№ 1510
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Н.а
мл. с. Лазар В.
като разгледа докладваното от мл. с. Лазар В. Въззивно гражданско дело №
20223100502272 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20307/30.09.2022 г., подадена от А. С. В.
с ЕГН ********** и С. Н. В. с ЕГН **********, двамата чрез адвокат М. Д.,
по изпълнително дело № 20228950401603 по описа на ЧСИ Людмил Станев,
рег. № 895.
С жалбата се атакуват Постановление на ЧСИ Станев от 13.09.2022г.,
обективирано в съобщение изх. № 20224/13.09.2022г. до А. С. В. и съобщение
изх. № 20225/13.09.2022г. до С. Н. В., с което на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК ЧСИ е определил разноски за адвокатски хонорар в размер на 506,14
лева, дължими от всеки от тях. Жалбоподателите молят да бъдат отменени
като незаконосъобразни действията на ЧСИ и адвокатското възнаграждение
да бъде намалено до минималния размер общо от 741,14 лева общо за двамата
взискатели.
Обжалвано е и Постановлението, обективирано в Протокол за
прихващане от 13.09.2022г., в частта в която като част от дълга преди
прихващането са определени разноските за адвокатско възнаграждение в изп.
процес в общ размер за двамата длъжници от 1012,28 лева /след редуцирането
им на основание чл. 79, ал. 5 ГПК/, както и 297,35 лева - платени от
взискателите авансови такси в изп. процес. Жалбоподателите са посочили, че
част от посочените такси не са действително дължими се по изпълнителното
производство, поради което за тях не е възникнало задължение за
възстановяването им, с оглед неприложените по делото изпълнителни
1
способи.
В жалбата е посочено, че съдебният изпълнител не е постановил
надлежен акт, с който да са определени дължимите по изпълнението разноски
по основание и размер. Изложеното е твърдение, че липсва яснота как са
изчислени описаните в протокол за прихващане разноски, както и че при
изчисляването им не е съобразено отправеното изявление за прихващане.
Жалбоподателите сочат, че са отправили изявление към взискателите,
че извършват прихващане между съществуващите между страните насрещни
изискуеми вземания до размера на по-малкото от тях, а именно между
дължимото се на В. Т. Т. и Н. Т. Т. от А. С. В. и С. Н. В. вземане за присъдени
разноски по подлежащо на изпълнение влязло в законна сила Решение №
260096/17.12.2021 г. на Варненски апелативен съд по възз. гр. д. № 535/2020
г. и Определение на ВКС № 267/14.06.2022 г. по гр.д. № 1097/2022 г„ 1 Г.О., в
общ размер на сумата от 11 291,19 лева (единадесет хиляди двеста
деветдесет и един лева и деветнадесет стотинки), с дължимото се на А. С.
В. и С. Н. В. от В. Т. Т. и Н. Т. Т. вземане за присъдени разноски по
подлежащо на изпълнение влязло в законна сила Решение № 449/09,04.2020г.
на Окръжен съд - Варна по гр. д, № 2612/2018 г., Решение №
260096/17.12.2021 г. на Варненски апелативен съд по възз. Гр. д. № 535/2020
г. и Определение на ВКС № 267/14.06.2022 г. по гр.д. № 1097/2022 г., и
подлежащото на изпълнение влязло в законна сила на 20.04,2021 г.
Определение на ВКС № 53/20.04.2021 г. по ч, гр.д. № 1227/2021 г., в общ
размер на сумата от 2 400,39 лева (две хиляди и четиристотин лева и
тридесет и девет стотинки), до размера на по-малкото от двете вземания.
Твърдят, че при така направеното прихващане задължението на
длъжниците е в общ размер на 8 890,80 лева, или по 4 445,40 лева от
всеки.
Сочи се, че длъжниците са помолили съдебния изпълнител да съобрази
прихващането при изчисляване на разноските по делото, в това число и
адвокатското възнаграждение на взискатели, като са изложили подробни
съображения относно ефекта на прихващането и момента на пораждане на
неговия погасителен ефект.
Жалбоподателите намират, че адвокатско възнаграждение следва да се
определи съгласно чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. З от
Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като следва да бъде изчислено по следния начин - по 270, 57
лева за всеки взискател - адв. възнаграждение за извършване на изпълнителни
действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лева (при
материален интерес от по 4 445,40 лева за всеки взискател + 200,00 лева - за
образуване на делото съобразно чл. 10, т. 1 от НАРЕДБА № 1.
Предвид това жалбоподателите считат, че възнаграждението на
процесуалния представител на взискателите следва да се определи в общ
размер от 741.14 лева, предвид, че действия от него не са извършвани, извън
2
подаването на молбата за образуване на ИД, както и събраните суми са в
почти пълен размер - общо от 7 697,24 лева още на 28.07.2022 г. по
наложените запори на банкови сметки на длъжниците, чрез извършени от
ЧСИ изпълнителни действия по предприети от същия изпълнителни способи,
а до 20.09.2022 г. - вече са 8936,93 лева.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение по жалбата
от страна на взискателите по делото. Същите са посочили, че намират
жалбата за допустима, но за изцяло неоснователна. Претендират присъждане
на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящия процес за
всеки от взискателите.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е
администрирал делото, ведно с подробни мотиви за жалбата, в които намира
същата за неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
производството, очертани в жалбите и като взе предвид събрания и приобщен
по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание
чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
Изпълнително дело № 1603/2022г. по описа на ЧСИ Людмил Ставен с
рег.№ 895 е образувано на 19.07.2022г., въз основа на молба, подадена от В.
Т. Т. и Н. Т. Т., срещу А. В. С. и С. Н. В., за събиране на суми, присъдени и
описани в изпълнителен лист, издаден от ОС Варна. Общото вземане на
взискателите към длъжниците възлиза на сумата от 11 291,19 лв. Към молбата
за образуване на делото са приложени и договори за правна помощ и
съдействие, от които е видно, че всеки от взискателите е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева за процесуално представителство в
изпълнителния процес.
В молбата за образуване на изпълнителното дело процесуалният
представител на взискателите е упълномощил съдебния изпълнител с всички
права, предвидени в нормата на чл. 18 от ЗЧСИ, включително и с определяне
на начина на изпълнение.
По делото са наложени запори върху банковите сметки на длъжниците,
вписана е и възбрана върху недвижим имот.
Видно от преписа на изпълнителното дело, на 02.08.2022г. длъжниците,
чрез упълномощения си процесуален представител, са депозирали молба с
искане за прихващане между съществуващите между страните насрещни
изискуеми вземания до размера на по-малкото от тях. Вземането на
длъжниците към взискателите е в размер на 2400,39 лв. В молбата е
релевирано и възражение срещу размера на разноските за претендираното
адвокатско възнаграждение от взискателите. Впоследствие, след уточняване
на изявлението за прихващане и представяне на доказателства за
действителното съществуване на насрещни вземания на длъжниците,
3
взискателите, чрез адвокат С. са посочили, че прихващането е допустимо и
основателно.
С Разпореждане от 13.09.2022г. ЧСИ Станев на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК е определил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
всеки от взискателите в размер на 506,14 лв., като по този начин е намалил
първоначално претендираното възнаграждение от 1200 лв. за всеки взискател.
Видно от протокол от 13.09.2022г. ЧСИ Людмил Станев е извършил
прихващане на насрещните вземания между страните, като след същото дълга
на С. Н. В. и А. С. В. към В. и Н. Т.и възлиза на сумата от 10 200,44 лв.
В протокола ЧСИ е посочил, че таксите по ТТР към ЗЧСИ ще бъдат
определени и длъжниците ще бъдат известени за тях след влизане в сила на
разпореждането за редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение и
на протокола за прихващане.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от активно
легитимирани лица, като същата е срещу акт на съдебен изпълнител,
подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 3 от ГПК.
Относно основателността на жалбата:
Нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК предвижда възможността за
длъжника да обжалва разноските по изпълнението, като в това число се
включват и претендираните такива за заплатено адвокатско възнаграждение.
В тази връзка следва да бъдат взети предвид разясненията, дадени в т. 2 от ТР
под № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело с № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съгласно които „постановление за разноски“ следва да се тълкува не в
буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В
настоящия случай е налице изрично Разпореждане на ЧСИ Станев от датата
13.09.2022 г., с което са намалени първоначално претендираните от
взискателите разноски за адвокатско възнаграждение, като е определен
размер на тези разноски за всеки от взискателите по 506,14 лв.
В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждения по изпълнително дело, който е 200 лева за образуване на
изпълнително дело. В т.2 от същата разпоредба е предвидено и
възнаграждение за водене на изпълнителното дело, представляващо защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, което е в минимален размер на 1/2 от
съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Изложеното дотук, отнесено към фактическата обстановка по делото
води до извода, че след извършеното между страните прихващане, вземането
4
на всеки от взискателите в настоящия процес възлиза на сумата от 4 445 лв.
При това положение, минимално дължимите се на всеки от тях разноски за
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по смисъла
на чл. 10, т. 1 от Наредба 1 за минималните размер на адвокатските
възнаграждения е от по 200 лв.
Минималният размер на дължимите се на всеки от тях разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
изпълнителния процес, изчислен по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения при интерес от 4 445
лв. е в размер на 270,57 лв.
Общият минимален размер на дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение за всеки от взискателите при горепосочения материален
интерес, изчислен съобразно Наредба 1 за минималните размер на
адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 470,57 лв. Както се
установи по делото, съдебният изпълнител е определил за всеки от
взискателите разноски за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение в
размер на 506,14 лв., което е с около 7% над нормативно установения
минимум.
В тази връзка неоснователно се явява искането на длъжниците,
заявено чрез техния процесуален представител, за намаляването размера
на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът, по искане на
насрещната страна, може да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, когато същото не съответства на фактическата и
правна сложност на делото, но до минималния размер, определен в чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Обсъждайки възражението за прекомерност обаче
съдът следва да отчете и обема на извършените процесуални действия. В
конкретния случай, процесуалният представител на взискателите е депозирал
молба за образуване на изпълнителното дело, като в същата е предоставил на
съдебния изпълнител всички правомощия, предвидени в чл. 18 от ЗЧСИ.
Всички последвали изпълнителни действия по делото са предприети от
съдебния изпълнител, по негова инициатива, именно поради предоставените
му пълномощия в тази връзка. Макар изпълнителните действия да не са
предприемани по изрични молби на адвокат С., същият все пак е осъществил
процесуално представителство е производството, което се изразява в даване
на становища по изявлението на длъжниците за прихващане на насрещни
задължения и допълнителни уточняващи молби в тази връзка.
При това положение, имайки предвид фактическата и правна сложност
на делото, предприетите процесуални действия и изложените становища по
изявлението за прихващане, настоящият състав на съда счита, че
определеният от ЧСИ Людмил Станев размер на дължимите на всеки от
взискателите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
506,14 лв. не е прекомерен.
5
Предвид гореизложеното съдът счита, че подадената жалба срещу
Постановление на ЧСИ Станев от 13.09.2022г., обективирано в съобщение
изх. № 20224/13.09.2022г. до А. С. В. и съобщение изх. № 20225/13.09.2022г.
до С. Н. В. е неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без
уважение.
Отделно от горното, доколкото в депозираната жалба е въведено и
възражение срещу Постановлението, обективирано в Протокол за прихващане
от 13.09.2022г., относно авансови такси в размер на 297,35 лева, следва да се
има предвид, че така посочените такси не са обективирани в диспозитива на
Протокола за прихващане, поради което и същите не са определени с
надлежен акт на съдебния изпълнител. Нещо повече, в самия диспозитив на
Протокол за прихващане от 13.09.2022г. съдебния изпълнител изрично е
посочил, че ще определи дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ в
производството в едни по-късен етап.
Поради това съдът намира, че не следва да се произнася по жалбата в
тази й част, а длъжниците ще имат възможността в самостоятелно
производство по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК да атакуват акта на съдебния
изпълнител и по отношение на разноските по ТТРЗСЧИ, след като такъв бъде
постановен.
По разноските:
С депозираното по делото възражение взискателите, чрез
процесуалният си представител, са поискали на всеки от тях да бъдат
присъдени сторените разноски в настоящото производство в размер на по
1000 лв., като са представили доказателства за действителното извършване на
същите. Предвид това и съобразно с изхода на делото, така претендираните
разноски следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20307/30.09.2022 г.,
подадена от А. С. В. с ЕГН ********** и С. Н. В. с ЕГН **********, двамата
чрез адвокат М. Д., по изпълнително дело № 20228950401603 по описа на
ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 срещу Постановление на ЧСИ Станев от
13.09.2022г., обективирано в съобщения с изх. № 20224/13.09.2022г. и изх. №
20225/13.09.2022г., с което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК ЧСИ е определен
размер на разноски за адвокатски хонорар в размер на 506,14 лева, дължими
на всеки от взискателите.
ОСЪЖДА А. С. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна,
ул. „**********************" № 21, ет. 5, ап. 18 и С. Н. В. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „******" № 2, да заплатят на
В. Т. Т. с ЕГН **********, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща
6
разноски за заплатен адвокатски хонорар в настоящото производство.
ОСЪЖДА А. С. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна,
ул. „**********************" № 21, ет. 5, ап. 18 и С. Н. В. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „******" № 2, да заплатят на
Н. Т. Т. с ЕГН ********** , сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща
разноски за заплатен адвокатски хонорар в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7