№ 755
гр. Варна, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500272 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.419 ГПК, вр.с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №75012/01.11.2022г. на К. Я. Б., ЕГН
********** и Л. А. Б., ЕГН **********, против Разпореждане №
36687/07.10.2022г. по ч.гр.д. № 13298/2022г. по описа на ВРС, 17 състав, в
частта, с която е постановено незабавно изпълнение на Заповед №
6499/07.10.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, срещу жалбоподателите в полза на заявителя
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, за вземания, произтичащи от
Договор за ипотечен кредит **********, сключен между длъжниците и
„Алфа банк“ АД.
В частната жалба се поддържа, че разпореждането за незабавно
изпълнение е незаконосъобразно, тъй като вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, видно от влязло в
сила решение по т.д. 1798/2018г. на ВОС. Настоява се, че банката
злоупотребява с права, като от продажбата на апартамента на частните
жалбоподатели, последните са претърпели огромни загуби. С допълнителна
молба от 14.11.2022г. се навеждат оплаквания срещу заповедта за изпълнение
в частта за разноските. Моли се за отмяна на разпореждането за незабавно
изпълнение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК заявителят „Юробанк България“ АД е
депозирал отговор на частната жалба, в който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на същата. Поддържа липса на правен
интерес от обжалване поради подадено искане за спиране на изпълнението по
чл.420 ГПК, което е уважено от районния съд. Посочва, че мотивите на
съдебното решение за неравноправни клаузи не се ползват със сила на
пресъдено нещо. Сочи се, че независимо от това, банката добросъвестно се е
съобразила с мотивите на съда и при формиране на задължението е взела
предвид прогласената нищожност на клаузите на чл.23.1 и 16.2 от договора,
1
както и на анексите към него. Моли се частната жалба да бъде оставена без
уважение.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частна жалба вх. №75012/01.11.2022г. е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирани лица, при
наличие на правен интерес от обжалване. От длъжниците са подадени и
възражения срещу заповедта за изпълнение, поради което частната жалба се
явява процесуално допустима. Постановеният от първоинстанционния съд
акт по чл.420 ГПК не препятства възможността на длъжниците да упражнят
правото си на частна жалба по чл.419 ГПК срещу изначално допуснатото
незабавно изпълнение.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по ч.гр.д. №13298/2022г. по описа на РС – Варна е
образувано по подадено заявление от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, срещу
длъжниците К. Я. Б. и Л. А. Б., за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за следните суми, дължими солидарно
съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо
задължение по сключен Договор за ипотечен кредит № **********, сключен
между длъжниците и „АЛФА БАНК“ АД /правоприемник на заявителя/, както
следва: сумата от 12 072,23 евро главница за периода 03.09.2018 г. –
02.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението в съда /03.10.2022 г./, до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 26,57 евро обезщетение за забава
(наказателна лихва) за периода от 01.10.2018 г. – 02.10.2022 г. Претендират се
и сторените в заповедното производство разноски в размер на 473,26 лв.
заплатена държавна такса и 1 061,94 лв. адвокатско възнаграждение.
Съобразно чл.419, ал.3 ГПК, въззивният съд следва да отмени
разпореждането за незабавно изпълнение, когато не са налице предпоставките
на чл.418, ал.2, изр.1 и ал.3 ГПК, както и когато вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В този смисъл,
наведените оплаквания срещу действията в производството по индивидуално
принудително изпълнение не подлежат на разглеждане в настоящото
производство.
В процесния случай липсват оплаквания и съдът не констатира
нредовност на представения от банката документ по чл.417 ГПК – извлечение
от счетоводни книги.
Относимите оплаквания на частните жалбоподатели са за
неравноправни клаузи в сключения договор за кредит. Безспорно с
представеното влязло в сила съдебно решение по т.д. 1798/2018г. на ВОС е
отречено приложението на част от клаузите на сключения договор за
ипотечен кредит, позволяващи едностранно увеличаване на договорения
лихвен процент, както и на сключените анекси към него, като е прието и че
при предходно заведеното дело предсрочна изискуемост не е настъпила преди
процеса и в хода на същия. По този начин се е достигнало до недължимост на
част от претендираните възнаградителни лихви по договора, както е
упоменато в мотивите на въззивното решение. Не е отречена обаче
действителността на договора в цялост, конкретно задължението за връщане
на сумата по заема, представляваща главница, съобразно първоначалните
2
условия на договора за кредит, както и задължението за неустойка за
забавено плащане, доколкото не надвишава 10%. Процесната заповед за
изпълнение е за главница с настъпил падеж, поради което изводите за
предсрочна изискуемост са неотносими към настоящото производство.
Представени са документи по чл.418, ал.3 ГПК за твърдяното
прихващане.
Извършената повторна служебна проверка на представените от
заявителя договор за кредит и общи условия, не констатира очевидна
неравноправност на клаузи в тях за дължимата главница и наказателна лихва,
установима в рамките на заповедното производство и при твърдение от
кредитора да е зачел предходно влезлите в сила съдебни решения.
Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна
жалба, поради което разпореждането за незабавно изпълнение следва да се
потвърди.
При наличие на подадени в срок възражения срещу заповедта за
изпълнение, частната жалба с допълнителни доводи срещу заповедта в частта
за разноските понастоящем не подлежи на администриране и разглеждане
съобразно т.12 от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. ОСГТК на ВКС и не е
следвало да бъде администрирана от първоинстанционния съд все още.
Воден от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №36687/07.10.2022г. по ч.гр.д.
№13298/2022г. по описа на РС - Варна, 17 състав, в частта, с която е
постановено незабавно изпълнение на Заповед №6499/07.10.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
срещу длъжници К. Я. Б., ЕГН ********** и Л. А. Б., ЕГН **********, в
полза на заявителя „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, за вземания,
произтичащи от Договор за ипотечен кредит **********
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3