№ 17447
гр. София, 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110168986 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. №109830/03.04.2024 г. ФИРМА“ ЕООД иска изменение на решението в
частта за разноските, като се редуцира присъденото възнаграждението в полза на адв. М..
Сочи се, че делото не представлява фактическа или правна сложност, решено е в едно о.с.з.,
всички факти и обстоятелства са признати от страните и е направено погасяване в хода на
делото. По делото не е имало изслушване на експертизи или каквито и да било други
действия. Процесуалния представител не се е явил в откритото заседание
Постъпил е отговор от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, в който искането за
изменение се определя като неоснователно. Сочи се, че по делото са обективно кумулативно
съединени два иска. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т, 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи
възнаграждение по всеки един от исковете, като и за двата иска е определил минималното
възнаграждение и не следва допълнително да се редуцира.
С молба с вх. №114583/08.04.2024 г. Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ иска
изменение на решението в частта за разноските като сочи, че с присъждането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга
от адвокат, т.е. налице е услуга - обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС.
Иска се към определеното от Съда адвокатското възнаграждение да се присъди и полагащо
се на дружеството ДДС върху тази сума в размер на 76,80 лева.
Постъпил е отговор от ФИРМА“ ЕООД, с който се сочи, че съдът е присъдил
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Съдът намира исканията на молителите за неоснователни. Не е налице основание за
преразглеждане на изводите на съда.
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Н.ова
с ЕГН **********, с адрес: АДЕРС, съдебен адрес: АДРЕС чрез Еднолично
1
адвокатско дружество „Д. М.“ срещу ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, с която се моли съда да:
-прогласи недействителността на клаузата предвидена в чл. 3, ал. 2 от Договор за
предоставяне на кредит № *******/27.02.2023 г., предвиждаща заплащането на неустойка и
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева,
частична претенция от пълния размер от 116.58 лева, представляваща недължимо платени
суми по Договор за предоставяне на кредит № *******/27.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
С решението съдът е прогласил нищожността на клаузата предвидена в чл. 3, ал. 2 от
Договор за предоставяне на кредит № *******/27.02.2023 г., предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 116.58 лева. Отхвърлен е иска за сумата от 70.20 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор за предоставяне на кредит №
*******/27.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на исковата молба/18.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата – 31.01.2024 г./-1.19
лева, поради извършено в хода на производството плащане, а за сумата 46.38 лева/ разлика
над сумата от 70.20 лева до пълния предявен размер от 116.58 лева/, представляваща
недължимо платени суми по Договор за предоставяне на кредит № *******/27.02.2023 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба/18.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че с оглед материално-правния изход на спора
на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от исковете, тъй като ответникът в
противоречие със законодателството в защита на потребителите включва неравноправни
клаузи в потребителските си договори, а плащането на претендираната сума е извършено
след депозиране на исковата молба и образуване на настоящото дело. Ето защо следва да се
направи изводът, че именно ответника с поведението си е станал причина за завеждане на
делото, след като е платил дължимата сума след подаване на исковата молба /18.12.2023г./,
заради което ищеца е инициирал настоящото производство.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 80.11 лева държавна такса/ 50 лева
за отрицателния установителен иск и 30.11 лева съразмерно на уважения иск по чл. 55 ЗЗД.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 384 лева, опредени от съда съобразно принципите на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответникът се следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 19.89 лева- юрисконсултско възнаграждение,
2
определено от съда в пълен размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37,
ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/. В процесният
случай не намира приложение т. 5 от Решение по дело C‑714/22 в смисъл, че не се допуска
национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част
от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна
клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени
от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически
невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител
на връщане на посочените суми. В процесният случай е напълно възможно и установено
какъв е размера на имущественото разместване, като искът е частично отхвърлен поради
грешно посочване на размера от страна на процесуалния представител на ищеца,
несъобразявайки представените именно от него писмени доказателства.
По доводите на страните съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело
C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В
Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022
г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. Такъв е случаят когато съдът определя адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Така съдът намира, че определеното възнаграждение от 384 лева е разумно,
пропорционално и справедливо. При определяне на размера му съдът съобразява наличните
обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално
3
извършените действия от процесуалния представител-подаване на бланкетна исковата
молба. Производството по делото се е развило в минимални рамки. Не без значение е
обстоятелството, че делото касае спор по потребителски кредит, тоест, делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице
няколко обективно съединени претенции същите имат един общ правопораждащ
юридически факт, а именно възникването на облигационно правоотношение с предмет
заемна сума по договор за кредит. Така съдът е определил едно общо, а не две отделни
адвокатски възнаграждения. В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква
специфична защита, която да е обусловена от обективното съединяване на искове или от
цената на иска, следваща му отделно и по-високо възнаграждение за всеки иск, доколкото
същите произтичат от един интерес. Отделно съдът намира за неотносими всички
възражения свързани с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че
същата не е обвързваща националния съд, като практиката за включване или на ДДС следва
да загуби приложение, а наредбата може да служи само за ориентир за добри практики. Така
съдът намира, че съобразно посочените принципи на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС, определения адвокатски хонорар в размер на 384 лева не подлежи на
корекция.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №109830/03.04.2024 г. на ФИРМА“ ЕООД и
молба с вх. №114583/08.04.2024 г. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение
на Решение №5417 от 26.03.2024 г. по гражданско дело №68986/ 2023 г. на СРС, в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4