Р Е Ш Е Н И
Е
София, 27.03.2020 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, смесен въззивен състав в публичното заседание на първи октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Р.А., с участието на прокурор М., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНЧХД № 286 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК, като е образувано
по жалба на адвокат Е.М. – защитник на подсъдимите Д.И.К. и Н.И.М. срещу
присъда № 62 от 27.11.2017 г., постановена по НЧХД № 528 по описа за 2016 г. на
Районен съд С..
С
цитираната присъда съдът е признал подсъдимите К. и М.,*** за виновни в това,
че 24.06.2016 г. в гр. С., пред заведение „Г.“, всеки от тях като съизвършител
в съучастие с другия, е причинил на С.В.А. *** лека телесна повреда с
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща
се в контузия с кръвонасядане в лявата челно-теменна област на главата,
охлузвания в областта на лявата лопатка, счупване на VI-то ребро вляво, без
засягане на белодробния паренхим и мозъчно сътресение лека степен без загуба на
съзнание, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето на С.А.,
неопасно за живота му с период на възстановяване в рамките на 2-3 седмици.
Престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
На
основание чл. 78 а от НК и двамата подсъдими са освободени от наказателна
отговорност, като и на двамата подсъдими е определено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лева.
Подсъдимите
К. и М. са осъдени да заплатят солидарно
на С.А. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
гражданския иск за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 25 000
лева.
Всеки
от подсъдимите К. и М. е осъден да заплати на С.А. и сумата от 1 126 лева,
представляваща половината от направените от същия разноски – държавна такса за
разглеждане на тъжбата, платеното адвокатско възнаграждение и внесени депозити
за възнаграждения на вещи лиза по съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична
експертизи.
Всеки
от подсъдимите е осъден също така да заплати по сметка на РС С. сумата от 80
лева, представляваща половината от дължимата държавна такса върху уважения на
гражданския иск.
Недоволен
от постановения съдебен акт е останал адвокат М. – упълномощен защитник и на
двамата подсъдими, който на 04.12.2017 г. е подал въззивна жалба, допълнена на
04.05.2018 г., с които иска отмяна на постановената присъда, която счита за
неправилна и необоснована, и оправдаване на подсъдимите. Изразява становище, че
първият съд неснователно е неглижирал обясненията на подсъдимите с аргумент, че
не обясняват всички констатирани наранявания
на тъжителя, като посочва, че житейска неправдоподобност е налице в
останалите доказателства, които съдът е кредитирал с доверие, доколкото не
изясняват възможни причини за нанесения побой.
Алтернативно
прави искане за намаляване на присъденото на частния тъжител обезщетение, като
твърди, че присъдената сума от 4 000 лева е завишена и не съответства на критерия
за справедливост. Счита, че този размер не е съобразен с реално претърпените
вреди от частния тъжител, както и с икономическите условия. Относно
претърпените вреди изтъква краткия срок за възстановяване на тъжителя, а така
също и предхождащия характер на психичните проблеми. Счита, че присъждане на
обезщетение в размер на 10 МРЗ се явява завишено.
В
съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, като счита за
недоказано по категоричен начин авторството.
Поддържа
и алтернативното искане, като изтъква отново краткия срок за възстановяване от
травмите, а така също и установеното обстоятелство от заключение по изслушаната
съдебно-психиатрична експертиза, че тъжителят е имал психични проблеми и преди
деянието. Иска определяне на обезщетението с установената съдебна практика
относно размера на неимуществени вреди при леки телесни повреди.
Подсъдимите Д.И.К. и Н.И.М. не се явяват в
съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Частният тъжител не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Представлява се от упълномощен повереник – адвокат П.И. от САК, който оспорва подадената жалба и иска потвърждаване на първоинстанционната присъда. Счита, че подробно първият съд е изложил фактическите и правни изводи, които кореспондират със доказателствения материал. Счита присъдата за правилна и законосъобразна и в частта за присъденото обезщетение на доверителят му, което съответства на причинените увреждания.
В хода на производството пред настоящия съд не са събирани нови или допълнителни доказателства.
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от защитник на подсъдимите, явяващ се надлежна страна по чл. 318, ал. 6 от НПК, а така също и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Подадени са чрез съответния първоинстанционен съд, а така също са администрирани по реда на чл. 321 от НПК.
По същество е неоснователна.
Фактическата обстановка, изложена от първоинстанционния съд в мотиви на обжалвана присъда, напълно се припокрива с фактическите обстоятелства, установени и от настоящия съд. При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, съдията докладчик при РС С. е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като тези доказателства за изложени и подробно, съобразно източникът им. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено аргументирани и накратко са следните:
Подсъдимия Д.К. и частния тъжител С.А. се познават, като са се намирали във влошени лични отношения, без да са известни причините за това. Няколко дни преди 24.06.2016 г. частния тъжител се е завърнал от престой извън страната.
На посочената дата около 16 часа, частния тъжител, в компанията на свидетелите А. Ф. И.и Н. О. Т.се е намирал в ресторант „Г.“ в гр. С., като за кратко съвместно с тях се е намирал и свидетеля П. К. К..
В неустановен точен час в района на заведението е пристигнал подсъдимия Д.К., придружен от подс. Н.М.. След излизане от автомобила, управляван от подс. К. двамата с подс. М. са се насочили към частния тъжител и намиращите се в непосредствена близост до него свидетели И. и Т., като без никакви разговори подс. К. е започнал да нанася удари по частния тъжител, който се изправил. Докато подс. М. е държал частния тъжител А., подсъдимия К. е удрял последния с юмруци по главата и тялото. Частния тъжител е паднал на земята, след което подсъдимите К. и М. са нанасяли удари с ритници по главата и тялото на пострадалия. Нанасянето на удари е било прекратено от страна на подсъдимите, които са се напуснали мястото с автомобила, с който са пристигнали, отново управляван от подс. К..
След прекратяване на боя частния тъжител А. *** от свидетелите Т. и И., както и от повиканият К.. В болничното заведение частния тъжител е бил лекуван до 29.06.2016 г., когато е изписан в добро общо състояние.
Вследствие на нанесените удари по главата и тялото, на частния тъжител са причинени увреждания – контузия с кръвонасядане в лявата челно-теменна област на главата, охлузвания в областта на лявата лопатка, счупване на 6-то ребро в ляво и мозъчно сътресение лека степен, без загуба на съзнание. Тези наранявания са оценени в съвкупност като временно разстройство на здравето и болки и страдания. Последиците от тези травми са отшумели за период от около 2-3, максимално до четири седмици, при което интензивните болки и страдания, както и неудобството при движение и дишане, вследствие на счупване на реброто са били по-интензивни през първите 7-10 дни.
Случилото се е довело до изживяване на остра стресова реакция на частния тъжител С.А., което е обострила съществуващата към момента тревожно-депресивна симптоматика, лекувана от специалист от 2015 г.
Фактическите обстоятелства се установяват от събраните в хода на наказателното производство доказателства: Гласни - разпити на свидетелите А. Ф. И., Н. О. Т.и свидетеля П. К. К., както и В. З. А.; Писмени – медицинска документация; Заключения на вещи лица по съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична експертиза.
Подробно и обосновано първостепенният съд е изложил аргументите си за игнориране на доказателствата, установени от обясненията на подсъдимите К. и М.. Докато подсъдимия К. посочва, че е отишъл при частния тъжител за да го попита какво иска, при което А. е посегнал към вилица на масата, след което го е хванал и „замерил“ на земята, като в това състояние ритнал тъжителя еднократно в гърдите „да не става“. Подсъдимият К. посочва, че след това е бил издърпан назад от подс. М., като при инцидента е бил ударен по бузата под лявото око от мъж, стоящ на масата /св. Т./. От друга страна подс. М. посочва, че не е видял инцидента и нанасяне на удари, като е издърпал подс. К., който е имал видим белег от удар дясната скула на лицето, уточнявайки, че не е сигурен дали този белег не е бил на лявата скула. Подсъдимия К. обяснява влошените си отношения с тъжителя с твърдение, че при връзка на неговата сестра с тъжителя преди около пет години, се е наложило лечението й от употреба на наркотични вещества.
Без съществено значение е констатираното противоречие и по отношение на описание на ситуация от деня, предхождащ случилото се в ресторант „Г.“, когато в друго заведение в гр. С. подс. К. и тъжителя А. са се срещнали, при което според подс. К., е бил заплашван от тъжителя с вилица, докато св. И., присъствала и при този инцидент, посочва, че от страна на подсъдимия са отправени обидни думи към нея и тъжителя.
Следва да бъдат споделени изцяло, изложените в мотивите към обжалваната присъда аргументи, че е налице нелогичност в поведението на подсъдимте според собствените им обяснения и изолираността им от останалите доказателства. От една страна подробно и последователно свидетелите И. и Т. описват случилото се, докато обясненията на подсъдимия К. разкриват нелогичност в поведението му що се отнася до целенасочено поведение за търсене на обяснение от тъжителя, макар и да бил уплашен /от гонене предната вечер с вилица/. В същата насока следва да се отбележи, че поведението на двамата подсъдими показва търсене на конфликт с тъжителя на 24.06.2016 г., след като двамата са отишли целенасочено при тъжителя и свидетелите И. и Т., намиращи се в заведението „Г.“. Непоследователност и избирателна непълнота има в обясненията на подс. М., който посочва, че е видял С. и неговите приятели да налитат на подс. К., но не е видял нанасяне на никакви удари. Противоречие има и в обясненията на подсъдимите относно точното място на следите от удар по лицето на подс. К., а от друга страна такива следи не са констатирани при медицинският преглед на подс. К., извършен при задържането му за срок от 24 часа още във късните вечерни часове на 24.06.2016 г. Обясненията на двамата подсъдими са в противоречие и с несъмнено установени обективни факти за наличните няколко телесни увреждания, причинени на частния тъжител.
Всичко изложено дава основание на настоящата инстанция да споделя изцяло на извода на пъвоинстанционният съд, че обясненията на двамата подсъдими са защитна версия и не следва да бъдат кредитирани с доверие като източник на доказателства, поради което е неоснователно възражението на защитата в тази насока.
Осъществени са обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, след като на 24.06.2016 г., подсъдимите К. и М. са нанесли удари по главата и тялото на частния тъжител А., вследствие на което са му причинени няколко увреждания, които в съвкупност разкриват медико-биологичните признаци на лека телесна повреда – разстройство на здравето неопасно за живота. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, след като нанасянето на удари по главата и тялото е извършено именно с цел нараняване на частния тъжител, при което действията на двамата подсъдими – държане на тъжителя от страна на подс. М. и нанасянето на удари в този момент от страна на подс. К., а впоследствие и ритането от двамата подсъдими на падналия на земята тъжител, показват общност на представите и тях за съвместния характер на действията им при осъществяване на изпълнителното деяние.
С оглед на това правилно първостепенният съд е признал поотделно подсъдимите К. и М., за виновни в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, след като на 24.06.2016 г. в гр. С., всеки от тях като съизвършител в съучастие с другия, е причинил на С.В.А. *** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота му.
Законосъобразно е приложен института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвид размера на наказанието, предвидено та това престъпно деяние, липсата на предходни осъждания, както и липсата на предвидените в разпоредбата на чл. 78а от НК пречки за приложението му. Липсата на жалба относно размера на наложеното административно наказание глоба - минималното по чл. 78, ал. 1 от НК, прави безпредметно обсъждането на съответствието му с с целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Неоснователно е възражението на защитата и относно размера на присъденото обезщетение. Както законът, така и съдебната практика не поставят ограничения за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, което се определя по справедливост и е в пряка връзка с преживените от пострадалото лице болки и страдания, както и неудобства. В конкретния случай са причинени няколко травматични увреждания, които по своя характер са причинили различни неудобства и страдания на частния тъжител, като макар и да са подведени по медико-биологическият признак разстройство на здравето, неопасно за живота, са налице повече, различни по характер източници на болки и страдания, както и неудобство в ежедневието. Следва да бъде отбелязано, че пострадалият е прекарал пет дни в болничното заведение, което освен че представлява допълнителен източник на негативни емоции и преживявания, несъмнено е свидетелство и за сериозен характер на травмите, изискващ пряко наблюдение от специалисти за срок по-дълъг от обичайното при леки телесни увреждания.
Доказателствата, установено за поведението на тъжителя след увреждането, обозначават както по-продължителен период в който той е търпял негативни последици, така и по-дълбоки емоционални преживявания. Свидетелката И., а така също и вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза обозначават по-продължителен период от време – няколко месеца, през които поведението на тъжителя е било съществено повлияно от преживения стрес, което също следва да бъде отчетено като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Предвид изложеното настоящия съд намира, че присъдената сума на 4 000 лева представлява справедливо обезщетение за преживените от тъжителя болки и страдания.
При извършена от въззивният съд цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число и извън неоснователните оплаквания, изложени в жалбата, не бяха констатирани основания за изменение или отмяна на постановената от РС С.присъда, респективно за отмяна и връщане за ново разглеждане, поради което следва да бъде потвърдена изцяло присъда № 62 от 27.11.2017 г., постановена по НЧХД № 528 по описа за 2016 г. на Районен съд С..
Предвид на изложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 62 от 27.11.2017 г., постановена по НЧХД № 528 по описа за 2016 г. на Районен съд С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Петков
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Недялка Николова
2.
Стефан Стойков