РЕШЕНИЕ
№ 260075/10.08.2021 година гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд наказателна колегия
На десети юни две
хиляди и двадесет и първа година
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
Секретар: Соня
Дичева
Прокурор: Светла Курновска
като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХД № 51 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид:
С присъда № 260012 от 21.12.2020 г. по НОХД № 348/2020г.
Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия М.П.М. за виновен в извършване на престъпление
по чл.343, ал.1, б.„в”, предл.1 от НК вр. чл.342, ал.1 от НК, в условията на независимо съпричиняване с Д.Я.Я. и на чл.58а,
ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години. На
основание чл.66, ал.1 от НК отложил
изтърпяването на наказание „лишаване от свобода” на подсъдимия за срок от 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37, т.7 от НК наложил и кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2/две/ години и 2 /два/ месеца.
Със
същата присъда съдът е признал подсъдимия Д.Я.Я.
за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в”, предл.1 от НК
вр. чл.342, ал.1 от НК, в условията на независимо
съпричиняване с М.П.М. и на чл.58а, ал.1
от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години. На
основание чл.66, ал.1 от НК отложил
изтърпяването на наказание „лишаване от свобода” на подсъдимия за срок от 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37, т.7 от НК наложил и кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2/две/ години и 2 /два/ месеца.
С
присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил
подсъдимите да заплатят по равно сторените в хода на производството разходи по
делото.
Въззивното
производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по жалба на подсъдимия Я.,
чрез упълномощения му защитник, в която се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание. В жалбата се твърди, че
извършеното от подсъдимия Я. деяние е случайно по смисъла на член 15 от
Наказателния кодекс. Той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици, поради това, че другият подсъдим М. е навлязъл
изненадващо в опасната му зона за спиране. Моли се въззивният съд да отмени
първоинстанционния съдебен акт и постанови нова оправдателна присъда.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Я. се явява лично,
представлява се и от упълномощения си защитник,
участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният
поддържа жалбата и моли за постановяване на оправдателна присъда на подзащитния
му. Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият също моли съда да бъде
оправдан.
Подсъдимият
М. не се явява в съдебно заседание, поради тежко здравословно състояние и не се
присъединява към жалбата на Я.. Защитникът му пледира за потвърждаване на
присъдата в нейната цялост. Заявява, че не е налице хипотезата на член 15 от
Наказателния кодекс, тъй като още в хода на досъдебното производство
съдебно-техническата експертиза е установила, че ако подсъдимият Я. се е движил
с разрешената скорост от 60 км/ч от началото на действие на знака, ограничаващ
скоростта, то тогава не би се стигнало до пътнотранспортно произшествие.
Представителят
на Апелативната прокуратура-Варна счита, че постановената от първоинстанционния
съд присъда е справедлива, с оглед характера и вида на деянието, настъпилите
общественоопасни последици, в това число счита, че съвсем правилно са отчетени
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Мотивите на първоинстанционния
съд са обосновани и изчерпателни. Счита, че подсъдимият Я. не е бил изненадан
от автомобила на подсъдимия М.. Имал е възможност да го забележи от далечно разстояние
и да предприеме действия за намаляване на скоростта или спиране на автомобила с
цел предотвратяване на пътнотранспортното произшествие. Намира, че не е налице
внезапно навлизане на автомобила на М. и опасната зона за спиране на подсъдимия Я.. Пледира присъдата да бъде
потвърдена.
Частните
обвинители Т.М.М. и К.Й.С., редовно призовани не се явяват, представляват се от
повереник. Същият счита, че присъдата е законосъобразна. Изтъква два аргумента,
за това, че подсъдимият Я. е допринесъл
за настъпване на пътнотранспортното произшествие. На първо място, той е
следвало да намали скоростта до 60 км/ч след знака за ограничение на скоростта
преди навлизане в кръстовището. На второ място, е имал видимост от около 400 м,
което му е позволявало да възприеме автомобила на М. като опасност за
движението и да предприеме маневра за намаляване на скоростта или спиране на
автомобила. Моли съдът да остави без уважение жалбата на подсъдимия Я. и да
потвърди първоинстанционната присъда.
В
последната си дума подсъдимият Я. моли да бъде оправдан.
След
преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна
констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, като
по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Съдебното производство пред Окръжен съд - Шумен е проведено
по реда на глава XXVII от НПК, при
наличието на съответните процесуални предпоставки: 1. Подсъдимите са направили подобно искане и са заявили, че признават
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желаят да се
събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При
констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционния
съд е приел, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните по
делото доказателства в досъдебното производство,
след което е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла
на чл. 371, т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт.
Въз основа на самопризнанията на подсъдимите и събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.П.М. е правоспособен водач на моторни превозни
средства кат „В“ от 1960 г. Към датата на деянието не е бил наказван за административни нарушения
на ЗДвП.
Подсъдимият Д.Я.Я. също е правоспособен водач на моторни
превозни средства категория „В“ от 2013г. Санкциониран е три пъти за
административни нарушения по ЗДвП, от които веднъж – за превишаване на разрешената
скорост.
На 23.12.2018г., около 15.30 часа, подсъдимият М.М. управлявал лек автомобил „Рено-Шамад“ с ДК№
Н6833АТ, по пътя от квартал Дивдядово на гр.Шумен, към село Мараш, Шуменска
област. На предна дясна седалка до него пътувала съпругата му М.К.П..
По същото време по главен път І-7, в посока от гр.Преслав към
гр.Русе се движил лек автомобил „Фолксваген – Голф“ с ДК№ В4087СА, управляван от подсъдимия Д.Я.. Подсъдимият управлявал
автомобила със скорост от 83 км/ч., въпреки наличието на знак за ограничаване
на скоростта до 60км/ч., преди кръстовището на път І-7 с пътя гр.Шумен, кв.
Дивдядово - село Мараш, намиращо се на километър 125+400м.
На същото кръстовище подсъдимият М. спрял на знак „Стоп“,
след което потеглил в посока с.Мараш, ускорявайки равномерно автомобила до
скорост от 21км/ч. В момента на навлизане на автомобила, управляван от подсъдимия
М. на платното за движение на пътя с предимство, управляваният от подсъдимия Я.
автомобил се намирал на 72м. от мястото на удара, а автомобилът на подсъдимия М.
- на 12,3м. Я. възприел автомобила на М., когато той навлязъл в лентата му за
движение и задействал спирачната система. Скоростта му спаднала до 72км/ч., но
въпреки това последвал сблъсък между двата автомобила.
След удара, лекият автомобил „Фолксваген – Голф“ на подсъдимия
Я. продължил движението си напред, като избутал напред и вдясно от пътя, лекия
автомобил „Рено-Шамад“. Автомобилите
били намерени в това положение и описани
в протокола за оглед на местопроизшествие.
Очевидец на пътнотранспортно
произшествие бил свидетеля Александър Горчев А.,
който подал сигнал на ЕЕНСП 112. Почти едновременно с него сигнал подал и подсъдимият
Я.. Дежурният служител в ОД на МВР – Шумен изпратил на място свид. Е.Б. и свид.
П.П.. Посредством техническо средство те установили, че и двамата водачи не са
употребили алкохол.
От удара между двата леки автомобила, пътуващите в л.а. „Рено
Шамад“ подсъдимият М. и пострадалата П. получили наранявания. Возещата се на
предната дясна седалка в лек автомобил „Рено-Шамад“ М. П. получила множество
наранявания – травмена болест, включващи фрактури на 5 ребра, на двете пубисни
кости, на напречните израстъци на 3 прешлена и гръбначния стълб, счупване на
десния глезен и множество охлузвания и кръвонасядания.
Подсъдимият М.М. и пострадалата М. П. били настанени за
лечение в МБАЛ - Шумен, но въпреки оказаната навременна медицинска помощ на
02.01.2019г. П. починала.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният
съд приел след анализ на гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства-
показанията
на всички разпитани свидетели, свидетелства за съдимост, заключения на
експертизите, протоколи за оглед на пътнотранспортно произшествие, скици,
медицинска документация, справки, съобщения и др., приобщени по реда на чл.283
от НПК. В мотивите си е отделил внимание на безпротиворечивостта, обвързаността
и последователността на съвкупността от доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство.
Първоинстанционният
съд е анализирал събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
съпоставяйки ги със самопризнанията на подсъдимите.
Обсъдил е обясненията
на подсъдимите и всички свидетелски показания, имащи отношение към предмета на
делото. Съдът не приел за достоверни обясненията на М. в частта, че е предприел
навлизане в кръстовището след като е пропуснал всички коли с предимство, защото
същите противоречат на показанията на свид. А.А.. А. е очевидец на пътнотранспортно произшествие и е изчаквал, заедно с подс.М. на кръстовището. А.
е възприел, че подс.М. постоял около минута и плавно потеглил в посока Мараш. Когато
влязъл в платното за Мараш, бил ударен от автомобила на подсъдимия Я. със
скорост около 70-80км/ч. Свид.А. няма отношения с подсъдимите или свидетелите и
е незаинтересован от изхода на делото. Показанията му са безпристрастни,
последователни и кореспондират с протокола за оглед на местопроизшествие и
заключението на тройната автотехническа експертиза. От показанията на
полицейските служители Е.С.Б. и П.С.П. се установяват безспорно положението на
МПС след ПТП и състоянието на пострадалата П. и подс.М.. Тези показания са в съответствие
с показанията на свид.А., с протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбума към него, с писмените доказателства по делото и заключенията на
тройната автотехническа експертиза и съдебно-медицинската експертиза.
Съдът е кредитирал заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза. Приел е, че въпреки допуснатите технически
грешки, те не се отразяват на научната обоснованост на заключението. Това
заключение е прието, тъй като неговите констатации фигурират в
обстоятелствената част на обвинителния акт и са признати от двамата подсъдими,
както и поради това, че то кореспондира с останалите гласни и писмени
доказателства по делото.
Анализирано e и заключениeто на съдебномедицинската експертиза за оглед и аутопсия на
труп, според което непосредствената причина за смъртта на М.К.П. е развита като
усложнение на травмена болест, масивна белодробна тромбоемболия, причинила
бързо прогресираща, остра дясностранна сърдечна недостатъчност.
Въззивната инстанция констатира, че
на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими
доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на
чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните
доказателствени средства, които от своя страна съставът на Окръжен съд - Шумен е приобщил към
доказателствения материал по делото и
въз основа на тях е достигнал до фактически изводи, които изцяло се
възприемат и от въззивната инстанция. Първоинстанционният
съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по
разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. В хода
на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани
нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението
на подсъдимия Я..
Съдът е изложил съображения и за
правната квалификация на деянието, които изцяло се споделят от въззивната
инстанция. Първоинстанционният съд е приел, че двамата подсъдими са осъществили
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1
б.“в“, предл.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Безспорно е установено, че при
управлението на лекия автомобил „Рено-Шамад“ с
ДК№ Н6833АТ подс.М. е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП, задължаващ участниците в движението да
съобразяват своето поведение с пътните знаци. М. не спазил знака, посочен в чл.45,
ал.2, б.“Б2“ от ППЗДвП - „Спри! Пропусни
движещите се по път с предимство“. Той не е пропуснал движещият се по пътя с
предимство лек автомобил „Фолксваген - Голф“ с ДК№ В4087СА. Водачът на лек
автомобил „Рено Шамад” М. е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като
изчака на стоп-линията на пътя без предимство на кръстовището от квартал
Дивдядово на гр.Шумен за с.Мараш, което се пресича от пътя с предимство
гр.Велики Преслав – гр.Варна. Той е можел да пропусне преминаването на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, независимо от скоростта му на движение чрез
спиране.
Подсъдимият Я. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген – Голф“ с ДК№ В4087СА по време на пътнотранспортно
произшествие. То е настъпило в резултат на предприетите неправилни действия на
подсъдимия, който при управление на автомобила е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2, хип.2 от ЗДвП. Обективно той е имал видимост към автомобила
на подсъдимия М. от разстояние 300-400м. Между него и автомобила на М. не имало препятствие, което да ограничава
видимостта му. Възприемайки движението на лекия автомобил
по пътното платно, подсъдимият е следвало да прецени, че е възникнала
опасност за движението и да изпълни задължението си по чл.20, ал.2, изр.2,
хип.2 от ЗДвП, а именно да намали
скоростта или спре движението на превозното средство. Според нормата на този
законов текст - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Възникналата
опасност за движението – навлизането на друг автомобил на пътното платно е
задължавало подсъдимият незабавно да намали скоростта или спре, което не е
сторил. Подсъдимият е имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортното произшествие при възникналата опасност, но действията му са
били несъобразени с правилото за движение в конкретната ситуация.
Съдът е приел за безспорно установено, че
подсъдимият Д.Я. е нарушил разпоредбата
на чл.20, ал.2, изр.2, хип.2 от ЗДвП.
Подсъдимият не намалил скоростта и не е спрял при създалата се опасност -
навлезлият в кръстовището пред него лек автомобил „Рено-Шамад“.
При наближаване на кръстовището подсъдимият Я. се е движил със скорост от 83 км
в час. Опасната му зона за спиране при тази скорост е 71 м. Автомобилът на
подсъдимия М. е станал опасност за движението в момента, в който е навлязъл
пътното платно на път I-7. В този момент подсъдимият Я. е
имал обективна възможност да забележи възникналата опасност. При своевременна
реакция и задействане на спирачната система, подсъдимият би преустановил
движението на автомобила на 71-ия метър, тоест преди мястото на удара. Следователно
подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие. Според съдебно-техническата експертиза Я. е
забавил своята реакция с една секунда и половина, което довело до настъпване на
катастрофата. Той забелязал автомобила „Рено-Шамад“
на разстояние 38 метра мястото на удара, когато е задействал спирачната
система на автомобила, но това не е било достатъчно да се предотврати удара. Я.
е имал възможност да възприеме автомобила „Рено-Шамад“
от разстояние 300-400 метра и да предприеме действия за предотвратяване
на пътнотранспортно произшествие. Причината за настъпване произшествието е
субективна, тъй като подсъдимият Я. не наблюдавал пътната обстановка и не взел
своевременно решение за намаляване на скоростта или спиране на автомобила, за
да се предотврати настъпването на удар между двете превозни средства.
Поведението му е безспорно виновно, тъй като подсъдимият е бил длъжен след
действието на знак „В-26“, ограничаващ
скоростта до 60 км в час да намали скоростта на движение на управлявания от
него автомобил до тази стойност. Според заключението на техническата експертиза
при тази скорост на движение след знака, пътнотранспортно произшествие не би
настъпило, тъй като скоростта на движение би позволила на подсъдимия
своевременно да преустанови движението на автомобила и да предотврати
настъпването транспортното произшествие.
Налице е причинно-следствена връзка
между допуснатите от подсъдимите М. и Я. нарушения на правилата за движение по
пътищата, регламентирани в посочените разпоредби на ЗДвП, довели до
пътнотранспортното произшествие и настъпилия вредоносен резултат. Смъртта на
пострадалата М. П. представлява пряка и
непосредствена последица от деянията на подсъдимите. Без допуснатите от тях
нарушения на правилата за движение не би се стигнало да настъпването на
пътнотранспортното произшествие и нейната смърт.
От субективна страна престъпленията
на подсъдимите са извършени по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал.3 от НК, във формата на небрежност - те не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но са били длъжни с оглед задължението им да
спазват разпоредбите, регламентиращи правилата за движението по пътищата и са
могли да ги предотвратят, за което обективно са имали възможност.
Правните изводи на съда на
първоинстанционния съд се споделят изцяло от въззивната инстанция. Споделят се
също така и разсъжденията за това, че не е налице от страна на подсъдимия Я. действия,
които могат да се преценят като такива за оказване помощ на пострадалите.
Окръжния съд изложил подробни мотиви
относно вида и размера на наказанията, наложени на двамата подсъдими. При
определяне на наказанието съдът се е съобразил с императивната норма на чл.373
ал.2 НПК. Преценени са степента на обществена опасност като не висока, както на
подсъдимия М., така и на подсъдимия Я.. Обсъдени са всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. За подсъдимия М. са отчетени: чисто
съдебно минало; няма налагани наказания за нарушения по ЗДП и ППЗДП; добри
данни за личността му; зряла възраст / 83
години/; съдействие на органите на наказателното производство, както в
досъдебната, така и в съдебната му фаза; искрено разкаяние, съжаление за
извършеното и осъзнаване на вината; съпричиняването от страна на другия
подсъдим. За подсъдимия Я. са приети : чисто съдебно минало; добри данни за
личността му; младежка възраст ; съдействие на органите на наказателното
производство, както в досъдебната, така и в съдебната му фаза; изказаното
съжаление за случилото се; съпричиняването от страна на другия подсъдим.
Първостепенният съд законосъобразно е
определил наказанията, прилагайки разпоредбата на чл.54 от НК, като е отчетено,
че не са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимите. При определянето вида и размера на
наказанието съдът се е водил от високата степен на обществена опасност на
извършените от подсъдимите деяния,
предвид броят на извършваните транспортни престъпления на територията на
републиката. От статистическите данни на НСИ и Пътната полиция е известна
стабилна тенденция на висок брой на загиналите и ранените вследствие на ПТП.
Извършените от подсъдимите деяния са от категорията на общоопасните
престъпления. С тях се засягат обществените отношения, в рамките на които се
гарантира сигурността при осъществяване на транспортната дейност и които са
свързани със здравето и живота на неограничен кръг хора и имат необратими
вредоносни резултати.
Размерът на наказанието лишаване от
право да управлява МПС е опреден по правилото на чл.49, ал.2 от НК. Този срок
на лишаване от правоуправление е необходим, за да има възможност подсъдимите да
осъзнаят и осмислят по-задълбочено, че правилата за движение по пътищата трябва
да се спазват.
С така наложените наказания
въззивната инстанция счита ще се постигнат в пълна степен целите, визирани в
чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и се
отнеме възможността на дееца да върши други престъпления. Съдът счита, че тези
наказания ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздействат възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите членове
на обществото.
С оглед на всичко изложено, ревизиращата
инстанция прецени, че първостепенният съд е отчел правилно всички
обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието.
По жалбата на подсъдимият Я..
Във въззивната жалба се излагат
доводи, че подсъдимият Я. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици. Твърди се, че когато управляваният от него автомобил се е намирал на 38 метра от мястото
на удара и дори да се е движел със скорост от 60 километра в час не би могъл да
предотврати настъпването на ПТП, тъй като автомобилът „Рено-Шамад“ е попадал в опасната му зона за спиране. Сочи се
също така, че подсъдимият Я. не би могъл да предвиди, че автомобил, който е
спрял на знак „стоп“ ще потегли рязко и ще навлезе в платното му за движение.
След тези разсъждения се заключава че е налице случайно деяние по смисъла на
член 15 от Наказателния кодекс и поведението на Я. не е виновно.
Аргументацията на защитата не се
споделя, както от първоинстанционния съд, така и от въззивната инстанция. Беше
изложено по-горе в настоящето решение,че подсъдимият Я. и имал обективна
възможност от 300-400 метра да наблюдава пътната обстановка, тоест той е имал
обективна възможност да види всички действия, предприети от другия водач на автомобил.
Подсъдимият като водач на моторно превозно средство е длъжен постоянно следи
пътната обстановка. Също така е бил длъжен при навлизане в кръстовището да намали
скоростта до 60 км в час, въведено със знак номер „В-26“. Той не се е съобразил
с ограничението на скоростта и е продължил да се движи със скорост от 83 км в
час. Подсъдимият Я. е следвало да възприеме като опасност за движението,
навлизането на автомобила на подсъдимия М. в платното на път I-7,
а не както се твърди от защитата – от навлизането в неговата лента за движение.
Автомобилът на подсъдимия М. е станал опасност за движението от момента, в
който е влязъл в очертанията на път I-7, по който се е движил Я.. В този
момент той е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй
като опасната му зона спиране от 71 метра е била по-малка от разстоянието до
мястото на удара, която е 72 м. Поради причини, намиращи се в подсъдимия Я. и
неговата недобра преценка на ситуацията, същият е предприел действия една
секунда и половина след възникването на опасността, което е било фатално.
Подсъдимият е бил длъжен да се съобрази с разпоредбата чл.20, ал.2, изр.2,
хип.2 от ЗДвП и в момента, в който М. е
навлязъл с л.а.„Рено-Шамад“ в пътното
платно на път I-7
е бил дължен да вземе мерки за намаляване на скоростта и за спиране на
управлявания от него автомобил. Той не се е съобразил с това правило за
движение, поради което е допринесъл с поведението си за настъпване на
транспортното произшествие. На последно място от гледна точка на субективната
страна на престъплението е обстоятелството, че след знака за ограничаване на скоростта
до 60 км/час -„В-26“, подсъдимият Я. е бил да е бил длъжен да се движи с тази
скорост или по-ниска от нея. Той не е сторил това поради, което сам се е поставил
в ситуация, при която не би могъл да
избегне удара между двата автомобила. Следователно безспорно е налице виновно
поведение от страна на подсъдимия Я..
При служебната проверка на
присъдата, на основание чл. 314 от НПК, не се констатираха нарушения, които да
се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.334, т.6 във вр. чл. 338 от НПК, Варненският
апелативен съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260012 от
21.12.2020 г. по НОХД № 348/2020г. на Шуменския окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок, считано от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.