Разпореждане по дело №43743/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17663
Дата: 20 септември 2021 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20211110143743
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 17663
гр. София , 20.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело
№ 20211110143743 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ от г.
град СОФИЯ

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседаниe в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

-ва
Като разгледа частно гражданско дело № 43743 от 2021 година по
описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се
произнесе, взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС
въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна
следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на
Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се
направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията,
като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия
по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на
Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална
гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този
принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от
изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага
предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана
както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на
правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване
ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския
процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка
следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен
риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат
защитени по реда на заповедното производно.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за сумите, претенцията
за които се основава на нищожна/неравноправна клауза.
2
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че, независимо че договорът
за заем е отпуснат от заложна къща по реда на Наредбата за заложните къщи, това не
изключва приложението на нормите на ЗПК, още повече, че същата е подзаконов акт.
Нейните разпоредби не могат да дерогират забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПКр за
събиране на такси за управление на отпуснания заем.
Водим от горното, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 32157/26.07.2021г., подадено от „фирма ЕООД, в частта му
за сумите:
Сумата от 84,00 лева за такси за управление: Противоречие с чл.
10а, ал. 2 ЗПКр.
Сумата от 528,00 лева за неустойка: неустойката е прекомерна и
поради това уговорката за начисляването ѝ е нищожна;
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3