РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Плевен, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, първи състав, в
публично съдебно заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Венера Мушакова, изслуша докладваното
от съдията Дилова по адм. дело № 884 по описа за 2021 година на Административен
съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във
вр. чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Производството по делото е образувано по жалба
подадена от Н.И.Н. ЕГН **********,*** чрез адв. Ф.П., съдебен адрес: *** срещу
решение № Ц 2153-14-87/18.10.2021 година на директора на ТП на НОИ Плевен. В
жалбата се твърди, че жалбоподателят е постъпил
на работа в Автостопанство № 9 гр.Пордим на 07.08.1979г. още преди да отиде
войник, като е управлявал товарен автомобил „Татра“ ***** тона.Твърди се, че е
работил до 10.09.1979г. и е напуснал поради това, че е отишъл войник. Твърди
се, че след приключване на казармата жалбоподателят отново се е върнал в същото
предприятие и е постъпил на работа на 25.11.1981г. и отново е работил на товарен
автомобил „Татра“ 16т. - ***** до 30.10.1982г., а от 01.11.1982г.- 01.12.1988г.
е работил като шофьор на товарен автомобил „Роман“ самосвал- 16 тона *****, от
01.12.1989г. да 30.09.1990г. е работил на „Шкода “влекач 22 това *****и от м.
октомври 1990г.- 26.10.1995г. е работил на Шкода самосвал *****и ремарке ******-16тона. Твърди, че в издаденото Удостоверение УП 30 е записан
целия стаж, положен в Автостопанство 9, като в него не са конкретизирани всички
товарни автомобили, които е управлявал Н.,
но всички са били над 12 тона и затова е записан стаж 13 г., 11 м. Твърди се,
че Автостопанство № 9 гр. Пордим е било собственик на тежкотоварни автомобили и
самосвали над 12 тона, тъй като самата му дейност е за превозване на строителни
материали от близката каменоломна.Твърди, че няма никакво противоречие от
издадените писмени документи от „САТТ“ ЕАД гр. Пордим, за установяване на
трудовия стаж по съдебен ред поради изгаряне на архивата на Автостопанство
№9.Твърди, че във възстановената трудова книжка след пожара, която е издадена
от Ръководството на „САТТ“ ЕАД същите след щателна проверка по писмени и гласни
доказателства са установили какво е работил Н. през целия си трудов стаж в
Автостопанство №9 и са възстановили изгорялата трудова книжка. Твърди, че
въпреки издаденото удостоверение УП 30
стажът на Н. не се признава за втора категория от НОИ и поради това е
издадено Решение за отказ за категорията стаж. Твърди се, че с решение на РС е
доказан периодът през който е работил Н.. Твърди, че следва този стаж да бъде
зачетен от втора категория с оглед характера на извършваната работа. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решение № 2153-14-87/18.10.2021г. на
директора на ТП на НОИ като неправилно и незаконосъобразно и потвърденото с
него разпореждане. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият Н.Н. редовно призован,
се явява лично и с адв. Ф.П., която изразява становище, че поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, не се явява, не
се представлява.
Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна :
Видно от представеното по делото заявление вх. № 2113-14-1613/04.09.2019г.
/стр.15 по делото/ Н.Н. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 696 от КСО. Към заявлението са представени
документи за трудов/осигурителен стаж- УП 3, удостоверение, че архивата е
изгоряла, копие от трудова книжка .
От представеното по делото удостоверение № 14-00-145/13.08.2018
г. издадено от Кмета на Община Пордим,
се установява, че при възникнал
пожар на 02.01.1993 година е изгоряла част от архивата на ДФ „СААТ“ гр. Пордим
до м. 12 на 1992 година и не могат да бъдат издадени документи за предишни
периоди, които да послужат за пенсиониране. От направеното отбелязване е видно,
че стажът вписан в трудова книжка № 82 издадена на Н.Н. положен в САТТ ЕООД гр.Пордим е приключен
след възникналия пожар на 02.01.1993г, когато ведомостите са били унищожени. УП
3 също е издадено след възникналия пожар.
Видно от представеното по делото разпореждане №
2113-14-1613# 5/13-11-2019г. е, че
ръководителя ПО при ТП на НОИ Плевен е отказал да отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. За да постанови отказ административния орган е
приел, че жалбоподателят отговаря на изискванията на чл. 69 б ал.2 от КСО за
навършена възраст 58 години и 4 месеца за 2019г , но не е изпълнено условието
за осигурителен стаж от втора категория минимум 15 г.Срещу това разпореждане е
подадено възражение от Н.И.Н. и с Решение № 2153-14-1/03.01.2020г. на Директора
на ТП на НОИ възражението е отхвърлено.
Видно от представеното по делото заявление № Ц 2112-04-153/18.05.2020г. жалбоподателят Н. Н. е поискал да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Видно от представеното по делото Решение постановено по гр.д.154 по описа за 2020г. по
описа на ПлРС, влязло в сила на 22.07.2020г е, че на осн. чл. 124 ал.4 от ГПК вр. чл. 1 от ЗУТОССР съдът е признал за установено по
отношение на ТП на НОИ Плевен, че Н.И.Н. за периода 25.11.1981г.- 01.12.1992г.
е работил на длъжност „шофьор“ в
Автостопанство №9 гр.Пордим, преобразувано вследствие на САТТ ЕАД гр.Пордим,
което време се признава за трудов стаж.
С разпореждане № 2175-14-87#4/21.07.2021 г. на ръководител ПО /ст. 52от делото/ личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.И.Н., считано от 15.07.2021г е
спряна. За да постанови разпореждането ръководителя на ПО е приел, че при
отпускане на пенсията е зачетен осигурителен стаж при условията на втора
категория труд по т. 53 а от ПТКТ за периода 25.11.1981г.- 26.10.1995г -13 г.,
11 м. и 01 дни от САТТ ЕООД гр.Пордим въз основа на съдебно решение постановено
по дело 773/2020г. по описа на РС Плевен.Приел е, че с оглед разпоредбата на
чл.1 ал.4 от ЗУТОССР, с установителния иск се установява само продължителността
на трудовия стаж, но не и неговата категория, поради което при преценка на
правото на пенсия следва да се вземе предвид продължителността на придобития
осигурителен стаж, но не и категоризирането на труда. С оглед на изложеното на
осн. чл. 95 ал.1 т.6 от КСО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.
е спряна от 15.02-21г.- датата на постъпване на становище от Дирекция „Пенсии“
.
Разпореждането е обжалвано от Н.Н. и с решение №
2153-14-72/16.09.2021г. жалбата е
отхвърлена. За да постанови решението административния орган е приел, че лицето
отговаря на изискването на чл. 69б от КСО за навършена възраст, но не отговаря
на изискването за стаж от втора категория минимум 15 години. Посочва се, че въз
основа на съдебното решение на РС Плевен се приема, че за периода 25.11.1981 г.
– 01.12.1992 г. Н. е работил като
„шофьор“ в „Автостопанство № 9“ гр. Пордим, преобразувано в „САТТ“ ЕООД гр.
Пордим, но не са представени доказателства за обстоятелството какви товарни
автомобили е управлявал Н., колко тона
са и не може косвено да се установи, при какви условия е положен трудът, за да
се приеме за такъв , положен при втора категория. Приел е, че изясняването по
безспорен начин на тонажа на управляваните тежкотоварни автомобили е от
съществено значение за категоризиране на труда на Н. за период за 25.11.1981г.-
01.12.1992г. и същото ще е от съществено значение за придобиване правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на втора категория труд,
поради което подадената от Н. жалба е отхвърлена и е потвърдено разпореждането
от 21.07.2021г., за спиране на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Това
решение е обжалвано пред Административен съд Плевен и е образувано АД
814/2021г. по описа на Адм. съд Плевен, което е прекратено.
С последващо разпореждане № 2175-14-87#9/23.08.2021г. ръководителят ПО при ТП на НОИ Плевен е
отменил разпореждане №9/16.11.2020г. и всички последващи и е отказал да отпусне
на Н.И.Н. лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. За да постанови разпореждането административния орган е приел, че
представените доказателства –книги по встъпителен инструктаж по безопасността и
хигиената на труда и противопожарната охрана на работниците, книга за
обучението и правилата за безопасност на труда и книга да регистриране на
актовете за злополуки не попадат в обхвата на Инструкция №5/30.06.2005г. за
приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на
прекратени осигурители. В тях не е отбелязано на кой осигурител са, липсват
подписи и печати, няма данни за точните периоди и отработеното време, и не
могат да послужат като доказателство за определяне на условията, при които е положен
труда в „САТТ“ ЕООД р. Пордим. Поради това стажа за периода 25.11.1981г.-
01.12.2019г. е зачетен от трета категория труд.Изложил е мотиви, че към датата на заявлението -04.09.2019г. Н.Н.
има навършена възраст 58 и 4 м. и придобит осигурителен стаж 4 г., 2 м. и 28
дни втора категория и 35 години, 4 м. и 18 дни за трета категория и съгласно
чл. 104 от КСО превърнат към трета категория 40 г. , 08.м. и 8 дни. Приел е, че
лицето има навършена възраст съгласно чл. 69б ал.2 от КСО, но няма необходимия осигурителен стаж най-малко 15г.
от втора категория труд, поради което разпореждане № 9 от 16.11.2020г е
отменено и е постановен отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Срещу разпореждането е подадена жалба до
Директора на ТП на НОИ.
С решение №2153-14-87/18.10.2021г Директора на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата и
е потвърдил оспореното разпореждане. За да потвърди разпореждането
административния орган е приел, че не са представени доказателства относно
тонажа на управляваните от Н.
тежкотоварни автомобили за периода
25.11.1981г-01.12.1992г.Приел е, че при представените доказателства и
липсата на други писмени доказателства, които да подкрепят тезата на
жалбоподателя, правилно е прието стажа
за посочения период да бъде зачетен като такъв от трета категория труд.
За изясняване на спорния по делото въпрос, като
свидетели по делото са разпитани Р.Б.Б., И.Д.Д.и Й.А.К.. В показанията си пред
съда свидетелите заявяват, че за периода
81-92г. жалбоподателят е работил в Автостопанство №9 гр. Пордим, преименувано
впоследствие във фирма „САТТ“ гр. Пордим. От показанията на свидетелката Б.,
която е работила като главен счетоводител в Автостопанство
№9 гр. Пордим от 1977-1993г се
установява, че жалбоподателят е управлявал тежкотоварни автомобили „Татра
Роман“ и „Шкода“, които са над 10 тона. Свидетелката твърди, че ведомостите на
заплати за труда втора категория и трета категория са се водили отделно, а
жалбоподателят е фигурирал във ведомостите за
втора категория. Свидетелката твърди, че причината шофьорите работили в
автостопанството през посочения период да не могат да получат удостоверение УП
за пенсия е, че е станал пожар на 02.01.1993г и всичко е изгоряло.Свидетелката
твърди, че по указания на Министерство на труда е възстановен стажа на
работилите в автостопанството като са попълвани декларации с двама свидетели,
които са работили по това време и е представян в личен състав за издаване на
нова трудова книжка като дубликат. Освен това е имало архив където са били
диспечерите и за всеки един има къде и какво е работил.Свидетелят Д.в
показанията си пред съда твърди, че са работили заедно с жалбоподателят в
Автостопанство 9 гр.Пордим иса управлявали високотоварни автомобили-
жалбоподателят е бил на „Роман“ – 16 т.и „Шкода“ с ремарке-16 т. От показанията
на св. К.се установява, че за периода 1981-1993г. жалбоподателят е управлявал само високотонажни автомобили. Съдът кредитира показанията на разпитаните по
делото свидетели като без противоречиви както помежду си, така и кореспондиращи
с представените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът
на ТП на НОИ –Плевен
Съдът намира, че решението е постановено в
установената писмена форма, при спазване на административно-производствените
правила, и е мотивирано с оглед установените факти, като от пенсионния орган са предприети действия за
изясняване на спорните обстоятелства относно
тонаж на управлявани товарни автомобил от Н..
Съдът обаче намира, че е налице неправилно приложение
на материалния закон и неправилно не е прието от пенсионния орган, че стажът в
периода 25.11.1981 г. – 01.12.1992 г. е
стаж от втора категория. Предвид
посочените спорни периоди на приложимият нормативен акт е Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране (Обн., ДВ, бр.102 от 29.12.1967 г.,
отм., бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 01.01.2000 г.), и това е така, т.к. на
основание §2 от ПМС № 75 от 1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране (Обн., ДВ, бр.123 от 1998 г.), трудовият стаж при
пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г.
включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /съкратено ПКТП/. Съгласно
§ 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално
осигуряване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са
работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на
пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52
години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември
2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст. В случая лицето отговаря на изискването за
възраст – 58 години 6 месеца за 2021г. , тъй като към датата на подаване на
заявлението-03.08.2020 е на 59 г. и 3 м..
Стажът за периода 25.11.1981 г. – 01.12.1992 г. приет
съгласно съдебно решение на РС Плевен за такъв, положен на длъжност „Шофьор“,
като съдът намира, че същият следва да бъде определен като положен при
условията на втора категория труд.
В случая са налице данни, че архивът на дружеството за
процесния период е изгорял при пожар и не може да се установи по ведомости
конкретни данни за управляван автомобил, тонаж на същия, но са налични данни,
от които може да се установи, че Н. е бил именно шофьор на тежкотоварни
автомобили.
В трудовата книжка на лицето за процесния период е
отбелязано, че е водач на „Шкода“ влекач,
като тези данни се потвърждават и от свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели, Д.и К.които са били колеги на оспорващия и потвърждават, че
същият е управлявал тежкотоварни автомобил от посочените модели, за които е
налице отбелязване в трудовата книжка на тонажа на същите.
Свидетелката Б.– счетоводител в дружеството също
потвърждава, че лицето е управлявало тежкотоварни автомобил – „Роман“ и „Шкода,поради
което съдът намира, че са налице доказателства относно вид, модел и тонаж на
автомобила.
Съгласно разпоредбата
на чл. 104, ал. 10 КСО, в редакцията й в сила от 01.01.2017 г., категорията
труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски
показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се
допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства,
които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по
време на полагането му. В случая за периодите е представено писмено доказателство – трудова книжка, издадена от работодателя, при
който е положен трудът, и по време на полагането му и при наличието й, е
допустимо със свидетелски показания да докажат условията на труд, а именно
управление на товарен автомобил над 12 т., като съдът кредитира свидетелските
показания на Д., К.и Б., че Н.Н. в процесния период е бил шофьор именно на
товарни автомобили над 12 т.
Съгласно т. 53а от ПКТП отм. водачи на тролейбуси и
автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и
междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на
товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от
станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. В случая фирмата е
транспортна, с оглед съдебно решение № 260347/04.05.2021 г по гр. дело 154/2020
по описа на РС Плевен е признато за установено по отношение на ТП на НОИ, че Н. в е заемалл длъжност „шофьор“ в периода 25.11.1981
г.-01.12.1992 г. в „Автотранспорт 9“ гр. Пордим, преобразувано в „САТТ“ ЕАД,
гр. Пордим, като с оглед вписване в трудова книжка от работодателя на тонаж,
модел на управляван автомобил и
свидетелските показания, то условията на
полагане на труд са такива като за втора категория.
Съдът намира с оглед горепосочените доказателства, че
се установява безспорно, че Н. за периода 25.11.1981 г. – 01.12.1992 г. е
управлявал товарен автомобил над 12 т. и
следва стажът да бъде зачетен като такъв от втора категория по см. на т. 53а от
ПКТП.
Воден от горното, съдът намира, че оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ -Плевен и потвърденото с него разпореждане на
ръководител "ПО" са постановени в противоречие на материално-правните
разпоредби на КСО относно определяне на категория на осигурителния стаж при
преценка на правото на пенсия, като следва делото да бъде върнато на
административният орган като преписка за произнасяне съобразно мотивите на
настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона , като се извърши
преценка на правото на пенсия при зачитане на стажа с оглед указанията на съда.
С оглед изхода на делото, искането на оспорващия за
присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че ТП
на НОИ - Плевен следва да заплати на Н.И.Н.
от гр.Пордим сумата 500 лева представляваща направени по делото разноски за
адвокат.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал.2,
предл. второ от АПК, Административен съд
-Плевен,
РЕШИ:
Отменя решение № Ц2153-14-87/18.10.2021 г. на
директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него разпореждане № Ц 2175-14-87# /23.08.2021 г. на ръководител ПО.
Връща административната преписка на ТП на НОИ - Плевен
за произнасяне съгласно указанията на съда.
Осъжда ТП на НОИ - Плевен да заплати на Н.И.Н. ЕГН **********,*** 500лв представляваща направени по
делото разноски за адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: