РЕШЕНИЕ
№ 2942
гр. Пловдив, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330111239 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 410 КЗ вр. с чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.
Ищец ЗАД „Армеец“ с ЕИК 12176907 чрез юрк. Цв. Р. иска постановяване на
решение, с което да се признае за установено по отношение на Община Пловдив, че същата
дължи в полза на застрахователя сумата от 444,82 лв. главница, ведно със законната лихва
върху тази сума за период от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за която сума е била издадена заповед №
4469 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 7869/21 г. на РС -
Пловдив.
В исковата молба се твърди, че на 02.06.2016 г. в гр. П. ул. **** № *** е настъпило ПТП,
посетено на мястото на произшествието и документирано с протокол за ПТП № ***** като
съгласно този протокол лек автомобил „Рено Лагуна“ ДР № **** попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътно платно с размери 50/55/8 см. като за процесното МПС бил
сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ – Пълно каско, с
период на застрахователно покритие 05.11.2015г. - 04.11.2016г. Поради настъпване на
застрахователното събитие и във връзка с подадено уведомление за изплащане на
обезщетение, ищецът заплатил такова в размер на 434,82 лв. на собственика на увредения
автомобил и 10 лв. ликвидационни разноски.
Заявява се, че е налице право на регрес за ищеца тъй като е встъпил в правата на увредения
против Община Пловдив, която според ищеца стопанисва процесния участък.
1
Заявява се, че е налице причинно-следствена връзка между възникналото увреждане и
дупката, която не е била своевременно запълнена от ответника и не е сигнализирана.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Община Пловдив чрез юрк. Т.Д. оспорва предявения иск по основание и размер
като иска отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира за
установено следното от фактическа и правна страна.
Процесният автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ***** е бил валидно застрахован при
ищеца със комбинирана застрахователна полица № **** по застраховка „Каско“, който факт
се установява от представеното и прието в о.с.з досие на полица **** от което е видно, че
срокът на застрахователното покритие на тази полица е в периода 03.11.2015г. до
04.11.2016г.
Споделят се релевираните доводи от ответника Община Пловдив затова че ищецът не
представя оригинала на документа комбинирана застрахователна полица тъй като този
документ е бил унищожен поради което и е обективно невъзможно установяване
съответствието на представения препис на този документ. Не се споделя обаче извода
затова, че липсата на унищожената полица води до невъзможност за установяване наличието
на застрахователно правоотношение. Доказателствената тежест в гражданския процес
предполага формалното установяване на истината, а не обективното такова, при което всяка
от страните разполага с доказателствени източници които може да ангажира за доказване на
твърдените от нея факти. Ангажираното от ищеца досие на застрахователната полица
индицира наличието на факта, че такъв договор е бил сключен в писмена форма и че
застрахователните премии са заплатени по него. ГПК не посочва абсолютна доказателствена
стойност на доказателствените източници поради което и всеки факт може да бъде
установен с всяко доказателствено средство стига последното да е допустимо от закона.
Договорът за застраховка „Каско“ е формален договор с писмена форма за действителност
като по делото не може да бъде отречен факта затова че такъв договор е съществувал, като
този договор е бил сключен в писмена форма. Следователно, фактът че ищецът не
установява наличието на застрахователната полица с оригинала на документа не може да
доведе до извода затова че въобще такъв договор не е бил сключен или че този договор е
нищожен поради липса на предписаната от закона форма. Застъпваната от ответника теза
сама по себе си е правилна и законосъобразна, но не държи сметка за свободата, която ГПК
предоставя на страните в процеса да установяват ползващите ги факти чрез всички
доказателствени средства, както и не държи сметка затова че ищецът може да установява
ползващите го факти освен с преки доказателствени източници и с косвени и непреки такива
от които да може да бъде направен извод за наличието на твърдения факт.
Установено е по делото от САТЕ с вещо лице С., както и от Протокол за птп №
2
*****, че на 02.07.2016г. около 23:15 часа водача И.З. е управлявал процесния лек
автомобил в зоната до № **** в гр. ***** като автомобилът с предно дясно колело попада в
повреден участък от пътната настилка – необезопасена и необозначена дупка в резултат на
което възникват щети – увреждане на амортисьор – преден, десен, тампон по горен
амортисьор, кора под челно стъкло, панта предна на преден капак и преден капак във 2
степен за ремонт и боядисване.
Възраженията на ответника затова, че свидетелските показания не установяват
увреждане на други детайли по автомобила освен амортисьор и тампон не могат да бъдат
споделени, тъй като първо, не може да се очаква от свидетеля да разполага със специални
знания затова какви са щетите по автомобила, нито пък може това да се очаква от
съставителя на Протокола за ПТП, и второ, частните документи ангажирани от ищеца са
проверени от експерта, който е изготвил експертизата.
По делото е установено, че към датата на инцидента 02.07.2016г. процесния
автомобил не е бил преминал технически преглед, което е следвало да бъде осъществено до
30.06.2016г. като според експерта ако го е нямало наличното препятствие / с конкретна
дълбочина/ увреждането на горен тампон на ампон на амортисьора с последвало излизане и
достигане с увреждане на кора под челно стъкло панта предна на преден капак и преден
капак във 2 степен за ремонт и боядисване е щяло да се отложи за неопределен период от
време. Следователно, вещото лице не свързва причинно-следствения процес на
уврежданията по ходовата част на автомобила с експлоатацията му, а напротив привързва ги
с попадането на МПС в процесната дупка. От тук и за да се приеме тезата на ответника за
липса на причинно-следствена връзка, т.е установяване наличието на отрицателен факт, то
трябва да се установи наличието на положителен факт, който да изключи възможността за
съществуването на отрицателния такъв или другояче казано би следвало по делото да е
установено, че общото техническо състояние на автомобила по ходовата му част е на такъв
етап от износване, че е възможно и предполагаемо настъпването на увреждането по
процесния автомобил и без той да е преминал през необезопасената дупка. Тъкмо
обратното, обаче е установено по делото, а именно че няма обозрим причинно-следствен
процес в определен период от време между амортизацията на ходовата част на МПС и
настъпилите увреждания. Следователно, отричането на причинния процес между
попадането на автомобила в дупката и възникването на вредите е необосновано и се явява
недоказано, тъй като отсъстват дори предположения за наличието на друг възможен
причинен процес довел до щетите. Констатациите на вещото лице затова че ако окачването е
било на по-малко цикли са общи и принципни анализи, тъй като вещото лице няма никакви
обективни данни за конкретния автомобил въз основа на които да анализира състоянието на
окачването, т.е липсата на конкретен факт не може да се замества със специални знания от
които да се установяват други факти, защото специалните знания имат процесуално
значение в доказателствения процес когато са изведени въз основа на конкретни
обстоятелства каквито по делото липсват.
Изложените възражения по отношение доказателствената стойност на процесния
3
Протокол за ПТП са принципни, верни и последователни, но разгледани в контекста на
цялата доказателствена съвкупност стоят изолирани и неподкрепени с други доказателства.
Първо, интензитет на увреждане е въпрос, който касае специални знания и е факт върху
който експертът въобще не се спира, второ, това което контролните органи са възприели на
място при посещение на ПТП е отразено в Протокола, като към него има изчертана схема на
ПТП в която е отразена процесната дупка, т.е отхвърля се тезата затова че въобще не е
имало дупка на пътното платно в процесния участък, тъй като тази дупка е фиксирана в
протокола, и тази дупка се установява от показанията на разпитания водач на автомобила.
Механизмът на ПТП по своето естество представлява начин на възникване на
увреждането, място и време. Протоколът за ПТП, съпоставен със заключението на
техническата експертиза и показанията на разпитания водач установяват безспорно тези
факти.
Доказан е фактът, че сумата от 434,82 лева която представляват щетите по увредения
автомобил е изплатена от ищеца за което е представено и съответното платежно нареждане
на л. 7 от делото.
Предвид на гореизложеното искът е доказан по основание. Ответникът не оспорва
факта, че стопанисва процесния участък, не ангажира доказателства затова имал ли е
информация за компрометирания пътен участък, били ли са предприети действия по
обозначаване на дупката поради което и не се установяват факти и обстоятелства, които да
изключат отговорността.
По отношение размерът на претенцията – същата е основателна видно от
заключението на вещото лице което е определило размер на пазарната стойност на вредите –
сума от 900.52 лева.
Предвид на горното предявения иск следва да се уважи като основателен и доказан.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на сумата от 305 лева за настоящата инстанция като юрисконсултското възнаграждение се
присъжда в минимален размер от 100 лева предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Следва да се присъди и сумата от 75 лева разноски в полза на ищеца по
заповедното производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Община Пловдив с ЕИК *********
представлявана от К. З. Д. в със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. Стефан
Стамболов № 1 ДЪЛЖИ в полза на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Средец”, ул. „Стефан Караджа” № 2,
представлявано от М.П.И. чрез юрк. Ц. Р. сумата от 444,82 лв. главница, ведно със законната
лихва върху тази сума за период от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
4
14.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за която сума е била издадена заповед №
4469/18.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 7869/21 г. на
РС –Пловдив;
ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК ********* представлявана от К. З.Д. със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Средец”, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от М.П. И. чрез юрк. Ц.
Р. сумата от 405 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 11239/2021г. по описа на
РС – Пловдив и по ч.гр.д. № 7869/2021г. по описа на РС – Пловдив.
Банкова сметка по която могат да бъдат изплатени сумите: IBAN
BG79CECB97901061905000
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5