Мотиви по НОХД № 438/2019г. по описа на РС-Русе, ІV наказателен
състав
Районна прокуратура - Русе е обвинила подсъдимия Е.Г.Ш. това, че на 16.09.2018 г. в гр.
Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 бр. мъжко портмоне на стойност 3,00 лв. и
пари в брой в размер на 100,00 лв., всичко на обща стойност 103 лв. от владението на Герги В.М. без тяхното съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 във
връзка с чл.194 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимия.
Производството е по реда на гл.27 от НПК и подсъдимият се признава за
виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен и изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Г.Ш. е роден на ***г***, български гражданин, със средно
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Около 02,40 ч. на 16.09.2018 г. постр. Г.В.М. отишъл да пазарува в денонощен магазин, намиращ се в гр.
Русе, на ул.“Фердинанд“. Когато заплащал
закупените от него стоки, той оставил портмонето си с намиращите се в него 100
лв., на плот под касата на магазина. След това взел закупените от него стоки и
излязъл от магазина. Малко след него в магазина пазарувал подс. Е.Г.Ш.. При
заплащане на закупените от него стоки, той видял портмонето на постр. М. на
плот под касата на магазина. Подсъдимият сложил върху него кутия с бисквити и
по този начин го взел без продавачът в магазина да го види. След това излязъл от магазина. Няколко минути
след това в магазина се върнал постр. М., за да търси портмонето си, но не го
намерил. Подсъдимият се разпоредил с откраднатите вещи в своя
полза. По този повод М. подал сигнал в полицията. В хода на проведените
оперативно – издирвателни мероприятия полицейските служители прегледали
охранителните камери монтирани в магазина и разпознали подс. Ш. като лицето
извършител на деянието. Те снели обяснения от него и той признал, че е извършил
кражбата.
Видно от заключението на
вещото лице, притежаващо специални знания в тази област, стойността на
откраднатите вещи – 1 бр. мъжко портмоне, към датата на извършване на деянието
възлиза на 3,00 лева.
Видно от изготвената по
делото техническа експертиза на предоставения запис от охранителните камери
монтирани в денонощен магазин, намиращ
се в гр. Русе, ул.“Фердинанд“, се вижда лицето извършило кражбата на вещите.
Изложената
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Г.В.М., С.В.С., както и от събраните
по делото писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за
доброволно предаване, техническа експертиза, СЦИ експертиза, писма, справка за
съдимост, автобиография и декларация по ЗСГ.
Така с деянието си подсъдимият Е.Г.Ш. осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на
престъплението било извършено с действие, изразяващо се в отнемане на процесните
вещи от владението на пострадалото лице и установяване на трайна фактическа
власт върху тях.
Не е основателно
възражението на подс. Ш., че всъщност в случая деянието „не се води, като
кражба“, тъй като портомнето било забравено в магазина. В случая именно, като
забравено, а не като загубено то е предмет на кражба, тъй като пострадалият не
е прекъсвал владението си върху него в каквато насока изрично е и т.1 раздел ІІ
ППВС № 6/1971г.
При извършване на
престъплението е налице и квалифициращото обстоятелство по чл.196, ал.1, т.2 от НК – опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като подс. Ш. е
извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
по НОХД № 174/2018г. по описа на РРС на „лишаване от свобода” не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК и от
изтърпяване на това наказание не са били изтекли петте години, визирани в чл.30
от НК.
От субективна страна
подсъдимият извършил престъплението при пряк умисъл и специална цел - да
присвои противозаконно отнетите вещи. Към момента на извършване на
престъплението той бил пълнолетен и разбирал свойството и значението на
деянието си и могъл да ръководи постъпките си.
Разпитан в
качеството на обвиняем на досъдебното производство подс.Ш. се
признава за виновен в извършване на престъплението и дава обяснения, в които
описва как го е извършил.
Въз основа на изложеното съдът намира, че подсъдимият
Ш. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, в което
е обвинен и да му се наложи наказание.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчита признанието на вината още
на досъдебното производство, изразеното съжаление и наличието на епилептично
заболяване. Съдът отчита, като отегчаващи вината обстоятелства множеството предходни
осъждания на дееца. Въз основа на тези обстоятелства, изложените по-горе
съображения съдът определи наказание „лишаване от свобода” за срок от две
години по отношение на подсъдимия Ш.. Предвид задължителното на чл.58 ал.1 от НК, по силата на чл.372 ал.2 от НПК, съдът
намали така определеното наказание с една трета, като го редуцира на една
година и четири месеца „лишаване от
свобода”, което следва да се изтърпи при строг пърноначален режим. Така
определеното наказание по преценка на съда би изпълнило в пълна степен
визираните в чл.36 от НК цели. То ще въздейства на подсъдимия най-вече
възпитателно и ще му отнеме възможността да върши престъпления.
Подсъдимият следва да заплати направените по делото
разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: