Решение по дело №2591/2021 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 126
Дата: 25 май 2022 г.
Съдия: Елица Юлиянова Орманова
Дело: 20211620102591
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. гр. Лом, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620102591 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2
ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *********,
представлявано от В.И. - Управител, със седалище и адрес на управление: , против М.
АС. МЛ., с ЕГН **********, с адрес: г, установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на
1434,66 лв. /хиляда четиристотин тридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/,
от които 1296,31 лв. /хиляда двеста деветдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/
главница за консумирана вода за периода от 13.09.2017г. до 10.07.2020г. и 138,35 лв.
/сто тридесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ лихва за времето от 14.10.2017г.
до 04.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 06.08.2020г., до изплащане на вземането, предмет на заповедно
производство по ч.гр.д. № 1044/2020 г. по описа на PC – Лом.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжник- потребител на
«В и К» ООД - гр. Монтана съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано
ч.гр.д. № 1044/2020г. по описа на РС- Лом. До 04.08.2020г. потребителят е натрупал
задължение към дружеството в размер на 1434,66 лв. за имот, находящ се в гр. Лом,
обл. Монтана, ул. «Осогово» № 2, като в сумата са включени главница и законна
лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода съгласно
извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството. Задължението, представляващо
главница, е за периода от 13.09.2017г. до 10.07.2020г., като претендираната законна
лихва е за периода от 14.10.2017г. до 04.08.2020г. Законната лихва се претендира на
основание чл. 40, ал. 1 от Наредба №4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
1
съгласно която при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество
вода се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Претендира се присъждане на
направените в производството разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до
същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено на 14.04.2022 г., ответникът не се е
явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил
искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е
или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и
представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено,
изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като
от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът,
че искът е вероятно основателен. Представените писмени доказателства сочат
наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от
ищеца смисъл.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови
такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло.
2
С протоколно определение от 14.04.2022 г. е допуснато изменение по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК на иска досежно неговия размер, като исковата претенция е намалена
до следните размери: 1238,37 лева за главница и 126,25 лева за лихва за забава. Видно
от начина на изявление ищецът е направил отказ от иска по смисъла на чл. 233 ГПК.
Ето защо следва се прекрати производството в посочената част и да се обезсили
издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1044/2020 г. в частта й за
главницата за размера над 1238,37 лева до уважения размер от 1296,31 лева и за лихва
за забава за размера над 126,25 лева до 138,35 лева. Следва да се признае за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 1364,62 лв.,
от които 1238,37 лв. главница за консумирана вода за периода от 13.09.2017г. до
10.07.2020г. и 126,25 лв. лихва за времето от 14.10.2017г. до 04.08.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
06.08.2020г., до изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по
ч.гр.д. № 1044/2020 г. по описа на PC – Лом.
По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид
изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски. Разноските по заповедното производство ищецът
твърди, че са платени от ответника и затова не ги претендира. Разноските надлежно се
претендират за внесената държавна такса от 73,16 лв. в исковото производство.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. АС. МЛ., с ЕГН **********, с адрес:
дължи на „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *********, представлявано от В.И. -
Управител, със седалище и адрес на управление: вземане за сумата от 1364,62 лв.
/хиляда триста шестдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/, от които 1238,37
лв. /хиляда двеста тридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/ главница за
консумирана вода за периода от 13.09.2017г. до 10.07.2020г. и 126,25 лв. /сто двадесет и
шест лева и двадесет и пет стотинки/ лихва за времето от 14.10.2017г. до 04.08.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
06.08.2020г., до изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по
ч.гр.д. № 1044/2020 г. по описа на PC – Лом.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 07.08.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 1044/2020 г. по описа на ЛРС, в ЧАСТТА й
за присъдена главница за размера над 1238,37 лева до размера от 1296,31 лева и за
лихва за забава за размера над 126,25 лева до размера от 138,35 лева и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, в частта, с която е предявен установителният иск против М.
АС. МЛ., с ЕГН **********, за главница за размера над 1238,37 лева до размера от
1296,31 лева и за лихва за забава за размера над 126,25 лева до размера от 138,35 лева,
поради отказ от иска.
Решението, имащо характер на определение в частта за прекратяване на
3
производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му.
ОСЪЖДА М. АС. МЛ., с ЕГН **********, с адрес: г, да заплати на „В и К“
ООД, гр. Монтана, ЕИК *********, представлявано от В.И. - Управител, със седалище
и адрес на управление: гр. Монтана, ул. ’’Ал. Стамболийски” № 11, направените
деловодни разноски в размер на 73,16 лв. /седемдесет и три лева и шестнадесет
стотинки/ за платена държавна такса в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.


Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4