Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2096
гр. Пловдив, 07.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 6484/2018 г.
по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 58/27.08.2018 г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив, с което “Томика-Метал” АД, с ЕИК: ********* е санкционирано с ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за биологичното разнообразие.
Жалбоподателят, “Томика-Метал” АД, оспорва цитираното НП с доводи
за неправилност и незаконосъобразност. С депозираната жалба се оспорва фактът на извършеното
нарушение и се навеждат доводи за допуснати нарушения в хода на
административно-наказателното производство. Поради това се претендира за отмяна
на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, РИОСВ-Пловдив, изразява становище за неоснователност на
така депозираната жалба, поради което се моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
В частен имот в с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, представляващ
масивна едноетажна сграда за производствени нужди - хлебопекарна със застроена
площ 500 кв.м. в квартал 70-седемдесет по плана на с. Ръжево Конаре, се намирала
сграда, собственост на „Томика-Метал“ АД.
На един от комините на сградата имало старо щъркелово гнездо, на което от дълги
години всяка пролет гнездяли семейство щъркели, които създавали потомство от
щъркелчета. Тъй като било констатирано, че сградата е опасна и не може да се
ползва, през есента на 2017 г. било взето решение същата да бъде съборена. В
тази връзка октомври месец 2017 г. … на дружеството - М.Ц.,***, за това, че ще
бъдат предприети действия по срутването на сградата. Така в края на 2017 г.
сградата била срутена. С нея било срутено и намиращото се на един от комините
ѝ щъркелово гнездо. В началото на март месец, както обичайно, се повила
двойка щъркели, която обаче нямало къде да са настани. Щъркелите направили опит
да свият гнездо в близките електрически стълбове, но безуспешно. Това направило
впечатление на местните хора, които осъзнали, че със срутването на старата
фурна в селото е унищожено и намиращото се на нея щъркелово гнездо. В тази
връзка били подадени сигнали до РИОСВ-Пловдив.
Във връзка със същите на 19.03.2018 г. е извършена проверка, в
присъствието на служители на РИОСВ-Пловдив и кмета на с. Ръжево Конаре. При
проверката е извършен оглед на имота, в който се е намирала стара фурна на с.
Ръжево Конаре. При огледа е установено, че сградата е съборена, имотът е
разчистен от строителни отпадъци и все още няма извършено ново строителство. Постъпилите
в РИОСВ-Пловдив сигнали са били изпратени до РП-Пловдив с оглед преценка за
данни за извършено престъпление от общ характер.
Междувременно от
дружеството-собственик на сградата бил изграден пилон с гнездо в близост до
предишното му местоположение, на което щъркелите са настанили, но през тази
година те не създали потомство.
С
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, прокурорска
преписка №1382/2018 г. от 03.07.2018 г. е изпратена в РИОСВ-Пловдив за
разпореждане и по компетентност с оглед реализиране на административно-наказателна
отговорност по чл. 125 от Закона за биологичното разнообразие.
Горната фактическа обстановка се
установява показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните по
преписката и в съдебно заседание писмени доказателства. Като свидетел е била
разпитана актосъставителката – Д.В., според чийто показания фактическата
обстановка е установена на базата на изложеното в постановлението н а РП-Пловдив
за отказа да се образува ДП. Същата е участвала в извършената проверка на
19.03.2018 г., на която дата е установен фактът на съборената сграда, но не и
кога и от кого. За тези обстоятелства актосъставителката е възприела
установеното от прокурора. Като свидетел по делото е била разпитана и една от
местните жители на с. Ръжево Конаре, подала един от сигналите – свид. Г.Д.. В
своите показания същата е потвърдила, че на въпросната стара фурна дълги години
са гнездяли двойка щъркели, които всяка година създавали потомство, но след
събарянето на сградата през септември месец 2017 г., през пролетта на 2018 г.
щъркелите нямало къде да гнездят и правели неуспешни опити да направят ново
гнездо на близки улични стълбове. По-късно на същото място бил изграден пилон с
гнездо върху него, на което щъркелите са настанили, но през тази година не
създали потомство. Съдът кредитира изцяло тези показания, доколкото същите се
явяват логични, последователни и неопровергани от останалите доказателства по
делото.
Видно от приложеното по преписката
постановление за отказ да се образува ДП, със същото е постановен отказ да се
образува ДП, тъй като извършеното съставлява административно нарушение. От
приложените по преписката писма и друг вид официална кореспонденция между РИОСВ
и РУ-Хисар се установява, че според кмета на с. Ръжево Конаре събарянето на
сградата е настъпило през месец декември 2017 г. За установяване на фактите по
делото служат и приложените по преписката сигнали до РИОСВ, Констативен
протокол от извършената проверка от РИОСВ. Съдът кредитира тези писмени
доказателства, доколкото същите са относими към предмета на делото и липсват
данни които да внасят съмнения във верността на отразеното в тях. Що се отнася
до приложените с жалбата писма от „Томика-Метал“ до кмета на Община Калояново,
с които го уведомяват за предстоящите инвестиционни намерения, в това число за
предстоящото събаряне на процесната сградата, както и заповеди и уведомления в
този смисъл, същите се явяват неотносими към предмета на доказване, доколкото в
случая знанието на кмета на Община Калояново за предстоящото събаряне на
процесната сграда и предстоящото строителството и издадените разрешения в тази
насока по никакъв начин не изместват задължението да предприеме нужните действия
по Закона за биологичното разнообразие.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните
поделото доказателства обосновават следните птравни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Гнездото е на вида „Ciconia ciconia“ -
бял щъркел. Видът бял щъркел е защитен вид за територията на страната, включен
в приложение № 3 на Закона за биологично разнообразие (ЗБР), за който съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗБР се забранява:
унищожаване или вземане на яйца,
включително в случаите, когато те са изоставени; разрушаване, увреждане или преместване на гнезда. Съгласно
чл. 125, ал. 1, за нарушение на чл. 38,
чл. 39, ал. 1, чл. 40, чл. 41, ал. 3, чл. 44, 46, чл. 47, ал. 1, чл. 60, ал. 2
и 3, чл. 100, чл. 102, ал. 1и чл. 111 физическите
лица се наказват с глоба от 100 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена
санкция от 500 до 10 000 лв.
В конкретния случай няма спор, че
гнездо от вида на защитените на територията на страната е било унищожено със
събарянето на сградата на която се е намирало то. Спорът се състои в това кога
и кого е разрушено то и следва ли дружеството-собственик на процесната сграда
да носи административно-наказателна отговорност за това. Според настоящият
съдебен състав отговорът на този въпрос е отрицателен. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
В конкретния случай, в цитирания АУАН е посочено, че
същият е бил съставен против “Томика-Метал” АД за това, че дружеството е
разрушило гнездо на защитен животински вид, а именно щъркел, което се намирало
на комин на едноетажна сграда в с. Ръжево Конаре. По никакъв начин, обаче, не
става ясно по какъв начин наказващият орган е достигнал до извода, че именното
визираното дружество следва да носи отговорност за посоченото обстоятелство. Не става ясно нито кой, нито кога, нито по
какъв начин е унищожил процесното гнездо. Факт е, че същото е било
унищожено. Безспорен факт е, че това гнездо се е ползвало със защитата на
Закона за биологичното разнообразие. Факт е, че унищожаването на това гнездо
освен противоправна, е и морално укорима постъпка. Факт е обаче също така, че
за да бъде ангажирана нечия административно наказателна отговорност, е нужно
със степен на несъмненост да се установи както фактът на нарушението (със
всички съпътстващи го обстоятелства – кога, къде, как), така и че именно санкционираното
лице е действителният нарушител. В тази връзка, съдът намира, че нарушението се
явява недоказано. В потвърждение на този извод е и посоченото от самата
актосъставителка, която в хода на разпита си заяви, че не е установила лично
обстоятелствата около унищожаването на гнездото, както и от кого и кога, а за
тези обстоятелства се е доверила изцяло на приетото от прокурора в
Постановлението за отказ да се образува ДП. Последното обаче, няма
доказателствена сила за тези обстоятелства, а единствено за изразената воля на
прокурора, че липсват основания за образуване на ДП. В тази връзка проверяващите
е следвало да установят, като извършват нужните справки в тази насока, кой кога
и по какъв начин е разрушил процесното гнездо. Ако това беше сторено, в
процесния случай едва ли съдът щеше да е изправен пред хипотезата да разполага с три възможни дати за извършеното нарушение
– според кмета на селото - месец декември 2017 г., според свид. Д. – септември
2017 г., а според актосъставителя, респ. наказващия орган – месец ноември 2017
г., която дата не намира подкрепа в доказателства по делото. Последното
обуславя и извода, че в случая не се установява на коя дата е извършено
нарушението. На следващо място проверяващите органи не са изследвали и друг
основен въпрос – от кого и как е унищожено процесното гнездо. Липсата на данни
в тази насока препятстват съда да извърши проверка по отношение на това
правилно ли е била ангажирана отговорността именно на дружеството-жалбоподател.
В тази насока липсва посочване на каквито и да е обстоятелства от които да
може да се направи извод дали отговорност следва да носи санкционираното
юридическото лице, дали неговият представляващ в лично качество на
физическо лице или друго лице, участващо в премахването на сградата, върху
която се е намирало гнездото – изпълнител, подизпълнител и пр.
Актовете за установяване на административни нарушения
нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за
доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на
НПК, съгласно чл. 14 НПК обвиняемият /в случая административно отговорното
лице/ се счита за невинен до доказване на противното /ППВС № 10/1973 г./. Това
от своя страна означава, че в тежест на административнонаказващия орган е да
докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение, както и
че именно посоченото в акта лице е действителният нарушител. В случая съдът
приема, че посочените обстоятелства се явява недоказани. Неустановена се явява
и датата на нарушението, което е допълнително основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Ето защо същото следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното ПРС ІІІ н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 58/27.08.2018 г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив, с което “Томика-Метал” АД, с ЕИК: ********* е санкционирано с ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3
от Закона за биологичното разнообразие.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК