РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. гр. Лом, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20211620102568 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен установителен иск от „ЮБЦ“ ЕООД,
с ЕИК: ****, със седалище/адрес на управление: гр. ****, депозирана от
пълномощник: адв. В.П. Г., САК, като представляващ Адв. Дружество „Г. и
П.“, БУЛСТАТ ****, съдебен адрес: гр. ****, телефон: **** и ****, срещу
АЛ. Т. СЛ., с ЕГН: **********, с адрес: с. ****.
Иска се да бъде признато за установено, че по отношение на ответника
съществува вземане на ищеца за главница в размер на 51,93 лева,
представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по
договор за далекосъобщителни услуги, за която сума е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1546/2020 г. по описа на РС
– Лом, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно
производство по ч. гр. д. № 1546/2020 г. по описа на PC - Лом. Претендират се
всички разноски направени в исковото и заповедното производство, в това
число и за адвокатско възнаграждение.
Установено е, че „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: ****, и АЛ. Т. СЛ., с ЕГН: **********, е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от
07.09.2017. г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер ****, по
1
избран тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 23.99
лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
На основание на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер **** от дата 07.09.2017 г. между
ответника и ищеца, последният е издал фактури, обективиращи вида и
размера на неплатени услуги, а именно: № ****/15.10.2017 г., №
****/15.11.2017 г., № ****/16.12.2017 г., за периода от 15.09.2017 г. до
14.10.2017 г., от които:
За отчетен период от 15.09.2017 - 14.10.2017 г., операторът е начислил
за неплатени услуги сумата в размер на 29,84 лева с ДДС, обективирани във
фактура № ****/15.10.2017 г., от които: Smart L - 19.99 лв. без ДДС;
потребление Мобилни разговори - 4.28 лв. без ДДС; SMS - 0.60 лв. без ДДС и
ДДС ставка и сума 20% - 4.97 лв.
За отчетен период от 15.10.2017 - 14.11.2017 г., операторът е начислил
за неплатени услуги сумата в размер на 23,99 лева с ДДС, обективирани във
фактура № ****/15.11.2017 г., от които: Smart L - 19.99 лв. без ДДС и ДДС
ставка и сума 20% - 4,00 лв.
За отчетен период от 15.11.2017 - 14.12.2017 г.операторът е начислил
лихва за забавено плащане 0.51 лв., обектививрани във фактура №
****/16.12.2017 г., която не е търсена с предявения иск, но е отразен и
незаплатеният баланс от предходните периоди. Дължимата сума е платима в
срок 01.01.2018 г.
Установено е, че в следствие на незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност
51.93 лв. е обусловило правото на БТК /чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми
за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор е издал по клиентски номер № ****, крайна фактура №
****/15.01.2018 г. с падеж на плащане 01.02.2018 г., с начислена обща сума за
плащане, след което абонатът е изпаднал в забава. Датата на деактивация на
процесния абонамент е 19.12.2017 г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Твърди се, че така абонатът е в неизпълнение на
договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента Smart L за мобилен номер **** до 07.09.2019 г., съгласно Договор
за мобилни услуги от дата 07.09.2017. г.
Ищцовото дружество предявява настоящия иск въз основа на договор за
2
цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г. Груп“ ООД, с
ЕИК ****, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1. Посочва се, че с
цесията ищецът е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива, и
други.
Установено е, че към настоящия момент все още претендираната сума
не е заплатена от ответника.
В съдебно заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се
явяват, не се представляват. Ответникът се счита за редовно призован, поради
обстоятелството, че при размяната на книжа е получил същите на адрес: с.
****. Изпратената призовка за насрочване на съдебно заседание, проведено на
19.05.2022 г., е върната в цялост с отметка на длъжностното лице по
призоваването: „Лицето не е намерено на посочения адрес. Търсено е на
24.02.2022 г. в 10:00 ч., на 05.03.2022 г. в 11:00 ч., на 14.03.2022 г. в 15:00 ч. и
на 25.03.2022 г. в 14:30 ч.“. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
41, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът веднъж е получавал съобщение –
исковата молба ведно с разпореждането по чл. 131 от ГПК, след което е
отсъствал от адреса, на който са връчвани книжата в продължение на повече
от един месец. Ето защо съобщението до ответника следва да се приложи към
делото и да се приеме за редовно връчено.
Само ищецът е депозирал молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Заявено е и изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Приложено е ч. гр. д. № 1546/2020 г. на РС - Лом, видно от което, по
Заявление на ищеца, в негова полза е издадена Заповед № 260143/02.11.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника –
длъжник, за посочените в исковата молба суми. Заповедта е връчена по реда
на чл. 47 от ГПК.
Съдът, с Разпореждане от 05.11.2021 г., е указал на заявителя правото
му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Последното е получено от заявителя - настоящ ищец на 19.11.2021 г.
Искът по реда на чл. 422 от ГПК е предявен в указания срок (видно от
вх. печат).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено
нещо.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че, при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
3
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно
призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Преди първото заседание по делото ищецът, с молба чрез пълномощника си, е
направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства: 2 бр. Пълномощно; Договор за цесия от 01.10.2019 г.;
Договор за цесия от дата 16.10.2018 г.; Уведомление за цесия; Потвърждение
по чл. 99 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019 г.; Заверени копия на фактури; Договори за мобилни услуги с
клиентски номер **** от дата 07.09.2017. г. с всички приложения и
допълнителни споразумения към използвания мобилен номер; Общи условия
на Мобилния оператор, предявеният иск се явява вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което, и на основание чл.
239, ал. 1 и 2 от ГПК, следва да се постанови такова решение, с което
предявеният иск следва да се уважи изцяло, като бъде признато за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в за главница в
размер на 51,93 лева, представляваща потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга по Договор за далекосъобщителни услуги от
07.09.2017 г., сключен с „БТК“ ЕАД, ЕИК ****, за клиентски № ****,
присъдена в заповедното производство по ч. гр. д. № 1546/2020 г., по описа на
PC – Лом.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото
исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират. В тях се
включва внесената държавна такса по гражданското дело в размер на 25,00
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв., съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК. С оглед списъка по чл. 80 от ГПК, следва да бъдат
присъдени и направените по ч. гр. дело № 1546/2020 г. по описа на РС - Лом
4
разноски – 25,00 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 180,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АЛ. Т. СЛ., с ЕГН: ********** , с
адрес: с. ****, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище/адрес на
управление: гр. ****, представлявано от ЮЛ. Б. Ц., сумата в размер на 51,93
лева, представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по
Договор за далекосъобщителни услуги от 07.09.2017 г., сключен между
„БТК“ ЕАД, ЕИК ****, за клиентски № ****, и АЛ. Т. СЛ., с ЕГН:
**********, присъдена в заповедното производство по ч. гр. д. № 1546/2020
г., по описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА АЛ. Т. СЛ., с ЕГН: ********** , с адрес: с. ****, да заплати
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище/адрес на управление: гр. ****,
представлявано от ЮЛ. Б. Ц., направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на 205,00 лева (двеста и
пет лева), както и направените по частно гр. дело № 1546/2020 г. по описа на
Районен съд - Лом разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
общо в размер на 205,00 лв. (двеста и пет лева), на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5