№ 611
гр. Перник, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720105855 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на СТ. Н. С., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 974/18.01.2022 г., подадена чрез процесуалния му
представител – адв. Р.З., срещу Община Перник, с код по БУЛСТАТ:
*********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 359.28 лева – главница,
представляваща данък недвижим имот – за имот: земя и жилищна сграда,
находящи се в ***** за периода от 2010 г. до 2014 г. вкл., обезщетение за
забава върху тази сума в размер на 115.31 лева за периода от 01.10.2010 г. до
20.10.2015 г.; сумата от 536.28 лева – главница, представляваща такса битови
отпадъци за имот: земя и жилищна сграда, находящи се в ***** за периода от
2010 г. до 2014 г. вкл., обезщетение за забава върху тази сума в размер на
172.26 лева за периода от 01.10.2010 г. до 20.10.2015 г.; сумата от 45 лева –
главница, представляваща данък МПС за автомобил с рег. № ПК 9009,
двигател № 565442 за периода от 2013 г. до 2014 г. вкл. и обезщетение за
забава върху тази сума в размер на 7.48 лева за периода от 01.01.2013 г. до
20.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
образуване на изп.д. № 146/2016 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова –
16.02.2016 г. до окончателното им изплащане – за които суми е издаден акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 15-613-1/20.10.2015
г.и които суми са предмет на изпълнително дело № 146/2016 г. по описа на
ЧСИ Елена Добренова, поради погасяването им по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
1
В исковата молба се твърди, че на 10.11.2021 г. ищецът посетил Община
Перник, отдел „Местни данъци и такси“, за да заплати свои задължения,
когато установил, че не може да плати сумите за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и
2021 г., доколкото срещу него имало издаден акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 15-613-1/20.10.2015 г., влязъл в сила
на 07.11.2015 г. съответно образувано изпълнително дело № 146/2016 г. по
описа на ЧСИ Елена Добренова за задължения за минал период – предмет на
настоящото дело. В тази връзка и сумата, предмет на изпълнителното дело
възлизала на общо 1235.61 лева. От образуване на изпълнителното дело на
16.02.2016 г. до датата на исковата молба обаче по същото срещу длъжника не
били предприети никакви действия, нито били поискани такива. Поради това
и ищецът счита, че е изтекла приложимата петгодишна погасителна давност
относно процесните суми. На следващо място се поддържа, че образуваното
срещу ищеца изпълнително производство е прекратено по право, доколкото
по същото не е поискано извършване на действия от взискателя в
продължение на повече от 2 години – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на Постановление на
пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 15-613-1/20.10.2015 г.
На 22.02.2022 г. т.е. един ден след изтичане на законоустановения срок
по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен
отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Твърди се, че
действително срещу ищеца бил издаден акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 15-613-1/20.10.2015 г., който бил влязъл в сила и
въз основа на който било образувано изп. д. № 146/2016 г. по описа на ЧСИ
Елена Добренова. В тази връзка ответникът поддържа, че е предприел
действия по принудително събиране на вземанията си като е поддържал
висящността на изпълнителното дело, искал е изпълнителни действия
съответно са извършвани такива. Поради това и ответната община счита, че
вземанията й не са погасени по давност. С тези аргументи се иска
претенцията да бъде отхвърлена.
В хода на производството по делото е изискано и приложено в цялост
копие от изп.д. № 146/2016 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова.
В съдебно заседание, проведено на 16.05.2022 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска.
Процесуалният представител на ответника не се явява в насроченото по
делото съдебно заседание. От същия се изразява писмено становище, че искът
е неоснователен.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
2
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
146/2016 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова срещу ищеца е издаден акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 15-613-1/20.10.2015
г. от Община Перник, дирекция „Местни приходи и такси“. Актът е за сумата
от общо 1235.61 лева, като задължението е формирано от следните суми:
359.28 лева – данък недвижим имот: земя и жилищна сграда, находящи се в
***** за периода от 2010 г. до 2014 г. вкл., обезщетение за забава върху тази
сума в размер на 115.31 лева за периода от 01.10.2010 г. до 20.10.2015 г.;
сумата от 536.28 лева – такса битови отпадъци за имот: земя и жилищна
сграда, находящи се в ***** за периода от 2010 г. до 2014 г. вкл.,
обезщетение за забава върху тази сума в размер на 172.26 лева за периода от
01.10.2010 г. до 20.10.2015 г.; сумата от 45 лева – данък МПС за автомобил с
рег. № ПК 9009, двигател № 565442 за периода от 2013 г. до 2014 г. вкл. и
обезщетение за забава върху тази сума в размер на 7.48 лева за периода от
01.01.2013 г. до 20.10.2015 г. Видно от обратна разписка актът е връчен на
длъжника на 23.10.2015 г. По делото липсва спор, а и не се навеждат
твърдения, актът да е обжалван от длъжника, респ. да е бил отменен изцяло
или отчасти. В тази връзка и съдът приема за безспорно установено, че актът
е влязъл в сила във вида, в който е издаден – на 07.11.2015 г. /както е
удостоверено върху обратната разписка/.
Въз основа на акт № 15-613-1/20.10.2015 г по молба на ответната община
от 16.02.2016 г. е образувано изпълнително дело № 146/2016 г. по описа на
ЧСИ Елена Добренова, като на последната е възложено да извърши действия
по принудително изпълнение – чрез възлагане на правомощията по чл. 18 от
ЗЧСИ.
От приложеното в цялост изпълнително дело № 146/2016 г. по описа на
ЧСИ Елена Добренова се установява, че по същото са извършвани множество
справки за имущественото състояние на длъжника като до него е изпратена и
покана за доброволно изпълнение от 24.02.2016 г., относно която са налице
данни, че е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление на 01.03.2016
г.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия вкл. изпълнителни действия, като не
са събрани и никакви суми от длъжника.
Липсват данни въз основа на процесния акт да е образувано ново
изпълнително дело.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
№ 15-613-1/20.10.2015 г. Съдът възприема посочената правна квалификация,
доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото
доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата
претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните
3
задължения.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Това разрешение е
възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за
интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може
да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно
плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както
и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила
на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по
иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Исковите претенции съдът приема за допустими в цялост, доколкото
липсват данни от длъжника да са събрани доброволно или принудително
каквито и да било суми.
4
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми
съдът приема, че в случая е налице специалното правило на чл. 171, ал. 1 от
ДОПК, което предвижда, че същите се погасяват с изтичането на петгодишна
погасителна давност.
Налице е противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от
ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след влизане в сила на
акта за установяване на задължения.
В конкретния случай обаче ищецът навежда основно доводи за изтекла
погасителна давност след влизане в сила на процесния акт, поради което и
като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност преди
издаване на акта.
На следващо място по делото се установява, че въз основа на влезлия в
сила акт № 15-613-1/20.10.2015 г. по молба на ответната община на 16.02.2016
г. при ЧСИ Елена Добренова е образувано изп.д. № 146/2016 г. В тази насока
следва да се отбележи, че между датата на влизане в сила на акта – 07.11.2015
г. и датата на образуване на изп.д. № 146/2016 г. – 16.02.2016 г. е изминал
период от едва няколко месеца. По посоченото изпълнително дело не са
извършени никакви изпълнителни действия, но с молбата за образуване на
същото е възложено на ЧСИ да упражни всички правомощия по чл. 18 от
ЗЧСИ.
По тези съображения изпълнителното производство следва да се приеме
за прекратено по закон /еx lege/ най-късно на 16.02.2018 г. /две години след
образуването му/, доколкото след молбата за образуване няма данни за
каквото и да било движение по изпълнителното дело в продължение на
период от две години. Следва да се отбележи че за настъпване на това
прекратяване е без значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил
нарочен акт в този смисъл / в случая с такъв не е постановен до настоящия
момент/.
При преценката дали след образуване на изпълнителното дело
процесните вземания са погасени по давност съдът намира, че следва да
съобрази разрешенията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същото
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Поради това съдът
приема, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече от
момента на образуване на изп.д. № 146/2016 г. на ЧСИ Елена Добренова.
5
Същата не е била прекъсвана, доколкото, както се отбеляза по-горе,
изпълнителни действия не са предприети, а след образуването повече не са и
искани.
От 16.02.2016 г., когато за процесните задължения е започнала да тече
нова давност, до 23.11.2021 г. – образуването на настоящото производство, не
са искани и/ или предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на процесните вземания. По тези съображения, доколкото от
16.02.2016 г.. до 23.11.2021 г. са изтекли повече от пет години, то исковете
следва да се приемат за основателни.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса – 51 лева, 5 лева такса
за съдебно удостоверение и 350 лева разноски за адвокат съгласно списък по
чл. 80 от ГПК. Посочените разноски са действително извършени и с оглед
изхода на делото следва да бъдат присъдени на ищеца изцяло – в размер от
406 лева.
Искането за разноски на ответника е неоснователно.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че СТ. Н. С., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, НЕ ДЪЛЖИ на Община Перник, с код по БУЛСТАТ:
********* и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, следните суми:
сумата от 359.28 лева – главница, представляваща данък недвижим имот – за
имот: земя и жилищна сграда, находящи се в ***** за периода от 2010 г. до
2014 г. вкл., обезщетение за забава върху тази сума в размер на 115.31 лева за
периода от 01.10.2010 г. до 20.10.2015 г.; сумата от 536.28 лева – главница,
представляваща такса битови отпадъци за имот: земя и жилищна сграда,
находящи се в ***** за периода от 2010 г. до 2014 г. вкл., обезщетение за
забава върху тази сума в размер на 172.26 лева за периода от 01.10.2010 г. до
20.10.2015 г.; сумата от 45 лева – главница, представляваща данък МПС за
автомобил с рег. № ПК 9009, двигател № 565442 за периода от 2013 г. до
2014 г. вкл. и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 7.48 лева за
периода от 01.01.2013 г. до 20.10.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на образуване на изп.д. № 146/2016 г. по описа на ЧСИ
Елена Добренова – 16.02.2016 г. до окончателното им изплащане – за които
суми е издаден акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
№ 15-613-1/20.10.2015 г.и които суми са предмет на изпълнително дело №
146/2016 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
6
ГПК на СТ. Н. С., с ЕГН: ********** и адрес: ***** сумата от общо 406 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство /за адвокатски
хонорар, съдебно удостоверение и държавна такса/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7