Определение по дело №38/2023 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 63
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Йовка Казанджиева
Дело: 20234300600038
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 63
гр. Ловеч, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20234300600038 по описа за 2023 година
С протоколно определение от 17.01.2023 г., постановено по НОХД №
233/2022 г. Луковитският районен съд е прекратил съдебното производство и
е върнал същото на прокуратурата за отстраняване на допуснато съществено
процесуално нарушение посочено в обстоятелствената му част, поради
нарушаване правото на защита на подсъдимия Ч..
Срещу така постановеното определение е постъпил частен протест от
Петя Грънчарова – прокурор при Районна прокуратура Ловеч- ТО Луковит, на
основание чл. 342 ал. 1 във връзка с чл. 249 ал. 3, във връзка с ал. 1 от НПК в
предвидения от закона срок. Счита същото за неправилно и необосновано.
Изтъква, че първоинстанционния съд е възприел установеното от Окръжен
съд – гр. Ловеч, че предявяването на материалите на обвиняемия и защитника
е започнало десет минути преди да му бъде връчено постановление за
привличане в качеството на обвиняем, като това „така е вписано в протокола
възможно да е останал час от друг протокол“. Счита, че констатираното
„допуснато нарушение“ е преклудирано съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.
3 от НПК и същото не попада в кръга на строго формулираните нарушение по
чл. 249 ал. 4 т. 1 от НПК. Сочи в този смисъл Решение № 311/2012 г. на първо
наказателно отделение на ВКС. Изтъква, че в проведеното разпоредително
заседание по НОХД № 340/21 г. на Районен съд – гр. Луковит е било заявено,
че нарушения не са допуснати, като такива не са констатирани и от съда и
делото е било решено с присъда. Освен това излага ,че липсват мотиви какъв
порок следва да бъде отстранен в случай, че делото се върне на РП – Луковит,
като се вземе под внимание факта, че обвиняемия и неговия защитник вече са
се запознали с материалите по делото на 11.06.2021 г. и на 14.06.2021 г. при
разглеждане на мярката за неотклонени По изложените съображения моли
настоящата инстанция да отмени определението като необосновано и
неправилно.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното в частния протест и
1
материалите по делото, приема за установено следното:
Й. С. Ч., ЕГН ********** е предаден на съд за извършени
престъпления, съответно по чл. 196 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 194 ал. 1 т. 4 във
връзка с чл. 26 ал. 1 и чл. 29 ал. 1 буква „а“ и „б“ от НК и по чл. 170 ал. 2, пр.
1-во във връзка с ал. 1, пр. 1 от НК.
От приложеното на л. 85 от досъдебното производство Постановление
за привличане на обвиняем от 11.06.2021 г. е видно, че е било предявено на
Ч. на същата дата в 13.50 часа. Последвал е разпита му за времето от 14.03.
часа до 14.10 часа, като изрично същия е заявил, че желае да се запознае с
материалите по досъдебното производство. От приложения на л. 91 Протокол
за предявяване на разследването е видно,че обвиняемия Ч. и неговия
защитник са се запознали с материалите по разследването за времето от 13.40
часа до 14.22 часа.
От горните безспорно установени факти се установява, че
предявяването на материалите по досъдебното производство е започнало
преди Ч. да има качеството на обвиняем в наказателното производство. Освен
това през интервала от 13.40 часа до 14.22 часа, когато е било извършено
това следствено действие, той е бил привлечен като обвиняем и разпитан.
Следователно са му били нарушени правата по смисъла на 55 ал. 1 от НПК
във връзка с чл. 249 ал. 4 т. 1 от НПК, във връзка с чл. 227 ал. 2 от НПК, а
именно да участва в наказателното производство като му бъдат предявени
материалите от разследването, с оглед на обстоятелството, че при проведения
разпит Ч. е направил изрично искане в тази насока. Не може да се приеме, че
извършеното такова преди същия да бъде привлечен като обвиняем и в
интервала когато са били извършени посочените по-горе действия с
привличането му като обвиняем и извършен разпит, същият е могъл в пълен
обем да се запознае с приложените към досъдебното производство материали,
макар и в присъствието на защитника му и да организира защитата си, т. е
налице е нарушаване на процесуалните му права на защита, както правилно е
приел и първоинстанционния съд. Посоченото нарушение е съществено и
отстранимо , като следва отново да бъдат предявени на Ч. и неговия
процесуален представител материалите по разследването, за да може същия в
пълен обем да упражни правата си, поради факта, че е направил изрично
такова искане. В тази връзка е и тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК
на ВКС.
В конкретния казус е несъотносимо решение № 311/11 юни 2012 г. на
първо наказателно отделение на ВКС, цитирано в частния протест на
прокурор Грънчарова, тъй като то се отнася да постановяване на осъдителна
присъда от въззивен съд в съдебно заседание за по-леко наказуемо
престъпление от първоначалното обвинение, за което е бил привлечен
въззивника. Безспорно в този случай приложението на чл. 227 от НПК няма
практическа стойност, тъй като както е посочено в решението последният е
бил запознат с материалите по делото.
Съдът не споделя и възражението направено в протеста ,че е
преклудирано „допуснатото съществено нарушение“ с оглед на разпоредбата
2
на чл. 248 ал. 3 от НПК, поради обстоятелството че възражение за допуснато
съществено процесуално нарушение е направено в разпоредителното
заседание при разглеждане на делото от адвокат Л..
Неоснователно и незаконосъобразно се явява и твърдяното в протеста
,че дори да е неправилно посочен час за начало на започнало предявяване „то
същото не е съществено и няма практическа стойност за неговото
изправяне“, с оглед на разпоредбата на чл. 227 ал. 2 от НПК и изричното
искане направено от страна на Ч. за предявяване на материалите от
разследването. С оглед на начина на неговото му извършване не може да се
направи извод, че такова е било извършено съобразно изискванията на
посочения текст от НПК.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че следва да
се потвърди протоколно определение от 17.01.2023 г., постановено по НОХД
№ 233/2022 г., с което Луковитският районен съд е прекратил съдебното
производство по делото и е върнал същото на прокуратурата за отстраняване
на допуснато съществено процесуално нарушение посочено в
обстоятелствената част на същото, поради нарушаване правото на защита на
подсъдимия Ч..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 341 във връзка с чл. 249
ал. 3 от НПК


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВРЪЖДАВА протоколно определение от 17.01.2023 г.,
постановено по НОХД № 233/2022 г., с което Луковитският районен съд е
прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на
прокуратурата за отстраняване на допуснато съществено процесуално
нарушение посочено в обстоятелствената част на същото, поради нарушаване
правото на защита на подсъдимия Ч..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3