. Тъй като попътно
движещият се пред него лек автомобил с неустановена марка, предприел спиране, аварийно
внезапно спиране предприел и водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“, който
спрял напълно пред и в лентата на водача на товарния автомобил. Водачът на бетоновозът
предприел незабавно аварийно спиране, но независимо от това реализирал ПТП с
установения пред него спрял автомобил „Фолксваген“. Ударът е в задната част на
автомобила „Фолксваген“. От показанията на свидетеля Иван Стойнев З., водач на товарния
автомобил, на които съдът дава вяра изцяло, се установява, че лекият автомобил е навлязъл
в лентата пред него, на по-малко от 19 метра, тъй като свидетелят З. заявява, че помислил,
че ще удари малкия автомобил още преди той да за завърши маневрата си за престрояване
изцяло. Същевременно от разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание
след изслушване на свидетелите, се установява, че опасната зона или минималната
безопасна дистанция при движение в транспортен поток в настоящия случай, при движение
с около 30 км./час, е 19 метра, като при извършване на престрояването от водача на лекия
автомобил „Фолксваген“ без осигуряване на това разстояние, ударът за водача на камиона е
бил непредотвратим. Ето защо, въз основа на разпита свидетелите и заключението на
експерта, се обосновава заключение, че причина за настъпване на ПТП е внезапното
навлизане на лекия автомобил „Фолксваген“, управляван от водача Н. Г. Н., без осигуряване
на необходимата дистанция, в пътна лента за движение на товарния автомобил. От
заключението на вещото лице се установява, че опасната зона за спиране на товарния
автомобил в момента на навлизане на лекия автомобил в неговата пътна лента е около 19
метра, поради което ударът е бил непредотвратим за водача чрез аварийно спиране, а
водачът не е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП и
чрез предприемане на друга маневра в транспортния трафик.
4
При изследване механизма на ПТП, чрез събраните писмени доказателства,
заключението на САТЕ и разясненията, дадени в открито съдебно заседание, проведено на
11.04.2022 г., след съобразяване на показанията на свидетелите, съдът намира, че се
установи противоправност в поведението на водача на лекия автомобил „Фолксваген“,
изразяваща се в това, че застрахованият при ищеца водач е нарушил разпоредбите на чл. 25,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като е предприел маневра, без да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него и е извършил маневра, която е свързана с внезапно навлизане в съседна пътна лента,
без да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Съгласно утвърдената
съдебната практика във връзка с приложението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП при транспортните
престъпления, приложима и при преценка за осъществен деликт, водачът, който има
намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне, да се убеди, че
няма да създаде опасност за движението. Тази преценка следва да се извърши преди
маневрата, и само след като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на
възможност да се появи такава с оглед мястото на пътното платно и времето, за което може
да осъществи маневрата (виж Решение № 138 от 01.11.2018 г. по н.д. № 601/2018 г. на III НО
на ВКС и др.). Такава преценка водачът на застрахования при ищеца автомобил не е
извършил, с което е станал причина за ПТП.
Действително разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на която адресати са всички
водачи, в това число и водача на застрахования при ответното дружеството автомобил,
предвижда, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, а според ал. 2, водачите са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, но при внезапно навлизане в пътната му лента на
движение, в опасната зона на спиране, ударът за водача на товарния автомобил,
застрахован при ответника, е бил непредотвратим, тъй като лекият автомобил
„Фолксваген“ се е явил за него непредвидимо препятствие, с което не е можел и не е
бил длъжен да се съобрази.
Тъй като застрахования при ищеца водач на лекия автомобил марка „Фолксваген“
предприел маневра и навлязъл в средната лента, където предприел внезапно намаляване на
скоростта, независимо, че между двата автомобила не е имало достатъчно разстояние, след
което последвал удар с автомобила „Мерцедес“, поведението на водача на застрахования
при ответника автомобил, не е противоправно и виновно, поради което за застрахователя на
гражданската му отговорност не възникнало задължение за обезвреда на причинени от
деликт вреди.
При липса на установено противоправно и виновно поведение на застрахования при
ответника водач, което е предпоставка за уважаване на иска, предявеният иск ведно с
акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва от исковата
5
молба, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е неоснователно.
На разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право ответникът.
В настоящото производство той е сторил разноски за депозит за вещо лице в размер
на 150 лева (л. 67 по делото), както и за депозит за свидетел в размер на 50 лева, която сума
не е усвоена и с разпореждане на съда е върната на наредителя. Страната е заявила и
претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева.
Ето защо, на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъди
сумата от 250 лева - за разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, срещу „фирма“ АД, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 13405,98 лева, представляваща изплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 20071404085 и направени
ликвидационни разноски от 15 лева, за нанесени вреди на МПС – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „ЪП!“ с рег. № СВ 4809 КТ, вследствие на ПТП, станало на 11.02.2021
г., около 16,00 часа в гр. София, на бул. „Мадрид“ пред № 57, по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек
автомобил марка „Мерцедес“ модел „Аскор“ с рег. № СО 5844 РК – И.З., който управлявал
лекия автомобил с несъобразена скорост, поради което реализирал удар със застрахования
при ищеца лек автомобил в задната му част, ведно с обезщетение за забава в размер на
6
законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 17.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на „фирма“ АД, ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 250 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7