МОТИВИ
към Решение № 1484 от 23.06.2015 г., постановено
по АНД № 2838/2015 г. по описа на ПРС, III н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 23199 от 25.05.2015 г. по описа на
ПРС, РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно производство № 147/2014 г.,
водено срещу обвиняемия Г.Р.А., с ЕГН: ********** за престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, с предложение
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда
на чл. 78а от НК, за това че: на 31.01.2014 г. в землището на село Скутаре, ***,
по път “Рогошко шосе” в посока на движение град Пловдив - село
Скутаре, при управление на лек автомобил марка “Киа”, модел “Карнавал“ с peг. № ***, жълт
цвят с отличителни белези на таксиметров автомобил с монтирана на тавана табела
“Такси“ и с включен касов апарат, е упражнявал професия - шофьор на такси, без
да има съответната правоспособност по смисъла па § 1, т. 26, вр. т. 3 от ДР на
Закона за автомобилните превози, без да притежава удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“, изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 18, т.
3 от Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници -
престъпление по чл. 324, ал.1 от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа
горното предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на
обвиняемия А. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, като предлага на същия да бъде наложено административно наказание
глоба в размер на две хиляди лева.
Обвиняемият, Г.Р.А., редовно призован, не се явява в проведеното съдебно
заседание и не изразява становище по повдигнатото му обвинение. В хода на
досъдебното производство заема позиция, с която по същество признава фактите,
изложени във фактическата част на постановлението, внесено от РП-Пловдив.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемият Г.Р.А. е роден на *** ***, ***, ***, български гражданин, неосъждан
/реабилитиран/, с основно образование, работещ, неженен, с ЕГН: **********.
На 31.01.2014 г., в землището на село Скутаре. *** на път
„Рогошко шосе” в посока на движение град Пловдив - с. Скутаре, свид. К.В.Ш. - служител при Регионална дирекция
Автомобилна администрация гр. Пловдив, съвместно с Венцислав Муратев - служител
при ПП КАТ РДВР гр. Пловдив извършвали проверка на автомобили за таксиметрови
превози, с оглед спазване на изискванията на Закона за автомобилните превози,
Закона за движение но пътищата, Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници и Наредба № 35/03.11.1999 г. за функционалните и технически
изисквания към ЕТАФП.
На посочената дата, около 13.20 часа обвиняемият Г.Р.А.
преминавал по път “Рогошко шосе” в посока от
гр. Пловдив към с. Скутаре, управлявайки лек автомобил марка “Киа”, модел “Карнавал”, с рег. № ***.
Автомобилът, управляван от обв. А. бил оборудван като таксиметров такъв - жълт
на цвят, с шахматни ленти на вратите, с монтирана на тавана табела “Такси”. Самият
обвиняем управлявал същия въпреки, че бил наясно, че към онзи момент няма
издадено удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.
Така свидетелят Ш. забелязал преминаващия лек
автомобил марка “Киа”, модел “Карнавал”, с рег. № ***, управляван
от обв. А. - жълт на цвят, обозначен с всички знаци за таксиметров автомобил, облепен с
лепенки, шахматни ленти и открита таксиметрова табела и светлинна сигнализация в
червен цвят на предно обзорно стъкло. Свид. Ш. спрял автомобила за проверка при което
констатирал, че в автомобила освен водача има трима пътници. Проверил
документите на водача и на автомобила, при което констатирал, че водач на
автомобила е обвиняемият Г.Р.А., който притежавал всички необходими документи
на автомобила, удостоверяващи извършването па таксиметрова дейност - застраховка
гражданска отговорност, годишен технически преглед на автомобила, карта за
допълнителен преглед, разрешение на Общината за извършване на таксиметрова дейност
и пътна книжка, която следвало да бъде попълнена за всеки работен ден като в
случая пътния лист бил попълнен на името на обв. А.. Последният представил
СУМПС, удостоверение за психологическа годност, но не представил удостоверение
за водач на лек таксиметров автомобил.
При извършената справка в РДАА гр. Пловдив било установено, че обв. Г. Р.
А. няма издадено такова удостоверение. За констатираното свидетеля Ш. съставил
акт за установяване на административно нарушение № 179018/31.01.2014 г.
При така установената фактическа обстановка било образувано
досъдебно производство № 147/2014 г. срещу Г.Р.А. за престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, който в последствие бил привлечен
в качеството на обвиняем.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – писмени и гласни, които съдът кредитира изцяло. Същите
се подкрепят и от обясненията на обв. А., който не оспорва описаната в постановлението РП
- Пловдив и възприета от настоящия съдебен състав фактическа обстановка, като признава
вината си.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в
пълно съответствие с направените самопризнания от обв. А., поради което в
конкретния случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата по
делото, доколкото липсва спор както по фактите, изложени в обстоятелствената
част на постановлението на РП за освобождаване от наказателна отговорност,
които включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние, така и
по правната страна на деянието.
От правна страна:
При
така установената по несъмнен начин и неоспорена фактическа обстановка, Съдът
приема от правна страна, че с деянието си обв. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 324, ал. 1 НК, тъй
като на 31.01.2014 г. в землището на село Скутаре, ***, по път “Рогошко шосе” в посока на
движение град Пловдив - село Скутаре, при управление на лек автомобил марка “Киа”, модел “Карнавал“ с peг. № ***, жълт цвят с
отличителни белези на таксиметров автомобил с монтирана на тавана табела “Такси“ и с включен
касов апарат, е упражнявал професия - шофьор на такси, без да има съответната
правоспособност по смисъла па § 1, т. 26, вр. т. 3 от ДР на Закона за
автомобилните превози, без да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“, изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от 6
декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
От обективна страна:
Съгласно чл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г.
таксиметров превоз на пътници се извършва от лицата по чл .3 от цитирания нормативен акт, а съгласно националната класификация на
професиите лицата, които превозват пътници и управляват леки автомобили до 7
места, притежават професия “Водач на лек и
лекотоварен автомобил” с код 8323.
Съгласно чл. 18 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, водачът на лек таксиметров автомобил следва да
отговаря на определени изисквания, а именно: да притежава свидетелство за
управление на МПС; да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и
да не е лишен по съдебен или административен ред от правото да управлява МПС;
да е психологически годен; да е физически здрав и да не е инвалид; да притежава
удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”, издадено след
успешно полагане на изпит, валидно за съответната община. Отделно в чл. 21, ал. 1, т. 1 – т. 14 от Наредбата са
посочени и изискванията, на които следва
да отговаря и таксиметровият автомобил.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че обв. А.
притежава само свидетелство за правоуправление, но не и
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. В случая се касае за специална правоспособност по Наредба № 34/1999 г.,
която предвижда провеждане на изпити за професионална компетентност, успешното
им полагане и издаване на съответно удостоверение съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3,
чл. 18, ал. 5 и чл. 19 от Наредбата. Именно защото е упражнявал тази професия
без посочената специална правоспособност, обв. А. е осъществил от обективната
страна от състава на престъплението по чл. 324, ал.1 НК.
От субективна страна:
Деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл –
обв. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици, знаел е, че таксиметров превоз на пътници се
извършва само след придобиване на такава правоспособност, но въпреки това е извършвал
такъв превоз.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че обв. А. е осъществил, както от обективна, така и
от субективна страна, състава на престъплението по чл. 324, ал. 1 НК, поради
което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за
приложението на чл. 78а от НК:
Съдът намира, че в случая са налице материално-правните предпоставки
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, като му бъде наложено
административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда
наказание лишаване от свобода до до една година или глоба от сто до триста лева, като не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и от престъплението, което е
формално, т. нар. “на просто извършване”, не са причинени съставомерни имуществени вреди.
По въпроса за вида и размера
на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия изначалното
признаване на вината и ниската степен на обществена опасност на личността му,
предвид чистото съдебно минало и липсата на криминална регистрация. От друга
страна съдът не отчете наличието на отегчаващи вината обстоятелства, поради
което наказанието бе определено в минималния предвиден в закона размер.
Съдът не възприе наведеното от прокурора съображение за налагане на
обвиняемия на глоба в размер на 2000 лева, а именно, че същият макар и
реабилитиран, е бил осъждан, тъй като съгласно чл. 85, ал. 1 НК, реабилитацията
заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват
със самото осъждане.
Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия А. административно
наказание “глоба” в размер на 1000.00 лева, неотчитайки като отегчаващо
обстоятелство осъждането, за което същият е бил реабилитиран като счете, че именно
така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен
ще допринесе за постигане целите на наказанието.
По въпроса за разноските:
По делото са направени
разноски, които да бъдат възложени в тежест на обвиняемия на основание чл. 189,
ал. 3 НК.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС