Р Е Ш Е Н И Е №96
гр.Силистра, 08.11.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Елена
Чернева
при
секретаря Анета Тодорова, с участието на прокурор при ОП-Силистра С.Г., като
разгледа докладваното от с-я М.Славова КАНД
№ 108 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 254/26.07.19 г., постановено по
АНД № 454/2019 г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 19-000973/29.05.2019 г., издадено
от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на основание
чл.414 ал.1 от Кодекса на труда КТ/, на „РОДИ“ ООД гр.Силистра, е наложено административно
наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, за нарушение на
чл.22 ал.2 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските /Обн. ДВ, бр. 6/87 г., посл.изм.ДВ, бр.58/13.07.2018 г./
Производството е образувано по касационна жалба на “РОДИ“ ООД, подадена от управителя Н.Д.А.,
с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС и, след решаване на спора
по същество от настоящата инстанция, да бъде отменено и първоначално оспореното
наказателно постановление. Поддържа се наличие на касационното основание по
чл.348 ал.1 т.1 НПК, като се твърди, че съдът неправилно бил приложил
материалния закон по отношение на установените по делото факти, които сочели на
„маловажност“ на релевираното нарушение на чл.22 ал.2 от НРВПО. Поради това се
настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и съответно, на процесното пред
СРС наказателно постановление, при условията на чл.28 ЗАНН.
Ответникът
по касация - Дирекция ”Инспекция по
труда”гр.Силистра, не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура намира
обжалваното решение за съответно на закона и фактите по делото. Дава заключение
за неговото потвърждаване с отхвърляне на касационното оспорване.
Производството е по реда на
Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане
на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие: Касационното основание, което е заявено
и поддържано пред настоящата инстанция се свежда до твърдение за неправилно приложение на материалния закон /чл.348
ал.1 т.1 НПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН/. Акцентът в касационната жалба е поставен
върху довод, че районният съд неправилно бил приел, че в случая са неприложими
разпоредбите за „маловажност“, обсъждайки специалната разпоредба на чл.415в ал.1 КТ, в контекста на
задължителната сила /арг.чл.130 ал.2 ЗСВ/ на Тълкувателно решение № 3/10.05.11 г.
по т.д.№ 7/10 г. на ОСК на ВАС, относно неприложимостта на общия чл.28 ЗАНН за нарушенията
на трудовото законодателство. Проверката на обжалвания съдебен акт следва да се
извърши на терена на касационното оплакване и в параметрите, зададени с чл.218
ал.2 АПК.
Спорът пред Силистренския районен съд е
бил съсредоточен върху въпроса: допустима ли е преценка за маловажност, в
контекста на чл.28 ЗАНН, на нарушение на режима за ползване на платен годишен
отпуск, съгласно чл.172 и следващите от КТ във връзка с НРВПО, при
квалифициране на фактите съгласно привилегирования състав на чл.415в КТ. Касаторът
е поддържал пред въззивния съд, че е допустимо приложението на чл.28 ЗАНН, независимо
от специалната регулация на материята с КТ, в каквато насока са и съображенията
в касационната жалба. Спор по фактите няма.
Съдът е провел законосъобразно
въззивното производство, при съблюдаване с принципите от чл.13 и чл.14 НПК. Изслушал
е в съдебно заседание свидетелките М.Д. и Д.Т., чиито показания е обсъдил ведно
с приетите писмени доказателства, която процесуална дейност, е гарантирала верността
на фактическите му изводи. СРС е установил, че между дружеството касатор, което
стопанисва хотелски комплекс „Д“ и Д.И.М., е сключен трудов договор № 75/28.09.2018
г. на основание чл.68 ал.1 т.1 КТ, по проект „Работа“ от Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“, по силата на който наетото лице е изпълнявало
длъжността „работник озеленяване“ в хотел „Д.“, при 8-часов работен ден и
трудово възнаграждение от 510.00 лева. С Допълнително споразумение № 63/29.03.19
г. е било договорено и второ място на работа, наред с първото, а именно - къща
за гости в с... Със Заповед № 50/15.03.19 г. работодателят е разпоредил
работничката да ползва 4 дни платен отпуск, считано от 19.03.2019 г., за което
не е подавала молба. Въззивната инстанция правилно е приела, че касаторът не е
действал в условията на чл.173 ал.4 КТ, регламентиращ отклонение от правилото,
че платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на
работника. Нещо повече, намиращият се на л.30 от АНД № 454/19г. на СРС сигнал,
по който е инициирана съвместната проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ и
Дирекция „Бюро по труда“, е подаден от Д.М. на 21.03.2019 г. В същия не само че
не се съдържат данни да е имала, респ. да е заявявала каквото и да е желание за
ползване на платен отпуск, а напротив - налична е информация, че на 19.03.2019 г.
е извършена проверка на „Роди“ ООД от „Бюрото по труда“, по изпълнение на договореностите
по проект „Работа“ от ОПРЧР и ненамирането на работничката на основното й
работно място е станало причина за издаване на релевираната по делото Заповед
за разрешаване на непоискания платен годишен отпуск, считано от 19.03.2019 г. Работничката
Д.М. не е била в отпуск в деня на проверката, а е полагала труд в къща за гости
в с... Тези данни не могат да наведат на изводи за маловажност на релевираното
нарушение на чл.22 ал.2 НРВПО, а напротив, те имат утежняващ отговорността на
работодателя характер и като не ги обсъдил изрично, районният съд е действал
законосъобразно.
Фактите правилно са субсумирани под
разпоредбата на чл.22 ал.2 НРВПО, съгласно която платеният годишен отпуск се
разрешава въз основа на писмено искане на работника до работодателя, каквото е
установено по делото с категоричност, че няма подавано.
Съдът правилно е съобразил
неприложимостта на специалния чл.415в КТ към установените в процеса факти, като
е изложил верни мотиви и относно нормативната невъзможност същите да бъдат подведени
под общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, при наличието на специална уредба на
„маловажното нарушение“ в КТ. Съответно на закона се е позовал и на
Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по т.д.№ 7/2010 г. на ОСК на ВАС, съгласно
което специалният състав по глава XIX
раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по
чл.415в КТ, изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. Това
тълкуване на относимия нормен състав е задължително за съда, вкл. за настоящия
състав. В съответствие със закона е преценено, че не са изпълнени
материалноправните условия на чл.415в ал.1 КТ, защото нарушението не е
отстранено веднага след установяването му /вкл. няма данни процесната заповед
на работодателя изобщо да е отменяна/, като от санкционираното деяние за
работничката са произтекли вредни последици, за което самото сезиране на специализираните
институции по спазване на трудовото законодателство, е достатъчно показателно. Следователно,
безпредметно е обсъждането на обективните и субективни признаци на
привилегирования състав за „маловажно нарушение“, щом нормативните условия за
неговата приложимост не са осъществени.
Настоящият състав е имал случай да се произнесе, че
нарушения от вида на процесното, са с висока обществена значимост, защото
засягат основата на трудово-правната връзка, регулирана от държавата
посредством КТ. Щом законодателят е възприел такова нормативно разрешение, същото
не може да бъде тълкувано произволно по различен начин от посочения по-горе, което
ирелевира оплакванията на касатора. Като е стигнал до такъв именно краен извод
относно приложението на материалния закон, в сегмента на точната юридическа
квалификация на фактите, съдът е постановил законосъобразен акт.
Обобщавайки изложеното, настоящият касационен
състав намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е
постановено в съответствие с установените факти по делото /по тях е нямало
спор/ и със закона. Ето защо, следва да бъде оставено в сила, воден от което и на
основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд
гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 254/26.07.2019 г., постановено по АНД № 454 по описа за 2019 година на Силистренския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.