Мотиви към присъда №1644, постановена по НОХД №2844 по
описа за 2010 г. на Районен съд в гр.Бургас
Производството по делото е образувано по повод
обвинителен акт на Районна прокуратура в гр.Б. срещу Е.А.А., ЕГН ********** ***,
за извършено престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на
11.03.2010 г. в село В., общ.К., обл.Б., по ул.”К. и М.” управлявал
МПС-микробус марка „Ф. Т.” с рег.№ ..., без съответно свидетелство за
управление на МПС – установено с акт за установяване на административно
нарушение №172012/11.03.2010 г. , като деянието е извършено в едногодишния срок
от наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответно
свидетелство за управление, наказан с влязло в сила НП №328/16.09.2009 г. на Н.
на РУ н МВР- К., връчено му на 28.09.2009 г. влязло в сила на 05.10.2009
г.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението от
фактическа и правна страна. Пледира съдът да признае подсъдимият А. за виновен
, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание „глоба” в размер от 2000 лева. Прокурорът счита, че са налице
предпоставките на закона визирани в чл.78а ал.1 от НК.
Подсъдимият редовно призован се явява в съдебно
заседание. За него се явява адв.К.Я. –БАК надлежно упълномощен. Подсъдимият се
признава за виновен. Подробно обяснява извършеното от него престъпление.
Съжалява за извършеното. Защитата пледира за освобождаване от наказателна
отговорност е за налагане на административно наказание глоба в минималния
предвиден в закона размер. Подсъдимият иска същото.
След съвкупна
преценка на доказателствата събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съдът установи следната
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Е.А.А. никога не е бил правоспособен водач на МПС.В информационната
система на сектор ПП при ОД на МВР –гр.Б. е видно, че няма данни същият да е
притежавал СУМПС (лист 15 от ДП №107/10 г.). От същата е видно, че А. е
нарушавал ЗДвП.
На 11.03.2010 г. свидетелят Н.Д. на длъжност младши
автоконтрольор при РУП на МВР в гр.К. бил на работа съвместно с колегата си
свидетелят Г.Г. Около 11,30 часа на горепосочената дата в село В. на ул.”К. и М.”,
до ОУ „О. П.” спрели за проверка микробус марка „Ф. Т.” с рег.№ ..., управляван
от подсъдимия Е.А.А. В хода на същата било установено, че А. управлявал
горепосочения микробус без да е правоспособен водач, т.е без да притежава
свидетелство за управление на МПС. Свидетелят Н.Д. за констатираното нарушение
му съставил АУАН №172012/11.03.2010 г.
В последствие при извършената справка в АИС свидетелят
Д. установил, че на подсъдимия А. било издадено от С. И. И. на длъжност
началник на РУП К. към ОДП Б. наказателно постановление №328/16.09.2009 г., за
това, че управлява ППС, без да е правоспособен водач, с което е нарушил чл.150
от ЗДвП.Същото е приложено по делото и видно е, че на 28.09.2009 г. НП е било
връчено на подсъдимия А. Влязло е в законна сила на 05.10.2009 г. Изложеното до
тук води до извода, че подсъдимият е извършил деянието, предмет на настоящото
наказателно производство в рамките на една година от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство.
Горната фактическа обстановка се доказа
по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – от обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното
следствие, и от прочетените и приети от
съда писмени доказателства в ДП №ЗМ-03-107/10 г по описа на РУ на МВР-К.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимия Е.А.А., ЕГН ********** ***, е
извършил от обективна и от субективна страна престъпление по чл.343в ал.2 вр.
ал.1 от НК, за това, че на 11.03.2010 г. в село В., общ.К., обл.Б., по ул.”К. и
М.” управлявал МПС-микробус марка „Ф. Т.” с рег.№ ..., без съответно
свидетелство за управление на МПС –установено с акт за установяване на
административно нарушение №172012/11.03.2010 г., като деянието е извършено в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
МПС, без съответно свидетелство за управление, наказан с влязло в сила НП
№328/16.09.2009 г. на Н. на РУ н МВР- К., връчено му на 28.09.2009 г. влязло в
сила на 05.10.2009 г.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.343 в ал.2 вр. ал.1 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години.Обществената
опасност на деянието е ниска. Обществената опасност на дееца е ниска с оглед
чистото му съдебно минало. При определянето на наказанието на подсъдимия съдът,
че са налице предпоставките на чл.78а ал.1 от НК:
1.За престъплението се предвижда лишаване от свобода
до три години и е умишлено.
2.Деецът А. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава осма от НК.
3.От престъплението няма нанесени имуществено вреди.
4. Деецът А. е пълнолетно лице.
По времето когато е било извършено престъплението по
чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК е бил в сила НК в редакцията му от ДВ бр.75 от 2006
г. До постановяването на присъдата е последвало изменение на закона в
редакцията му от ДВ бр.26/2010 г. в сила от 06.04.2010 г., като съдът счита, че
е налице хипотезата на чл.2 ал.2 от НК и по-благоприятен закон за дееца е този
от по-старата редакция. В чл.78а ал.1 от НК (в редакцията му от ДВ бр.75/2006
г.) е предвидено административно наказание глоба в размер от 500 до 1000 лева.
За да определянето размера на административното наказание глоба съдът съобрази
възрастта на дееца, неговото финансово и семейно положение, упоритостта му в
извършването на нарушения по ЗДвП, което от своя страна е довело до
престъплението, предмет на настоящия казус. Съдът намира, че за постигане на
целите по чл.36 от НК на генералната и специалната превенции на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание към минималния предвиден в закона размер, тъй
като са налице смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.54 ал.2 от НК.
Подсъдимият е съдействал на органа на разследването. Явява се в съдебно
заседание и способства разкриването на обективната истина. Съдът определи
административното наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимият А. да заплати направените по делото
разноски в размер на 14 (четиринадесет) лева пътни разходи за свидетел.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Р. Ж.