РЕШЕНИЕ
№ 188 26.10.2018г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и седми септември две хиляди и
осемнадесета година, в открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 82/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С ***, ЕИК ***,
представлявано от К.Ч. - Главен изпълнителен директор и М.Г. - Изпълнителен
директор чрез Адвокат П.П.-Д. *** представлявана от
кмета Д-р Л.В., с адрес: гр. П ***.
В исковата молба се твърди, че на
09.10.2015 година между „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД и Ц.Г.Р., ЕГН **********
бил сключен договор за доброволна имуществена застраховка „Каско
+“, клауза „Пълно Каско“ по отношение на притежавания
от него лек автомобил, марка и модел „Хонда Сивик“, рег. № *** и индивидуализиращи белези, подробно
посочени в съглашението. Подписана била застрахователна полица №
440112253000023/17.02.2012 год., материализираща и удостоверяваща възникването
на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните
за периода от 00:00 ч. на 21.02.2012 год. до 24:00 ч.
на 20.02.2013 год.
На 11.02.2013 год.
застрахованият автомобил претърпял пътно-транспортно произшествие, настъпило в
гр. П.. Причина за настъпилия пътен инцидент била попадане на застрахования лек
автомобил в несигнализирани и необезопасени неравности на пътното платно -
дупки. Органите на ПП, КАТ при РУП гр. Попово, ОД на МВР - гр. Търговище били
уведомени незабавно от водача на автомобила, като за пътния инцидент бил
съставен протокол за ПТП № 1385217/11.02.2013 год.
На 11.02.2013 год. от застрахования
собственик Ц.Р. било подадено уведомление за щета, по което била образувана
преписка, заведена под № 44012511301221. На автомобила бил извършен
първоначален оглед, за който бил съставен съответния опис на уврежданията по
щета № 44012511301221 от 11.02.2013 год. При огледа били констатирани
увреждания по предна лява гума и задна лява гума.
Съгласно условията по застрахователния
договор, на 21.02.2013 год. на застрахования собственик било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 421,60 лв., които били преведени по посочената от Ц.Р. банкова
сметка.
Ищецът счита, че
отговорна за настъпилия пътен инцидент е Община Попово, тъй като в качеството
си на собственик на пътя, била длъжна да го стопанисва и поддържа в изправност,
което не било изпълнено и се намирало в
причинно-следствена връзка с щетите, нанесени на застрахованото превозно
средство .
На ответника била
изпратена покана изх. № 92-1636/11.03.2013 год. да заплати претендираните
суми, но до подаване на исковата молба регресната
претенция на ищцовото дружество не била
удовлетворена.
В отговор на същата
било получено писмо от кмета на Община Попово изх. № 30-1567-1#1/22.03.2013
год., в което било посочено, че претенцията била приета за недоказана и
неоснователна, поради което не счита, че следва да заплати исканите от
„ДЗИ-Общо застраховане“ суми.
С оглед
на изложеното, се моли за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 421,60 лв.,
представляваща изплатено в полза на застрахования собственик застрахователно
обезщетение по полица „Каско+“ №
440112253000023/17.02.2012 год., сумата от 15,00 лв. - ликвидационни разноски,
с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 1-во от КЗ /отм./ и сумата от 215,29 лв. - мораторна
лихва, считано от 29.03.2013 год. - датата, на която е изтекъл 15-дневения срок
от получаването на регресната покана от Община Попово
до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на ищцовата претенция. Твърди, че
няма данни по делото, които да доказват виновното поведение, действие или
бездействие на Община Попово, което да обуславя ангажиране отговорността на
общината за настъпилото ПТП. Релевират се доводи,
че за ПТП ищецът не е уведомил органите на Пътна полиция, поради
което не е било изяснено в кой точно участък
на бул. “България“ се е намирала дупката, в която е попаднало МПС-во. Не били ясни и обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, както и състоянието на пътя по време на инцидента. Липсвало
описание на щетата по автомобила, както и в какво се изразява повредата му. Не
било изяснено има ли вина водачът на МПС, който бил длъжен да съобрази
скоростта на управлявания от него автомобил със състоянието на пътното платно и
с конкретните условия на видимост, атмосферни условия и интензивността на
движение.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозира писмено
становище, в което изразява становище за основателност на исковите претенции и
моли за тяхното уважаване.
Допуснато е изменение на
исковете, чрез неговото намаляване до размера от 412.86 лв. – главница и 201.80
лв. лихва за забава.
Ответната страна, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт. Оспорва иска на посочените в
писмения отговор основания.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 213
от КЗ /отм/, вр. чл. 49 от ЗЗД.
С плащането на застрахователно обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата. Регламентираното с нормата на чл.213 КЗ право е регресно
по своя характер, суброгационно право. В хода на
производството по иска посоченото правно основание следва да бъде установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и
заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза
на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение.
Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликвента,
като в областта на гражданската отговорност за вреди, вината се предполага до
доказване на противното. Доколкото вината съставлява субективно отношение на
дееца към противоправното му деяние, такова
субективно отношение могат да формират само физическите лица. Общината като юридическо лице, не би
могла да отговаря по чл.45 ЗЗД. Тя би могла да носи отговорност само по чл.49 и
чл.50 ЗЗД.
Настоящият състав приема, че е налице
валидно сключен застрахователен договор, който покрива всички рискове. Няма
спор между страните, че ищецът е изпълнил задължението си по този договор и е
платил на застрахования сумата от 421.60
лева с Нареждане за групово плащане от 21.02.2013г. /л.20/, т.е. налице е суброгация.
От
приложения по делото протокол за ПТП № 1385217/11.02.2013г. се установява, че на
11.02.2013г. в 15.00 ч. в гр. Попово, при движение по ул. „Каломенска“,
л.а. „Хонда Сивик“, с ДКН: ***,
управляван от Ц.Г.Р. преминал през неравност по пътното платно, в следствие на
което е претърпял материални щети – спукани предна и задна леви гуми.
От
показанията на свидетеля Ц.Р. безспорно
се установява, че в гр. Попово, поради преминаване през деформация на пътя – дупка с големина около 6
см. е спукал предна лява и задна лява гума.
Според свидетеля скоростта, с която е управлявал автомобила е била около 40-50
км/ч, а времето е било влажни и дъждовно. Пътният участък не бил обозначен със знак за наличие на
неравности по пътното платно.
Казаното от посочения свидетел се потвърждава
и от показанията на св. П.Р..
Съдът намира свидетелските показания за
обективни и логични, поради което изцяло ги кредитира.
По делото бе изготвена съдебна автотехническа експертиза, която съдът като обектива и
компетентно изготвена, изцяло кредитира. От заключението на вещото лице се
установява, че е възможно получаване на прокъсване по външната странична
повърхност на двете гуми при процес на преминаване през дупка и
взаимодействието с ръба на дупката при излизането от нея. От заключението на
вещото лице се установява още, че размерът на средствата, необходими за
отстраняване на причинените щети -подмяна на 2 бр. гуми възлиза на стойност от 198,93 лв. с ДДС за брой или общо 397.86 лв.
Изложеното налага извода за наличие на противоправно поведение от страна на Община Попово.
Съгласно нормата на чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. В § 1, т. 13 и т.
14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане,
както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на
транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в
съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно
движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита
на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Разпоредбата на чл.3 от ЗП разделя
пътищата на републикански и местни, откъдето именно е и обвързаността на
използваната терминология. Републикански пътища са автомагистралите и пътищата
от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално
значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са тези, които
осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с
републиканските пътища, или с улиците. Местните пътища са общински и частни,
отворени за обществено ползване.
В конкретния случай, безспорно Община
Попово е собственик на "общински път" - публична общинска собственост
по смисъла на ЗП, задълженията по поддръжката на същия обвързват ответника и
наличието на дупка, води до извода, че Община Попово не е изпълнила възложените
й с цитираните разпоредби задължения.
Съдът приема за доказано и наличието на
вредите по процесния автомобил, а именно – спукани
две гуми, които са заменени с нови.
За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, трябва да налична и
причинно-следствена връзка между вредите и действията му, т.е. дали увреждането
на двете гуми на процесния автомобил се дължи именно
на попадането му в дупка на пътното платно. Наличието на причинната връзка
между настъпилия вредоносен резултат и поведението на ответника, основан на
непозволено увреждане, не може да се предполага съгласно чл.45, ал. 2 33Д, а
трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези обстоятелства, свързани с
причинната връзка, остава на този, който претендира вредите (в този см. Решение
№ 710 от 25.VII.1985 г. по гр. д. № 446/85 г., IV г. о., Решение № 1038 от
17.VI.1961 г. по гр. д. № 2785/61 г., IV г. о.). По делото се събраха
достатъчно доказателства за наличието на причинно-следствената връзка. В този
смисъл са показанията на свидетелите, както и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебна автотехническа експертиза, в
което категорично се сочи, че настъпилата по автомобила щета следва да се
постави в пряка причинно-следствена връзка с възникналото на 11.02.2013г. ПТП.
Предвид изложеното настоящият състав
намира иска с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ за основателен и доказан, и
като такъв следва да бъде изцяло уважен в претендирания
размер от 397.86 лв.
На основание чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./ в полза на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени и 15.00 лв. ликвидационни разходи.
Ответникът е направил възражение за
погасителна давност. Приложение намира възприетото в трайната практика на ВКС
разбиране, застъпено и в т.14 на ППВС № 7/77 г., чието действие не е отменено,
че щом основанието за регресните суброгационни
искове, които застрахователят предявява възниква от друг спрямо
застрахователното правоотношение, фактически състав, в който като елемент се
включва и изплащане на сумите на правоимащите лица,
то за тези искове тече не само различна по продължителност, спрямо специалната
застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и началният и
момент, който не е от настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане
на застрахователното обезщетение. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 197 КЗ /отм/, която касае погасителната давност за
задължения, възникнали по силата на застрахователен договор между страните по
договора, какъвто не е настоящия случай. Плащането от ищеца на застрахованото
при него лице е извършено на 21.02.2013г. От тази дата е започнал да тече давностният срок за погасявне
вземането на ищеца и изтича на 21.02.2018 г., а искът е предявен на 19.01.2018
г., т.е. не са изминали 5 години и възражението
за давност е неоснователно.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената застраховка
е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД.
За поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.
Видно от приложената по делото Регресна покана с изх. № 92-1636/11.03.2013г., получена от
ответника на 14.03.2013г. се установява, че със същата Община Попово е поканена
в 15-дневен срок да заплати на ищеца сумата от
436.60 лв. – платено от застрахователя обезщетение и 15.00 лв.
ликвидационни разходи. Така, считано от 30.03.2013г. ответникът е изпаднал в
забава.
По отношение на вземания за лихва
за забава по аргумент от чл.111, б. „в” от ЗЗД е приложима специалната
тригодишна давност. Предявяването на иска спира течението на давността. В
случая, искът е предявен на 19.01.2018г., поради което погасени по давност са
вземанията за лихва, възникнали преди 19.01.2015г. Размерът на мораторна лихва за периода 19.01.2015 г. – 19.01.2018 г.
възлиза на 121.46 лв., който размер е изчислен чрез on-line калкулатор в сайта http://www.calculator.bg/.
Ето защо, исковата претенция се явява основателна до този размер, а за
разликата до предявения такъв от 201.80 лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
По делото ищецът е направил деловодни разноски в общ размер на 200.00 лв.,
от които 50.00 лв. за държавна такса, и 150.00 лв. за автотехническа
експертиза.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, пропорционално на уважената част от исковите претенции в общ размер
на 163.93 лв.
Сумата от 30.00 лв., внесена от ищцовата страна
като депозит за допускане на свидетел при режим на призоваване, доколкото не е
заплатена на свидетеля, подлежи на възстановяване в случай ,че бъде поискана.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПОПОВО ЕИК: ***, представлявана
от кмета Д-р Л.В., с адрес: гр. П *** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр. С ***, ЕИК ***, представлявано от К.Ч. -
Главен изпълнителен директор и М.Г. - Изпълнителен директор чрез Адвокат П.П.-Д. – ВАК, СУМАТА в размер на 397.86 лв. /триста
деветдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от претърпяно на 11.02.2013г.
пътно транспортно произшествие материални щети /спукани два броя гуми/ по лек
автомобил „л.а. „Хонда Сивик“,
с ДКН: ***, собственост на Ц.Г.Р. с ЕГН: **********, СУМАТА от 15.00 лв. /петнадесет лева/ -
ликвидационни разходи, както и СУМАТА от 121.46 лв. /сто двадесет и един лева и четиридесет и
шест стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 19.01.2015 г. – 19.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, от 19.01.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за над тази сума до пълния претендиран размер от 201.80 лв. и за периода от 29.03.2013г.
до 18.01.2015г..
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПОПОВО с ЕИК: *** представлявана от кмета
Д-р Л.В., с адрес: гр. П *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С *** № ***,
ЕИК ***, представлявано от К.Ч. - Главен изпълнителен директор и М.Г. -
Изпълнителен директор чрез Адвокат П.П.-Д. – ВАК СУМАТА от 163.93 лв. /сто шестдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/,
разноски по делото, съобразно уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: