МОТИВИ:
ЯРП е предявила обвинение срещу Ц.Д.Г. за престъпление
по чл.325 ал.1 от НК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението , така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно установено от обективна и субективна страна от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. За извършеното деяние пледира на подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорост й и бъде наложена административно наказание
глоба, на основание чл.78 А, ал.1 от НК.
Подсъдимата участва в съдебно заседание лично и с назначения от
съда защитник. Признава се за виновна, като заявява,
че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния
акт. Защитникът изразява становище, че следва да бъде прилажена
разпоредбата на чл.78А от НК.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за установени следните
обстоятелства, изложени от прокурора в обвителният акт.
На 14.05.2013 г., за времето от около
15:00 ч. до около 15:30 ч., в гр. Ямбол, подсъдимата Ц.Д.Г., заедно със
свидетелите К.М.В., С.Д.Д. и С.Г.Г.,***,
посетили магазин „Мания“, находящ се на ул. „Гр. Игнатиев“ № 145. Магазинът бил
разположен в три обособени помещения. Входа на магазина водел към фоайе, в
което се намирала централната каса за плащане, а от него се преминавало към две
отделни зали обозначени, като „Зала А“ и „Зала Б“. Подс.
Г. и свидетелите В., Д. и Г., влезли в зала „А“ и започнали да оглеждат
изложените дрехи. По същото време на работа в магазина били свидетелките М.И.П.
- обслужваща клиенти в зала „А“, П.Д. М. - обслужваща клиенти на централната
каса във фоайето и П.Т.С. - обслужваща клиенти в зала „Б“. Свид.
П. съдействала на подсъдимата в търсенето на желани от нея стоки. През това
време свид. М., била във фоайето, на позиция, от
което имала пряка видимост към „Зала А“. Тогава свид.
М., видяла, че подс. Г., която взела зелен потник и
го скрила в якето си, което носила преметнато през ръката си. След това
подсъдимата и свид. Д. излезли от „Зала А“, влезли
във фоайето и се насочили към изхода. Предвид видяното от нея, свид. М.решила да извърши проверка на подс.
Г., като я пресрещнала пред изхода и я помолила да отвори якето си. Подсъдимата
реагирала остро на тази молба, отказала да отвори якето си, започнала да крещи
„Какво яке, това яке е мое, какви сте тука, аз яке няма да ви показвам!“, като
същевременно излязла и напуснала магазина. Свид. М. я
последвала и отново я помолила да отвори якето си, като отново и било отказано.
Няколко минути по-късно, подс. Г. се върнала в
магазина и още с влизането си започнала да крещи на свид.
М., че исканата от нея проверка накърнявала достойнството й. В този момент свид. М. била пред касата във фоайето, където имало клиент,
който заплащал купена стока. Свид. М. се насочила зад
плота на касата, за да обслужи клиента. Тогава подс. Г.
хвърлила по нея черното си яке. Свид. М. излязла пред
касата, върнала якето на подсъдимата и попитала, защо се държи по този начин и
я помолила да се успокои. Тогава подс. Г. взела
предмет от плота на касата /неустановен по делото/ и замахнала
с него към Свид. М.. Тези викове привлекли вниманието
на свид. П. и тя отишла във фоайето при колежката си.
Подсъдимата продължила да крещи и обижда служителките на магазина, като ударила
с дланта към Свид. М.. Свид.
П. помолила подсъдимата да се успокои, но същата продължила да крещи и да ги
обижда. Свид. П. и Свид. М.се
опитали да избутат подсъдимата към изхода, но не успели, тъй като същата се
съпротивлявала агресивно. След точа трите отишли пред плота на касата, където
подсъдимата блъснала с ръка и съборила на земята поставката за пари, която била
на плота на касата, в резултат на което паднали и се разпръснали монетите,
които били в нея. След това ударила с ръка и съборила на земята стелаж с
поставени на него мокри кърпички. Свид. П. помолила
подсъдимата, след като твърди, че не е взела потника, да покаже къде го е
оставила. Тогава подс. Г. започнала да блъска с ръце
в областта на гърдите Свид. П., хвърлила якето си към
главата й, след което и нанесла множество юмручни удари в различни части на
тялото. Хванала с ръка косата на Свид. П.и отскубнала
кичур от нея. Същевременно и нанасяла удари с крака по тялото. Виковете и
силния шум от фоайето привлекли вниманието на клиентите в магазина. Същите
молили подсъдимата да спре, но тя продължила с физическата си агресия. Някои от
тях дори се опитали да спрат подсъдимата, но не успели, тъй като била много
агресивна. Свид. М. натиснала „паник
бутона“ за да сигнализира охраната на обекта и същевременно обадила и подала
сигнал на телефон 112. Свид. Н.А.Ч., който бил в
„Зала Б“ отишъл във фоайето, където видял подсъдимата да нанася удари на Свид. П.. Свид. Ч. незабавно се
намесил, хванал подсъдимата за ръцете и я издърпал встрани. Подсъдимата успяла
да се освободи от свид. Ч. и напуснала магазина.
Няколко минути по-късно в магазина пристигнали полицейски служители.
Изложената фактическа обстановка сьдьт
приема за установена, като от
самопризнанията на подсьдимия в с.з., така
и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието си е осъществил
както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 325
ал.1 от НК, тъй като на 14.05.2013 г., за времето от около 15:00 ч. до
около 15:30 ч., в гр. Ямбол, в магазин „Мания“, находящ се на ул. „Гр.
Игнатиев“ № 145, е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото Чрез поведението си Г. е
предизвикала възмущение у лицата, на чието достояние са станали тези нейни
действия.
От
субективна страна подсъдимия е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено опасния характер на действията си , както и неговите обществено
опасни последици, но въпреки това е целял настъпването на тези последици.
С оглед
на всичко изложено съдът намира, че подсъдимата Г. действително е осъществила,
както от обективна така и от субективна страна състава на престъплението по
чл.325 ал.1 от НК, поради което я призна за виновна по този текст от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе
предвид следното:
За извършеното престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация,
както и с обществено порицание.
От деянието не са настъпили имуществени
вреди. Подсъдимия не е осъждан и спрямо него не е прилагана разпоредбата на
чл.78 А от НК. Предвид това, съдът намира , че са налице всички законови
предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.При определяне размера на глобата , съдът
взе предвид от една страна обществената
опасност на деянието, а от друга младата
й възраст, семейното и имотно състояние и й наложи такава в размер на 1000 лв.,
като намира, че така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане
на възпитателен и възпиращ ефект, както върху подсъдимия , така и върху
останалите членове на обществото.
Тъй като подсъдимия беше признат за
виновен по предявеното му обвинение , на осн. чл. 189
ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати в полза на държавата направените по
делото разноски в размер на 130,45 лв.
по сметка на ОДМВР Ямбол.
Причини за осъществяване на деянието са
ниската му правна култура и незачитане на установения в страната правопорядък.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: