РЕШЕНИЕ
№ 668
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501717 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
***** чрез процесуалния му представител адв.Е.К., против решение №
260061/18.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1213/2019 г. по описа на Районен съд -
Карлово, II гр. състав, с което е осъден на основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД да
освободи и да предаде на ИВ. К. К. с ЕГН: **********, от с. ***** владението върху
следния недвижим имот: апартамент № 2, находящ се на първия етаж на жилищна
сграда – блок ***, вх. ***, в гр. *****, със застроена площ от 58.45 кв. м, състоящ се от
две стаи, кухня, клозет и антре. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на решението. Жалбоподателят моли да се
отмени решението и да се постанови друго решение, с което да искът да се
отхвърли. Претендира разноски.
Въззиваемият ИВ. К. К. чрез адв. С.П. оспорва жалбата като неоснователна.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за инстанцията.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата изхожда от надлежни страна, постъпила е в срока по чл. 259, ал.1
ГПК, съдържанието и отговаря на изискванията на закона и съдът я намира за
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Ищецът И.К. е основал иска си на твърдението, че по силата на договор за наем
от 17.07.2013 г. е предоставил на ответника С.И. за временно и възмездно ползване
1
процесния недвижим имот: апартамент № 2, находящ се на първия етаж на жилищна
сграда – блок ***, вх. ***, в гр. *****, със застроена площ от 58,45 кв. м, състоящ се от
две стаи, кухня, клозет и антре, срещу задължението на С.И. да му заплаща месечна
наемна цена в размер на 130 лв., платим най-късно до 17-то число на всеки месец.
Договорът е бил сключен като срочен, до 17.07.2014 г., но след изтичането на срока
наемателят продължил да ползва имота без противопоставянето на наемодателя,
поради което на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД и чл. 15 от договора същият се
трансформирал в безсрочен.
Ищецът твърди, че многократно е търсил ответника по телефона и е ходил до
имота, за да упражни правото си на наемодател и собственик да провери как се
стопанисва той, в каквато насока имало постигнато и уговорка в договора /чл. 14 във
връзка с чл. 12 от договора за наем/. Повече от 5 години обаче ищецът не бил допускан
от ответника до имота. С писмо с обратна разписка от 01.07.2019 г. ищецът уведомил
ответника, че следва да освободи имота и да му го предаде на 17.07.2019 г., ведно с
всички квитанции за платени консумативни разноски за него – за ел. енергия и вода.
Това писмо било оформено от „Български пощи“ ЕАД като непотърсено от ответника,
който се криел и не приемал никакви книжа.
Ищецът твърди, че многократно е получавал известия от „В и К“ ЕАД за
неизплатени задължения за имота към дружеството, които съгласно чл. 2 от договора
за наем следвало да се заплащат от наемателя, като за периода от 01.07.2017 г. до
31.07.2019 г. незаплатените разноски за ползваната в имота вода били в размер на
253,82 лв., от които главница в размер на 236,60 лв. и мораторна лихва в размер на
17,21 лв. Поради неплащането на тези консумативни разходи счита, че договорът за
наем е автоматично прекратен, предвид уговорката, направена от страните в чл. 20 от
същия.
В случай, че съдът приеме, че такова прекратяване не е настъпило към датата на
предявяване на иска, с исковата молба ищецът е направил и изявление за разваляне на
договора за наем на основание чл. 19 във връзка с чл. 14 от него – поради препятстване
от страна на ответника да упражнява правото си като наемодател да проверява
състоянието на отдадения под наем имот веднъж месечно, в продължение на повече от
5 години. На последно място поддържа, че договорът за наем следва да се счита
прекратен и поради изтичане на предвиденото в чл.18 от същия тримесечно писмено
предизвестие, считано от 23.07.2019 г. – датата, на която е върнато от „Български
пощи“ като непотърсено заявлението от наемодателя до наемателя да му освободи и
предаде имота поради изтичане срока на договора. При условията на евентуалност
поддържа, че ако съдът не приеме, че предизвестието започва да тече от тази дата, то за
начална дата на предизвестието следва да се счита датата, на която ответникът е
получил исковата молба.
Въз основа на тези твърдения и предвид факта, че и до момента ответникът
продължава да ползва имота, прави искане за осъждането му да освободи същия и да
му предаде владението върху него.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен с възраженията, че ищецът е
неизправна страна по договора за наем, тъй като в процесния апартамент не е имало и
понастоящем няма монтиран водомер, поради което наемодателят не е изпълнил
основното си задължение да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на имота
от наемателя. Предвид това неизпълнение поддържа, че договорът за наем не може да
бъде прекратен поради неплащане на консумативните разходи. Счита, че договорът
между страните не е прекратен и чрез отправено до него предизвестие, тъй като такова
2
не му е било изпратено. В исковата молба пък не било направено изявление, че същата
следва да се счита за уведомление относно това, че с получаването и започва да тече
уговореният в чл.18 от договора тримесечен срок за прекратяването му чрез
предизвестие.
Липсва спор по делото относно обстоятелството, че на 17.07.2013 г. страните са
сключили договор за наем, като ищецът в качеството на наемодател е предоставил на
ответника в качеството му на наемател за временно възмездно ползване процесния
недвижим имот: апартамент № 2, находящ се на първия етаж на жилищна сграда –
*****, със застроена площ от 58.45 кв. м. Видно от договора /л.4 от делото на РС/,
страните са постигнали съгласие, че същият се прекратява с тримесечно предизвестие
по желание на една от страните /чл.18/, а при неизпълнение на клауза от него,
изправната страна може да иска развалянето му, както и обезщетение за вредите
/чл.19/. В чл.14 от договора страните са уговорили правото на наемодателя веднъж
месечно да проверява състоянието на имота. В чл.20 от договора е уговорена
възможността същият да се прекратява автоматично и без да е необходимо писмено
предизвестие от страна на наемодателя, при неплащане в срок на наемна вноска или
консумативите от наемателя. В чл.21 е уговорено, че при прекратяване на договора
наемателят е длъжен да освободи помещенията незабавно.
По делото пред РС е представена компютърна разпечатка на „В и К“ ЕООД,
видно от която за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2019 г. за процесния имот са натрупани
задължения към дружеството в общ размер от 253,82 лв., от които главница в размер на
236,60 лв. и лихва в размер на 17,21 лв. Липсват данни по делото за плащането на
посочената сума от стана на ответника, като същият и не въвежда твърдение такова
пращане да е извършено от него. Предвид неплащането от наемателя на посочените
консумативни разноски във връзка с ползването на имота, то следва да се приеме по
делото, че е налице хипотезата за автоматично прекратяване на договора за наем,
уговорена в чл.20 от същия. Неоснователно е възражението на ответника, че поради
липсата на монтиран водомер в апартамента ищецът като наемодател е неизправна
страна по договора за наем, поради което няма право да иска прекратяването му.
Фактът, че в имота няма монтиран водомер не се оспорва от ищеца. Сам по себе си
обаче този факт не сочи на неизпълнение на наемодателя на задължението му по
договора да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на имота от наемателя.
Споделя се изцяло извода на първоинстанционния съд, че не е осуетено спокойното и
безпрепятствено ползване на имота от наемателя, тъй като същият го обитава повече от
осем години, а и няма спор по делото, че имотът е водоснабден, за което са и начислени
посочените консумативни разноски. Установява се от друга страна въз основа на
показанията на свидетелката А. К.а, съпруга на ищеца, че в имота не е имало водомер
към момента на сключване на договора за наем. Ответникът е бил уведомен за това, но
е отказал да пусне хора в имота, които да монтират водомер.
Доказано е и другото посочено в исковата молба основание за прекратяване на
договора за наем, доколкото се установява поделото, че ответникът не е допускал
трайно в наетия имот ищеца, за да може той да упражнява правото си на наемодател да
проверява състоянието на имота веднъж месечно – чл.19, вр. с чл.14 от договора.
Установява се от показанията на св. свидетелката А. К.а, че повече от 3 години нито
ищецът, нито съпругата му са имали достъп до имота. На няколко пъти правили опити
да влязат в имота, но ищецът не отварял, поради което потърсили съдействие от
полицията, но той пак не отворил. Ищецът не отговарял на телефонните им обаждания,
не получавал писмата, които му изпращали.
3
Предвид прекратяването на договора за наем, ответникът като наемател дължи
връщането на имота, съгласно чл. 233 от ЗЗД. Липсва спор, че ответникът продължава
да ползва имота след прекратяването на договора за наем.
Ето защо съдът приема, че решението на районния съд, с което искът е уважен,
е правилно. Като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, въззиваемият има право на разноски във въззивната
инстанция, които се констатираха на 500 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение.
Същото не е прекомерно предвид естеството на спора, поради което следва да се
присъди в пълен размер.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260061/18.03.2021 г., постановено по гр.д. №
1213/2019 г. по описа на Районен съд - Карлово, II гр. състав.
ОСЪЖДА СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***** да заплати на
ИВ. К. К. с ЕГН: **********, от с. ***** сумата от 500 /петстотин/ лв. разноски по
делото за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4