Определение по дело №1183/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №…………

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в закрито заседание на 24.07.2019г, 

в състав: Председател   ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

           Членове:   ИВАНКА ДРИНГОВА

                                    НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

ч.гр.д.№ 1183/2019 по описа на ВОС, съобрази следното

 

Производството е по реда на чл.121 ГПК.

 

Образувано е по частната жалба вх.№ 41018/7.06.2019 от „СТРОЙ КОЛОР“ЕООД против определението на ВРС.-ХХХІс-в № 6683/23.05.2019 по гр.д.№ 2751/2019, с което е уважено възражението на ответната страна за неподсъдност на делото и изпращането му на местно компетентния съд - РС-Пловдив.

Излагат се следните оплаквания: РС не дал възможност на страната, след като се запознае с направеното възражение за неподсъдност, да изрази становище по него; РС не бил отчел, че ищецът се е позовал на специалната местна подсъдност по чл.115 ГПК и затова общата такава е дерогирана.

Предвид изложеното моли за отмяната на постановеното определение за прекратяване и връщане на делото на РС--Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

          Ответната страна по ч.жалба „ТЕРРА ГРПОУП“ЕАД в срока по чл.276 ГПК е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на ч.жалба. Счита, че Рс правилно е определил местната подсъдност съобразно правилото на чл.105 ГПК, а не това на чл.115 ГПК. Доводите са, че ответникът по иска „Терра Гроуп“ЕАД  е със седалище гр.Пловдив, където осъществява своята дейност и пак там то „бездействало“, като не е предприело никакви действия в продължение на 2 години по образуваното изп.дело. възразява още, че вземането на ищеца не произтича от непозволено увреждане, а от договор за цесия.

         

Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.

          Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения :

РС е сезиран с искова молба от „Строй Колор“ЕООД против „Терра Гроуп“ ЕАД, в която се излага, че по силата на сключен договор за цесия със Стефан И. Ангелов, последният му е цедирал вземането си към ответното дружество „Терра гроуп“ЕАД в размер на 500лв, представляващи разноски, сторени от физическото лице за процесуално представителство, правна защита и съдействие по изп.дело № 20167120400632 при ЧСИ Ил.Станчева с действие района на ОС-Варна. Посоченото изп.дело е било образувано по искането на взискателя „Терра гроуп“ЕАД срещу Стефан Ив.Ангел въз основа на издаден изп.лист по ч.гр.д.№ 7476/2014 на ВРС в полза на настоящото въззивно дружество, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4107/9.06.2014. След като длъжникът Стефан Ангелов узнал за образуваното изп.дело, ангажирал адвокат, на който за заплатил възнаграждение в размер на 500лв. Впоследствие, поради бездействието на кредитора, подал молба за прекратяване на производството след изтичането на 2 години, по която ЧСИ се произнесъл с постановление за прекратяване.

За сключения договор за цесия от 31.07.2018 между Стефан Ив.Ангелов и „Строй колор“ЕООД било уведомено дружеството-длъжник „Терра гроуп“ЕАД, а впоследствие цесионерът подал заявление на осн. чл.410 ГПК, за което е образувано ч.гр.д.№ 19210/2018 на ВРС-VІс-в. По него съдът е постановил издаването на Заповед № 90/4.01.2019, срещу която длъжникът „Терра гроуп“ЕАД е подал възражение по реда на чл.414 ГПК V по тази причина кредиторът „Строй колор“ЕООД е подал настоящата искова молба с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК с искане за постановяване на решение, с което съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът „Строй колор“ЕООД има парично вземане към „Терра гроуп“ЕАД в размер на 500лв, представляващи претърпени имуществени вреди във вид на претърпени загуби, изразяващи се в заплатено адв.възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изп.д№ 20167120400632 при ЧСИ Ил.Станчева с действие района на ОС-Варна.

Въз основа на горното съдът приема, че искът, с който е сезиран РС, е специалният установителен за съществуване на вземане с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.

Макар заповедното производство, което е едностранно, да се е развило пред РС-Врана по седалището на заявителя, то за исковото производство по чл.422 ГПК, което е двустранно и спорно, при липсата на специални правила относно подсъдността, следва да намерят приложение общите разпоредби на ГПК. В случая без значение е от какво материално правоотношение произтича вземането, за да има основание да се приложи нормата на чл.115 ГПК, определяща подсъдността при спорове за непозволено увреждане. Ето защо е приложима разпоредбата на чл.105 ГПК, установяваща общото правило за местна компетентност на РС по седалището на ответното дружество, когато се касае за юридически лица. В случая се установи, че то е в гр.Пловдив и затова производството по делото следва да бъде изпратено на Пловдивски РС, както правилно е процедирал Варненският РС.

Предвид изложеното постановеното от ВРС определение следва да бъде потвърдено.

С оглед на горното, съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски РС-ХХХІс-в № 6683/23.05.2019 по гр.д.№ 2751/2019, с което е уважено възражението на ответната страна за неподсъдност на делото, производството по делото е прекратено и делото изпратено на местно компетентния съд - РС-Пловдив, на на осн.чл.105 ГПК.

Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването на страните, на осн.чл.274 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: