Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на осми юли, през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на
секретаря Диляна Цветкова,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 10072 по описа на състава за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 515, вр. с чл. 511 от КЗ и иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата В.Л.П. поддържа
твърдения, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат от
причинената смърт на брат й Т.Л.С., която настъпила на 18.05.015г. вследствие
на ПТП. Причина за настъпване на пътния инцидент било реализираното виновно
противоправно поведение от страна на водача на товарна композиция от влекач МАН
с регистрационен номер
******заедно с прикачено към него
ремарке с регистрационен номер ******– полският гражданин В.Ш.. Във връзка с
реализираното пътно- транспортно произшествие, било образувано НОХД №263/2015г.
съгласно описа на ОС-Стара Загора, а наказателното производство приключило с
постановяване на осъдителна Присъда №35 от 08.09.2015г. срещу водача В.Ш.,
който бил признат за виновен за това, че на 18.05.2015г. при управление на
товарната композиция и в резултат от извършеното нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл. 58, т.3 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Т.Л.С.. Ищцата
претърпяла значителни неимуществени вреди в резултат на претърпяната внезапна
загуба на брат си, изразяващи се в чувство на душевна болка и скръб, социално
отчуждение, чувство на тревожност и безпокойство. Вредоносните последици за
ищцата били изключително големи, понеже между нея и починалото лице (приживе)
били установени близки емоционални отношения, основани на дълбока привързаност,
взаимопомощ и споделена грижа между близки роднини. Ищцата и брат й живеели в
общо домакинство, заедно оказвали грижи за майка им и помежду им съществували
чувства на разбирателство, подкрепа и сплотеност. Същевременно ищцата в
продължителен период от живота си се намирала в трудово правоотношение с
търговско дружество, управлявано от брат
й Т.С.. Близостта между ищцата и починалия неин брат била илюстрирана и от
факта, че след настъпването на смъртта на Т.С. неговите деца упълномощили
ищцата да организира траурна церемония, а по-късно учредили в полза на ищцата
ограничено вещно право на ползване върху апартамента му. След като на
24.10.2018г. ищцата отправила искане към ответника Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“
/НББАЗ/ за изплащане на застрахователно обезщетениe, тъй като били налице предвидените в чл. 511, ал.1 от КЗ предпоставки, но не
получила обезщетение в рамките на законоустановения срок, което обосновавало
възникването на правен интерес за предявяване на съдебна искова претенция. При
изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника, на
основание чл. 515 от КЗ да й заплати сумата от 60 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
вследствие настъпването смъртта на нейния брат Т.С., в резултат от ПТП на
територията на Република България, но по вина на водач, който управлявал МПС с
обичайно местонахождение на територията на държава членка на Съвета на бюрата
/Полша/, както и да заплати законната лихва, считано от датата на настъпване на
увреждането – 18.05.2015г., до деня на окончателното изплащане. С оглед
очаквания благоприятен изход от съдебния процес, ищцата претендира за осъждане
на ответника, да й заплати и направените съдебни и деловодни разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответника Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ /НББАЗ/. Ответникът
не оспорва валидността на застрахователното покритие по застраховка „Зелена
карта“ въз основа на валидно сключен застрахователен договор за МПС – за
собственика и водача на влекач МАН с регистрационен номер ******заедно с прикачено към него ремарке с регистрационен номер ******, към датата на настъпване на ПТП. При това обаче, ответникът оспорва
предявения иск по основание и по размер, по следните съображения: На първо
място, ответникът твърди че ищцата не била надлежно материално легитимирана да
претендира изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като според тезата на
ответника - между нея и починалото лице,
приживе не е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, извън присъщата семейна привързаност и близост между брат и сестра, която
да е причинила на ищцата продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени. В тази връзка, ответникът оспорва като недоказани, направените в исковата
молба твърдения, подкрепящи съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка - твърдението за промяна на местоживеенето на ищцата в гр. Пловдив както и
за наличие на съвместно съжителство между ищцата и нейния брат към датата на
настъпване на смъртта му. При условията на евентуалност, ако съдът невъзприеме доводите
на ответника и прецени, че е налице надлежната материална легитимация на ищцата,
да получи застрахователно обезщетение - ответникът оспорва размера на
претендираното обезщетение и навежда доводи за неговата прекомерност спрямо
действителния обем на вредите. Основава доводите си на нормативно ограничения размер на
платимото застрахователно обезщетение, определени в такива хипотези. Релевира възражение за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия Т.С., като посочва, че той също бил нарушил правилата за движение,
доколкото на автомагистрален път се придвижвал по платното в качеството на
пешеходец, в нарушение на правилата за движение и при наличие на субективна
възможност да предотврати реализирането на пътно-транспортното произшествие.
Оспорва иска да присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение
поради обстоятелството, че началната дата от която се дължи законна лихва е
датата на изтичане на законоустановения срок за произнасяне по отправената
извънсъдебна претенция.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетата като доказателство Присъда №35 от
08.09.2015г. постановена по НОХД № 263/2015г. по описа на ОС Пловдив, влязла в сила
на 23.09.2015г., мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на
настоящия съд относно подлежащите на доказване юридически факти: На 18.05.2015г. на
пътен участък при км. 221 от АМ „Тракия“ в района на с. Сърнево, обл. Стара
Загора, при управление на товарна композиция с
рег.№ ****** –
включваща влекач „МАН“ с полски регистрационен номер ****** и прикачено към него
ремарке с полски регистрационен номер ******, движеща се с посока от запад на изток - водачът В.Ш., гражданин на Р.
Полша, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл. 58, т.3 от ЗДвП и това довело до причиняване на смъртта на Т.Л.С..
Съдържанието на
прието като доказателство Удостоверение за гражданско състояние с изх.№ 1400 от
11.02.2019г., издадено от Район „Централен“ Пловдив (на стр. 63 от делото), сочи, че ищцата е сестра
на пострадалия при ПТП Т.Л.С..
Приетите като
доказателства (стр. 78- 80 от делото) писмена
претенция с вх. № 10674/24.10.2018г., с приложения, която е адресирана
от ищеца до Н.Б.НА Б.А.З.(НБАЗ) и писмено уведомление с изх. № 2825/20.11.2018г.,
което адресирано от Н.Б.НА Б.А.З.(НБАЗ) до
ищцата (на стр. 80 от делото), мотивират извод, че ответникът е бил сезиран с
извънсъдебно искане за изплащане на застрахователно обезщетение, но е отказал
да изплати такова обезщетение на ищцата.
Приетите като доказателства преписи от Протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум, съдържат данни за установените в хода на
ДП № 1228ЗМ217/2015г. съгласно описа на ОДМВР Стара Загора факти, относими към механизма
на настъпване на процесния пътен инцидент. Съдържанието на споменатите
документи не се обсъжда подробно от съда, тъй като съдържащата се в тях
специализирана информация е обект на експертен анализ от допуснатата комплексна
съдебна авто- техническа експертиза.
·
Ударът между тялото на
пострадалия е настъпил, когато поради технически проблем, лекият автомобил
„Опел Инсигния“ с рег. № РВ ******, в който е пътувал пострадалия, спрял
принудително в лентата за принудително спиране (аварийна лента) на АМ“Тракия“
при км.221. При това, лекият автомобил „Опел Инсигния“ е бил позициониран на
около 90-100 см. навътре в лентата за принудително спиране, а на разстрояние от
около 80 м. западно от автомобила, на пътното платно е бил поставен
предупредителен триъгълник. Преди настъпването на удара, пострадалият е напуснал
автомобила и тялото му е било разположено изцяло в границата на лентата за
принудително спиране - непосредствено до купето, на такава физическа дистанция,
която да позволява фактически наблюдение на показанията на контролните прибори
на арматурното табло, разположени пред мястото на водача на автомобила. В този
момент, товарна композиция с рег. № ****** –
включваща влекач „МАН“ с полски регистрационен номер ****** и прикачено към него
ремарке с полски регистрационен номер ******, движеща се с посока от запад на изток и управлявана от водача водачът В.Ш.
се отклонява от очертанията на лентата за активно движение, навлиза в
очертанията на лентата за принудително спиране и там нанася удар върху полуотворената
врата на водача на лекият автомобил
„Опел Инсигния“ с рег. № РВ ****** и върху разположеното непосредствено до нея тяло
на пострадалия. При това, автомобилът остава на място, а тялото на пострадалия и
вратата са отхвърлени встрани в резултат на удара.
·
Според становището на
вещото лице, от техническа гледна точка, ако пострадалият се е намирал в купето
на автомобила, той най- вероятно не би пострадал при така описания механизъм на
настъпването на инцидента.
В
дадените пред съда показания, свидетелят Л.П.П. заявява, че познавала ищцата В.П.
повече от двадесет години. Малко по-късно, на рожден ден се запознала и с брата
на В. /пострадалия Тодор/. В. била разведена повече от тридесет години, а баща
им починал много отдавна и поради това, братът на В. бил единственият човек, на
който тя можела да се довери и да разчита, като се има предвид, че нямала деца.
Т.С. имал две дъщери, които В. възпримала и за свои деца, а при това, дори
племенницата ѝ, която
също се казвлаа В., живеела в дома на ищцата, докато учела в София. Самият
факт, че децата на Т.живеели отдавна в Германия, а той самият бил разведен също
сближавал брата и сестрата. Свидетелката знаела, че братът на В. има фирма, но
бил закъсал нещо в бизнеса и В. продала един свой апартамент, за да му помогне,
тъй като двамата били изключително близки. В. отишла да работи в Пловдив, там
си намерила работа и живеела в апартамента на брат си в Пловдив. Това
продължило около десет години. После вече след като В. напуснала работата си в
Пловдив – тя се върнала да живее в жилището на Т.в гр. София. Според
свидетелката, В. и Т.били като едно семейство, защото останали единствени
двамата, защото никой от тях нямал късмет да направи друго семейство. Освен с
брат си В. контактувала с приятелки, които били без половинки, без съпрузи.
Изключително тежко приела В. трагичната вест за гибелта на брат си, а при
това се наложило именно тя отиде да
вземе тялото, да организира цялото погребение, защото дъщерите на Т.били в чужбина.
При разговори сега, В. много често споменавала брат си, за когото много
плачела. Дори и сега, ищцата била много нестабилна и емоционална, тъй като
имало много силна емоционална и социална връзка с брат си Тодор.
В дадените пред съда показания,
свидетелят Н.Б.М.заявява, че познавал ищцата и брат й /приживе/, понеже бил
техен първи братовчед. Свидетелят имал впечатления от отношенията между
двамата, още от детството им в гр. Мадан, а в последствие и по времето, докато
живеели в гр. Пловдив. В. и брат й билиха много привързани. В., като по-голяма
от тях, много помагала на брат си в тези ученически години. През периода
2010г.-2015 г. В. завършила образованието си в Германия и се омъжила, но след
няколко години се развела и започнала да живее заедно с брат си, който след
известно време също се развел, но децата останали при него. Ищцата и починалият
неин брат /приживе/, били
много задружни и в илюстрация на този факт, свидетелят сочи, че ищцата
работила във фирмата на брат си. В. дори се била преместила
да живее при брат си, в неговия апартамент. Тя нямала
някакви лични ангажименти, нямала деца, нямала съпруг и била съсредоточена да подкрепя инициативите на своя брат /загиналия при
ПТП/. В. нямала недвижими имоти- всичко било на
името на брат й -
В. считала това за нормално, тъй като брат й имал деца, а тя нямала. Според свидетеля,
В. изживяла много трудно загубата на брат си, защото остана без нито един
близък - нейните племенници били далече в
Германия отдавна и след смъртта на брат си, тя могла да осъществява по- близко социално общуване само с
братовчедите си.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови претенции,
които се основават на твърдението, че при наличие на особените предпоставки по чл. 515, ал. 1 и 2 от КЗ вр. с чл.
511 от КЗ - ответникът е задължен да изплати на ищцата застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” - които са причинени
поради виновното противоправно поведение на водача на МПС с чуждестранна регистрация, чиито застрахователен договор е сключен със
застраховател, установен в държава членка, различна от РБ и самото МПС обичайно
се намира в държава членка различна от РБ. Доколкото се твърди, че е налице
забава в плащането на дължимо обезщетение, съдът е сезиран да присъди и
законната лихва.
Исковете
са процесуално допустими.
Те са предявени,
в съответствие с изискванията на чл. 515, ал.3 от КЗ, пред родово, местно и
функционално компетентен съд, при това от и срещу страни с надлежна процесуална
легитимация. Процесуалната легитимация на ищцата произтича от нейното твърдение,
че е легитимирана да получи търсеното застрахователно обезщетение, което според
нея ответникът необосновано отказвал да й заплати. Процесуалната легитимация на
ответника произтича от разпоредбата на чл. 513 от КЗ и особената му функция и
от обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, вкл. регистрацията на
участвалата в инцидента товарна композиция от
влекач МАН с регистрационен номер ******заедно с прикачено към него ремарке с регистрационен номер ******– управлявани от
полският гражданин В.Ш..
При това, само
за прецизност е уместно да се отбележи, че според настоящия състав на съда, претенцията
за обезщетение следва да бъде квалифицирана по чл. 515, ал. 1
и 2 от КЗ вр. с чл. 511 от КЗ, вместо по
чл. 284, ал.1 и 2 от КЗ /отм./. На практика, двете споменати разпоредби
регламентират напълно идентично по обем и характер материално субективно право,
но по аргумент от разпоредбата на §22 ПЗР на КЗ и систематичното място на чл. 284, ал.1 и 2 от КЗ /отм./ във вече отменения КЗ, в конкретния
случай е по- коректно правната квалификация на иска за изплащане на
застрахователно обезщетение да бъде съобразена с действащата към момента на
предявяването на съдебната претенция разпоредба, а не с онази, която е била в
сила към момента на настъпването на събитието.
За да се произнесе по основателността на
исковете, съдът намира следното:
Влязлата в сила
Присъда №35 от 08.09.2015г. НОХД №263/2015г. съгласно
описа на ОС-Стара Загора, която по смисъла на чл. 300 от ГПК е задължителна за
настоящия съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието - мотивира
извода за наличие на непозволено
увреждане, изразяващо се в противоправно
поведение на водача на товарна композиция от
влекач МАН с регистрационен номер ******заедно с прикачено към него ремарке с регистрационен номер ******, което е довело до смъртта на
пострадалия Т.С..
За настъпването на инцидента съдът приема установения от наказателния съд
конкретен механизъм на реализиране на инцидента. Не могат да бъдат възприети за основателни релевираните от
ответника доводи за съпричиняване на
вредоносния разултат от страна на пострадалия. Това е така,
доколкото поведението на пострадалия, преди настъпването на инцидента не е в
противоречие с установените от ЗДвП правила. Няма никакви данни за това – преди
инцидента пострадалият да се е придвижвал по лентата за принудително спиране на
АМ „Тракия“, нито да е навлизал в лентата за активно движение преди удара. Установява
се без съмнение, че автомобилът, в който е пътувал пострадалия е спрял
принудително, че е бил разположен законосъобразно- изцяло в определената за
целта лента, а местонахождението му там е било сигнализирано, както и че при
настъпването на удара - тялото на пострадалия е било извън купето на
принудително спрелия автомобил, но в позиция – непосредствено до вратата на водача,
при спрелия на около 90- 100 сантиметра навътре от границата на лентата лек
автомобил. В конкретната ситуация това поведение на пострадалия /приживе/не
осъществява нарушение на нормативно установените правила, понеже фактически,
пострадалият не е осъществявал някакви активни действия по придвижване върху платното за принудително
спиране на АМ „Тракия“. Тук е уместно да се отбележи, че само в конкретно
установената позиция на тялото на пострадалия- изправен плътно до вратата на
водача - той е могъл да съдейства активно за отстраняване на причината за
принудителното спиране, възприемайки данните от показанията на контролните
прибори, които са разположени в купето и точно пред седалката на водача, който
по същото време се е намирал пред отворения преден капак на двигателния отсек.
Съдът приема за установено твърдението за наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, функционираща по
системата „Зелена карта“ - за участвалата в инцидента товарна
композиция от влекач МАН с регистрационен номер ******заедно с прикачено към него ремарке с регистрационен номер ******. Това твърдение не се
оспорва от ответника и фактът, че композицията има сключена застраховка е
изрично отразен в приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица.
Няма спор и относно факта, че НББАЗ
е представително национално бюро на територията на Р. България, което участва и
съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ в държавите
членки, подписали Многостранното споразумение, както и че Бюрото изпълнява
функциите на компенсаторен орган в
хипотезите на чл. 515 от КЗ.
Обсъждайки предпоставките за наличието или липсата на активна материална
легитимация за ищцата, съдът съобрази задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, според които материално
легитимирани да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение: всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Следователно, реализирането на предоставената
възможност за изплащане на застрахователно обезщетение е допустимо само в
изключителни случаи - при успешното доказване на факта на изградена особено
близка и трайна житейска връзка, между починалото лице и ищеца и при
настъпването на значителни морални болки и страдания от загубата с
продължително проявление във времето.
Представените писмени доказателства установиха по категоричен начин
твърдението на ищцата, че Т.Л.С. е роднина по съребрена линия – брат на ищцата. След внимателен анализ на събраните в хода на делото гласни доказателствени
средства (свидетелски показания), настоящият състав на съда приема, че ищцата в
действителност попада в кръга от лицата, които са легитимирани да търсят
обезщетение за причинени вследствие смъртта на пострадалия Т.С. неимуществени
вреди.
От съдържанието на свидетелските показания, които съдът кредитира, се
установява, че между ищцата и загиналия при инцидента неин брат /приживе/е била
установена трайна и необичайно силна социална
и емоционална връзка, основана на взаимна подкрепа, споделеност, духовна и
емоционална близост. Сестрата, която не е имала свое семейство в продължителен
период от времето на своя живот, намирайки се в зряла житейска възраст, е
поддържала непрекъснат социален контакт с брат си. Свидетелите посочиха, че
сестрата В. постоянно е оказвала физическа, а в определени моменти и
икономическа помощ за реализирането на предприети от брат си Т.делови и лични инициативи.
Свидетелите посочиха, че за определен период от време, ищцата дори е променила
местоживеенето си и се е установила да живее в жилището на брат си, с цел – от
една страна да му оказва съдействие, но също и по субективно лични причини - за
да се чувства социално полезна, предвид факта, че не е успяла да създаде свое
семейство. Така установените факти, заедно с житейски утвърдените за
българското общество традиционно близки отношения между братя и сестри,
обуславят категоричния извод за наличие на такъв тип социална и икономическа
връзка между ищцата и починалия неин брат, която съответства на специфичните
изисквания за наличие на необходимата материална легитимация на ищцата да
претендира изплащане на застрахователно обезщетение.
По изложените съображения, настоящия състав на съда приема, че доколкото
задължението на привлечения като ответник НББАЗ да изплати обезщетение е
функционално свързано с отговорността на делинквента и покритието на
застраховката по системата „Зелена карта“, то при събраните в хода на
настоящото производство доказателства, ще трябва да се приеме, че ответникът
дължи на ищцата изплащане на застрахователно обезщетение. В тази насока, претенцията
за изплащане на застрахователно обезщетение е била доказана по основание още
при предявяването й извънсъдебно, т.е. ответникът необосновано е отказал да
изплати на ищцата поисканото в съответствие с изискванията на чл. 515, ал.3 от КЗ застрахователно обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени
вреди, които са били понесени от ищцата в резултат от загубата на брат й при
настъпване на пътния инцидент. Ето защо, на основание чл. 516, ал. 4 от КЗ - ответникът
НББАЗ дължи да изплати на ищцата не само застрахователно обезщетение, но и
законната лихва, за периода: считано от изтичането на двумесечен срок от
предявяването на претенцията- до деня на окончателното плащане.
По отношение
размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди,
обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения
(доказан) техен размер.
Вредите се
свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на
близък родственик – брат, с когото според свидетелските показания, ищцата е
поддържала непрекъснат контакт и изявена социална близост.
При определяне
на справедливия размер на платимото застрахователно обезщетение, в конкретния
случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които на първо място са установените в хода на
съдебното дирене субективни негативни преживявания на ищцата. Обемът на вредите
е определен от съществувалата интензивна и постоянна социална свързаност между
сестрата и загиналия неин брат, от факта, че те често прекарвали време заедно и
си оказвали взаимно помощ и подкрепа. Поради така изтъкнатите обстоятелства,
загубата на трайно установените социални и емоционални връзки е твърде
значителна като обем и характер за ищцата. Съдът
оценява тази загуба като изключително тежка и поради това, като кредитира
показанията на разпитаните свидетели споделя релевираните в исковата молба
доводи в същата насока.
Доводите на
ответника, за липсата на изградена емоционална близост между пострадалия и
ищеца - съдът намира за неоснователни при обсъждането на обема на претърпените
неимуществени вреди от ищеца. При
установяването на характера и обема на претърпените вреди, следва да бъдат
отчетени съществуващата трайна житейска връзка между починалото лице и ищеца, както
и факта на настъпване на значителни емоционални страдания от загубата, които според
показанията на свидетелите са с
продължително проявление във времето.
Настоящата
искова претенция е предявена на 29.07.2019г.
и попада в обхвата на разпоредбата на чл.
493а, ал. 4 от КЗ, а последната регламентира изрично онези особени
изключения, при които лице извън кръга на дефинитивно
посочените от закона близки (съпруг или лице, с което починалото лице е
било в съжителство, дете или родител) би могло да се окаже
надлежно материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди,
понеже е създало дълбока емоционална връзка с починалия.
Според
този по- нов и приложим към спора закон, размерът на застрахователното
обезщетение следва да се определи
съгласно критериите, които ще бъдат възприети от все още неприет
подзаконов нормативен акт, наречен Методика. При определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение в конкретния случай, не би могло да бъде игнорирано нормативно
установеното ограничение за максимален размер на платимото застрахователно
обезщетение от 5 000 лева (ПЗР на ЗИДКЗ обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в
сила от 07.12.2018 г.). Съгласно разпоредбата
на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) - размерът на платимото обезщетение е ограничен
и това нормативно установено изискване е задължително за съда, който е длъжен
да прилага законите точно и еднакво спрямо всички, без да може да игнорира
волята на законодателя.
При така
изложените съображения, отчитайки значителния обем на вредоносните последици, както
и икономическите критерии за справедливост, настоящият състав на съда определя
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Т.Л.С. в
най- високо допустимия размер от по 5 000 лева.
На настоящия
състав на съда е известно и споделяното от някои съдилища становище, за неприложимост на установеното
чрез § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ ограничение в размера на дължимото
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност за
автомобилистите“. Това становище, което
няма как да бъде споделено, се основава на съдебната практика на Съда на ЕС,
преюдициални заключения по Решение от 14.09.2000г. по дело Mendes Fereira и Delgado Correia, C-348/98, т.40;
Определение от 24.07.2003г. по дело Messejana Viegas, С-166/02, т.20; Решение по дело С-300/10, т.30-31;
Решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12). Действително, националните
съдилища на държавите членки на ЕС са обвързани от задължителния характер на
постановените преюдициални заключения на Съда на ЕС във връзка с тълкуване на
общностното право, но особено внимание в случаи като настоящия заслужава
фактът, че в обхванатите от чл. 493а, ал.4 КЗ особени хипотези - пострадалите
лица не са „членове на семейството“ на увреденото лице, а попадат в категорията
на „други близки родственици“, каквито са роднините по съребрена линия. Точно
по тази причина не е налице противоречие между
вътрешноправната норма, поместена в нормативен източник § 96, ал. 1 от
ПЗР на КЗ от една страна и общностна норма, поместена във вторичен източник на
правото на ЕС – Директива 84/5. В хипотезите
на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ – решаващият съд следва да определи обезщетението
по справедливост, но съобразявайки се безусловно с ограничения за тези особени
случаи максимален лимит от 5 000 лева, тъй не е налице противоречие с
приложимото европейско право.
За разликата
над посочената сума от 5 000 лева и до пълния размер на претенцията за
30 000 лева – искът следва да бъде отхвърлен.
По претенциите
за присъждане на законната лихва върху претендираната сума на обезщетението;
Ищецът е
предявил искова претенция за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение, начислена за периода от изтичането на двумесечния
срок за произнасяне на ответника НББАЗ - 24.10.2018г.
до деня на окончателното плащане на присъдената сума. Срокът по чл. 516, ал.2
от КЗ е започнал да тече при постъпване на извънсъдебната претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение (писмо на стр. 78 от делото) т.е. на 24.10.2018г. и следователно – този срок следва да се счита
изтекъл на 24.12.2018г.
Претенцията за
присъждане на лихва следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, за периода
считано от посочената в исковата молба начална дата (съвпадаща с датата на
настъпване на инцидента) на 18.05.2015г. до установената от съда дата, считано
от която се дължи законната лихва, съгласно разпоредбата на чл. 516, ал.4 от ГПК - 24.12.2018г.
По претенциите на
страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът има право да получи от
ответника направените съдебни разноски, но доколкото при условията на чл. 83,
ал.1, т.4 от ГПК ищцата е била освободена от заплащането на съдебни такси и разноски
– ответникът следва да бъде осъден в хипотезата на чл. 78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметката на съда споменатите суми.
Ответникът
дължи да заплати на процесуалния представител на ищеца възнаграждание в размер
на 580 лева за предоставена правна помощ по чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът по принцип има право да претендира действително направените съдебни
разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Обстоятелството, че ищецът е освободен от задължението да внесе съдебни
разноски за събиране на доказателства не означава, че е освободен и от
задължението да понесе процесуална отговорност за разноските на другата страна
в процеса.
Съдът намира, че на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените
съдебни разноски за процесуално представителство съразмерно с отхвърлената част
от иска, които възлизат общо на 1380 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ с ЕИК ********със седалище и адрес на управление
– гр. София, ул. „********, да заплати на В.Л.П. с ЕГН: **********
и съдебен адресат: адв. Р.И.М. от САК, с
адрес ***, на основание чл. 515, вр. с
чл. 511 от КЗ (съответстващ на
отм. чл. 284, ал.1 и 2 от КЗ)
– сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляващи обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”с покритие по система
„Зелена карта“ за причинените неимуществени вреди, поради смъртта на Т.Л.С. при
ПТП на 18.05.2015г., предзвикано от водача на товарна
композиция от влекач МАН с регистрационен номер ******заедно с прикачено към него ремарке с регистрационен номер ******, заедно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 24.12.2018г. до деня
на окончателното плащане, като отхвърля предявения иск за изплащане на застрахователно обезщетение,
в частта за разликата - над присъдената сума от 5 000 лева и
до пълния предявен размер за 30 000 лева, както и предявения иск за законна
лихва върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение, в частта за
периода от 18.05.2015г. до 24.12.2018г.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ да заплати на адв. Р.И.М. от САК, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38 от ЗАдв. вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ - сумата от 580 лева (петстотин и
осемдесет лева), представляващи възнаграждение за процесуално представителство
на В.Л.П..
ОСЪЖДА В.Л.П. да заплати на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, на основание чл. 78, ал.3, вр. от ГПК - сумата от 1380 лева (хиляда триста и осемдесет лева) представляващи съдебни разноски за
процесуално представителство.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК– сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща държавна такса, в
производството пред Софийски градски съд, от заплащането на които ищецът е освободен
на основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да
бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: