№ 1340
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20221100102555 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по следните предявени от Ж. С. Т. срещу С. Г. С. обективно
съединени искове.
I. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сума в
размер на 56000 лева – главница по сключен неформален договор за заем, преведена на
ответника по банков път на 22.03.2017г., ведно със законната лихва от 14.03.2022г.
/датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
II. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в
размер на 4978.18 лева – обезщетение за забава за периода от 29.04.2021г. до
14.03.2022г.
III. Евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 56000 лева, получена от ответника без основание на 22.03.2017г., ведно със
законната лихва от 14.03.2022г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането;
Релевират се съображения, че между страните е сключен неформален договор
за заем, по силата на който ищецът превел на 22.03.2017г. по банковата сметка на
ответника сума в общ размер от 76000 лева. В основанието на платежния документ
било посочено „финансова помощ със срок до 10.04.2017г.“ На 15.03.2019г. ответникът
върнал на ищеца по банковата сметка на ищеца сумата от 20000 лева.
В ИМ се релевира, че ищецът провел неколкократни устни разговори за
връщане на предоставената за потребление парична сума в пълен размер, но към
момента на депозиране на ИМ задължението за връщане не било изпълнено.
Ищецът релевира, че на 11.03.2021г. изпратил на ответника нотариална покана,
с която предоставил на ответника 1-месечен срок за връщане на предоставената му
искова претенция в размерот 56000 лева по посочената в поканата банкова сметка на
кредитора като поканата била получена лично от ответника на 29.03.2021г. Доколкото
ответникът не заплатил предоставената му парична сума в указания срок, ищецът
1
намира предявените искове за основателни и доказани изцяло.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, чрез назначения по делото особен представител,
с който оспорва предявения иск като неоснователен. В тази връзка оспорва
сключването на договор за заем като твърди, че от представените по делото писмени
доказателства следва да се обоснове извода, че е сключен договор за дарение, а не
договор за заем. Ето защо счита исковете за неоснователни и недоказани.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 240 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие
на следните елементи: възникването на валидно облигационно правоотношение между
страните по делото, елемент от което е реалното предаване от заемодателя на
заемателя на пари или други заместими вещи, което съответства на задължението на
заемателя да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
При настоящия иск, съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да докаже факта на валидно възникнало облигационно отношение и пълното и
точно изпълнение на задълженията си по договора за заем, а в тежест на ответника при
доказването на тези факти е да установи, че е изпълнил задълженията си по процесния
договор.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на договора за заем,
следва да се изложи следното: договорът за заем е сключен, когато заемодателят
предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост на вещта, а другият елемент – съгласието за връщането й. Ако първият
елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и
даденото е без основание /в този смисъл са Решение №379/2013 г. от 06.01.2014 г. по
гр. дело №171/2012 на ВКС, IV г.о., и Решение № 478/2014г. от 11.02.2014г. по гр. д. №
2670/2013г. на ВКС, IV г.о., които съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело
№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС имат задължителен характер/.
Във връзка с изложеното, следва да се посочи и следното: не може да се
приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен
договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни
2
основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг,
да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и др. При
наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на
предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните
сключват договор за заем. В този смисъл е и задължителна за съдилищата съдебна
практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 134/2010 г., ІV г.о.; Решение № 274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. №
1285/2012 г., ІV г.о., Решение № 361/11.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1864/2015 г., ІV
г.о. и др.
В настоящия случай с изготвения по делото доклад /л. 55/ съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните следните
обстоятелства: обстоятелството, че на 22.03.2017г. ищецът превел по банковата сметка
на ответника сума в общ размер от 76000 лева като в основанието на платежния
документ било посочено „финансова помощ със срок до 10.04.2017г.“;
обстоятелството, че на 15.03.2019г. ответникът превел на ищеца по банковата сметка
на ищеца сумата от 20000 лева; обстоятелството, че на 11.03.2021г. ищецът изпратил
на ответника нотариална покана, с която предоставил на ответника 1-месечен срок за
връщане на предоставената му искова претенция в размер от 56000 лева по посочената
в поканата банкова сметка на кредитора като поканата била получена лично от
ответника на 29.03.2021г.
Предвид гореизложеното, следва да се обоснове извода, че първата
предпоставка от фактическия състав на предявения иск е доказана по делото.
Спорно в отношенията между страните е основанието, на което е предоставена
процесната сума на ответника. В тази връзка в ОИМ са релевирани възражения, че
изплатената сума е преведена по сключен между страните договор за дарение. Във
връзка с доказване на основанието, ответникът не е ангажирал каквито и да било
доказателства в тази насока.
Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със
задължението за връщане от заемателя, е по своята същност доказване на договора /в
този смисъл са Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о.,
ГК и Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК, които
съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС имат
задължителен характер/.
От представения по делото платежен документ /л. 6/ се установява, че ищецът е
предоставил на ответника процесната сума в срок до 10.04.2017г. В този смисъл
следва да се посочи, че съобразно изричната разпоредба на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Доколкото в платежния документ е посочен срок, в
рамките на който е предоставена процесната сума, то следва да се обоснове
3
единственият възможен извод, че след изтичане на уговорения падеж /10.04.2017г./,
ответникът следва да върне предоставената му сума.
С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че ищецът е успял да докаже
всички императивно необходими предпоставки от фактическия състав на така
предявения иск, поради което същият е основателен и доказан.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва от 14.03.2022г. /датата
на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното,
като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на
дължимо поведение по отношение на главното задължение. Доколкото в случая се
доказа, че падежът на задължението е настъпил на 10.04.2017г., то считано от
11.04.2017г. ответникът е изпаднал в забава. Ето защо искът е основателен и доказан за
периода от 29.04.2021г. до 14.03.2022г. и за сумата от 4978.18 лева, определена по реда
на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага.
С оглед изложеното предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца, като съобразно
представените списък по чл. 80 ГПК /л. 60/ и доказателства за реално заплатени
разноски на същия следва да бъде присъдена сума в общ размер на 7198.48 лева /ДТ –
2073.26 лева; допълнителна ДТ – 365.88 лева; депозит за особен представител –
2359.34 лева; адвокатско възнаграждение – 2400 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. *******, *******
да заплати в полза на Ж. С. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Стара Загора,
ул. „*******, ет. 4, офис 8а, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: сума в размер на 56000 лева – главница по сключен неформален
договор за заем, преведена на ответника по банков път на 22.03.2017г., ведно със
законната лихва от 14.03.2022г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането и сума в размер на 4978.18 лева – обезщетение за забава за периода от
29.04.2021г. до 14.03.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7198.48
лева – разноски за производството пред СГС.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5