Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1891
гр.Пловдив,
05.11.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 5298/2018г. по описа на Районен
съд Пловдив, V наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от
К.А.С., ЕГН: **********, срещу наказателно постановление № 936 от 23.07.2018 г., издадено Заместник-кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на
основание чл. 43 ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/, му е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение
на разпоредбата на чл. 6 ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив
/НРСППППСТП/.
В жалбата се излагат съображения, че НП
неправилно е издадено въз основа на фиш, доколкото същото следва да се издаде
въз основа на АУАН, както и че в основанието за неговото издаване не са
отбелязани марка, модел и регистрационен номер. Възразява се, че по делото не
са представени доказателства за извършване на вмененото на жалбоподателя
нарушение, не е изследван въпросът за вината и настъпилите вреди. Досежно издадения АУАН жалбоподателят възразява, че
отразеното място на извършване на нарушението не съвпада с фактическото
положение, тъй като процесното МПС е било паркирано
не на тротоар, а на разделителна ивица между пътното платно на бул.
„Копривщица“ четни № 10-22 и локалното платно. В тази връзка се възразява и за
приложението на нормата на чл. 6 ал.2 от НРСППППСТП. Навеждат се доводи за
липса на установено авторство за извършването на деянието. Посочва се, че не е
отразено дали свидетелят, посочен в АУАН, е присъствал при съставяне на
нарушението, както и че същият не е съставен в деня на нарушението. Поради
всичко изложено от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. За него се явява адв. С., с пълномощно по делото, която по същество излага
съображения, идентични с тези в депозираната жалба.
Въззиваемата страна – Община Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 30.04.2018 г. свидетелят С.Г., заемащ
длъжността „******“ при ОП – Общинска охрана“ установил, че лек автомобил „Рено“,
с рег. № ***, е паркиран на тротоар срещу бул. „Копривщица“ № 18, без издадено
разрешение от администрацията. След извършена справка се установило, че
посоченото МПС е собственост на жалбоподателя К.С.. Свидетелят Г. съставил фиш
№ **********/30.04.2018 г., който залепил върху стъклото на паркирания
автомобил.
Със заявление вх. № 18 П5223/03.05.2018 г.
по описа на Община Пловдив, жалбоподателят С. оспорил вмененото му нарушение.
Поради тази причина с писмо изх. № 180р-610/18.05.2018 г. същият бил призован
на 14.06.2018 г. в 08:30 часа да се яви в офиса на ОП „Общинска охрана“ гр.
Пловдив, пл. Централен № 1 за съставяне на АУАН.
На 14.06.2018 г. жалбоподателят С. се явил
в ОП „Общинска охрана“ гр. Пловдив, като в негово присъствие за посоченото
нарушение му бил съставен АУАН № КТ 037658/14.06.2018 г., с което му било
вменено деяние по чл. чл. 6 ал.2 от НРСППППСТП.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява на първо място от разпита на свидетеля С.Г., който описва начинът на
установяване на вмененото на жалбоподателя нарушение. Показанията на свидетеля
се явяват преки и непосредствени, поради което следва да бъдат кредитирани.
Фактическата обстановка се потвърждава и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно: фиш № **********/30.04.2018 г.; АУАН № КТ
037658/14.06.2018 г.; Писмо до К. С. изх. № 180р-610/18.05.2018 г. по описа на
Община Пловдив, и Заявление вх. № 18 П5223/03.05.2018 г. по описа на Община
Пловдив. Противоречие между свидетелските показания и приетите писмени
доказателства се установи единствено досежно марката
на МПС-то, с което се твърди да е извършено процесното
нарушение. Според съда това противоречие се дължи на изминалия период от време
между констатирането на нарушението и разпита на свидетеля пред настоящия съд,
поради което следва да се даде вяра на писмените доказателства, а в тази част
показанията на свидетеля не следва да бъдат възприети. От всички приложени по
делото писмени доказателства се установява, че МПС-то, с което е извършено
вмененото на жалбоподателя нарушение, е именно марка „Рено“.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган
следва от така представената Заповед № 18ОА418/06.03.2018 г. на Кмета на Община
Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка настоящият
съдебен състав счита за неоснователно възражението за неправилно посочване на
основанието, въз основа на което е издадено НП. Според разпоредбата на чл. 39
ал.2 ЗАНН за определен вид административни нарушения, когато това е предвидено
в съответния акт, се издава фиш. Ако обаче нарушителят оспори нарушението, на
основание чл. 39 ал.3 ЗАНН за нарушението се съставя АУАН. Именно поради тази
причина правилно в НП е отразено, че нарушението е установено с фиш №
**********/30.04.2018 г.
Не се споделя и
възражението на жалбоподателя, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като в
АУАН и НП като основание за тяхното издаване не са вписани марка, модел и
регистрационен номер на автомобила. Според съда в обстоятелствената част и на
двата оспорени акта са записани посочените обстоятелства, а именно, че
нарушението е извършено с лек автомобил марка „Рено“, с рег. № ***. Така
описано нарушението е достатъчно пълно, като доколкото са посочени марката и
регистрационният номер на МПС-то, с което се твърди да е извършено нарушението,
същото е в достатъчна степен индивидуализирано и не е необходимо посочените
белези да бъдат повтаряни многократно в двата акта.
Спазени са изискванията
за форма на НП, като доказателството, въз основа на което е издадено същото е
именно съставения на жалбоподателя АУАН. Съдът намира, че доколкото е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, административнонаказващият
орган е приел, че деянието е извършено виновно и не е необходимо да бъдат
излагани допълнителни аргументи в тази насока от лицето, съставило НП. Няма
данни от деянието да са причинени щети и вреди, поради което такива не са
обсъдени в атакувания акт.
Не се споделят и
наведените доводи в жалбата досежно нередовността на
съставения АУАН. В същия са записани обстоятелствата, въз основа на които е
съставен, а именно, че процесното МПС е било
паркирано на тротоара до бул. „Копривщица“ № 18 в гр. Пловдив, без разрешение
на собственика на пътя и на администрацията. Дори подробно е записано, че
първоначално е бил залепен фиш, но тъй като жалбоподателят е оспорил
нарушението, се съставя АУАН. Това описание според съда е достатъчно ясно
жалбоподателят да разбере какво е вмененото му нарушение и да организира своята
защита. Поради тази причина не е нарушена разпоредбата на чл. 42 т.4 ЗАНН. Също
така в ЗАНН няма изискване АУАН да е съставен на мястото на извършване на
нарушението. Нещо повече, в настоящия случай това е невъзможно, доколкото на
мястото на извършване на нарушението е съставен фиш, който е оспорен от
жалбоподателя три дни по-късно и актосъставителят е в
невъзможност да състави АУАН на датата и мястото, при които е извършено
конкретното деяние. Правилно, на основание чл. 39 ал.3 ЗАНН, жалбоподателят е
поканен в офиса на ОП „Общинска охрана“ Пловдив, където в негово присъствие е
съставен АУАН.
От правна страна съдът
намира следното:
На жалбоподателя е вменено нарушение по
чл.6 ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/, съгласно която не се
допуска престой и паркиране върху тротоарите, освен в случаите, когато се касае
за моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най- малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.
В случая в обжалваното НП е посочено, че С. е паркирал
процесното МПС върху тротоара, като изрично е
отразено, че това е извършено без разрешение от собственика на пътя или
администрацията, т.е. въпросният тротоар не е определен за престой и паркиране
по смисъла на чл.6, ал.1 от Наредбата. От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства по безспорен начин се установи жалбоподателят да е
извършил вмененото му деяние. В тази връзка не се ангажираха доказателства на въпросния
тротоар да е било разрешено спирането и престоя на автомобили. Нарушението
е извършено виновно, като за неговата съставомерност
е без значение наличието на достатъчно отстояние от
сградата, което е от значение в хипотезата на чл.6, ал.1, какъвто настоящият
случай не е.
Не се споделя
изложеното възражение в депозираната жалба, че описанието, посочено в АУАН на
място на извършване на нарушението – до бул. „Копривщица“ № 18, не съвпада с
мястото, на което действително се е намирал автомобилът. Жалбоподателят изрично
посочва, че МПС-то се е намирало в близост до бул. „Копривщица“ № от 10 до 22,
между които и 18, следователно изрично признава мястото на извършване на
нарушението, посочено в АУАН. Също така този факт е ирелевантен,
тъй като не е елемент от фактическия състав на административното нарушени по
чл.6, ал.2 от Наредбата за спиране, престой и паркиране на територията на град
Пловдив, която въвежда категорична забрана за престой и паркиране върху
тротоарите. Фактът, че жалбоподателят е бил паркирал върху тротоар, е безспорно
установен и е отразен в АУАН, който като официален документ се ползва с
материална доказателствена сила, която не е оборена /така Решение № 1645/12.10.2017 г. по н.
д. № 2147/2017 г. на Административен съд – Пловдив/.
На следващо място не се
споделя и възражението на жалбоподателя, че същият е паркирал на разделителна
ивица между пътното платно на бул. „Копривщица“ и локалното такова към
блоковете, което по естеството си не се явява тротоар. В тази връзка съгласно §
6, т.6 от ДР на ЗДвП, „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. Видно от представената извадка от
пътя, приложена по делото, тази „разделителна ивица“, която посочва
жалбоподателя е именно надлъжна част от пътя, която ограничава платното за
движение и е предназначена само движение на пешеходци, следователно същата се
явява тротоар.
На последно място
следва да се посочи, че не се споделят доводите на жалбоподателя за липса на
авторство на вмененото му деяние. Съобразно разпоредбата на чл. 39 ал.2 от НРСППППСТП: Собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи лице, на което е предоставил
ползването на моторното превозно средство. Доколкото жалбоподателят не е
посочил друго лице, което отговаря за вмененото му деяние, правилно спрямо същия
в качеството му на собственик на автомобила, е ангажирана административнонаказателната
отговорност.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва
релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието,
респективно отсъствието на такива обстоятелства,
дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен
случай" е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния
случай административно нарушение /, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима
и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл.
11 ЗАНН.
В
настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид.
От
всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да
е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в определения от закона размер.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 936
от 23.07.2018 г.,
издадено Заместник-кмет
„Транспорт“ в Община Пловдив, с което на К.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 43 ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/, му е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение
на разпоредбата на чл. 6 ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив
/НРСППППСТП/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС