Р Е Ш Е Н И Е
20.11.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
06.11. 2020
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 239 2020
дело № по описа за г.
В.Л.Л.,
ЕГН **********, адрес: ***, Вилна зона Малинова Долина 999, с адрес за
призоваване: гр. Дупница, ул. "Солун" № 2, ет.3, кантора 18, е
предявил срещу „Ж.В." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ж.к.
"Развесена върба" № 1, ет.4, ап. 11, представлявано от Ж.В.В. –
управител, обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2,
т.3 вр. чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ, чл.215 КТ и чл. 60 и сл. от ЗЗД. Искането
е: за отмяна на Заповед №1/11.12.2019 г., издадена от управителя на „Ж.В."
ЕООД и възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа, в размер на 3 060 лв. за периода 11.12.2019 г. – 11.06.2020
г.; за осъждане на ответника да заплати на ищеца 12 672, 79 лв. –
договорена между тях сума за командировъчни средства; за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 297 лв. за служебни телефонни разговори, заплатени с
негови лични средства.
Ищецът
твърди, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който е
работил при ответника на длъжност „шофьор – тежкотоварен автомобил, 12 и повече
тона”. Със Заповед №1/11.12.2019 г., издадена от управителя на „Ж.В."
ЕООД, трудовият му договор бил прекратен, считано от 11.12.2019 г., на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”. Счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение е
незаконосъобразно. Не е спазено изискването на чл.193 КТ. Посоченото основание
– неявяване на работа, не е конкретизирано в достатъчна степен. Заповедта не е
мотивирана, тъй като не става ясно, за кои работни дни неявяване е наложено
наказанието. Посочено е и основанието „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”,
без да са описани такива нарушения. Не е спазено и изискването на чл.333, ал.1,
т.3 КТ, предвид налично при ищеца заболяване, попадащо в обхвата на чл.1, ал.1,
т.3 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила при уволнение.
На
следващо място, в периода от 09.05.2018 г. до 07.11.2018 г. ищецът е бил
командирован извън страната и е извършвал международни превози. Поради това му
се дължат пари за командировка в общ размер на 16 624 лв. Ответникът му дължи и
сумата 297 лв. за служебни телефонни разговори, заплатени с негови лични
средства.
В
постъпилия отговор се сочи, че работодателят е поискал от ищеца писмени
обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание, но ищецът отказал да
получи изпратената му по куриер покана. По отношение на ползваната закрила при
уволнение ответникът счита, че не е допуснал нарушение на законовите
изисквания, тъй като не е знаел за заболяването на ищеца - експертното решение
за определяне на намалена работоспособност е влязло в сила след датата на
прекратяване на трудовото правоотношение.
Оспорва
се иска за заплащане на сума за командировъчни средства, като се сочи, че общо
изплатените на ищеца и съпругата му суми възлизат на 25 309, 39 лв. /от които 3600 - на ръка, авансово,
преди започване на работа/ и няма неизплатена сума за командировъчни средства.
По време на работа ищецът е ползвал служебен телефон и не е заплащал със свои
средства служебни телефонни разговори.
В хода на
производството – на 23.09.2020 г. – е починал ищецът и като страна на основание
чл.227 ГПК са конституирани неговите наследници по закон /л.312/ - , ЕГН **********,
Станислав Валентинов Л., ЕГН **********, които чрез упълномощения от тях
процесуален представител поддържат предявените искове, с изключение на иска по
чл.344, ал.1, т.2 КТ, предвид неговия строго личен характер и липсата на правен
интерес за наследниците от произнасяне по него в хипотезата на чл. 227 ГПК /Решение
№ 387 от 10.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2491/2014 г., IV г. о., ГК/.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е прието за
безспорно, че страните са били обвързани от трудов договор, по който ищецът е
работил при ответника на длъжност „шофьор – тежкотоварен автомобил, 12 и повече
тона”; че със Заповед №1/11.12.2019 г., издадена от управителя на „Ж.В."
ЕООД, трудовият му договор бил прекратен, считано от 11.12.2019 г., на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”; че заповедта е връчена на ищеца на 11.12.2019 г.
Видно от уволнителната заповед, на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” поради неявяване на работа в продължение на два и повече
последователни работни дни.
С представеното ЕР на ТЕЛК, издадено на 13.11.2019 г. от
„УСБАЛ по онкология“ ЕАД на ищеца е определена 100 % трайно намалена
работоспособност заради заболяване „карцином на колон десценденс“. Видно от
анамнезата, заболяването е диагностицирано през м.11.2018 г., като по делото са
представени болнични листове за ползван отпуск по болест от ищеца в периода
14.11.2018 г. – 13.11.2019 г.
С отговора е
представена покана от 28.11.2019 г. от работодателя до ищеца за даване на
обяснения относно неявяването му на работа в периода от 14.11.2019 г. до
22.11.2019 г. и товарителница за изпратени на 28.11.2019 г. с куриер от
ответното дружество до ищеца документи с отбелязан опит за доставка на
05.12.2019 г. и резулат «4 – отказ».
Във връзка с твърдението за заплащане на всички дължими
на ищеца суми за трудово възнаграждение и командировки ответникът е представил
копия от съставените заповеди за командироване и пътни листове, банкови
преводи, извършвани от , от „Ж.В."
ЕООД, от Лидия а /за която по делото не е спорно, че е майка на / по банкови сметки на името на ищеца и на името
на , справки за фактурираните разходи
във връзка с осъществените от ищеца товарни превози извън страната. Във връзка
с тези превози ищецът е представил разпечатка от тахошайбата на управлявания от
него товарен автомобил.
За
доказване на твърденията си, че превежданите по банковата му сметка средства са
били предназначени за извършвани от него плащания във връзка с работата му – за
ремонт и поддръжка на товарния автомобил, застраховане на автомобила, гориво за
автомобила и др., ищецът е представил служебна бележка относно внасянето от
него на дължими суми за застраховки на товарния автомобил през м.03, м.04 и
м.09.2018 г., за заплатен билет за автобус на стойност 490 лв., три броя
фактури за ремонт на товарния автомобил през м.04.2018 г. на обща стойност 8
119, 20 лв., разпечатка от водена с електронна кореспонденция, при която са
изпращани и снимки на застрахователните полици и фактурите за ремонт.
Представени са и други документи, неотносими към
предмета на доказване, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Свидетелят /съжителстващ на
съпружески начала с управителя на ответното дружество/ сочи, че превозите на
ответното дружество били организирани от спедитор – DSV, издал представените документи за извършени от ответника превози с
описан товар, изминати километри, дължими магистрални такси, забележки към
шофьора. В редица от случаите ищецът пропускал отбивката от магистралата и се
налагало да се връща, като всички километри в повече били заплащани от
ответното дружество.
Преди да започне работа, свидетелят дал
на ищеца на ръка 3600 лв. с уговорката да си ги удържи от втората заплата.
Сумата била за лични нужди на ищеца, а не за обслужване на камиона. Заплащал и
ремонти – например сумата 1900 лв. за повреда, предизвикана от ищеца, както и
за автопроизшествие, станало в Дувър. Свидетелят предоставил кредитна карта на
ищеца и служебен английски телефонен номер. Горивото за камиона се заплащало с
шел-карта за сметка на дружеството.
Свидетелката /съпруга на ищеца/, твърди, че не си спомня за
давани пари на ръка на ищеца в Англия. Свидетелката е получавала пари от Ж.В.,
които не били заем, а предназначени за съпруга й – за заплащане на разходи за
камиона, за заплата и командировъчни. В края на август 2018 г. платила с нейни
пари билет за автобус, а на превода от дружеството пишело „заплата”, като 90
лв. от стойността на билета останали неплатени. Със средства, получени по тези
преводи, били заплатени застраховки на камиона - 4000 лв., ремонт на камиона -
2600 лв., друг ремонт -400 евро. През м. октомври с банковата карта на ищеца се
наложило зареждане на гориво на стойност 400 евро.
Свидетелят Славчо Тодоров посочва, че е работил като
шофьор в „Ж.В.” ЕООД по времето, когато там работил ищецът. Всички разходи във
връзка с работата му се плащали с карти на работодателя и със средства на дружеството;
част от парите се давали на ръка, например за заплащане на застраховки. Със
собствени средства водачите на камионите не заплащали тяхната поддръжка.
От заключението на вещото лице по назначената първоначална
съдебно-счетоводна експертиза /л.60-62/ се
установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 11.12.2019 г.
– 11.06.2020 г. е в
размер на 3060 лв., определено на база брутното трудово възнаграждение на ищеца
за м.06.2018 г., което е в размер на 510 лв.
В заключението
по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.165-172/ вещото
лице сочи, че съгласно издадените пътни листове и командировъчни заповеди на
ищеца са дължими командировъчни
средства за 159 дни в размер общо на 12 465, 60 лв. Дължимото трудово
възнаграждение на ищеца за периода, в който страните са били обвързани с
процесното трудово правоотношение, възлиза общо на 2576, 46 лв.; дължимо е и
обезщетение за неползван отпуск по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 349, 36 лв.,
изплатено с платежно нареждане от 30.12.2019 г. Общо изплатените от ответното
дружество по банковата сметка на ищеца суми възлизат на 15 598, 71 лв.: 2925,
92 лв. – за трудово възнаграждение; 12 465, 60 лв. - за командировъчни средства; 207, 19
лв. - за командировъчни
средства. При условие, че към заплатените от ответника средства се добавят и
сумите, преведени по банковата сметка на /съпруга на ищеца/ на 02.07.2018 г.,
02.08.2018 г. и 04.10.2018 г. в общ размер 6460 лв., изплатените на ищеца суми възлизат на 22 058, 71 лв., с 6460
лв. повече от
дължимите за трудово възнаграждение и за командировъчни средства.
Във връзка с твърдяното от ищеца, че превежданите по
банковата му сметка средства са били предназначени за извършвани от него
плащания във връзка с работата му /ремонт и поддръжка на товарния автомобил,
застраховане на автомобила, гориво за автомобила и др./, а не за дължимите му командировъчни
средства, са назначени още две допълнителни съдебно-счетоводни
експертизи.
По първата от
тях /л.233-238/ вещото лице сочи, че част от претендираните разходи - за ремонт
на товарния автомобил,
за който са издадени три броя фактури през м.04.2018 г. на обща стойност 8 119,
20 лв., са извършени преди назначаването на ищеца на работа в ответното
дружество - на 02.05.2018 г. Описаните в представената от ищеца бележка четири
зареждания на гориво на 16.05.2018 г. на обща стойност 1885, 80 лв. са за
период, за който съгласно изготвената справка /л.36/ от спедитора DSV по договора му с ответника е издадена фактура за
зареденото гориво, съобразно извършените плащания с издадената за целта карта;
няма отбелязано зареждане на гориво на 16.05.2018 г. Сумата по издадената
фактура за гориво за м. май 2018 г. е заплатена от ответното дружество.
Извършените от ищеца плащания за застраховка „Гражданска отговорност”, „Каско”,
билет за автобус и за зареждане на товарния автомобил с гориво на 06.11.2018 г.
възлизат общо на 5012, 74 лв.
По втората от
тях /л.301-309/ вещото лице сочи, че преводите по банковите сметки на ищеца и съпругата
му на обща стойност 22 058, 71 лв. са извършвани: 7710 лв. по сметка на ищеца - от със средства, предоставени от ответното
дружество; 1239, 25 лв. по сметка на ищеца
- от с лични средства; 6649, 46 лв. по сметка на
ищеца – от „Ж.В." ЕООД и от Лидия а; 6460 лв. по сметка на – от „Ж.В."
ЕООД и от Лидия а. Съгласно счетоводните записвания на ответника, от
изплатените суми общо като командировъчни средства са осчетоводени 12 466, 14 лв., за
застраховка „Гражданска отговорност” и „Каско” – 3922, 74 лв., за работна
заплата и обезщетение за неползван платен отпуск – 2925, 93 лв. Неосчетоводени
са част от преводите – на сумите 1504, 66 лв. и 1239, 25 лв.
Представените от ищеца разходо-оправдателни
документи са отразени в счетоводството на ответника, съответно като заплатени
застраховка „Гражданска отговорност” и „Каско” на товарния автомобил, а фактурите
за ремонт на товарния автомобил от м.04.2018 г. – в дневника за покупките, като
са платени в брой с касова бележка. Не е осчетоводена сумата 490 лв. за билет
за превоз.
Съобразно установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не е спорно и се установява от
доказателствата по делото, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, по което ищецът е работил при ответника на длъжност „шофьор –
тежкотоварен автомобил, 12 и повече тона” до уволнението му със Заповед №1/11.12.2019 г., издадена от управителя на „Ж.В."
ЕООД, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”.
В тежест на работодателя е да докаже,
че законосъобразно е упражнил своята дисциплинарна власт и след изслушване на
работника, при извършена обективна преценка на всички данни, е наложил
наказание в съответствие с тежестта на нарушението.
Императивно задължение на работодателя
е преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства
съгласно чл.193, ал.1 от КТ. Съдът приема, че работодателят е спазил процедурата по
чл.193, ал.1 от КТ, което се установява от приложените писмени доказателства.
Ищецът твърди, че се ползва със закрилата, предвидена в чл.333, ал.1,
т.3 и ал.2 от КТ, като от представените медицински документи се установява
наличието на заболяване, попадащо в обхвата на чл.1, ал.1, т.3 от Наредба № 5/20.02.87
г. на министъра на здравеопазването.
Установената съдебна практика по приложението на предварителната
закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ приема, че при
уволнение на посочените основания се изисква задължително от работодателя
предварително да събере информация от работниците и служителите, към чието
уволнение ще се пристъпва, дали страдат от болестите по чл.1, ал.1 от Наредба №
5/20.02.87 г. /Решение № 186 от 17.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2002 г.,
III г. о., Решение № 44 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4497/2013 г., IV г.
о., ГК, Решение № 187 от 7.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4303/2018 г., III г.
о., ГК/. Закрилата по чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ има обективен характер и
отпада само тогава, когато след отправено запитване, работникът/служителят бездейства,
отказва или умишлено затаява информация. Когато запитване не е отправено,
закрилата има действие и извършеното уволнение без тя да бъде преодоляна е
незаконно.
По делото не се установи да са предприети действия от работодателя за
събиране на посочената информация. Поради това твърдяната липса на знание за
заболяването на ищеца се дължи на неизпълнение на задължението на ответника,
вменено му изрично с чл.1, ал.2 от Наредба № 5/20.02.87 г. Без значение е
обстоятелството, кога е влязло в сила експертното решение за определяне на
намалена работоспособност; данни за заболяването на ищеца се съдържат в
издадените болнични листове, но и при липсата им задължението за отправяне на
запитване в изяснения смисъл не би отпаднала.
Неполучаването на предварителното
съгласие на инспекцията
по труда прави уволнението незаконно само на това основание,
съгласно чл.344, ал.3 КТ. В случая закрилата по чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ е
приложима и не е спазена, поради което уволнението подлежи на отмяна като
незаконно само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по
същество. Поради изложените съображения, предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за отмяна на процесното уволнение като
незаконосъобразно, е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Предпоставките
за уважаване на този иск са уволнението да е признато за незаконно и ищецът да
е останал без работа за определен и доказан период от време. По делото е
представена регистрационна карта /л.79-80/, от която се установява регистрирането
на ищеца в Агенцията по заетостта и провеждането на две срещи с трудов
посредник; предвид описаното по-горе ЕР на ТЕЛК, издадено на 13.11.2019 г. от
„УСБАЛ по онкология“ ЕАД с определена на ищеца 100 % трайно намалена
работоспособност, в последвалия период той е бил в невъзможност да полага труд.
Поради това по делото е установено, че в периода 11.12.2019 г. – 11.06.2020 г. ищецът не е
полагал труд по трудово правоотношение, което обуславя основателността на
искането за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Размерът на
обезщетението за процесния период е 3060 лв.,
поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата 3060 лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
По иска по чл.215 КТ:
Командироването по смисъла на чл.121, ал.1 от КТ представлява
временно изпълнение на определената трудова функция на работника извън мястото
на постоянна работа, определено по трудовото правоотношение. То може да бъде в
друго предприятие в същото или друго населено място - в страната или чужбина.
При командироване съгласно чл.215 от КТ той има право да получи освен брутното
си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерския съвет.
От заключението
по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.165-172/ се
установи, че съгласно издадените заповеди за командироване на ищеца са
начислявани по 40 евро /78, 40 лв./ на ден. Установено е командироването на
ищеца за общо 159 дни, за които дължимите командировъчни
средства са в размер общо на 12 465, 60 лв. Съгласно
счетоводните записвания на ответника, проверени и отразени от вещото лице в
последователно назначените допълнителни съдебно-счетоводни експертизи
/л.165-172; л.233-238; л.301-309/ от изплатените на ищеца по банков път суми общо
като командировъчни
средства са осчетоводени 12 466, 14 лв.
По делото не е спорно, че преведените по банков път
на съпругата на ищеца суми /общо 6460 лв./ не са предоставен заем, а са
средства, преведени на ищеца от ответното дружество във връзка с трудовото
правоотношение; с тях получените от него по банков път суми възлизат на 22 058, 71 лв. Твърденията на
ищеца, че по-голямата част от получените от него по банков път
суми /включително по сметка на съпругата му/ са покривали направени с негови лични средства
разходи във връзка с работата му /ремонт и поддръжка на товарния автомобил,
застраховане на автомобила, гориво за автомобила и др./ не се подкрепят от
събраните доказателства. При уговорения размер на трудово възнаграждение - 510
лв., е житейски недостоверно влагането на лични средства за извършване на
ремонти на товарния автомобил в размера, сочен от ищеца. Този извод се подкрепя
от показанията на свидетеля Славчо Тодоров, с оглед на които в ответното
дружество е имало практика част от парите, необходими за обслужване на
товарните автомобили, да се дават на ръка на шофьорите, които са извършвали
плащания, но с предоставените им средства.
Съгласно
водените редовно счетоводни записвания на ответника, посочените от ищеца фактури за ремонт на товарния
автомобил от м.04.2018 г. са включени в дневника за покупките и са платени в
брой с касова бележка; отразени са и заплатените от него застраховка „Гражданска отговорност” и
„Каско” на товарния автомобил, стойността на които му е преведена по банков
път, видно от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза /л. 301-309/.
В
представената разпечатка от водена с електронна кореспонденция, при която от ищеца
са изпращани снимки на процесните застрахователни полици и фактури за ремонт на
автомобила, не се съдържат волеизявления, от които да бъдат правени изводи за
собствеността върху средствата, послужили за извършените от ищеца плащания.
От друга страна, ищецът е приложил по делото и
разпечатка /л.81-112/ от водена електронна кореспонденция с лицето,
осъществяващо счетоводното обслужване на ответното дружество /във връзка с представените болнични листове, обсъдени
по-горе/. От тази кореспонденция се установява поддържан постоянен контакт с посочения
счетоводител и може да бъде направен извод, че ищецът е бил запознат с начина,
по който са осчетоводявани изплащаните му от работодателя суми; липсват данни
преди прекратяването на договора той да е изразявал несъгласие с отразяването
като изплатени на дължимите му командировъчни средства. Данни за такова несъгласие
не се съдържат и в показанията на свидетелката /съпруга на ищеца/, въпреки заявеното от нея,
че от сумите по получаваните преводи са заплащани разходи във връзка с
поддръжката на товарния автомобил.
Обстоятелството, че част от плащанията са извършени не
от ответното дружество, а от физически лица - /съжителстващ на
съпружески начала с управителя на ответното дружество/ и Лидия а /майка на /, като част от преводите са извършени по
сметка на съпругата на ищеца, не води до извод, че тези плащания не следва да
бъдат вземани предвид при изчисляването на получените от ищеца суми.
Счетоводните записвания на ответника са водени редовно и описаните плащания са
отразени като извършени от дружеството. По делото не се твърди наличие на други
отношения между посочените физически лица
и ищеца и съпругата му, във връзка с които да са извършени плащанията. Поради
това съдът приема, че всички осчетоводени плащания са извършени със средства на
ответното дружество, независимо от начина на плащане /в брой или по банков път
от физическо лице/.
Предвид изложеното, по делото се
установи, че на ищеца са дължими командировъчни средства в размер общо на 12
465, 60 лв., които са изплатени. Поради това искът за осъждане на ответника да
заплати на ищеца 12 672, 79 лв. – договорена между тях сума за командировъчни
средства, следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 60 и сл. от ЗЗД:
Воденето на чужда работа без
пълномощие е налице, когато някой предприеме една работа, за която знае, че е
чужда, без да е натоварен с нейното извършване. Ищецът твърди, че при изпълнението на служебните си
задължения е заплатил
с лични средства сумата 297 лв. за служебни телефонни разговори. В негова тежест е да докаже, че е извършил плащания
със свои средства в интерес на работодателя и размера на плащанията.
Ищецът не е ангажирал доказателства за тези свои твърдения.
От своя страна ответникът е провел насрещно доказване, като в показанията на
разпитания по негова инициатива свидетел се
сочи, че на ищеца бил предоставен служебен телефонен номер. Други доказателства
във връзка със стойността и заплащането на телефонните разговори по време на
изпълнение на трудовите задължения на ищеца не са събрани, което обуславя отхвърлянето на предявения иск.
С оглед на този изход от спора,
ответникът дължи държавна такса в размер на 172, 40 лв., от които 122, 40 лв.
по оценяемия иск – по чл.225, ал.1 КТ, и 50 лв. по неоценяемия иск по чл.344,
ал.1, т.1 КТ, както и 250 лв. разноски за първоначалната съдебно - счетоводна
експертиза, които следва да внесе по сметка на РС – Дупница. Предвид
отхвърлянето на иска по чл.215 КТ, във
връзка с който са назначени останалите съдебно - счетоводни експертизи,
разноските за тях не следва да се възлагат на ответника.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 300 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
с отхвърлената част от исковете в размер на 550 лв. /неоснователно е възражението за прекомерност на
възнаграждението с оглед на чл.7, ал.1, т.1 и ал.2, т.4 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1/11.12.2019 г., издадена от управителя на
„Ж.В." ЕООД, с която на В.Л.Л., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 11.12.2019 г., като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА „Ж.В."
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на , ЕГН ********** и Станислав Валентинов Л., ЕГН **********,
като правоприемници на починалия на 23.09.2020 г. ищец В.Л.Л., ЕГН **********,
сумата 3060 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
незаконното уволнение за периода от 11.12.2019
г. – 11.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.02.2020
г. до окончателното погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от , ЕГН ********** и Станислав Валентинов Л.,
ЕГН **********, като правоприемници на починалия на 23.09.2020 г. ищец В.Л.Л.,
ЕГН **********, иск за осъждане на ответника да заплати сумата 12 672, 79 лв.,
договорена за командировъчни средства.
ОТХВЪРЛЯ предявения от , ЕГН ********** и Станислав Валентинов Л.,
ЕГН **********, като правоприемници на починалия на 23.09.2020 г. ищец В.Л.Л.,
ЕГН **********, иск за осъждане на ответника да заплати сумата 297 лв. за
служебни телефонни разговори, заплатени с лични средства на В.Л.Л..
ОСЪЖДА „Ж.В." ЕООД, ЕИК *********,
да заплати държавна такса в размер на 172, 40 лв., както и 250 лв. - разноски
за съдебно - счетоводна експертиза, по сметка на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА „Ж.В." ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на , ЕГН ********** и Станислав
Валентинов Л., ЕГН **********, като правоприемници на починалия на 23.09.2020
г. ищец В.Л.Л., ЕГН **********, разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА , ЕГН **********
и Станислав Валентинов Л., ЕГН **********, като правоприемници на починалия на
23.09.2020 г. ищец В.Л.Л., ЕГН **********, да заплатят на „Ж.В." ЕООД, ЕИК
*********, разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част
от исковете в размер на 550 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2
-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: