Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 482 30.10.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и втори октомври две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова
Секретар Сребрена Русева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. 1120/2019 г.
Производството е с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Банка ДСК ЕАД против И.Л.Н.,
с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 2806,78лв.
главница, сумата 287,72лв. лихва за периода от 11.05.2017г. до 10.05.2018г.,
сумата 76,41лв. лихвена надбавка за периода върху просрочената главница за
периода 11.05.2017г. – 09.05.2018г., лихвена надбавка в размер на 0,78лв. от
10.05.2018г. до 10.05.2018г., 120 лв. заемни такси, както и разноските по заповедно производство. Сочи,
че с ответника е сключен договор за текущо потребление на 19.12.2016г., като
банката предоставила на същия банков кредит в размер на 3500лв., за срок от 24
месеца, който бил усвоен чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя-ответник. Сочи, че съгласно т.18.1 раздел VII от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление,
при неплащане месечна вноска от деня, следващ падежната дата главницата и/ или
лихвата, частта от вноската представляваща главница се олихвява с прилагания
лихвен процент увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно
т.12.2 от раздел VII от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата остатъкът от кредита се олихвява
с прилагания лихвен процент съгласно т.7 раздел III от договора увеличен с наказателна надбавка в размер на
10 процентни пункта. Предвид липсата на плащания от страна на ответника,
банката е упражнила правото да счита и обяви кредита за предсрочно изискуем,
като изпратила уведомление до ответника, връчено на 20.04.2018г. чрез ЧСИ Д.Д.
По подадено по чл.417 от ГПК заявление от банката е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№998/2018г. на РРС срещу
ответника за претендираните суми.
В
предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор. Счита
иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че ищецът не е представил
доказателства за постъпили суми по банкова сметка, ***. Иска представяне на
информация за постъпили суми по банковата сметка.
Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 т. 2 от
ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение заповедта за изплънение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5
от ГПК,
заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена
със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по
този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено:
признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което
се установява от приложеното ч.гр.д.№998/2019г.,
да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното
вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането
е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които
произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на
изискуемост на задълженията по него.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: На 19.12.2016г. между страните е сключен договор за
текущо потребление за срок от 24 месеца, като на ответника е предоставен кредит
в размер на 3500лв., същият е усвоен чрез разплащателната сметка на ответника. Размерът
на месечната вноска е с падеж 10-то число на месеца. Поради забава в плащането
на уговорените месечни вноски - банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. До ответника е изпратено уведомление, което е връчено от ЧСИ по реда
на чл. 47 от ГПК. По ч.гр.д. №998/2019г. са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за претендираните от ищеца суми.
От заключението на вещото лице
по съдебно счетоводната експертиза съгласно договора между страните на
19.12.2016г. по банков път е усвоена от ответника сумата 3500лв. Постъпилите
суми за погасяване са в размер на 806,50лв., датата на преустановяване на
плащанията за погасяване на кредита – 10.05.2017г. Към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК дължими суми са: главница 2806,78лв., възнаградитена
лихва – 287,72лв. за периода от 11.05.2017г. до 10.05.2018г., 77,19лв. обезщетение за забава за периода от
11.05.2017г. до 10.05.2018г., такси – 120лв.
Анализът на установената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи: От приложените писмени
доказателства, които не са оспорени, е видно наличието на облигационно
отношение между ищеца и ответника по процесния договор за кредит за текущо
потребление в размер на 3500лв. от 19.12.2016г. за срок от 24 месеца с краен
падеж 19.12.2018г. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на дванадесет
вноски банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Като е изпратено уведомление
до ответника, с която банката го уведомява, за това. Поканата уведомление до
ответника е връчена от ЧСИ по реда на чл.47 ГПК на 30.03.2018г. От заключението
на вещото лице се установява размера на дължимите суми по договора за текущо
потребление, които са в претендирания от ищеца размер. Поради което намира, че
претенция е доказана.
С оглед изхода на делото на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, които са в размер на 196,44лв. представляващи държавна
такса, 360лв. за особен представител на ответника, 200лв. депозит за вещо лице
и 150лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК, или общо
906,44лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г.
на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в
заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена
част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по
ч.гр.д. №998/2019г. на РРС сумата 65,83лв. държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение
По гореизложените съображения,
съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, адрес за кореспонденция гр.Разград, ул. Кв.Св.Кирил и
Методий“ №19, че И. Л.Н., ЕГН**********, адрес ***, дължи сумата 2806,78лв. /две хиляди
осемстотин и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ главница, ведно със
законната лихва, считано от 11.05.2019г. до окончателното изплащане, сумата
287,72лв./двеста осемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ договорна
лихва от 11.05.2017г. до 10.05.2018г.,
сумата 76,41лв./седемдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/ лихвена
надбавка върху просрочена главница за периода от 11.05.2017г. до 09.05.2018г.,
сумата 0,78лв./седемдесет и осем стотинки/ лихвена надбавка за забава от
10.05.2018г. до 10.05.2018г., сумата 120лв./сто
и двадесет лева/ такси
ОСЪЖДА И. Л.Н.,
ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, адрес за кореспонденция гр.Разград, ул. Кв.Св.Кирил и Методий“ №19, ЕИК
********* сумата 906,44лв. /деветстотин и шест лева и четиридесет и четири
стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 115,83лв./сто и
петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/ за разноски по ч.гр.д.№998/2019г.
на РРС.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: