Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1844 05.06.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 21030 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно и
евентуално съединени искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от К.Т.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Д.Б. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“,
ет. 2, офис 40 – 46, представлявано от Г. Т..
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен подписан договор за паричен заем № ****/11.02.2019г, по
силата на който ищецът получил заем в сумата от 1500 лева, при възнаградителна
лихва в размер от 35%, ГПР 40,54%, с обща дължима сума по кредита в размер на
1688,27 лева. Уговорена била неустойка в размер на 888,93 лева при неизпълнение
на задължение на заемателя да предостави обезпечение измежду банкова гаранция
или две физически лица поръчители. Дължимите суми следвало да бъдат изплатени
на 17 броя погасителни вноски, всяка в размер от 151,60 лева за периода от
28.02.2019г. до 10.10.2019г.
Ищецът твърди, че цитираният договор е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, защото не
са посочени условията за прилагането на договорения лихвен процент, както и
размерът на възнаградителната лихва. Освен това договорената такава от 35 %
била нищожна защото противоречала на добрите нрави. Счита, че не е съобразена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено в договора
начина за изчисляване на годишния процент на разходите. Непосочването в
погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по договора
суми водило до неговата недействителност на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК. Не била спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
съгласно която кредитополучателят следва да подпише всяка една страница от общите
условия към договора за потребителски кредит. Посочва, че неустойката
предвидена в договора била нищожна поради противоречието й с добрите нрави,
както и прекомерна. Неустойката била нищожна и на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй
като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покриват от
ГПР, като по този начин се надвишавало изискването по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Неустоечната клауза противоречала и на чл. 33 ЗПК, която разпоредба предвижда,
че при забава кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Твърди се, че платените суми за погасяването на
задълженията за възнаградителна лихва и неустойка подлежали на връщане, тъй
като били при начална липса на основание – нищожни договорни клаузи.
По
изложените съображения ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати
следните суми: 50 лева – недължимо платена сума по клауза за възнаградителна
лихва по договор за заем № ****/11.02.2019 г., 100 лева – недължимо платена
сума по клауза за неустойка по договор за заем № ****/11.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. С
протоколно определение от 18.05.2020 г. е увеличен размерът на предявените
искове, като същите следва да се считат за предявени за сумата от 156,72 лева –
недължимо платена сума за възнаградителна лихва и 739,96 лева – недължимо
платена сума за неустойка.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му юрк. М. К.,
с който се взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че в
договора бил посочен фиксиран ГЛП, поради което не били нарушени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Посочена била и общата сума за плащане по договора,
като в същия не се съдържала възможност за промяна на ГПР, поради което не били
предвидени и уговорени допълнителни допускания. Последователността на
разпределянето на вноските между различните неизплатени суми следвало да бъде
посочена само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите
на погасяването, поради което изискването на чл. 11, ал. 1 ,т. 11 ЗПК било
неприложимо. Посочва, че общите условия могат да бъдат инкорпорирани в самият договор,
а същият бил подписан на всяка страница от ищеца. Предназначението на
уговорената между страните неустойка било да обезщети евентуалните вреди от
неизпълнението на договора. Ответникът се позовава на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК,
съгласно която при изчисляване на ГПР не се включвали разходите, което
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Посочва, че не намирала приложение разпоредбата на чл.
33, ал. 1 ЗПК, доколкото претендираната неустойка касаела едно допълнително
задължение за предоставяне на обезпечение. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Видно от приложения по делото договор за
паричен заем от 11.02.2019 г., ищецът е предоставил на ответника сумата от 1
500 лв. за срок от 34 седмици, с размер
на двуседмичната вноска – 99,31 лв., брой на вноските – 17, с дати на плащане в
периода от 28.02.2019 г. до 10.10.2019 г. при годишен
лихвен процент 35%, годишен процент на разходите 40,54% и обща сума, дължима от
заемателя в размер на 1688,27 лева.
Съобразно чл. 4, ал. 1 от Договора
заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключването на
договора да предостави на заемателя едно от следните обезпечения: две физически
лица – поръчители, отговарящи на определени условия или банкова гаранция с
бенифициер – заемодателя, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по настоящия договор. При неизпълнение на посоченото задължение е
уговорено заплащането на неустойка в размер на 888,93 лева.
По делото е прието за безспорно, че ищецът е
заплатил по Договор за паричен заем № **** от 11.02.2019. сумата от общо 2396,68
лева, от които 1500 лева – главница, 156,72 лева лихва и 739,96 лева неустойка,
за които суми е представена и справка за извършени плащания.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Няма спор по делото за това, че между
страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което
обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от
събраните писмени доказателства. В договора са посочени конкретните условия и
параметри на заема. Договорът за заем от 11.02.2019 г. по свята правна същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона
за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на
чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Разпоредбата
на Чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа:
т. 9 лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти;
т.10 годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин;
т. 11 условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
Правната норма на чл. 22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор
за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че
лихвеният процент е фиксиран – 35%. Липсва обаче разпоредба за условията за
прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Т.
е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата
дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване. Освен това в договора
не е посочен конкретен размер на дължимата договорна лихва, а единствено общия
размер на сумите, дължими от потребителя. От клаузите на договора не става ясно
как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер.
Основателен е и доводът
за недействителност на договора поради нарушаване на чл.11, т.10 от ЗПК,
изискващ в договора изрично да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора, съгласно
изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Годишният процент на разходите,
представлява така нареченото „оскъпяване“ на кредита и включва всички разходи
на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат
изрично описани всички разходи, който длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретният случай, настоящият съдебен
състав приема, че посочена в договора
обща сума дължима от потребителя не отговаря на горепосочените изисквания,
което от своя страна се явява нарушение на императивните изисквания на чл. 11 ал. 1 т.10 ЗПК и на самостоятелно
основание има за последица изначална
недействителност на договора за потребителски кредит по чл.22 ЗПК.
В разглеждания
казус процесният договор
за кредит съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, но в същия
не е посочена
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Съгласно договора
за кредит за
кредитополучателя възниква задължението
да заплати на
кредитора предоставената главница
и определен годишен фиксиран
лихвен процент. При това положение,
за да е
изпълнено изискването на
закона, в договора
следва да бъде посочено
по ясен и разбираем
за потребителя начин разпределението на съответната
погасителна вноска между
различните дължими суми,
както и последователността, в
която същите ще
се погасяват, което
в случая не е
сторено, тъй като подобна
информация в договора за
кредит изобщо липсва, нито потребителят
би могъл да я
извлече от съдържанието
му. Поради това съдържанието на
договора не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, то същият следва да се приеме
недействителен.
Предвид изложеното, договорът към
момента на подписването от страна на кредиполучателят е нямал задължителното си
съдържание по чл. 11 от Закона за потребителския кредит, тъй като не е съдържал
основните договорки. Неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10,
11 от ЗПК имат за последица недействителност
на договора за потребителски кредит по арг. на чл.22 ЗПК. Имайки предвид
последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят – ищец би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по
кредита, но не и лихви или други разходи.
Между страните няма спор, че ищецът е
получил в заем 1500 лв., както и че общата платена сума по договора е 2396,68
лева, от които 1500 лева- главница, 156,72 лева- лихва и 739,96 лева неустойка,
т.е. ищецът следва да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, на
основание чл. 23 ЗПК, но не и лихви или други разходи. Поради това съдът
намира, че ответникът е получил без основание сумата от общо 896,68 лева, от
които 156,72 лева за лихва и 739,96 лева- неустойка. По изложените съображения
предявеният иск се явява доказан по основание и по размер и като такъв следва
да бъде уважен.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото- уважаване на иска,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство. Сторените разноски възлизат
на сумата от 100 лева- заплатена държавна такса, която следва да бъде заплатена
на ищеца.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал.
2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер – съобразно материалния интерес по делото и чл. 7,
ал. 2, т. 1 НМРАВ, (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г.), възлиза на 100 лева за всеки един от двата предявени иска,
поради което сумата от общо 200 лева следва да бъде присъдена в полза на
процесуалния представител на ищеца.
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ПдРС разноски в размер на 100 лева за държавна такса.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру„ № 28, Силвър център, ет. 2, да заплати на К.Т.Н., ЕГН ********** ***, следните суми: 156,72 лева /сто петдесет и шест лева и
седемдесет и две стотинки/ – недължимо платена договорна лихва и 739,96 лева /седемстотин тридесет и
девет лева и деветдесет и шест стотинки/ – недължимо платена неустойка, които
суми са били платени от К.Т.Н. въз
основа на договор за паричен заем № ****/11.02.2019 г., който договор е
недействителен на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и 11 ЗПК, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.12.2019 г. до окончателното погасяване на дължимите суми,
както и направените по делото разноски в размер на 100 лева /сто лева/ - заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА
„Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър
център, ет. 2, да заплати на адв.
Д.Г.Б. сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ