Решение по дело №2383/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 395
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 28 август 2021 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20212120202383
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Бургас , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120202383 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЯН. М. М. против Наказателно постановление №
21-0346-000045/21.04.2021 г. на Началника на Районно управление – Созопол към
ОДМВР – Бургас, с което на жалбоподателката за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца и е постановено отнемане на 10 контролни точки на
основание Наредба № 1з-2539 на МВР. Претендира се отмяна на наказателното
постановление. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност поради липса
на реквизити в АУАН по отношение на качеството на вписания свидетел,
възрастта му и местоработата му, както и относно административния номер от
посочената за местонарушение улица. Поддържа се теза, че на жалбоподателката е
връчен нечетлив и неясен екземпляр от АУАН, поради което е поставена в
невъзможност да разбере фактическата и правната квалификация на нарушението,
което й се вменява и се опорочава възможността й да упражни правото си на
защита.
В с. з. процесуалният представител-адвокат на жалбоподателката поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
1
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу ЯН. М. М. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 775088/17.04.2021 г. за това, че на 17.04.2021 г., около
22,33 часа, в гр. Созопол, на площад „Хан Крум“ в посока на движение клон Банка
ДСК, управлява лек автомобил с рег. ***, собственост на „Порше Лизинг“, под
въздействието на алкохол 0,57 промила, установено с техническо средство дрегер
модел ARDN – 0061 с № 7510, с което виновно е нарушила чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП. АУАН е подписан без възражения от жалбоподателката. Посочено е в акта,
че на водачката е издаден талон за медицинско изследване № 081480. Видно от
съдържащия се в преписката талон № 081480/17.04.2021 г., жалбоподателката е
поискала медицинско и химическо изследване. Талонът й е предявен за връчване в
22,48 ч., което обстоятелство е удостоверила с подписа си. Според талона
водачката е следвало да се яви за медицинско изследване във ФСМП – Созопол до
45 минути от връчването. Видно от Протокол за химическа експертиза №
104/19.04.2021 г., в изследваната кръвна проба от жалбоподателката се е доказало
съдържание на етилов алкохол в количество 0,60 промила.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН,
като административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в акта
фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона. В допълнение е описал,
във взетата кръв за химичен анализ се е доказало съдържание на етилов алкохол в
количество 0,60 промила, която е и зачетената стойност предвид оспорването на
показанието на техническото средство. Обобщил е извод, че по този начин
жалбоподателката „управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително“, поради което на основание чл. 174, ал. 1, т.
1 от ЗДвП й е наложил административни наказания глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Постановил е на
основание Наредба № 1з-2539 на МВР отнемане на 10 контролни точки.
Разпитаните по делото полицейски служители, извършили проверката по
линия на КАТ – Д.Д. и С.С., изнасят данни, че е спазена поредността за съставяне
на АУАН, издаване на талон за медицинско изследване и даване на кръвна проба.
2
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 21.04.2021
г. Жалбата е подадена на 22.04.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Админстративно-наказателното производство е проведено
законосъобразно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила по
съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното
постановление. АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия
в гр. Созопол, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е
издадено от компетентен орган – от Началника на Районно управление, на
обслужваната територия гр. Созопол, в съответствие с разпореденото овластяване
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи,
издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите
органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б.
„а“ от ЗАНН. Административно-наказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния
срок. В НП нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем съгласно чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства,
които имат отношение към извършеното нарушение, са описани в наказателното
постановление по недвусмислен и достатъчен начин. Спазена е разпоредбата на
чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози – в АУАН са посочени часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство и номера на издадения талон за изследване, като това са изискуемите
реквизити за този вид нарушение. Настоящият състав не споделя доводите на
въззивника за процесуално нарушение поради неточно описание на
местонарушението. Съставомерните факти и обстоятелства, които имат
отношение към извършеното нарушение и които го отграничават във времето и
пространството, са описани в АУАН и НП по недвусмислен и достатъчен начин.
Неоснователни са и останалите оплаквания по отношение на АУАН. Актът е
3
подписан без каквито и да е възражения в насока нечетливост или неяснота на
написаното, а с подписа си жалбоподателката е удостоверила, че се е запознала
със съдържанието му, поради което съдът намира за несъстоятелни доводите за
ограничено право на защита в този смисъл. В случая, няма съмнение, че на
жалбоподателката са известни фактите, съставляващи основание за образуване на
административно-наказателното производство, доколкото й е предявен АУАН и
тя на място е била запозната със съдържанието му, като е оспорила показанията на
техническото средство и е пожелала медицинско изследване на кръвна проба. Ето
защо, не е ограничено правото й да узнае обстоятелствата, съставляващи
фактически основания за налагане на наказанието, за да организира защитата си.
По довода, касателно съдържанието на акта по отношение на вписания в него
свидетел, съдът намира, че актосъставителят е конкретизирал в достатъчна степен
релевантните за съставомерността на вмененото деяние факти, като е ирелевантно
за ангажиране на административно-наказателната отговорност възрастта/ЕГН на
свидетеля, местоработата му и други негови индивидуализиращи белези,
доколкото същите не са елемент от фактическия състав на нарушението и не са
част от съставомерните му признаци. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН
законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели, когато нарушението е установено въз основа на
официални документи и в този смисъл ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие и липсата на индивидуализацията им с лични
данни не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не
води и до съществен порок на акта, за да бъде отменено наказателното
постановление само на това основание.
За да бъде деянието съставомерно по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, следва да
бъде установено по надлежния ред, че водачът е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
Жалбоподателката е установена да управлява МПС на 17.04.2021 г., около 22,33
часа в гр. Созопол, като в хода на проверката посредством техническо средство е
отчетена концентрация на алкохол в издишания от нея въздух 0,57 промила. На
водачката е връчен талон за медицинско изследване, от който се е възползвала,
като по този начин на практика е оспорила показанието на техническото средство,
поради което от наказващия орган е възприета стойността от медицинското
изследване на кръв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
4
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът намира, че процесният АУАН отговаря на всички законови изисквания за
съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се
ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като жалбоподателката не е
представила доказателства, от които да се установява противното, следва да се
приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП действително е
осъществено от страна на М.. Санкциониращата нарушението разпоредба на 174,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в абсолютен
размер от 500 лева и административно наказание лишаване от правоуправление на
МПС за срок в абсолютен размер от шест месеца. Административно-наказващият
орган е наложил кумулативно предвидените наказания в посочените размер и
срок, с което е спазил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. Наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки за
отчет на извършените нарушения. Тази формулировка показва, че законодателят
ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установени нарушения,
без да третира отнемането им като административно наказание или принудителна
административна мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се отнемат
само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
В заключение, административно-наказващият орган е издал правилно и
законосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0346-
000045/21.04.2021 г. на Началника на Районно управление – Созопол към ОДМВР
– Бургас, с което на ЯН. М. М., с ЕГН **********, от ****, за нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца и е постановено отнемане на 10 контролни
точки на основание Наредба № 1з-2539 на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
5
гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6