Решение по дело №364/2019 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е-57

 

Гр.В.

 

29.11.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември   две хиляди и двадесет и трета година в състав:

                                             Председател :Г. Й.

                                                     Членове :

                                                                      

при секретаря     Н.К. и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 364     по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Делото е образувано по исковата молба на Й.     Т.      Я.  с    ЕГН ********** ***,

 А.Т.Я. с ЕГН ********** *** и  

П.Т.Я. с ЕГН ********** ***

чрез законния     им     представител    -     баща Т.Т.Я.      ,представлявани от процесуалните им представители адв.К. Н.  и М.П.  -САК, със съдебен адрес,*** срещу

ответника М. Б. З. А. Л. "С. П." ЕИК .гр. В. 3700  представлявана от председател на съвета на директорите Ц. И. В. с правно основание чл. 49 вр.с чл. 45 ЗЗД и  и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Поддържа се        ,че    ответникът    бил ЮЛ-търговско дружество ,регистрирано като лечебно заведение в съответствие със Закона за лечебните заведения .В резултат на противоправното и виновно поведение на медицинския екип, работещ по възложение на ответника,ищците били претърпели неимуществени вреди, следствие на предизвиканата и предотвратима смърт на майка им — Даниела П. Йорданова, за които следвало да бъдат обезщетени по справедливост.

От фактическа страна се твърди ,че ищците  Й., А. и П. са деца на Т.Т.Я. и Д. П. Й. ,които  били във фактическо съжителство, живеели на семейни начела от 1999г., и като млади съвременни хора които имали хармонични и взаимни отношения, решили да имат деца -планирано и желано. Така през 2010 г. се родила първата им дъщеря - Й., а през 2012 г. се родила втората - А..

Семейството на Т.Т.Я. и Д. П. Й. се радвало на двете си дъщери, Д. П. Й. била отдадена и любвеобвилна майка, която се справяла с оглеждането на децата си, дарявала ги с любов, внимание и грижи. Т.Т.Я. и Д. П. Й. се разбирали чудесно, семейните им отношения били хармонични, изпълнени с радост, любов и разбирателство. Това подтикнало семейството да планират да имат още едно дете.

Д. П. редовно посещавала своят гинеколог д-р К. С. П. в гр. В., била отговорна за здравето си и се грижела добре за себе си ( амбулаторен лист 402057 от 06.02.2014 г.). В началото на 2014 г. Т.Т.Я. и Д. П. Й. планирали да имат още едно дете. През месец март Д. П. Й. посетила д-р П., тъй като имала съмнения, че е бременна. Съмненията били потвърдени от д-р П.,(амбулаторен лист 403244 от 28.03.2014), който констатирал, че Д. П. Й. е бременна в 10 гестационна седмица. Т.Т.Я. и Д. П. Й. приели новината с нескрита радост и вълнение. Д. П. Й. започнала редовно да проследява бременността си при д-р К. С. П. в гр.В. Следващият преглед, на който била, бил на 16.05.2014 г., когато д-р П. включил Д. П. Й. в програма „Майчино здравеопазване", което било отразено в амбулаторен лист 405121. Д-р П. констатирал, че бременността протича нормално, без отклонение и рискове за майката и плода. Д. П. Й. посещавала редовно д-р Панов, който проследявал и констатирал, че третата бременност на Д. протича без отклонения, без рискове и без усложнения, всичко това било констатирано и отразено в медицинската документация на Д. (амбулаторни листи № 406152 от 13.06.2014 г., № 407224 от 29.07.2014 г. ; № 408233 от 27.08.2014 г.; амбулаторен лист от 09.09.2014 г. , амб. лист № 409240 от 24.09.2014 г.). Д-р П. прегледал за последно Д. на 09.10.2014 г. (амбулаторен лист № 410147/ 09.10.2014 г.). От прегледа се установило, че Д. П. Й. е бременна в 38 гестационна седмица, с един жив плод, всички изследвания били в норма, нямало усложнения и потенциални рискове за бременната и плода, данни които д-р П. описал в медицинската й документация. Д-р П. издал направление за хоспиталицация, като насочил Д. П. Й. за планово оперативно родоразрешение - т.е.sectio Cаesarea , като причина за това посочил предходните две родоразрешешния от съшия характер. Всички извършени дейности от д-р П. били описани в негово становище    до    Изпълнителна    агенция    „Медицински    одит"    от    28.10.2014 г.  

Поддържа се ,че Д. и Т. се доверявали за проследяване на бременността и на д-р В. Е. - Лекар в Отделението по АГ при МБАЛ „С. П.". По време на бременността той също преглеждал и консултирал Д. П. Й. Д-р Е. бил лекарят, изродил ищците  Й.Т.Я. и  А.Т.Я.. За раждането на ищеца  П.Т.Я. майката  Д. П. Й. и бащата Т.Т.Я. отново се доверили на д-р Е, като имали предварителна уговорка с него да приеме Д. в болницата и да я родоразреши.

На 14.10.2014 г. Д. П. Й. постъпила в Акушеро-гинекологично отделение на ответната болница. При приема й били проведени формални прегледи - вагинален гинекологичен преглед, изследване с утразвук, назначени били лабораторни изследвания, предприета била предоперативна консултация за интернист- видно от История на бременността и раждането № 993/ 14.10.2014г. с болничен № 10702 -доказателство № 4.

На 15.10.2014 г. в 9.30 часа д-р Е. пристъпил към провеждане на оперативно родоразрешение - sectio Cаesarea. В екипа за операцията били също и д-р П. М. Т., като асистент на д-р В. Е., д-р А. П.- анестезиолог, и инструментатор акушерка Н. С. Д.- видно доказателство № 5 оперативен протокол по ИЗ № 10702 с дата 15.10.2014 г.

Д. П. Й.  била приета за планова операция в разрез с нормативното изискване да е била писмено информирана за предстоящата операция и рисковете от нея. При проведеното изследване преди операцията хемоглобинът на Д. П. Й. бил отчетен като 123g/L . Състоянието на пациентката д-р Е. и екипа му определили като добро и не отчели наличие на каквито й да е потенциални рискове или такива свързани със състоянието на Д. П. Й. , същото описали в медицинската документация.

Твърди се ,че в хода на провежданата операция се родил ищецът  П.Т.Я.. Петнадесет минути след началото на операцията настъпил моментен срив на хемодинамиката, а пациентката Д. П. Й. прокървила повече от обичайното за подобна операция, това било отразено и в Анестезиологичен лист към история на бременността и раждането от анестезиолога д-р П. . Това състояние на Д. П. Й. наложило да се включи втори венозен източник и да се приложил две ампули Урбазон. Д-р Е. неглижирал този факт, възстановил маточната стена на един етаж и затворил коремната стена. Преди да пристъпи към извършената операция д-р Е. не провел правилно оценка и план за родоразрешение, като преди операцията не направил преценка и не описал разположението на плацентата. В хода на операцията не направил правилна преценка за рисковете от разположението на плацентата, поради което не  съобразил и не е преценил рисковете при последващите си оперативни и постоперативни действия. Непосредствено след като била изведена от операционна около 10.30 часа екипът назначил „спешно" да се направи кръвна картина на пациентката, поради настъпилия срив в хемодинамиката и вероятното съмнение за кървене и кръвозагуба. Д-р Е.като водещ оператор не бил избрал подходяща оперативна   техника   и   не      извършил   адекватна   за   нуждите   и   състоянието   на пациентката операция. На Д. П. Й. не били поставени и т.нар. контролни дренове, които да покажат, ако има кървене в коремната кухина.

Д. П. Й. била изведена в стая за наблюдение, като в нея реално наблюдение не било извършено. Спрямо нея не били предприети дори елементарни мерки като поставяне на пясъчна торба върху корема или лед.

Около 11.45 часа Д. П. Й. успяла да се оплаче на една от подминаващите я акушерки, че не се чувства добре. Била отпаднала, изпитвала болки в корема, усещала задух, недостиг на въздух. От екипа повикали кардиолог за консултация, който констатирал, че пациентката е „увредено общо състояние" и че кожата и лигавиците и били бледи. Пулсът на Д. П. Й. бил ускорен 150 удара в минута за сметка на ниското кръвно налягане RR 80/40, което било знак, че Д. П. Й. е в състояние на „шок". Кардиологът назначил влизания на „еритроцитна маса". Въпреки наличието за „спешност" и нуждата от кръвопреличване, ответното лечебно заведение нямало готовност в тази посока и тепърва започнало да търси кръв и кръвни продукти. На лекарите от екипа предварително било ясно, че Д. П. Й. е със сравнително рядка кръвна група „0" отрицателна, но те неглижирали този факт и пристъпили към операция без да оценят правилно оперативния и пост-оперативния риск и без да бъдат подготвени с нужните за всяка такава интервенция от биопродукти. Въпреки консултацията от кардиолога с назначения да се влее „еритроцитна маса" поради състояние на „шок", както и данните, че хемоглобинът на Даниела от 123 g/L е паднал до 76 g/L , което според медицинските формули означавало загуба на поне литър и половина кръв, никой от медицинския екип не предприел нищо. Данните за резкия спад в хемоглобина на пациентката са отразявали състоянието й непосредствено след операцията около 10.30 часа, а са били готови 20 мин по-късно, когато е нямало лекар, който да ги интерпретира и да съобрази поведението си с тях. Д-р .Е. благоволил да се появи и да прегледа пациентката едва след 12.30 часа, като до преди това извършвал други неспешни операции и манипулации, видно от медицинската документация. При прегледа констатирал, че Д. П. Й. е в тежко увредено състояние, с бледа кожа и лигавици, с много тежко и обилно вагинално кървене . Преливането на кръвните продукти започнало едва в 12.45 мин., близо три часа след като лекарите от екипа са знаели за хемодинамичния срив на пациентката. Въпреки че състоянието на пациентката драстично се влошавало ,спрямо нея не били предприети своевременни, адекватни и качествени медицински действия. Лекарите и екипа на болницата обръщали повече внимание на факта, че имат друга планова операция с избор на екип т.е. такава, за която им се заплаща и не се провежда в условия на спешност, дори не е в условия на неотложност, както процедура по прекъсване на бременността по желание т.е. аборт, който също се заплаща. Оценката на състоянието на пациентката  била забавена от лекарите с часове. През това време липсвали мониторирано наблюдение, липсвала адекватна оценка на състоянието Д. липсвали нужните биопродукти и медикаменти, не и била оказана дължима медицинска грижа.

С огромно закъснение към 13.30 часа бил  повикан д-р С. Л. А. –началник на  Отделението по акушерство и гинекология и лекарите от екипа взели решение за осъществяване на повторна животоспасяваща операция - тотално отстраняване на матката и яйчниците. Д-р А. станал свидетел как в операционна зала, като операцията започнала едва след 13.40 часа, д-р Е. отстранил коремните шевове от предходната операция, а след отварянето на коремната стана бликнала кръв под налягане, без да има съсиреци, коремът на Д. П. Й. бил пълен с кръв, от малкия таз до диафрагмата. Д-р А. извършил тежката операция, на която му асистирал д-р Е., но коментирал пред всички в екипа, че тези действия са изключително закъснели. Д-р А. направил забележка на д-р Е. че си е позволил да направи инструментална ревизия с акушерска кюрета на долния утеринен сегмент на матката в хода на първата извършена операция - това, според д-р А. било груба медицинска грешка. Тези свои забележки към работата на д-р Е. д-р А. официално внесъл като рапорт  към ръководството на лечебното заведение, като още веднъж обърнал внимание, че това е третата поред пациентка на д-р Е., която се налага да оперира по спешност заради допуснати от него грешки.

За да се презастраховат и да споделят отговорността от допуснатите пропуски и грешки, лекарите от лекуващия екип повикали в екипа и д-р Л. Б. който бил управител на лечебното заведение по онова време, въпреки че имало достатъчно налични анестезиолози-реаниматори. В хода на операцията и след нея поради огромната кръвозагуба и невъзможността организма на Д. П. Й. да компенсира същата, се наложило да бъде влят кръвосъсирващ медикамент - рекомбинантен фактор на кръвосъсирването VIIа (rFVIIа), известен с търговското си наименование NovoSeven. Такъв обаче в болницата нямало. Наложило се с линейка от В. да бъде поискан такъв от значително по-малката болница в гр. Б. Разстоянието между В. и Б. е над 55 км. Д. П. Й. имала нужда от кръв, кръвни продукти и лекарства, които очевидно не били осигурени от лечебното заведение, към 17.00 хемоглобинът и паднал под критичните 45 g/L .

Даниела не била изведена от операционната ,въпреки че осъществената втора операция приключила към 15.30 часа - видно от оперативен протокол от 15.10.2014 г. Лекарите, акушерките и екипа се суетели, че нямат кръв, че нямат фактор на кръвосъсирването и всички техни действия били насочени по-скоро към симулиране на медицинска помощ, отколкото по оказване на адекватна, своевременна и качествена такава.

В 18.55 часа на 15.10.2014 г. била констатирана смъртта на Д. П. Й. - видно от съобщение за смърт . Млада българска майка, дръзнала да има три деца, предпочела да живее в Община В., в 21-ви век при развитието на съвременната медицина починала от грешки ,допуснати в хода на планова операция -поради остра кръвозагуба, допусната заради незнание, немарливост и бездействия от страна на екипа на ответника, които не  успели да предприемат и своевременни адекватни и качествени мерки и с това  довели до фаталния изход.

Поради неправомерните действия и/или бездействия на медицинския екип на ответника довели до смъртта на Д. Й. П. на 36 г. ищците Й.Т.Я. , А.  Т.Я. и П.Т.Я. претърпели и продължавали да търпят съществени неимуществени вреди   -   болка,   страдание,   страх,   мъка,   липса   на   майчина   грижа,   непълнота   в семейството.

Съгласно Постановление № 7 от 29 декември 1958 на Пленума на ВС, отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и  има обезпечително-гаранционна функция.Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия.Това значи, че за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки:

-Вреди, причинени на пострадалия ;

-Вредите да са причинени от лице,на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил някаква работа;

Вредите  да  са  причинени  при   или   по   повод  изпълнението   на  работата,възложена от ответника;

-Работникът да има вина за причинените вреди.

Следователно вина се търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар той да няма вина. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия

Поддържа се ,че  всички от така изброените елементи на фактическия състав на безвиновната отговорност по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД са осъществени от ответното лечебно заведение.

1.   Възложена работа, при извършването или по повод на извършването, на която да е извършено деяние - действие или бездействие:

Всички лекари, акушерки, медицински персонал, участвали в предоперативната оценка   на   14.10.2014 г.,   участвали   в   операциите   и   пост-оперативните   грижи   на 15.10.2014 г.   и участвали в  процесите по организация и осъществяване на медицинска помощ били работници и служители на ответното лечебно заведение.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност имала предвид възлагане на друго лице "някаква работа", която е позволена от закона. Безспорно това било налице по отношение на медицинския екип и персонала в ответното лечебно заведение. МБАЛ „Св. Петка"АД В. имал разрешително от Министерството на здравеопазването за осъществяване на лечебна дейност № МБ- 41/29.08.2011 г.

2.   Противоправност на деянието:

Съгласно приетото в теорията противоправно било това действие или бездействие, което противоречи на установени в нормативен акт права и задължения т.е. действия и/или бездействия в противоречие с предвиденото в закона. Настоящо изложеното било потвърдено и в Постановление № 9 от 28.12.1966 г., на пленум на ВС, съгласно което: Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму:

а)       Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,техническите и други правила или от характера на работата.

б)      Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа.

Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществувала и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.

Поддържа се ,че доколкото ответникът - МБАЛ „Св. Петка" В. е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения, по отношение на медицинския екип- лекари, акушерки и др. безспорно съществувало задължение за спазват чл. 6 от Закона за лечебните заведения, който постановява ,че дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването.

Лечебното заведение за болнична помощ се състои от: клиники и/или отделения с легла, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, отделения без легла, болнична аптека, консултативни кабинети, звена за административни, стопански и обслужващи дейности, като съгласно ЗЛЗ същото следва да осъществява:..родилна помощ;..вземане, съхраняване, снабдяване с кръв и кръвни съставки, трансфузионен надзор; медицинска помощ включително и при спешни състояния.

Твърди се от ищците, че противоправността на действията и/или бездействия на медицинския екип на ответника се състоят в следното:

2.1     Не била извършена правилна клинична оценка на състоянието на пациентката при приема й - нямало документирани образни изследвания, нямало данни да е направена оценка на разположението на плацентата;

2.2     Не била оценено правилно и своевременно положението на плацентата преди операцията - д-р Е. не бил осъществил преглед на пациентката сутринта преди   операцията,   въпреки   липсата   на   данни   за   разположението   на плацентата не се бил поинтересувал, не бил помислил за потенциалния риск, респ. не бил предприел превантивни мерки същия да бъде избегнат ;

2.3     Не били коментирани с нея и екипа потенциалните рискове преди операцията -нямало данни на пациентката в писмен вид в процес по информиран избор и съгласие да са разяснени нито операцията, нито потенциалните рискове от нея. Лекарите не били информирали пациентката, че за условията на техните възможности  и  възможностите  в  тяхното  лечебно  заведение  и  ниво  на компетентност, нейния профил е „високорисков" и не  я насочили към лечебно заведение с по-добра обезпеченост, както от към специалисти, така и от към медикаменти и реанимационни възможности;

2.4     Не била снета щателна анамнеза, не били отразени ясно и конкретно причините за хоспитализацията,   не  били  посочени   конкретни   индикации   за  оперативно родоразрешение. Нито един от лекарите не  снел щателна анамнеза на пациентката. Никой не бил осъществил наблюдение на същата, никой не я  преглеждал след приема ,още повече, че д-р Е. си  позволил да влезе на операция  без  да е  снел  лично  анамнеза,  без  да е  оценил  правилно абсолютните индикации за оперативното родоразрешение, респ. без да е оценил и рисковете от това;

2.5     Не  били  предприети  действия  по  осигуряване  на  нужните  за  операцията биологични   продукти  и   медикаменти   -  медицинският   екип   предприел операция на пациент с „високо рисков" профил, без да се подготви и обезпечи от към биопродукти - кръв, плазма, еритроцитна маса, без фактор на   съсирването,   без   нужния   брой   специалисти,   които   да   проследят  оперативно и пост-оперативно пациентката;

2.6     Не бил оценен адекватно оперативният риск спрямо индивидуалните особености и медицинската история на пациентката - след като ставало ясно, че Д. е загубила повече от литър и половина кръв в хода на операцията - секцио, тъй като хемоглобинът и от 123 g/L пада на 76 g/L нито анестезиологът, нито операторът    предприели    адекватни    действия    по    възстановяване    на кръвозагубата. Въпреки че  резултатите от кръвната картина са излезли 20 мин след назначаването им в 10. 30 сутринта, до 12.45 никой не предприемал действия по интерпретация и терапия на пациентката;

2.7     Не била предприета правилна оперативна техника — като осъществяването на куретаж с акушерска кюрета на Бум в хода на секцио със съмнения за плацента  преркрета  било  абсолютно  неправилно,   неадекватно   и   немарливо поведение от страна на опериращия екип. Неадекватно било зашиването на маточната стена в един слой, при съмнения за плацента акрета/ перкрета.

2.8     Не били предприети адекватни и своевременни действия след настъпване на хемодинамичния срив в хода на операцията - не били поставени контролни дренове, не било осъществено непрестанно наблюдение на пациента.

2.9     Не   били   предприети   адекватни   и   своевременни   пост-оперативни   грижи-пациентката не  била под постоянно наблюдение, като вливанията й са започнали едва 2 часа след като е ясно, че хемоглобинът и пада и близо час и половина след като кардиологът описвал състоянието й като тежко - шоково.

Съгласно действащия към момента на операцията на Д.- Стандарт по Акушерство и гинекология (Наредба 12/ 21.07.2014 г.) лекарите и медицинския екип  следвало да предприемат гореописаните действия, тяхното поведение било в абсолютен разрез с разписаните в стандарта правила и изисквания.

В тази връзка следва да се отбележи, че на основание Заповед № РД 27-262/27.10.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит" (понастоящем „Медицински надзор) била извършена проверка от комисия на ИАМО в МБАЛ „Св. Петка“АД  В.. В резултат на осъществената контролна дейност били съставени АУАН, а впоследствие и НП, както следва:

-НП № 27-262/ 28.04.2015 г. срещу д-р В. Е. Е. за нарушения на чл. 116 ал. 1 от Закона за лечебните заведения и чл. 229 ал. 1 от Закона за здравето. НП било влязло в законна сила на 07.05.2015 г. и глобата била заплатена от нарушителя.

-НП № 27-262-2/ 28.04.2015 г. срещу д-р А. Д. П. за нарушение на чл. 229 ал. 1 от Закона за здравето. НП било влязло в законна сила на 12.05.2015 г. и глобата била заплатена от нарушителя.

Изпълнителна агенция „Медицински одит" при проверката, констатациите и издаването на наказателните постановления се ползвали от експертизата на д-р И. Д., който в своето експертно становище остро критикувал действията и бездействията на екипа на МБАЛ „Св. Петка" гр. В.

По случая било образувано и досъдебно производство - № 438/2015 г. по описа на РУ на МВР В., пр. пр. № 1349/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура В. В хода на разследването след събиране на гласни и писмени доказателства и заключения на тройна СМЕ и допълнителна СМЕ било повдигнато обвинение на д-р В. Е. Е. за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК. В хода на ДП № 438/2015 г. по описа на РУ на МВР В., пр. пр. № 1349/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура В. били изготвени две СМЕ, които с категоричност посочвали значими пропуски по отношение действията/ бездействията на медицинския екип на МБАЛ „Св. Петка" гр. В. .

Наказателното производство било прекратено на основание чл. 24 ал. 4, предл. последно от НПК, тъй като Административен съд - гр. В. по АНД № 263/2018 г. бил оставил без уважение предложението на наблюдаващия прокурор от ОП – В. за възобновяване на административно-наказателното производство по реда на чл. 70 б. „д"от ЗАНН .

Следвало да се отбележи, че мотивите на Административния съд гр. В. да откаже възобновяване на административно-наказателното производство по реда на чл. 70 б. „д" от ЗАНН били свързани единствено с действието на цитираната процесуална норма по време и забраната в чл. 3 ал. 2 от ЗАНН с последваща норма да се влошава положението на наказваното лице. Във всички документи по прекратяване на наказателното производство. Окръжна прокуратура - гр. В. посочва изрично, че според нея деянияето на д-р Е. е престъпление.

По този начин приключилото административнонаказателно производство и невъзможността за неговото възобновяване по реда на чл. 70, д. „д" от ЗАНН  станало единствената причина Прокуратурата да не може да търси наказателна отговорност от виновните лица.

3.   Вреда:

Поддържа се ,че за ищците са настъпили тежки, непоправими и непреодолими неимуществени вреди в следствие смъртта на майка им.

За ищцата Й.Т.Я. , която към онзи момент е била на четири години, смъртта на майка и била изключително голяма травма. Детето не спирало да плаче, да търси майка си, да не иска да общува с околните, ако не доведат майка й. Отнело много време и усилия на баща й да и обясни, че майка й повече няма да се върне. Й. и до ден днешен пазела спомени за майка си, страдала за нейната липса, плачела на рожденния ден на брат си П., защото го свързвала със смъртта на майка си. Често Й. се затваря в себе си, избягвала контакти с други деца по детски паркове и площадки, ако те са придружени от майките си. Споделяла с най-близките си, баща, баби и дядо, че много съжалява, че няма майка, че се чувства непълноценна и че няма момент в живота й, който да не е белязан от тази липса.

За ищцата А.Т.Я. , която към момента на смъртта на майка си била на две години ,загубата, смъртта на Д. П. Й. се оказала също изключително травмираща. Детето отказвало да се храни, будело се на сън с писъци „мама", дълго време плачело след непознати жени, не искало да ходи на детска градина, защото мислело, че това я отделя от майка й. С огромни усилия баща й успял да обясни загубата на майка й. Ищцата А.Т.Я. подобно на по-голямата си сестра и до ден -днешен питала за майка си, молела близки и роднини да й показват снимки и да споделят истории за нея, плачела и се натъжавала, когато вижда други деца с майките си.

За ищеца П.Т.Я. смъртта на майка му била повече от трагедия. Той растял като едно дете, което никога не е прегръщано, целувано и обгрижвано от майка си. Наложило се да бъде отгледан с адаптирано мляко, тъй като нямало кой да го кърми. Ищеца П.Т.Я.  ежедневно споделял, че усеща липсата на майка си, обяснявал на баба си, че той е „лошо дете ,щом няма майка". Изпитвал страх и несигурност, когато трябвало да общува с други деца и техните родители. Връщал се натъжен от детски рожденни дни и празници, защото той бил „детето без майка" и всички знаели за това. Споделял, че когато възникнат пререкания или спорове между него и други деца, всяко от тях търсело подкрепа и закрила при майка си, а той нямал майка. Усещал липсата й и споделял това при всякакви поводи, питал често близките си „Къде е майка ми?" и споделял,че „Тя никога ли няма да дойде?".

Празнината, страхът и несигурността от загубата на такава важна фигура, каквато е майката, не можели да бъдат превъзмогнати и преодоляни, независимо колко усилия се полагат. Децата не можели да свикнат с мисълта, че „просто така се е случило" и логично задавали въпроси „защо" и с какво те са „заслужили" да нямат майка.

Децата усещали липсата на майчина ласка и грижа във всеки един момент от ежедневието си, а това бележело всяко едно тяхно действие и бъдещето им като цяло.

Случилото се с Д. П. Й. било огромна трагедия и тежко събитие за нейните три деца, които ,макар и малки ,ясно осъзнавали ситуацията, че майка им няма да се върне, а травмата от липсата й не можела да бъде преодоляна. Майчината любов, ласки, грижа не можели да бъдат компенсирани от бащата и останалите роднини, въпреки грижите, които те полагат за децата.

Загубата на родител -майка, на такава крехка възраст безспорно не можела да  има парично измерение и оценка. Бъдещето на тези деца оставало белязано от тежката и непреодолима загуба.

4.   Причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и деянието.

Поддържа се ,че ищците  са лишени от най-силната подкрепа, от любов и грижа за цял живот, болката и покрусата им допълнително щели се обострят от факта, че смъртта на майка им е била абсолютно преодолима и нямало да настъпи, ако не били противоправните действия и бездействия на медицинския екип на ответника. Причинно-следствената връзка между вредите за ищците, настъпили в следствие смъртта на майка им, ясно се демонстрирала и в изготвеното „експертно становище" на д-р И. Д. по повод проверката от „Медицински одит" ,касаещ смъртта на Д. П. Й. Д-р Д. бил категоричен, като становището му се потвърждавало от д-р Л.  в дадените от него показания пред надлежен орган в хода на ДП № 438/2015г. по описа на РУ МВР, ОП- В., че смъртта на Д. е настъпила поради множество грешки и пропуски на медицинския екип на ответника. Самият д-р Л. давал обяснения пред ръководството на лечебното заведение, като пишел, че проведената операция е „безкрайно закъсняла" и че родилката е можело да бъде спасена, ако са били  предприети своевременни и адекватни медицински грижи, каквито не били положени.

6.   Вина у лицето, извършило противоправното деяние.

Поддържа се ,че вината се търсела не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява и  ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за първия била всякога налице, макар той да няма вина. Отговорността по чл. 49 ЗЗД била за чужди виновни действия. Вината на лекарите била доказана и с влезлите в сила наказателни постановления издадени от Изпълнителна агенция „Медицински одит".

Иска се да бъде постановено съдебно решение ,като се осъди ответникът М. Б. З. А. Л. "С. П.." да заплати обезщетение за претърпените от ищците  неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на майка им, в размер на по 200 000лв. /двеста хиляди лева/ на всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на смъртта - 15.10.2014 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

Претендират се и  сторените разноски по делото, а адвокатско възнаграждение - на адв. М.П. от САК  на основание чл. 38, ал. 1,т. 2 ЗА.

Към исковата молба са приложени :

1.       Извлечение от Агенция по вписванията към Търговския регистър за ответника

2.       Копие на 3 броя удостоверения за раждане за всеки от ищците.

3.       Становище на д-р К. П. от 28.10.2014г. до ИАМО

4.       Копие  на  История  на  бременността  и  раждането  №  993/   14.10.2014г.   с болничен № 10702.

5.       Копие от Оперативен протокол по ИЗ № 10702 от 15.10.2014г.

6.       Копие от Резултати от изследвания № ********* от 14.10.2014г.

7.       Копие от Анестезиологичен лист към История на бременността и раждането.

8.       Копие от Резултати от изследване№ ********* от 15.10.2014г.

9.       Копие от Становище на д-р С. Л. А. в качеството му на Отделение по акушерство и гинекология вх. № 3165/24.10.2014 депозирано пред Изпълнителния директор на МБАЛ ,,Св. Петка" В.

10.     Копие от Рапорт на д-р С. А. от 24.10.2014г. до ръководството на МБАЛ „Св. Петка" В.

11.     Копие от Резултати от изследвания № 303 880798 от 15.10.2014г.

12.     Копие от оперативен протокол 15.10.2014г. с оператор д-р Л..

13.     Копие от съобщение за смърт на Д. П.

14.     Копие от НП № 27-262/ 28.04.2015 г. срещу д-р В. Е. Е.

15.     Копие от НП № 27-262-2/ 28.04.2015  г. срещу д-р А. Д. П.

16.     Копие от експертно становище на д-р И. Д. въз основа на което е са издадени цитираните наказателни постановления.

17.     Копие от Постановление за привличане на обвиняем на д-р В. Е.

18.     Копие от Съдебно медицински експертизи по ДП № 438/2015 г. – тройна допълнително тройна.

19.     Копие от Решение № 359 на Административен съд В. по адм. дело № 263

 

         Ответникът  МБАЛ „Света Петка" АД – В., със седалище и адрес на управление в гр.В.представлявано от д-р Ц. И. В. -Изпълнителен директор Съдебен адрес ***, адв. К. А. Г. е депозирал в срок  отговор на исковата молба , с който заявява, че изцяло оспорва по основание и размер предявенте от Й.Т.Я., А.Т.Я. и П.Т.Я., чрез законния им представител и баща Т.Т.Я., чрез процесуалните представители адв. К. Н. и адв. М.П. искове с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД, като в тази връзка излага следното становище :

1. На първо място заявява, че оспорва изцяло предявените обективно съединени със същата искове както по основание, така и по размер, предвид следното :

В чл. 49 ЗЗД било установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причиненни от изпълнителя при или по повод на възложената работа.Отговорността на възложителя била обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Както било посочено в ППВС №7/1958 г .на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо пострадалия.Тя била функционално обусловена и възниквала само тогава, когато са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител - виновно и противоправно поведение/ действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между поведението и вредата.

За да възникне отговорността на възложителя за чужди противоправни действия         било необходимо наличието следните предпоставки: 1/наличие на вреди, причинени на пострадалия ищец, от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работата; 2/ вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа; и 3/ работникът или служителят да има вина за причинените вреди.

Поддържа се ,че в случая не са налице всички предпоставки, визирани в чл.49 от ЗЗД . Безспорно било, че д-р Е. по време на настъпване на смъртта на родилката е бил акушер - гинеколог в ответното лечебно заведение, а д-р П.- анастезиолог . Безспорно било, че след извършване на цезарово сечение  на 15.11.2014г., родилката Д. П. Й. е починала, но се твърди, че не е доказано смъртта на същата да е настъпила вследствие вината на работници/ служители на лечебното заведение, т.е. не е налице причинно следствена връзка между смъртта на родилката и някакво противоправно, виновно поведение от страна на посочените лекари, при и по повод изпълнение на служебните им задължения.

Представените като доказателство два броя Наказателни постановления, а именно : Наказателно постановление №НП 27-262/28.04.2015г.   на Изп. Директор на ИА“МО“ издадено срещу д-р В. Е. .Еи Наказателно постановление №НП 27-262-2/28.04.2014г. на Изп. Директор на ИА"'МО", издадено срещу д-р А. Д. П. ,не доказвали вина на лекарите -специалисти, тъй като със същите била ангажирана само административната отговорност на наказаните лица за извършени административни нарушения по Закона за здравето. При издаването на наказателните постановления не били събрани безспорни писмени и гласни доказателства, не били назначавани експертизи, които по котегоричен и несъмнен начин да доказват вината на лекуващите лекари, а извършената проверка на място сама по себе си не била достатъчна ,за да ангажира вината на д-р Е. и д-р П. тъй като тя била извършена от служители /па макар и лекари/ на ИА ,.МО", поради което не можело да се приеме, че самото съществуването на тези наказателни постановления  доказва вината на двамата лекари, което пък на основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД да ангажира отговорността на лечебното заведение.Подобен тежък случай подлежал на цялостна проверка, анализ на медицинската документация, разпит на много свидетели, становища на експерти, комплексни тройни, дори петорни медицински експертизи, за да може по един категоричен и несъмнен начин да се установи на първо място причината за смъртта на родилката и след това дали настъпването на тази смърт е следствие на „лекарска грешка", за да бъде ангажиран мецинският деликт, или е настъпила вследствие на други обстоятелства. Не било изяснено цялостното поведение на лекарския екип, от започване на цезаревото сечение, приключването му, последващите действия, след полученото усложнеие в състоянието на родилката, т.е. не са анализирани всички действия от страна на лекарите, в това число и предприетите действия за запазването на здравето и живота на родилката.

Наказателна отговорност, видно от представеното като доказателство Решение №359/01.11.2018г. на Административен съд – В., постановено по адм. Дело №263/2018г. не била реализирана, поради което въпросът за вината на лекарите не бил изяснен и най-вече не бил доказан.А евентуалната вина би могло да бъде доказана или недоказана само в едно наказателно производство, където безспорно трябвало да бъдат назначени посочените по-горе  експертизи и да бъдат събрани всички относими и допустими писмени и гласни доказателства, свързани със случая .Липсата на наказателна отговорност срещу лекарите било индикация, че вината им не е доказана и  не е установена по предвидения в закона ред.

В тази връзка, липсата  на третата предпоставка, а именно наличието на вина у работника или служителя за настъпването на вредата ,правели  исковете неоснователни, поради което се иска да бъдат оставени  без уважение.

Не следващо място, с исковата молба нямало представени доказателства относно размера на причинените вреди, както и основанието за претенциите в този им размер. Не били ангажирани доказателства в каква степен и по какъв начин се е отразила смъртта на майката по отношение на децата, като се има предвид възрастта им – И. - на четири години и А. на две години, както и за родения по време на смъртта на майката П..

Действително, загубата на майка е може би, ако не и най-голямата трагедия в живота на едно дете.Никой не е в състояние да замени майката, но живота понякога е крайно несправедлив и се случва деца да губят майките си, както и майки да губят децата си.Поддържа се ,че се касае  за една житейска несправедливост, човешка трагедия, която безспорно се е отразила на психиката на децата, но предвид малката им възраст,  травмата вероятно би била по- лесно преодолима, а възстановяването на децата по -лесно, още повече, че бащата очевидно полага огромни грижи за трите си деца.

Сочи се ,че по делото няма писмени доказателства, установяващи състоянието на децата след смъртта на майката - консултации с детски психолог, завеждане на отчет или други специалисти.Нямало данни децата да не са посещавали детска градина, да са се нуждаели от специални грижи или да са били консултирани със специалисти.

Липсата на доказателства в тази насока правела искове неоснователни в претендираните размери, като се има предвид, че закона предвиждал имуществени вреди да се присъждат по справедливост.

По тези съображения се оспорват исковете в техния размер относно претендираните неимуществени вреди.

По отношение на претендираната от ищеца законна лихва се поддържа,че същата следва да се приеме като аксесорен иск за заплащане на обезщетение за забава.В тази връзка се заявява, че се оспорва иска, като се твърди,че  искът  за законната лихва е погасен по давност, тъй като давността е изтекла от датата на увреждането 15.11.2014 г. до окончателното изплащане, предвид разпоредбата на чл. 111 ал.1 б."В" ЗЗД. В този смисъл се поддържа,че  кратката тригодишна давност за лихви е започнала да тече от датата на увреждането и е изтекла преди завеждане на исковата молба в съда.

С оглед на изложеното по - горе се заявява, че се оспорва по основание и размер предявените искове за претендираната главница, по съображенията, изложени по -горе, както и иска за заплащане на обезщетение за забава, предвид разпоредбата на чл. 111, ал. 1, б."в" от ЗЗД, като се иска  Съдът  да остави същите без уважение, или ако намери, че въпреки всичко искът за главаницата е основателен, да се присъди обезщетение по справедливост, като се намалят исковите претенциии по трите обективно съединени иска, съобразно доказателствата по делото, трайната съдебна практика на съдилищата и фактическата обстановка, установена по делото.

Във връзка с направените в исковата молба доказателствени искания по т.1,т.2,  т.3  и т.4  от исковата молба с отговора на исковата молба се представят  следните документи :

1.Заверено копие от История на бременост и раждане на Д. П. Й. - съдържаща 46 листа, без опис.

2.Заверено копие от графиците с дежурните лекари в АГО при МБАЛ „Света Петка" АД – В. за периода 14.10.2014 г. до 15.10.2014 г. ;

3. Заверено копие от трудови договори и дипломи за професионална квалификация на всички лекари, взели участие в лечението на Д. П. Й. общо 68 листа без опис ;

4.Заверено копие от графика на дежурните акушерки в АГО за периода 14.10.2014 г. до 15.10.2014 г.

 

С отговора на исковата молба се прави искане  на основание чл.219, ал.1 от ГПК, да се конституира като трето лице -помагач „ДЗИ – О. З." ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.С.

Към искането е приложено   Заверено копие от застрахователна полица №211014051000001/19.02.2014 г. на „ДЗИ – О. З." ЕАД .

Искането е уважено ,като с определение от 28.11.2019 г. на основание чл.219, ал.1 от ГПК  „ДЗИ – О. З." ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.С.  е конституирано  като трето лице –помагач на страната на ответника (л.226 т.2 от делото).

Третото лице-помагач „ДЗИ – О. З.” ЕАД със седалище и адрес на управление - град С., ЕИК . чрез ст. юрисконсулт – пълномощник Ц. Л. Н. е депозирало писмено становище вх.№351/29.01.2020 г. (л.400, т.2 от делото ),в което оспорва изцяло предявените срещу МБАЛ „Света Петка“ АД искове, като неоснователни и недоказани и се присъединява изцяло към доводите, изложени в отговора на исковата молба.

Поддържа се ,че посочените в исковата молба факти и обстоятелства по никакъв начин не могат да обусловят правен извод за осъществяване на фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

За основателността на предявените искове е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки:

• вреди, причинени на увредените (ищците) - имуществени или неимуществени;

•        противоправно поведение на лицето, на което е възложена работата, което се изразява в действия или в бездействия за изпълнение на задълженията, произтичащи от закона, техническите и други правила или от характера на работата;

•        вредите да са причинени при или повод изпълнението на работата, възложена от ответника;

•        наличието на причинна връзка между настъпили вреди и поведението на лицето, на което е възложена работата;

•        вина.

Твърди се ,че въпреки  че наличието на предпоставките от обективна страна  подлежи  на пълно и главно доказване от страна на ищците, същите излагат твърдения за тях, но не представят релевантни доказателства в съответствие с разпоредбите на чл. 154, ал. 1 ГПК. Нито едно от твърдяните в т.2.1 до т.2.9 (стр. 8 и стр. 9 ) от исковата молба  противоправни действия и/или бездействия не се установявали от представените по делото доказателства. В процесния случай вредите, които са настъпили, не били причинени по повод изпълнението на възложената от ответника работа. Не било налице нарушаване на медицинските стандарти за качеството на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, не се установявало проявена немарливост и/или незнание при упражняване на лекарската професия и неполагане на дължими лекарски грижи. Напротив, предприетите действия от страна на служителите на ответника, във връзка с проведеното планово секцио и последващите усложнения в пост - оперативния период били в съответствие с добрата медицинска практика и приетите медицински стандарти.

Във връзка с горното се оспорва доказателственото значение на цитираните в исковата молба и представени като доказателства по делото: НП № 27 - 262/28.04.2015г. срещу д-р В. Е. и НП № 27 - 262 - 2/28.04.2015г. срещу д-р А. П. . Същите не установявали релевантни по отношение на спора обстоятелства.

В обобщение се иска  да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства  и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

 Д-р В. Е. е дипломиран лекар: завършил е през 1984 г. ВМИ С. а от 1991 г. е с призната специалност „Акушерство и гинекология“. Работел в МБАЛ „Света Петка“ АД В. като лекар в Отделение по акушерство и гинекология. В това си качество на два пъти спомогнал при раждането на децата на Д. П. Й. от гр. В. И двете раждания били извършени с цезарово сечение. Предупредил жената, че горното води до сериозни рискове при следваща бременност.

През 2014 г. Д. П. Й. забременяла за трети път, като бременността й  протичала нормално.

На 14.10.2014 г., след предварителна уговорка с д-р В. Е. Д. П. Й. постъпила в АГО на МБАЛ „Света Петка“АД- В. за раждане, планирано отново чрез цезарово сечение. В приемната диагноза приемащата лекарка д-р А. отразила предходните две раждания по описания начин и снела общия и акушерски статус на родилката. Отразено било добро общо състояние, а бременността не била означена като рискова. Установено било скъсяването на маточната шийка с 20 %, разширение 1-2 см, запазен околоплоден мехур и предлежаща част - глава. Определена била кръвно-груповата принадлежност, назначени били хематологични и биохимични изследвания. На родилката било направено ЕКГ и била назначена предоперативна консултация с интернист. Била извършена ултразвукова диагностика на плода, а при направената в 10,30 ч. същия ден ехография се установило, че „плацентата е по предна стена и ниско разположена“. Видно от първоначалните записи в Историята за бременност и раждане /ИБР на л. 99, т. 1 от ДП/, не били отразени някакви назначения за специално наблюдение на родилката и плода след хоспитализацията.

Сутринта на 15.10.2014 г. била извършена назначената консултация с интернист. Последният констатирал, че се касае до нормално протичаща бременност, постоянно следена от АГ специалист, без алергии, с нормална сърдечна дейност и кръвно налягане на родилката, със стойности на левкоцити  11,1 от пълната кръвна картина. Препоръчано е след раждането да се следи ПКК /пълната кръвна картина/, артериалното налягане и при преценка да се приложи антибиотична терапия. Тъй като плановото раждане следвало да се проведе същия ден, била направена и предоперативна анестезиологична консултация с анестезиолога  д-р П.. Анестезиологичният риск бил определен като нисък. В ИБР д-р В. Е.  описал лаконично, че предстои планово раждане чрез цезарово сечение за трети пореден път.

 Самото оперативно раждане започнало в 9,35 ч. на 15.10.2014 г. под обща интубационна анестезия при следния оперативен екип: оператор -  д-р Е., асистент - д-р М. и анестезиолог  д-р П.. В съставения типов оперативен протокол било отразено, че е извършена долна срединна лапаротомия с напречен разрез, маточната стена е отворена остро със скалпел в истмичната част на около 2 см, пукнат е околоплодния мехур, при което са изтекли бистри околоплодни води. Екстракцията на плода се отдала лесно и се родил жив, доносен плод от мъжки пол с тегло 3750 гр. и ръст 51 см. По отношение локализацията на плацентата било отразено „тотална плацента превия“, която е екстрахирана на части - горните две трети са извадени лесно мануално, а за долната трета е установено,че е акрета в истмуса ,достигаща до цервикалния канал, без да го ангажира. Плацента акрета е аномалия в прикрепването на плацентата, при която плацентарните въси (тънки израстъци — космици по свободни повърхности на клетки, с които са покрити някои части от епидермалната дихателна или храносмилателна система у човека и животните) са по-дълбоко прикрепени в еднометриума (най-вътрешния слой на маточната лигавица )и в маточната стена. Нормално хориалните въси достигат част от децидуата(лигавицата на бременната матка,която след раждането се изхвърля), което позволява лесното отделяне на плацентата след раждането на плода.

Истмусът  на матката (isthmus uteri) e междинната част на матката, свързваща тялото с шийката. Истмусът е кюретиран (остърган със специален уред). Възстановена е маточната стена и плика везикоутерина(предната връзка на матката с коремницата в областта на пикочния мехур), както и коремната стена. В оперативния протокол е посочена кръвозагуба от около 700 мл. кръв. Не са поставени контролни дренове в коремната кухина и субфасциално, за да се следи за евентуално кървене от ложето на плацентата.

По време на операцията / към 9,50 ч./ анестезиологът д-р П. отбелязал в анестезиологичния лист - срив на хемодинамиката - бардикардия (забавянето в ритъма на сърцето) със спадане на артериалното налягане, поради което бил осигурен втори венозен източник и включване на 2 ампули урбазон.

Към 10,30 ч. родилката била изведена от операционната с възстановено съзнание, дишане и рефлекси. Поради хемодинамичната нестабилост в хода на операцията д-р  П. назначил по спешност изследване на кръвната картина. Изследването станало готово в 10,51 ч. и сочело спад на хемоглобина от 123 на 76 гр/л. Й. била настанена в родилното отделение, а д-р Е. започнал следващата за деня планова манипулация - аборт по желание на друга пациентка.

Без да проследи състоянието на родилката, в 11,45 ч. д-р Е. и същият операционен екип лекари започнали второ планирано за деня раждане със секцио. По време на тази манипулация свидетелят  Г. уведомила д-р Е. че Д. Й. изпитва затруднения при дишането и че хемоглобинът й е паднал на 76 единици. Подсъдимият продължил с второто за деня секцио, а  д-р П. посетил за кратко родилката, назначил консултация с кардиолог и се върнал обратно в операционната зала.

След като свършила и втората операция, към 12,30 ч. д-р В. Е.  прегледал родилката и установил атония (отпуснатост, вялост, отслабване до липса на тонус, т. е. на еластичността и възбудимостта)на матката, обилно генитално кървене, увредено общо състояние, едва долавящо се артериално налягане, бледа кожа и лигавици, изпотяване. Пострадалата веднага била интубирана още на леглото в стаята си и било взето решение за втора операция при висок оперативен риск. В новата предоперативна анестезиологична консултация било отбелязано, че пациентката е в хеморагичен шок, морибунден (умиращ) пациент с очаквана продължителност на живота до 24 ч. с или без операция.

В 13,30 ч. започнала  втората операция в екип: оператор д-р Л.- началник АГ отделение и асистенти д-р Е. и д-р М. и анестезиолог д-р Б.- ординатор в ОАИЛ. По време на операцията се наложила и консултация с хематолог. При втората интервенция операторът д-р Любенов установил и вписал в оперативния протокол, че при сваляне на конците от оперативната рана бликнала кръв под налягане и че в коремната кухина е установено голямо количество кръв. Матката е намерена атонична с оток и кръвонасядания, обхващащи аднексите(общо наименование на яйчниците, маточните тръби и свързаните с тях лигаменти, участващи в репродуктивната функция на жената), пикочния мехур, дъгласовото пространство ( пространството  при екскавацията (вдлъбнатината)на правото черво и матката) и плика утеровезикалис. Матката с аднексите била отстранена, в коремната кухина били поставени два дрена и операцията приключила в 15,30 ч. Реанимацията на родилката продължила на операционната маса - с осигурен централен венозен път, вливания на водно-солиеви разтвори, еритроцитна маса, плазма и кръвоспиращи, с осигурена извънбелодробна вентилация със 100 % кислород.

Въпреки усилията на лекарите, при пациентката се развил ДИК-синдром / дисеминирана интравазална коагулация/: съсирване на кръвта във всички кръвоносни съдове, което води до изчерпване на факторите на кръвосъсирването и до вторично активиране на фибринолитичната система(сложна физиологична система, която има две важни функции в хемостазата:

• ограничава образуването на кръвния съсирек до физиологично необходимите размери
• разгражда фибрина на съсирека, след като той е изпълнил физиологичните си функции).

Като краен резултат се стигнало до  масивно кръвотечение и повсеместни кръвоизливи. В 18,55 ч. родилката Д. Й. починала.

Приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза установява, че непосредствената причина за смъртта на родилката е острата следкръвоизливна анемия, получена като усложнение на атонично маточно кръвотечение при плацента превия, последвана от финално развилия се ДИК-синдром.

С  НП № 27-262/28.04.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“ на д-р В. Е. било наложено административно наказание „глоба от 3000 лв.на основание  чл. 116, ал. 1 от 33 и глоба от „300 лв.“ на основание  чл. 229, ал. 1 от  нарушения на разпоредбите на Медицински стандарт „Акушерство гинекология“, Наредба № 12/2014 г. , Правилника за устройство и дейността МБАЛ и Закона за здравето. Фактическото описание на нарушенията обхваща  това, че в качеството си на длъжностно лице д-р Е. не е констатирал възприел състоянието на „акушерска спешност“, настъпилите усложнения при операцията на Д. Й. и не е предприел действия по овладяването и. Горното Наказателно постановление влязло в сила, а глобите по него – платени.

Междувременно е образувано и ДП № 438/15 г. по описа на РПУ В.  срещу д-р В. Е.  за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и на 12.06.2018 същият е привлечен в качеството на обвиняем. Видинската ОП е поискала Административния съд възобновяване на административно-наказателно производство, но с Решение на съда от 01.11.2018 г. по адм.д. № 263/18 г. това искане е било оставено без уважение. Последвало е Постановление на Окръжна прокуратура- В. от 07.12.2018 г. по ДП № 438/15 г . с което е прието ,че е  налице индентичност между предмета на воденото наказателно производство с този на административно-наказателното, поради което и второто по ред /наказателното производство/ е било прекратено. По реда на чл. 243 от НП това Постановление е било потвърдено от ОС В. с Определение 09.01.2019 г. по ЧНД № 3/2019 г. С Определение от 05.03.2019 г., постановено по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, по ВЧНД № 267/2019 г., Апелативен съд- С.  е отменил горното Определение на ОС В. и прекратителното Постановление на ОП В. и е върнал делото на ОП В. за продължаване на процесуалните действия. Прието е ,че  няма идентичност между предмета на наказателното и административно-наказателното производство, защо липсват критериите „Енгел“ по ТР № 3/2015 г., които да водят до недопустимост на наказателното производство. В Определението Апелативният съд посочва, че административното производство има формален характер, а наказателното - включва в себе си и вредоносния резултат ,че административното производство няма наказателен характер, а по-скоро дисциплиниращ, тъй като се отнася до ограничен кръг адресати и цели да дисциплинира, без да държи сметка за вредоносния резултат. Санкцията по административното производство не засяга в съществена степен патримониума  на административно наказания, въпреки нейния размер.В българския закон не е предвидена възможност за замяната й с лишаване от свобода и не наложено наказание, свързано с лишаване от права.

Горното Определение на САС е влязло в сила. Въпросите, обсъдени в него, са решени и не съществува правна възможност да  бъдат пререшавани. Това Определение не подлежи на касационно обжалване, не е и отменявано по реда на възобновяването. Налице е  сила на пресъдено нещо по въпроса за  липса на дублиране  на административно-наказателната с наказателната отговорност .

Обвинението срещу д-р В. Е. е за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в причиняването на смърт при изпълнение на правно-регламентирана дейност, която представлява повишена опасност. Доказателствата установяват несъмнено, че при раждането със секцио родилката е починала. Станалото е при упражняване от д-р В. Е. на медицинска дейност в качеството му на лекар със специалност АГ. Тази му дейност представлява несъмнено източник на повишена опасност. Затова и тя е строго правно регламентирана в Закона за здравето, съответния медицински  стандарт по АГ, предвиден в Наредба № 12/21.07.2014 г., а също и в Правилника за устройството , дейността и вътрешния ред в отделение „АГ“ на МБАЛ В

От субективна страна  се установява, че настъпилата смърт на родилката е вследствие на немарливо изпълнение на лекарските задължения. Сам д-р В. Е. в обясненията си говори, че знае „какво пише по книгите“, т.е. напълно му е  известно какви са били нормативно предписаните му задължения в конкретната хипотеза. Това се установява и от писмените и гласни доказателства, които сочат несъмнено, че той е дългогодишен дипломиран лекар с призната специалност „АГ“ и продължителна успешна практика. Не е спазил всички нормативни предписания по грижата за родилката по време и непосредствено след операцията, доверявайки се именно на опита си „да не се презастрахова“ в практиката си. В това именно се изразява немарливото изпълнение на лекарските му задължения.

Разпоредбата на чл. 123, ал.1 от НК е бланкетна и изисква посочване на регламентацията /правна или установена от добрата медицинска практика/ на съответната дейност, представляваща източник на повишена опасност. По-специално д-р В. Е. е нарушил :

1.       т. 1 „Акушерска спешност“ от дял 5, гл. 15 „Специални изисквания за качеството на медицинската помощ при акушерска спешност“ на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, приет с Наредба № 12/21.07.2014 г.;

2.       т. 9 и т. 10 от раздел 2 „ Организация на диагностичната и лечебна дейност и на грижата за пациентите“ от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на отделение „АГ“ при МБАЛ В.;

3.       чл. 80 от Закона за здравето и

4. чл.81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето.

От страна на д-р В. Е. са допуснати посочените по-горе нарушения: разпоредбата на чл. 80 от 3акона за здравето  определя, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата на добрата медицинска практика. Медицинският стандарт „Акушерство и гинекология“ е приет с Наредба № 12/21.07.2014 г. Глава 15 от него „ Специални изисквания за качество на медицинската помощ при акушерска спешност“ в т. 1 дефинира понятието „акушерска спешност“ на: синдром или нозологична единица, които представляват непосредствена заплаха за живота на майката и/или на плода, проявата на шок от всички патофизиологични типове при бременна или родилка. В случая е била налице остра кръвозагуба, което представлява „акушерска спешност“ по т. 1.2 от дял 5, гл. 15 на горния медицински  стандарт. При извършеното трето по ред цезарово сечение на родилката Й., при  непълна яснота на оперативния риск / предвид лаконичите записи от предхождащите оперативното раждане изследвания и консултации/, при настъпилите усложнения, свързани с обилно кървене вследствие затрудненията при отстраняване на плацентата, със затварянето на оперативния разрез без поставяне на сигнални дренове в коремната кухина и оттук с късната интерпретация на променената кръвна картина и предприетото със закъснение решение за повторна операция по отстраняване на матката,  д-р В.Е. е допуснал нарушение на чл. 80 от 3акона за здравето  и на посочените по-горе разпоредби от медицинския стандарт „АГ“.

Разпоредбата на чл. 81, ал.2, т. 1 от 3акона за здравето  изисква медицинската помощ да се осъществява при прилагане принципите на своевременност, достатъчност и качество. С поведението си при оперативното израждане д-р В. Е.  е нарушил тези принципи, тъй като не е преценил изцяло оперативния риск, не е взел своевременно единственото правилно решение по отстраняване на матката на пациентката след като е установил затруднения при отстраняване на част от прирастналата плацента, не е поставил контролни дренове, за да следи за наличие на кръвоизливи, не е наблюдавал пациентката непосредствено след цезаровото сечение и е реагирал твърде късно при късно разчетена и интерпретирана кръвна картина от последващото раждането изследване.

Болницата, в която е работел подсъдимия /МБАЛ „Света Петка“АД – В./ е имала приет Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на отделение „АГ“. В т.9, раздел 2 от същия е предвидено, че хирургичния екип в следоперативния период е имал задължението да осигурява постоянно следоперативно наблюдение на локалното и общо състояние на болната, на количеството и вида на отделените през дренажите секрети, на жизнените показатели и лабораторните отклонения, а в т. 10, касаеща родилната помощ - лекарската дейност по водене на раждането, с цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат, се осъществява посредством - а/ непрекъсато и комплексно диагностично обхващане; б/ динамично прогнозиране; в своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика. И тук    поведението на д-р В. Е.  се отклонява от предписаните правила: след оперативното раждане  д-р В. Е.  не е наблюдавал непосредствено и постоянно родилката, а е продължил с насрочените за деня други медицински манипулации; не е обърнал внимание на рязкото спадане на хемоглобина на родилката само 20 м. след секциото и не го е интерпретирал правилно, не е поставил контролни дренове, за да следи за евентуални кръвоизливи, след като по време на раждането е установил прирастнала част от плацентата; реанимацията не е била адекватна и своевременна.

Всички тези нарушения на нормативно предписаното поведение, допуснати от страна на д-р В. Е. , са в пряка и непосредствена причинно-следствена  връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на родилката. По време на третата си бременност  Д. П. Й. не е имала някакви медицински проблеми, била е здрава. Неоспорената от страните по време на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза сочи, че причината за смъртта е острата кръвозагуба, довела до анемия с усложнение на атонично маточно кръвотечение при плацента превия, с финално развил се ДИК-синдром. Като последица от тази кръвозагуба се е  развил хеморагичен шок.

Предвид изложеното д-р В. Е.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК.

Установеното от доказателствата по делото последващо деянието поведение на подсъдимия е дало основания на съда да преквалифицира деянието му в такова по чл. 123, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалата.Веднага след приключване на второто за деня оперативно раждане  д-р В. Е.  е прегледал пострадалата Д. Й., оценил е адекватно силно влошеното й здравословно състояние, макар и късно /часове след раждането/ е предприел необходимите мерки, за да организира реанимационните мероприятия още на леглото в болничната стая, уведомил е ръководителя на АГ-отделението, участвал е в повторната операция в опит за спасяване живота на родилката. Въпреки отразеното в анестезиологичния протокол за повторната операция, че очакваната продължителност на живота на пациентката с или без оперативна намеса е около 24 ч., д-р В. Е. е направил всичко, което е зависело от него, за да предотврати леталния изход.

Предвид изложеното  съдът оправдал д-р В. Е.  по първоначалното обвинение по чл. 123, ал.1 от НК и го осъдил по по-леката квалификация по чл. 123, ал. 4 във вр. с ал. I от НК.

При определяне на наказанието Окръжен съд-М. съобразил обществената опасност на деянието и на дееца, мотивите за

 извършване на престъплението, както и обстоятелствата с правно значение за вината. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчел броя на допуснатите нарушения на писаните правила за конкретната високорискова дейност, а като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало, добрата професионална и лична характеристика на извършителя, почти пълните самопризнания / включително и е доброволното плащане на административната глоба/. При превес на смекчаващите вината обстоятелства  съдът отмерил наказание при условията на чл. 54 от НК от една година лишаване от свобода.

Добрите характеристични данни за извършителя, осъзнаването на грешките при процесната оперативна манипулация, стореното за отстраняването им дали  основание на Окръжен съд-М.  да приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и да отложи изтърпяването на това наказание за срок от три години от влизане в сила на присъдата.

         Горната фактическа обстановка се установява от мотивите към присъда от 14.09.2020 г. по НОХД №202/2019 г.на Окръжен съд-М.,потвърдена с решение №371/29.11.2021 г. по ВНОХД №762/2021 г. на Апелативен съд-С. ,оставено в сила с решение №72/07.08.2023 г. по НОХД 278/2022 г.на ВКС ,второ НО .

         По силата на Чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд  е задължителна за гражданския съд ,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено деянието,неговата противоправност и вината на дееца .

В с.з.на 07.02.2020 г. са разпитани свидетелите М. И. Д., ЕГН:********** ,Г. З. Ц., ЕГН:********** ,Т. В. Ц. ЕГН:********** ,Д. Т. Я., ЕГН:********** ,Й. М. Л. - ЕГН:********** ,Г. Г. Г. - ЕГН:********** ,И. М. А.,П. Й. Г. - ЕГН:**********, Р. Л. Й. с ЕГН:**********  и Г. П. Й. с  ЕГН: ********** .

Свидетелят М. И. Д. заявява,че познава  децата Й., А. и П., тъй като били в близки приятелства със семейството на Т. и Д., които са кръстници на децата на свидетеля М. Д..Познава децата  от тяхното раждане, тъй като със семейството на Т. и Д.  били близки от 18 години. С майката на децата Д. се познавали добре и свидетелят М. И. Д. знае, че Д. починала при раждането на П. в болницата от кръвоизлив, който не можел да бъде  овладян. Всички деца в семейството на Д. и Т. били  желани . След смъртта на майка си Й.се затворила в себе си  и при общи събирания  казвала  да не се плаче. Пред близките  Й. се стремяла да не плаче , но свидетелят М. Д. чувала от близките, че Й. плаче за майка си.

А. била на пет години, когато почина майката Д.. Веднъж,когато свидетелят М. Д. била на гости, А. започнала да я прегръща силно, като скочила върху свидетелката  отведнъж. Случвало  се  и друг път, когато свидетелят М. Д.  отиде на гости ,А. да скочи и да я прегърне много силно. Свидетелят М. Д. отдава това силно прегръщане на липса на майчина ласка. След като  П.  пораснал и започнал да разбира, когато се събирали близки на семейството ,той  странял  от свидетеля М. Д. ,а  бягал при децата да играе с тях. Свидетелят М. Д. е педагог  и виждала  болката в очите му, тъй като той търсел майка си. Тяхната леля Т. която  отгледала децата,  казвала, че децата страдат от липса на майка и че задават въпроси  относно майката. Въпреки миналото време от загубата на майката Д. децата не спрели да ходят на гробища и по този начин да се чувстват близко до майка си.

Д. преди да почине не работела, защото гледала малкото дете А. и другото по-голямо дете Й.

 Й. има спомени за майка си и  тя държи да ходят на гробища и да садят цветя. За баба М. ходят на гробища да носят мартенички и според свидетеля М. Д. децата  отивали на гробищата, защото се чувствали така по-близко до майка си, а също така и защото искали да  запазят спомена за нея жив. Й.  е много добър ученик и по математика на олимпиади е първа, но е по-затворена  и комуникира само с определен кръг деца.

Свидетелят Г. З. Ц. е съпруг на Д.Я. - сестра на бащата на децата Т.Т.Я. . Знае, че при раждането на П.  майката Д. починала в болницата. Много често общувал с децата, поне два пъти в седмицата ,и децата често  идвали при него на работното му място в МОЛ-а. Й. му  споделяла много пъти, че нейната майка и липсва. Един път били на разходка в градската градина и както си говорели, тя  посочила едни хора, които водели за ръка едно момиченце. Свидетелят Г. З. Ц.  я попитал познава ли момиченцето и Й. отговорила ,че не го познава,но вижда ,че има  майка и татко, след което се разплакала.

 А. също преживяла болезнено  загубата на майка си. Наскоро А. споделила,че  си има приятелка  М. ,след което казала,че М.  много често я взема майка й, а нея я взима само баща и , защото  майка и е умряла,след което се разплакала.

Й. не е искала да ходи на тържеството на 8 март, тъй като  знаела, че майка и няма да дойде.

 П.  възприема като майка баба си и свидетелката Т. Ц.,която била наета да се грижи за децата. П. усещал липсата на майка и се гушкал при баба си,  не се отделял от нея и искал да е с нея навсякъде. За най-малкото нещо  тичал към нея.

Веднъж П.  каза без никакъв повод,че няма майка, защото неговата  майка е умряла, след което  навел  главичката си и млъкнал  за определен период от време.

Свидетелят Т. В. Ц. заявява,че познава и трите  децата , тъй като  три години била тяхна детегледачка-станала тяхна детегледачка веднага  след смъртта на майка им. Цял ден се грижела за децата , но вечер си спяла у дома. При децата трябвало да бъде  осем часа, но винаги оставала повече, тъй като те не я  пускали да си тръгне и тя оставала по-дълго. Счита , че в нейно лице виждали тяхната майка. Към днешна дата свидетелката  работи в детска градина,  но вижда децата  всеки ден, защото след работа ходи при тях. Й. според свидетеля  изживяла най-тежко смъртта на майка си, тъй като била най-голяма и разбирала  какво се е случило с майка й. Не говорела за това, но плачела и не отговаряла, когато я питат дали плаче за мама.Свидетелката  знаела,че Й. плаче за майка си ,защото  когато  водела децата  в парка и когато идвали други родители на деца да им се радват, Й. страняла. Когато свидетелката я питала защо не разрешава да и се радват, тя казвала, че иска нейната майка да я прегръща, а не тези хора. Изживявала  тежко смъртта на майка си и никога нямало да превъзмогне  тази болка,защото  майката е най-святото нещо на света .

 А. била  на две години,когато починала майка и. Тя отначало страняла  от свидетеля Т. Ц. Идвала към нея, но не я приема,защото не искала друг да заема мястото на майка и .След това се привърза към свидетеля Т. Ц.. А. не е преодоляла загубата на майка си. Питала свидетеля Т. Ц. къде е майка и  кога ще се върне мама .За  всеки празник рисувала картички и ги носела на гроба на майка си, а когато имало цветя в градината ,ги носела с другите деца  на гроба на мама. Децата сами искали да ходят на гробища, тъй като така чувствали контакт с майка си.

 П. бил отгледан от свидетеля Т. Ц.  от двадесет и петия си ден .Между двамата имало много силна връзка  и той няколко пъти  я наричал „мама“ и бил най- привързан към нея. Най-често свидетелят Т. Ц. била  с него, тъй като той е в същата детска градина, където тя работи и постоянно ходи в неговата група в градината. Казвал е пред другите деца, че свидетелят Т. Ц. е негова майка и че той е нейн син. Питал свидетеля Т. Ц.  къде е майка му и когато тя го  гушкала, казвал, че иска неговата майка да го гушка. Свидетеля Т. Ц. не  мисли, че е преодолял загубата на майка си и счита,че тя ще му липсва цял живот.

 Децата не искат да си празнуват рождените дни. В детската градина също не празнуват  рождените им дни, защото на другите деца идват майките, а тяхната им липсва и се чувства ощетени и непълноценни.

Свидетелят Д. Т. Я. е  леля на децата Й., А. и П., тъй като е сестра  на бащата Т. . Познава трите деца от раждането. Трите деца били планирани и желани . Общува поне един- два пъти седмично с децата. Знае,че при третото раждане с майка им се получил медицински проблем – ДИК синдром , от който тя не се  възстановила и починала на 15.10.2014 година. Тази дата я помни и я свързва и с раждането на детето П.. Й. тогава била на четири годинки. След смъртта на майка си детето се променило и станало по-затворено, по-мълчаливо и по-вглъбено в себе си. Свидетелят Д. Я.  усещала в мълчанието й  и мъката от загубата на майката. Лично Й. не  споделяла със свидетеля Д. Я.  липсата на майка , тъй като тя избягвала тази тема, но свидетелят Д. Я. много често  я чувала как говори за майка си в спомените си и как споделя неща, които е научила и помни от нея. След смъртта на майката останали нейни вещи като накити и др.,които Й.  ползва като ценни.Свидетелят Д. Я. не счита, че след толкова години Й.  е преодоляла смъртта на майка си и страда от това,че нейните  приятели и съученици  имат семейства и майка, а тя няма майка.  А. не споделяла,че и липсва майката, но като била в детската градина, не можела  да преодолее тази травма и свидетелят Д. Я.  си го обяснявала  с  липсата на майката. А. не желаела да общува. Усамотявала се и не участвала в занимания по време на празници и категорично отказвала да изпълни каквото и да е и търсела близостта на таткото. Отказвала да отиде на празници като осми март например, който е болезнена дата за децата и е свързан с празник на майката, а те нямат майка. Децата посещавали гробището по тяхно желание и никога не  се противопоставяли на това ходене. П.  никога не  питал свидетеля Д. Я. за майка си, но тя му липсвала много и когато свидетелят Д. Я. го гушкала, той стоял дълго в ръцете и и се усещало, че има нужда от майчина ласка. В детската градина П. отказал да участва в тържествата за празника на майката. Имало случаи,когато  П.  плачел  и заявявал,че иска  майка и  питал баба си  защо той няма майка, къде е и какво се е случило с неговата майка.

Даниела била отлична майка –много  добра,грижовна  и всеотдайна майка.Децата нямало да усетят никога  вече близостта на майка си, още повече,че тя  имала  опит и желание да ги гледа. Й. и А. имали много силна връзка с майка си и цялата грижа за децата била на майката. Й. е споделяла, че си спомня неща ,свързани с майка .Й.се чувствала щастлива да носи бижута на майка си ,тъй като те и напомняли за майка и.

Свидетелят Й. М. Л. е  баба на децата Й., А. и П. и майка на баща им  Т. . Грижи се  по двадесет и четири часа с децата в къщи. Те и тримата посещават училище. След смъртта на  Д. П. Й.  започнала да живее  при децата.

 Й. ходи на училище и сега е в трети клас и по математика има шест медала и се развива много добре. Й. и към настоящия момент  помни майка си и казва, че много и липсва и че я вижда във всяка майка, която е красива и би искала да е нейна майка.

Децата ходят на гробища в събота и неделя. За празниците приготвят гривнички, мартенички и малкият П. взема дървения кръст от гроба и свири на китара, а А. пее песнички от детската градина, за да чуе майка й песните. Й.  плакала много пъти пред свидетеля Й. М. Л.  за майка си и се е гушкала в нея .

 А. в детската градина прегръщала учителките и леличките, за да я целуват,защото усещала силно липсата на майка. Във всекидневната стая има  само снимки на майката Д., от които снимки П. я познава и казва на леля си Таня, че я обича  като негова майка. На свидетеля Й. М. Л.  също  казвал „мамо“. Веднъж на една детска площадка  П. бил попитан  къде е майка му и той казал, че майка му е умряла, защото чичо доктор не е зашил коремчето,но не знаел ,че това е станало на рождения му ден .

Според свидетеля Й. М. Л. децата никога няма да превъзмогнат тази болка от смъртта на майка си и тя заявява,че е  повече от сигурна за това. Тя  се грижа за децата и сутрин ги води на училище. На обяд се децата се прибират да обядват и учат. П. се прибирал от детската градина и  помолил баба си да не умира, защото леличките в детската градина казали , че ако бабата умре,няма кой да се грижи за децата.На  момичетата свидетелят Й. М. Л.  казала, че ако нещо се случи с нея,защото е възрастна, да не се плащат, а да извикат баща си  или леля си.

 Когато отидат  на гробищата ,децата не и разрешавали да плаче, защото майка им няма да се върне.

Свидетелят Г. Г. Г. е  баба на децата Й. А. и П. и майка на починалата Д. Познава децата от раждането им.Дъщеря и Д.била много грижовна и всеотдайна майка и била като орлица над децата. Лекарката, която идвала на консултация за първите две деца ,казвала, че през нейната практика не е срещала толкова грижовна и всеотдайна майка. Когато починала Д. Й. била  на три години и половина. Преди да почине майка й, Й. знаела и познавала буквите. Знаела да брои до 10 и да разказва приказки,както и да помага в кухнята на майка си. Тя знаела вече  да сервира и да отсервира.

Смъртта на Д. се отразила много зле на Й. и тя много пъти  казвала на баба си,че майка и много й липсва, защото се събира с деца и гледа техните майки, а тя няма майка. Докато била по-малка Й. питала  къде е мама и бабата и отговаряла,че  мама е на небето, като звездичка. Сега Й.е на девет години,но не е  преодоляла смъртта на майка си.

Скоро децата идвали на гости при баба си  в село Смоляновци и не искали да си тръгнат. Имали желание да стоят при баба си и Й. искала да помогне в кухнята,като казвала, че иска да помага като на мама.

 А. не познавала майка си, защото била на една годинка и 10 месеца,когато майката починала. А. разбира, че няма майка и усеща, че няма кой да я гушка , да и чете приказки и да се грижи толкова добре за нея, както би го направила майка й. А. ходела на детска градина и там много пъти е казвала, че като гледа как идват майките да прибират децата си, си задава въпроса защо нейната майка я няма и всяко дете го гуши мама, а нейната майка я няма.Все питала  дали ще си дойде мама някога, а свидетелят Г. Г. не знаела  какво да каже.

 П. нито знаел, нито познавал майка си, нито бил усетил прегръдка и целувка от майка. За децата се грижела жена на име Т.,която  много добре се отнасяла с децата и много помагала. Когато Т. си намерила работа и си тръгнала  децата много плакали за нея, особено П., защото тя го отгледала. Това, че няма майка, се отразявало на П. и когато той види деца с майки ставал нервен и искал и той да си има мама.

Свидетелят И. М. А. заявява ,че познава  трите деца на Д., тъй като е неин първи братовчед .Виждал се с децата когато те идват  на село при баба си и дядо си. Д.била много грижовна майка и децата постоянно били  с нея . Децата имали много силна връзка с майката и не се отделяли от нея. Й. била весело дете преди смъртта на майка си , а сега е подтисната и реве за мама и другите две деца плачат с нея за майка си. А. и тя плаче и говори за другите деца, че си имат майка и че  тя няма майка и няма кой да направи сладки, а другите носят сладки.Децата редовно ходят на гроба на майка си  П. е по- малък и не разбира какво се е случило.Като види жена казва ,че това е неговата майка, защото той няма майка и пита  къде е мама. Децата не са преодолели загубата на майка си и я търсят до ден днешен  и плачат за нея. Свидетелят И. М. А. виждал децата  да плачат когато идват на село .Децата плачели и на  рождени дни , защото това им напомняло ,че  другите деца имат  майки, а те нямат майка.

Свидетелят П. Й. Г. е  дядо на децата Й., А. и П. и баща на починалата Д. Д. била много грижовна майка на децата Й. и А. . Й.  задавала въпроси  къде е мама, коя е нейната стая, къде е учила и дядото казвал, че е учила и живяла тук на село. На Й. както и на другите две деца  майка им много  им липсва . Липсва им, защо на всички тържества майките водят  децата си  и това ги кара да питат кога  ще дойде тяхната  майка. Й. е плачела  на село за майка си. А. имала по-смътни спомени за майка си и също задавала въпроси.Често плачела и  казвала, че мама ще си дойде.

Смъртта на майката се отразила зле и на П., тъй като той не познавал майка си и питал  за нея с тъга,но думата „мама“ за него била мираж. Той познава майка си само от снимки , но като ходи на гробища се натъжава и един ден ще се почувствал зле  като разбрал как е починала майка му. Децата Й., А. и П.  не били прежалили майка си и един ден казали, че майка им нищо не може да я смени. Когато отидат  на гроба на майка си,децата плачат .

Свидетелят Р. Л. Й. познава трите деца Й., А. и П., тъй като им е  вуйна - съпруга на брата на майка им Д. Познава  Д. много добре и знае, че с големите деца Й. и А. са имали много силна връзка и че Д. била много грижовна майка.  Д. починала при раждане на третото си дете П.. Децата били  много желани и дълго чакани . Децата Й., А. и П. идвали на всички празници и ваканции на гости . А. и Й. идвали на гости през ваканциите ,а също  събота и неделя . Смъртта на Д. се отразила сериозно на Й. която се затворила в себе си и много тежко приемала тази загуба, тъй като тя била най-голяма от всичките деца и имала спомени от майка си. Когато децата идвали на село в стаята на мама и вуйчо ,те знаели, че това са техни снимки и искали  да гледат детски снимки на майка си. Майката много липсва на децата  и на един осми март Й. не пожелала да отиде на тържеството, защото тя няма мама. Имало подготвени стихотворения, но тя не пожелала да отиде на празника и да ги изпълни. Сега като ученичка била по-затворена, защото много й липсвала майчината ласка.

 А. била  на две години, когато починала майка й, но имала спомени за нея. Й. също има спомени за нея и когато идва на село  казва, че с мама често са ходели в гората за гъби. А. казва, че тук е живяла мама и когато децата си дойдат на село, не искат да си тръгват, плачат и не искат да си ходят. Децата посещават гробищата в събота и неделя и като си тръгнат искат първо да минат през гроба на мама.

П. се гушка у свидетеля Р. Й. и в детската градина е тъжен  и казва на децата, че неговата мама е на гробищата. Децата не са прежалили майка си и свидетелят Р. Й. не мисли, че ще я прежалят някога. Над леглото децата имат снимка на майка си Д. и  казват, че спят заедно с мама. Й. като по-голяма казвала, че иска вуйна и Ро. Й. да и  направи прическа както на мама и свидетелят Р. Й.  сплитала на плитка косата и.

Свидетелят Г. П. Й. е  вуйчо на децата Й., А. и П. и брат на майка им Д. Познава децата Й., А. и П. от самото раждане. Връзката между децата и майката била много силна, защото Д. била страхотна майка и най-прекрасният човек, с всички добродетели, които може да притежава един човек. Тя пренебрегвала себе си заради децата и мъжа си.

На 15.10.2014 година Д. влязла да ражда и мъжът й се обадил, че всичко е наред. Роднините започнали  да се черпят  и след два-три часа майка му се обадила и казала, че сестра му ще почине.

На всички празници у заедно с децата- както  на рождени дни, така и на помените на майка им. Смъртта на Д. се отразила много тежко на Й. Преди да почине Д., Й. била щастливо и жизнено дете, а след смъртта на майка си станала тиха и затворена. Й. загубила емоцията и общителността си  и комуникацията с нея е много трудна  след смъртта на майка й. Като най-голяма от всички деца Й. казала на баща си да направи една голяма снимка на Д. с децата и да я сложи в една голяма рамка с много снимки и да я гледат, когато се хранят .

 А. тогава не е осъзнала смъртта на майка си, но сега вече я осъзнава и се чувства зле.За осми март, като децата правят картички, тя трудно ги прави и тъгува. Плакала е като види снимки на майка си и като види нейни играчки . А П. веднъж попитал  само той и баща му го  прибират от детската градина, къде е неговата мама.Свидетелят Г. Й. му казал, че неговата мама е на небето.

 Когато децата са на село в майчината си къща, те плачат. Плачат особено много на училищни празници, както и на празника на мама на осми март.След празника  децата много плачат и носят от храната на гроба на майка си .Един път храната била забравена храната и Й. върнала баща си  да вземе храната и да я занесат на гробищата. Близките  постоянно говорят пред децата  за майка им и за това, какъв човек е била тя. Децата питат непрекъснато за нея .Като дойдат на село децата питат  коя е била стаята на майка им и кои са били играчките на мама.

А. веднъж се прибрала от детската градина и казала, че са имали диктовка за  мама, а тя нямала мама и плачела.

Съдът кредитира свидетелските показания изцяло,тъй като те са последователни ,непротиворечиви и психологически достоверни.

 

         При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна страна следното :  

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Поради неправомерните действия и/или бездействия на медицинския екип на ответника ,довели до смъртта на Д. Й. П. на 36 г. ищците  Й. Т.Я. , А.Т.Я. и П.Т.Я.  са претърпели и продължават да търпят съществени неимуществени вреди - болка, страдание, страх, мъка, липса на майчина грижа, непълнота в семейството.

Съгласно Постановление № 7 от 29 декември 1958 на Пленума на ВС, отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция. Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки:

-Вреди, причинени на пострадалия  от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил някаква работа;

         -Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника;

         -Работникът да има вина за причинените вреди.

 Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия.

В настоящия случай  всички от така изброените елементи на фактическия състав на безвиновната отговорност по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД са осъществени от ответното лечебно заведение.

На първо място е налице възложена работа, при извършването или по повод на извършването на която да е извършено деяние - действие или бездействие.Не се спори ,че всички лекари, акушерки, медицински персонал, участвали в предоперативната оценка на 14.10.2014 г., участвали в операциите и постоперативните грижи на 15.10.2014 г. и участвали в процесите по организация и осъществяване на качествена , своевременна и адекватна помощ са работници и служители на ответното лечебно заведение.

Съгласно  Постановление № 9 от 28.12.1966 г., на пленум на ВС,  вредите могат да бъдат  причинени виновно от лицето, на което е възложена работата  чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.

Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.

Ответникът - МБАЛ „Св. Петка“ В. е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения, по отношение на медицинския екип- лекари, акушерки и др. безспорно съществува задължение за спазват чл. 6 от Закона за лечебните заведения, който изисква дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях,да се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването.

Противоправността на действията и/или бездействия на медицинския екип на ответника се състоят в нарушение на  :

1.       т. 1 „Акушерска спешност“ от дял 5, гл. 15 „Специални изисквания за качеството на медицинската помощ при акушерска спешност“ на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, приет с Наредба № 12/21.07.2014 г.;

2.       т. 9 и т. 10 от раздел 2 „ Организация на диагностичната и лечебна дейност и на грижата за пациентите“ от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на отделение „АГ“ при МБАЛ В.

3.       чл. 80 от Закона за здравето и

4. чл.81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето.

От страна на д-р В. Е.  са допуснати посочените по-горе нарушения: разпоредбата на чл. 80 от 3акона за здравето  определя, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата на добрата медицинска практика. Медицинският стандарт „Акушерство и гинекология“ е приет с Наредба № 12/21.07.2014 г. Глава 15 от него „ Специални изисквания за качество на медицинската помощ при акушерска спешност“ в т. 1 дефинира понятието „акушерска спешност“ на: синдром или нозологична единица, които представляват непосредствена заплаха за живота на майката и/или на плода, проявата на шок от всички патофизиологични типове при бременна или родилка. В случая е била налице остра кръвозагуба, което представлява „акушерска спешност“ по т. 1.2 от дял 5, гл. 15 на горния медицински  стандарт. При извършеното трето по ред цезарово сечение на родилката Й., при  непълна яснота на оперативния риск / предвид лаконичите записи от предхождащите оперативното раждане изследвания и консултации/, при настъпилите усложнения, свързани с обилно кървене вследствие затрудненията при отстраняване на плацентата, със затварянето на оперативния разрез без поставяне на сигнални дренове в коремната кухина и оттук с късната интерпретация на променената кръвна картина и предприетото със закъснение решение за повторна операция по отстраняване на матката,  д-р В.Е. е допуснал нарушение на чл. 80 от 3акона за здравето  и на посочените по-горе разпоредби от медицинския стандарт „АГ“.

Разпоредбата на чл. 81, ал.2, т. 1 от 3акона за здравето  изисква медицинската помощ да се осъществява при прилагане принципите на своевременност, достатъчност и качество. С поведението си при оперативното израждане д-р В. Е. е нарушил тези принципи, тъй като не е преценил изцяло оперативния риск, не е взел своевременно единственото правилно решение по отстраняване на матката на пациентката след като е установил затруднения при отстраняване на част от прирастналата плацента, не е поставил контролни дренове, за да следи за наличие на кръвоизливи, не е наблюдавал пациентката непосредствено след цезаровото сечение и е реагирал твърде късно при късно разчетена и интерпретирана кръвна картина от последващото раждането изследване.

Болницата, в която е работел подсъдимия /МБАЛ „Света Петка“АД – В./ е имала приет Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на отделение „АГ“. В т.9, раздел 2 от същия е предвидено, че хирургичния екип в следоперативния период е имал задължението да осигурява постоянно следоперативно наблюдение на локалното и общо състояние на болната, на количеството и вида на отделените през дренажите секрети, на жизнените показатели и лабораторните отклонения, а в т. 10, касаеща родилната помощ - лекарската дейност по водене на раждането, с цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат, се осъществява посредством - а/ непрекъсато и комплексно диагностично обхващане; б/ динамично прогнозиране; в своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика. И тук    поведението на д-р В. Е.  се отклонява от предписаните правила: след оперативното раждане  д-р В. Е.  не е наблюдавал непосредствено и постоянно родилката, а е продължил с насрочените за деня други медицински манипулации; не е обърнал внимание на рязкото спадане на хемоглобина на родилката само 20 м. след секциото и не го е интерпретирал правилно, не е поставил контролни дренове, за да следи за евентуални кръвоизливи, след като по време на раждането е установил прирастнала част от плацентата; реанимацията не е била адекватна и своевременна.

Всички тези нарушения на нормативно предписаното поведение, допуснати от страна на д-р В. Е.  , са в пряка и непосредствена причинно-следствена  връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на родилката. По време на третата си бременност  Д. П. Й. не е имала някакви медицински проблеми, била е здрава. Неоспорената от страните по време на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза сочи, че причината за смъртта е острата кръвозагуба, довела до анемия с усложнение на атонично маточно кръвотечение при плацента превия, с финално развил се ДИК-синдром. Като последица от тази кръвозагуба се е  развил хеморагичен шок.

От събраните по делото гласни доказателства се установява ,че ищците Й.     Т.      Я.  , А.Т.Я. и П.Т.Я. с ЕГН ********** ***  са  търпят неимуществени вреди - болки, стрес, душевно страдание, затруднения при общуване, невъзможност да контактува нормално, тревожност. За тях са настъпили тежки, непоправими и непреодолими неимуществени вреди в следствие смъртта на майка им.

От показанията на свидетелите се установява ,че ищцата Й. Т.Я. не е забравила майка си ,а ищците А.Т.Я. и П.Т.Я. ,въпреки че не помнят майка си,страдат много от нейната липса.И трите деца ходят редовно на гроба на майка си  и садят цветя,носят мартенички и пр.,като по този начин демонстрират страданието си от липса на майчина грижа.И трите деца се привързали много към свидетелката Т. В. Ц.,която биха тяхна детегледачка,виждали в нея своя майка ,вечер дълго не я пускали да се прибира у дома.Особено мъчително децата преживяват празника „Осми март“,защото това е празник на майката ,а те нямат майка.И трите деца не желаят да празнуват рождените си дни ,тъй като това е още един повод да си спомнят ,че нямат майка.И трите деца често ходят на гости в селото,където е родена и израсла майка им  и постоянно се интересуват коя е нейната стая,обичат да им се показват детски снимки на майка им.След това плачат и не искат да си тръгнат.

Над леглото си децата имат снимка на майка си и казват ,че спят с нея.

От показанията на свидетелите се установява ,че за ищцата Й. Т.Я. , която към онзи момент е била на четири години, смъртта на майка и е била изключително голяма травма. Детето не спирало да плаче, да търси майка си, да не иска да общува е околните, ако не доведат майка й. Често се хвърляла и прегръщала близки и познати жени ,за да компенсира липсата на майчина ласка.Ищцата  Й.Т.Я. и до ден днешен пази спомени за майка си, страда за нейната липса, плаче на рождения ден на брат си П., защото го свързва със смъртта на майка си. Често ищцата Й.Т.Я. се затваря в себе си, избягва контакти с други деца по детски паркове и площадки, ако те са придружени от майките си. Споделя с най-близките си, баща, баби и дядо, че много съжалява, че няма майка, че се чувства непълноценна и че няма момент в живота й, който да не е белязан от тази липса.При вида на родители,които водят детето си за ръка ,се разплаква.Не желае да присъства на тържествата около 8 март,тъй като знае,че майка и няма да дойде на тържеството и тъй като 8 март за нея е всъщност не ден за радост ,а ден за скръб .Страни от други непознати хора,които искали да и се порадват,защото казвала ,че  иска да я прегръща майка и.Обича да носи накити на майка си .Разказвала ,че често са ходели с майка и за гъби в гората.

За ищцата А.Т.Я. , която към момента на смъртта на майка си била на две години , смъртта на майка и Д. се оказала също изключително травмираща. Детето отказвало да се храни, будело се на сън с писъци „мама“, дълго време плачело след непознати жени, не искало да ходи на детска градина, защото мислело, че това я отделя от майка й. Отказвала категорично да общува с други хора ,затваряла се в себе си  и търсела близостта на баща си. А. подобно на по-голямата си сестра и до ден днешен пита за майка си, моли близки и роднини да й показват снимки и да споделят истории за нея, плаче и се натъжава, когато вижда други деца с майките си.Страда много ,че другите деца ги взимат майките им след училище,я нея –само баща и ,защото майка и е починала .В началото ищцата А.Т.Я. страняла  от детегледачката Т. В. Ц. ,защото считала ,че заема мястото на майка и.На всеки празник рисува картички и ги носи на гроба на майка си.На гроба пее и песнички от детската градина,защото счита ,че майка и ще я чуе.В детската градина  прегръща учителките и леличките,за да я целуват и така да компенсира липсата на майчина ласка.Усетила липсата на майка по това ,че няма кой да  я гушка,да и чете приказки и да се грижи за нея.Веднъж се върнала от детската градина и споделила ,че децата са писали диктовка за мама  и че тя няма мама ,след което започнала да плаче .

За ищеца П.Т.Я. смъртта на майка му е повече от трагедия. Той расте като едно дете, което никога не е прегръщано, целувано и обгрижвано от майка си. Наложило се да бъде отгледан с адаптирано мляко, тъй като нямало кой да го кърми. П. ежедневно споделя, че усеща липсата на майка си, постоянно питал защо няма майка ,какво се е случило с нея. Изпитва страх и несигурност, когато трябва да общува с други деца и техните родители. Връща се натъжен от детски рождени дни и празници, защото той е „детето без майка“ и всички знаят за това. Споделя, че когато възникнат пререкания или спорове между него и други деца, всяко от тях търси подкрепа и закрила при майка си, а той няма майка. Усеща липсата й и споделя това при всякакви поводи, пита често близките си къде е майка му .Когато виждал дете с майка ставал нервен и започвал да казва ,че и той иска майка.Силно се привързал към детегледачката Т. В. Ц. ,която многократно наричал „мамо“,споделял пред други деца,че Т. В. Ц. е негова майка ,а той-нейн син.Казвал „мамо“ и на баба си Й. М. Л.,изпитвал панически страх тя да не умре,защото няма кой да гледа децата.В детската градина често се натъжавал и казвал на децата ,че неговата мама е в гробищата .

Празнината, страхът и несигурността от загубата на такава важна фигура, каквато е майката, не може да бъде превъзмогнат и преодолян, независимо колко усилия се полагат. Децата не могат да свикнат с мисълта, че „просто така се е случило“ и логично задават въпроси „защо“ и с какво те са „заслужили“ да нямат майка. Усещат липсата на майчина ласка и грижа във всеки един момент от ежедневието си, а това бележи всяко едно тяхно действие и бъдещето им като цяло.Случилото се с Даниела е огромна трагедия и тежко събитие за нейните три деца, които макар и малки ясно осъзнават ситуацията, че майка им няма да се върне, а травмата от липсата й не може да бъде преодоляна. Майчината любов, ласки, грижа не могат да бъдат компенсирани от бащата и останалите роднини, въпреки грижите, които те полагат за децата.  Бъдещето на тези деца остава белязано от тежката и непреодолима загуба.

Размерът на посочените неимуществени вреди се определя от съдът по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото.

Съдът намира ,че исканата сума от 200 000 (двеста хиляди) лева за всеки от ищците е справедлива, с оглед съдебната практика по подобни казуси.

В петитума на исковата молба е направено искане да бъде уважен и акцесорен иск за законна лихва. Съдът намира иска за частично основателен ,тъй като съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата и тъй като задължението по главния иск е в следствие на обезщетение за непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане, а именно от деня, в който е била оперирана и починала Даниела П. Йорданова -15.10.2014 г.

Ответникът в отговора на исковата молба е направил възражение за изтекла давност по отношение на лихвите ,което съдът намира за основателно .Деликтът е станал на 15.10.2014 г.,а главният иск е предявен на 09.10.2019 г.,поради което с оглед на разпоредбата на Чл.111 б“в ЗЗД  искът за присъждане на законна лихва следва да бъде отхвърлен за периода от 15.10.2014 г.до 09.10.2016 г.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

         Съгласно Чл.7 ал.2 т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за                минималните     размера  на      адвокатските възнаграждения (

Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.; изм. с Решение № 14820 от 10.12.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 10 от 5.02.2016 г., в сила от 5.02.2016 г.; изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г.; изм. с Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 г.; изм., бр. 7 от 22.01.2019 г.; изм. с Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС на РБ - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г., бр. 88 от 4.11.2022 г.) минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение при цена на иска 200 000 лв.е 8650 лв.плюс 4% за горницата над 100 000 лв. или 8650+4000 лв. =12650 лв.Поради уважаването на обективно съединените искове и тъй като адв.М.П. е осъществила процесуално представителство безплатно при условията на Чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата ,то ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М.П.  по 12 650 лв.адвокатско възнаграждение по всеки един от трите обективно съединени иска .

                   ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ

         Ищците са освободени от заплащането на държавни такси,поради което на основание Чл.78 ал.6 ГПК ответникът М. Б. З А. Л."С. П. ЕИК . област В. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху всеки един от обективно съединените искове в размер на 4% върху размера на уважените искове или 4% от 600 000 лв. ,което се равнява на 24 000 лв.

Водим от горното и на основание Чл. 49 вр.с чл. 45 ЗЗД и  чл. 86, ал. 1 ЗЗД  Съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

ОСЪЖДА М. Б. З. А. Л."С. П." ЕИК .  гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на Й.      Т.      Я.  с    ЕГН ********** *** обезщетение за претърпените  неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на майка и Д. П. Й. ,настъпила на  15.10.2014 г.в болничното заведение , в размер на  200 000 лв. /двеста хиляди лева/ , ведно със законната лихва от 09.10.2016 г.до  окончателното изплащане на дължимата сума,като иска за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 15.10.2014 г. до 09.10.2016 г. ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност.

ОСЪЖДА М. Б. З. А. Л."С. П." ЕИК.  гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.П.  от Софийска адвокатска колегия с адрес гр.С. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Й.    Т.      Я.  с    ЕГН ********** *** в размер на 12 650 лв.

ОСЪЖДА М. Б. З. А. Л. "С. П." ЕИК .  гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.Я. с ЕГН ********** *** обезщетение за претърпените  неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на майка и Д. П. Й. ,настъпила на  15.10.2014 г.в болничното заведение , в размер на  200 000 лв. /двеста хиляди лева/ ведно със законната лихва от 09.10.2016 г.до  окончателното изплащане на дължимата сума,като иска за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 15.10.2014 г. до 09.10.2016 г. ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност..

ОСЪЖДА М. Б. З. А. Л. "С. П." ЕИК. гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.П.  от Софийска адвокатска колегия с адрес гр.С. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на А.Т.Я. с ЕГН ********** *** в размер на 12 650 лв.

ОСЪЖДА М. Б. З. А. Л. "С. П." ЕИК. гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.Я. с ЕГН ********** *** обезщетение за претърпените  неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на майка му Д. П. Йо. ,настъпила на  15.10.2014 г.в болничното заведение , в размер на  200 000лв. /двеста хиляди лева/ ведно със законната лихва от 09.10.2016 г.до  окончателното изплащане на дължимата сума,като иска за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 15.10.2014 г. до 09.10.2016 г. ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност.

ОСЪЖДА М. Б. З. А. Л. "С. П." ЕКИ.гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.П.  от Софийска адвокатска колегия с адрес гр.С. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на П.Т.Я. с ЕГН ********** ***  в размер на 12 650 лв.

ОСЪЖДА М. Б. З. А. Л."С. П. ЕИК. гр. В. ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на Окръжен съд-В. държавна такса върху всеки един от обективно съединените искове в общ размер на 24 000 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната на ответника „ДЗИ – О. З. ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.С.

Решението  подлежи на въззивно  обжалване пред Апелативен съд-С.  в двуседмичен  срок от връчване на препис. 

 

                                   СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :