Решение по дело №3737/2013 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 118
Дата: 16 януари 2014 г. (в сила от 6 януари 2015 г.)
Съдия: Светлана Николаева Янева Рачева
Дело: 20132120103737
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е

118                                         16.01.2014 година                      гр. Бургас                         

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски районен съд                              петнадесети граждански  състав

На първи ноември                                  две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:                                                       

Председател: Светлана Рачева-Янева                                                         

при секретар: Ани Стоянова         

като изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 3737/2013г. по описа на Бургаски районен съд и за да се произнесе взе в предвид следното: 

Производството е исково и е по молбата на П.Й.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. К. против „Морато мебел” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Бургас, местност „Д.. к..” представлявано от управителя М.. Н. Д.. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на увреждане здравето на ищеца по повод изпълнение на негови трудови задължения при работодателя. Ищецът твърди, че на датата 20.08.2012г. в предприятието на работодателя – цех за производство на мебели ищецът сменял филтрите, движил се назад и се ударил в Г-образен винкел, направен от тънък и остър метал в областта на ахилесовото сухожилие и получил прорезна рана в областта на ляв ахил. За случилото се е сезирал административните органи, пред които е декларирал събитието като трудова злополука. По повод на това и увреждането лечението е продължило около шестдесет дни, през който период е изтърпял различни медицински интервенции, болки и страдания с предвиждания за продължително болезнено състояние и в бъдеще. Претендира обезщетение на основание чл.200 от КТ, което да бъде определено от съда съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който се оспорва иска като неоснователен. В условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване поради груба небрежност на работника като това да доведе до намаляване размера на обезщетението. Ангажират се доказателства.

С определение от 04.07.2013г. съдът е конституирал като третото лице-помагач на страната на ответника ‘ДЗИ Общо застраховане’ ЕАД, които не изпращат представител в зала, но с молба от 23.09.2013г. изразяват становище като оспорват иска. Ангажират доказателства.

Предявените претенции са с правно основание по чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД.

 След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: 

Страните не спорят, че са били страни по трудово правоотношение по повод на договор помежду им, по който ищецът е бил работник в предприятието на ответника като е изпълнявал длъжността „бояджия изделия от дърво” с място на работа – „ново производство МДФ врати” (виж приложения трудов договор по делото). Не се спори по делото, че със заповед № 33/ 15.11.2012г. е прекратен договора между страните на основание чл.71, ал.1 от КТ. Страните са без спор и досежно датата, мястото на настъпилото увреждане, а това се установява и от приложените по делото разпореждане № 123/ 14.09.2012г. на РУ ‘СО” гр.Бургас, издадено въз основа на декларирана трудова злополука, съдебно медицинско удостоверение № 374/ 2012г., амбулаторни и болнични листи.

Спорът е досежно вида на възникналите за ищеца неблагоприятни последици, както и досежно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка съдът е събрал гласни доказателства и е изслушал заключение на вещото лице. Според събраните показания на свидетелите Ю.. Т.. Д.. и С.. В.. Г.. злополуката се e случила в края на м.август 2012г. като ищецът – съпруг на Д.. при работа в „Морато мебел” си разрязал ахилесово сухожилие. Ищецът е работил в Бургас, а семейството му живее в Я... Свидетелката споделя, че е разбрала за злополуката едва когато се прибрала в къщи, където той лежал с превързан крак. Обяснил й, че почиствал филтър и когато се е придвижвал назад си наранил крака в някакъв остър винкел. Завели го в болница в гр.Бургас и там му направили операция по спешност като му зашили сухожилието на ахилеса. 

Свидетелката сочи още, че в Я.. се прибрал едва четири дни след инцидента като кракът му бил със стегната превръзка и повдигнат на възглавница, с подути и сини пръсти. Превръзката била само около сухожилието, но си личало, че изпитва много силна болка. Бил на аналгин-ампули. От него знае, че има около 60 % разкъсване на сухожилието, което било зашито. Режимът на лечение бил в легнало състояние без никакви движения в рамките на месец. Едва след това П. започнал малко да си раздвижва глезена на крака с постепенни движения – в началото се движел в къщи напред-назад глезена на крака, а след това започнал да ходи на физиотерапия около петнадесет дни. През първите седмици П. не можел да се движи сам като му помагали съпругата и детето. Отделно от това той бил с неспокоен сън, заради силните болки в крака. Психически според свидетелката бил зле - много унил през това време и затворен в себе си. Изпитвал огромно притеснение за парите, които намалявали през тези месеци. Отделно от това свидетелката сочи, че той бил притеснен и заради упражняван от работодателя психически тормоз.

Свидетелката споделя, че съпругът й бил пет месеца без работа като започнал работа едва през месец януари на 2013г., а също така имал лекарски предписания за обездвижване на крака.

От показанията на свидетелката Г.., която е на работа в предприятието на ответника като координатор „Планиране и производство” се установява, че Д. е бил на работа в предприятието в бояджийския цех. На процесната дата 20.08.2012г., когато свидетелката застъпила на работа разбрала за случилото се по–рано през деня и видяла ищеца с прорязване. Посетила работното място на ищеца - камера,  представляваща изолирана стая с филтри и аспирация. Стаята – камера е с площ около 15-20 квадрата като в нея работят двама човека. Изградена е от стени, с метални странични филтри, разположени в двата й края. Филтрите са хартиени. Подът, върху който се боядисват детайлите се състои от метални решетки, цялостно поставени, подредени една до друга плътно. И по пода има филтри, които в момента на злополуката са се почиствали. Технологията на почистване се състои от сваляне на скарите на земята, изваждане на хартиените филтри, които се издухват. Механично се почиства като се връщат филтри по местата. По показания на свидетелката, когато отишла да види П. кракът му бил порязан отзад. Тя споделя, че случилото се било при издърпване на филтрите назад, но той не се огледал и не е съобразил мястото, на което да застане. Филтрите са нагънати като хармоника и за да се почистят се опъват. Сочи, че в предприятието не са поставяни изисквания за механичното им вадене при почистване и няма такива. Кракът на П. се ударил в металната пластина, върху която лягат самите решетки, върху която метална пластина застават хартиените филтри, върху които се поставят решетките. След проверка на място свидетелката установила, че пластината не била покрита. По правило такава манипулация се извършва един път седмично, когато този винкел е открит. По данни на свидетеля в това помещение Д. е работил около два-три месеца. Свидетелката споделя, че оказали помощ на Д. като полели раната с реванол и кислородна вода, направили превръзка и го изпратили на лекар. На следващия ден ищецът се върнал и казал, че няма проблем, но бил с превръзка, но нямало смисъл от отпуск по болест.

По думи на свидетелката работниците имат работни гащеризони и маски, които са специални. В деня на инцидента другият работник бил облечен с гащеризон. Отново по нейни показания гащеризони, маски, обувки, тениски и ръкавици се дават на работниците, но не по списък. Купуват се и се раздават на работниците. Имат лятно и зимно облекло.

Свидетелката споделя, че няма специална длъжност, чрез която да се раздават тези облекла и отделно от това сочи, че дори и да има работник, който да не е с работно облекло то не се подава сигнал за неспазване на трудовата медицина. Разчитат на индивидуален инструктаж с всеки срещу подпис, и то периодично, не само при постъпване на работа. Няма технология в предприятието, която да инструктира работниците за забрана на движение назад при смяна на филтрите, но те са запознати, че когато не е покрит представлява метална пластина с ръбове като се вижда, че е остър предмет.

Съдът дава вяра на така изложените показания, въпреки че са дадени от лица, заинтересовани по смисъла на чл.172 от ГПК тъй като кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал вкл. и на двете страни. Видно от доказателства – л.13 – че П. на 21.05.2012г. е бил с проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, който е с утвърдени правила на работодателя – лист 42 от делото. Приложен е и списък на работните облекла, които следва да се полагат на работниците. От тях се установява, че работното облекло за длъжността ‘бояджия” при опасност от удар, премазване, порязване, въздействие от прах, обгазяване се състои от ръкавици, обувки, маски с активен въглен и бояджийски гащиризон. Приложена е длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, утвърдена на 05.02.2012г., според която работникът е длъжен да ползва работно облекло и лични предпазни средства съгласно таблицата и да спазва правилата за безоспасност и здраве при работа. Длъжен е за заемане на тази работа да работи с машини и ръчни инструменти и да познава технологиите за боядисване и повърхностна обработка на детайлите.     

Назначена и изслушана е СМЕ, която заключва, че при извършения на пострадалия преглед и на база писмената документация е установена травма на ахилесово сухожилие по анамнеза чрез прерязване на сухожилието. Вещото лице споделя, че ищецът е с ограничен обем движения в глезена, контрактура, мускулна хипотрофия на подбедрицата, периахиларен оток с леко ограничена дорзална и плантарна флексия с болка. Наблюдава се към датата на прегледа – след септември месец 2013г. болков синдром при вървене с персистират оток периахилерно. Експертът заключва, че поради въздействие с остър предмет е причинена процесната травма, довела до трайно затруднено движение на левия крак със срок на възстановяване в рамките на два три-месеца. Функцията на крайника е възстановена напълно, въпреки претърпените от нараняването и медицинските манипулации болки. Все още към датата на прегледа се наблюдава остатъчна болка при определени движения /пълна флексия т.е когато се свива и разгъва в максимален обем/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира искът по чл.200 от КТ за основателен като доказан. Налице са всички предпоставки на състава, въз основа на които да бъде ангажирана отговорността на работодателя по чл.200 от КТ и да бъде присъдена претендираната обезвреда. В тази насока обаче съдът следва да вземе в предвид и направеното възражение от страна на ответния работодател, че прорязването на ищеца е в резултат и от виновното му поведение, което води до съпричиняване на вредоносния резултат. Законодателят е визирал в чл.201 от КТ хипотезите, в които се намалява или изключва отговорността на работодателя – при умишлено увреждане от страна на работника или с допринасяне за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Според константата практика на върховния съд вкл. и по чл.290 от ГПК такава е налице, когато работникът е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но се е надявал да ги предотврати /Решение № 194/ 21.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1248/2010 г., III г. /. Безспорно по делото се установи, че за заеманата длъжност като специално облекло са били предвидени обувки, които макар и да не са осигурени от работодателя (не се събраха доказателства в тази връзка) е било нужно да се ползват, както и гащеризон, който както се установи по делото е бил носен от другия работник в камерата. Доказа се пък и се твърди в исковата молба, че ищецът е бил обут с джапанки и без гащеризон. Това му неподходящо облекло, несъобразно с проведения инструктаж за длъжността е една от причините при досега на крака с винкела да се стигне до срязване тъй като кракът е бил в непосредствен допир с предмета. Ако работникът беше ползвал нужното за длъжността облекло и обувки предполагаемо винкелът би срещнал съпротивата първо на обувките, после на тъканата на гащеризона и едва тогава би допрял телесната тъкан до острата повърхност. Съдът намира, че работникът сам се е поставил в тази ситуация и с поведението си е допринесъл до възникване на вредоносния резултат. В допълнение съдът с оглед твърденията на ищеца, че смяната се е осъществявала чрез движение назад намира, че е допринесъл за това и на това основание тъй като при това движение е бил длъжен да съобрази и то при открит винкел, че би могъл да достигне до острия метал и така да се нарани. Това не е съобразено от ищеца, което дава основание на съда да приеме, че е налице хипотезата на груба небрежност от негова страна, с която е съпричинил установеното увреждане. Измерено в процент съдът намира, че ищецът следва да отговаря с около 60 % за настъпването на злополуката като останалите да бъдат вменени в тежест на работодателя.

Относно размерът на претенцията за претърпените болки, стрес, физически и психически страдания съдът прилагайки правилото на чл. 52 от ЗЗД и като съобрази, че неимуществените вреди нямат парична оценка и по своето вътрешно убеждение мотивиран намира, че следва да се присъди обезщетение в размер от 2 500 лева за претърпените болки и страдания на ищеца. При даване на този размер съдът се съобразява със срокът на възстановяване, неблагоприятните последици от счупването–според вещото лице П. ахилесът към датата на изслушване на заключението - 01.11.2013г. е с почти сто процента възстановена функция, но с все още появяваща се болка при свиване и разгъване, ограничения във флексията и ексензията. Съдът взема в предвид и изживения от младия в трудоспособна възраст емоционален и психически стрес, който да обуслови уважаване на претенцията в този размер от 2 500 лева. За разликата до 26 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.

Претенцията за присъждане на обезщетение в размер на законовата лихва за забава върху главницата за периода от датата на увреждането до окончателното изплащане е основателна и следва да бъде уважена.

Страните съобразно нормата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК носят тежест за разноски съобразно уважената част от исковете. На ищеца следва да му се присъдят такива в размер от 40 лева за платен  адвокатски хонорар. Ответната страна претендира разноски за възнаграждение на адвокат от 2 900 лева, но по делото са приложени доказателства за платен хонорар от 1 000 лева и прилагайки ТР № 6/ 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК следва сумата от 1 000 лева да бъде основата, въз основа на която да се изчислят по правилото на чл.78, ал.3 от ГПК разноските в тежест на ищцовата страна или ищецът дължи разноски на стойност от 962 лева.

Ответникът дължи разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице съобразно нормата на чл.78, ал.6 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Морато мебел” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.Бургас, местност „Д.. к..” представлявано от управителя М.. Н. Д.. на основание чл.200 от КТ да заплати на П.Й.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1 000 (хиляда) лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, случила се на 20.08.2012г. по време  на работа в предприятието на ответника, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ искът за разликата до 26 000 лева.  

ОСЪЖДА „Морато мебел” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.Бургас, местност „Д.. к..” представлявано от управителя М.. Н. Д.. на основание чл.200 от КТ да заплати на П.Й.Д., ЕГН **********,*** обезщетение за забава върху главницата от 1 000 лева в размер на законовата лихва за периода от датата на увреждането – 20.08.2012г. до датата на подаване на исковата молба – 20.04.2013г.          

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Морато мебел” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.Бургас, местност „Д.. к..”, представлявано от управителя М.. Н. Д.. на основание чл.200 от КТ да заплати на П.Й.Д., ЕГН **********,*** съдебно деловодни разноски в размер на 40 (четиридесет лева), които представляват заплатено по делото адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.Й.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Морато мебел” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.Бургас, местност „Д.. к..” представлявано от управителя М.. Н. Д.. сумата от 962 (деветстотин шестдесет и два лева), които представляват заплатено по делото адвокатско възнаграждение.   

ОСЪЖДАМорато мебел” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.Бургас, местност „Д.. к..” представлявано от управителя М.. Н. Д.. да заплати по сметка на БРС сумата от 100 (сто лева) на основание чл.78, ал.6 от ГПК – платени от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по СМЕ.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна - ‘ДЗИ Общо застраховане’ ЕАД, ЕИК ., със седалище гр.София.    

Решението е обжалваемо пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.    

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ