РЕШЕНИЕ
№ 12724
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110157347 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[***********] срещу Е. Р. И. и И. Е. И., за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 30617/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [***********] твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу тримата длъжници -
настоящи ответници за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [***********].
Тъй като издадената заповед била оспорена, на ищеца били дадени указания, че може
да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в
настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са клиенти на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
1
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[***********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от [***********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение
на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с [***********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, като бъде признато за установено, че двамата ответници дължат солидарно на
ищеца сумата от 2 807,14 лева, представляваща главница за доставена от дружеството,
но незаплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в [***********], за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 403,64 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 31.05.2022 г., сумата от 53,87 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,29
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.12.2019 г. до 31.05.2022 г. Претендира и направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответниците, предявените искове
се оспорват като недопустими, неоснователни и недоказани. Изразява се становище, че
претендираните суми са „измислени, неверни, неоснователно завишени“, водещи до
неоснователно обогатяване, престъпления и злоупотреба с монополно положение.
Прави се възражение за изтекла давност. Оспорват се представените към исковата
молба справки и се изразява становище относно тяхната доказателствена стойност.
2
Сочи се установено различие между издаваните кредитни известия и общата фактура.
Излага се доводи за водена невярна счетоводна отчетност от страна на ищцовото
дружество. По изложените в отговорите доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове и присъждане на направените по производството разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - [***********] изразява
становище, че е изготвяло дялово разпределение за процесния недвижим имот в
съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя
писмени доказателства – талони за отчет и изравнителни сметки.
В предоставения му на основание чл.149, ал.3 ГПК срок, процесуалния
представител на ответниците не е депозирал писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 30617/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [***********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците – настоящи
ответници да заплатят солидарно на кредитора сумите, както следва: сумата от 2 807,14
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 403,64 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
31.05.2022 г., сумата от 53,87 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,29 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019 г. до 31.05.2022 г
С разпореждане от 25.06.2019 г. съдът е указал на заявителя, че срещу заповедта
са подадени възражения от двамата длъжници, поради което може да предяви иск за
установяване на оспореното вземане. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 55, том I, рег.№ 2131, дело № 49/2004 г. по описа на Ралица Янкова, нотариус с
район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че ответникът И. Е.
И. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, до който
ищецът твърди да е доставял топлинна енергия през исковия период.
Видно от приложения по делото нотариален акт е, че на ответниците е отпуснат
банков кредит, който ответника И., със съгласието на своята съпруга, е обезпечил чрез
учредяване на договорна ипотека върху процесния недвижим имот в полза на банката.
По делото е приложено заявление - декларация от 06.05.2009 г. ответника И. до
3
ищцовото дружество относно открИ.е на партида за ТЕ за битови нужди, в което е
посочил, че домакинството се състои от 1 член.
Видно от приложения по делото Акт за сключен граждански брак е, че
ответниците са сключили такъв на 30.09.2008 г.
По делото е приложен протокол от проведено на 09.11.2011 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е отразено решение за сключване на договор с нов топлинен
счетоводител – Нелбо. Към протокола е приложен списък на етажните собственици,
сред които и ответника И..
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, относим само към част от исковия период.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни за съставител.
По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки и талони за отчет на уредите, съдържащи подпис за клиент.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в
процесния апартамент ФДР е разпределяла топлинна енергия за отопление по отчет на
5 бр. ИРРО и от сградна инсталация. Потреблението на топла вода в имота е по отчет
на двата водомера. Вещото лице е посочило още, че пред ФСР не са депозирани
възражения относно разпределената ТЕ и издадените изравнителни сметки. В
заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в
АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 2861,01 лева – главница, в т.ч. сумата от
53,87 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 412,93 лева – обезщетение
за забава, в т.ч. сумата от 9,29 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
4
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/. С оглед предходното, наведените в писмения отговор доводи относно липса на
облигационни правоотношения между страните, са неоснователни.
Съгласно императивната разпоредба на чл.32, ал.2
СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от
тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират
общите потребности на членовете на семейството, които, според практиката, главно са
за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за
съвместния живот разходи (включително за оправданите лични нужди на членовете на
семейството), задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна
5
солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено
от съпрузите по време на брака (включително и чрез договор, сключен при Общи
условия за покупко-продажба на ТЕ) с посочената цел е за нуждите на семейството /в
тази смисъл е решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС.
При наличие на солидарни задължения кредиторът има право на преценката
дали предяви своя иск само срещу единия или двамата длъжници едновременно. При
солидарните задължения, например такива от двама длъжници, всеки един от тях
отговаря за цялото задължение. Кредиторът има правото да получи само веднъж своето
вземане, от който и да е от длъжниците. Вътрешните отношения между длъжниците,
ако единия е платил, респ. надплатил повече от своята приспадаща се част, се уреждат
по реда на регресната отговорност.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. Според ал. 2 на същия текст,
когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или
за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
За процесния период м.05.2018 г. - м.04.2021 г. страните в настоящото
производство са били обвързани от влезлите в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания
по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
6
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответниците да са
се възползвали от това право. При липсата на доказателства за направени възражения
за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило съдебно-
техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия е съобразно
действащите към исковия период нормативна уредба, съдът приема, че ответниците
дължат начислените суми.
С оглед изводите за основателност на предявените искове за главница за ТЕ,
следва да бъде разгледано възражението на ответниците за настъпила погасителна
давност по отношение на част от претендираните суми.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 08.06.2022 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
08.06.2019 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период фактури за прогнозно начислена топлинна
енергия, съдът приема, че погасени по давност са всички вземания по фактури за ТЕ,
издадени през периода от 01.05.2018 г. до 30.07.2019 г. вкл., т.е. в размер на 1678,60
лева. Това е така, тъй като независимо от обстоятелството, че ответникът е издал обща
фактура, в която са включени издадените прогнозни фактури през горепосочения
период, то от нейното издаване на започва да тече нова давност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за главница за доставена топлинна
енергия следва да бъде уважена за сумата от 1128,54 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 2807,14 лева този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.06.2022 г. до окончателното
изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
7
енергия. Видно от заключението на приетата по делото първоначална съдебно-
счетоводна експертиза, което е прието от съда като обективно и компетентно дадено е,
че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 403,64
лева. В случая разпоредбата на чл.119 ЗЗД не е приложима, тъй като върху сумите по
фактурите за прогнозно начислена ТЕ не е начислявана лихва. Видно от заключението
е, че лихва е начислена, считано от 15.09.2019 г., т.е. 45 дни след издаването на първата
обща фактура на 31.07.2019 г.
Предвид гореизложеното, предявената против ответниците акцесорна искова
претенция за обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия,
следва да бъде уважена в претендирания размер.
Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като по делото се установява, че третото
лице-помагач е извършвало услугата в жилищната сграда, в която се намира и
процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е формирана сумата от общо
53,87 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото лице-помагач за
извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в
настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК е, че дружеството претендира разноски за
държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност. Съразмерно на
уважената част от предявените искове ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 424,38 лева
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото списък
8
на разноските по чл.80 ГПК и разписка за плащане на адвокатско възнаграждение е, че
ответниците претендират и са направили разноски в размер на 800,00 лева. Съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове на ответниците следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 425,61 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноски в заповедното производство в общ размер на 54,04 лева.
Длъжниците – настоящи ответници не са представили доказателства за
направени разноски в заповедното производство, поради което и съдът не им присъжда
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от [***********], със седалище и
адрес на управление: [***********] срещу Е. Р. И., ЕГН ********** и И. Е. И., ЕГН
**********, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 1128,54 лева,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 08.06.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в [***********],
ведно със законната лихва, считано от 08.06.2022 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 403,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 1128,54 лева до пълния
предявен размер от 2807,14 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 07.06.2019 г. вкл.,
както и за сумата от 53,87 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 9,29 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019 г. до 31.05.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Р. И., ЕГН ********** и И. Е. И., ЕГН ********** да заплатят
солидарно на [***********], със седалище и адрес на управление: [***********] на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 424,38 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата
от 54,04 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
30617/2022г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
9
ОСЪЖДА [***********], със седалище и адрес на управление: [***********] да
заплати на Е. Р. И., ЕГН ********** и И. Е. И., ЕГН ********** на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 425,61 лева, представляваща направи разноски в исковото
производство съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице [***********], помагач на
страната на ищеца [***********]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10