МОТИВИ по НОХД № 2701/08г.:
Обвинението против
подс. Д.Г.Д.,*** Делчев, живущ ***, е за
това, че :
На 01.06.2008г. в гр. Пазарджик, ул.О.И.” №5, е
отнел чужда движима вещ – велосипед, на стойност 90.00 /деветдесет/ лева от
владението на М.П.П. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като вещта не е била под постоянен надзор и деянието е извършено при
условията на опасен рецидив-
Престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195
ал.1 т.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и “б”от НК.
Проведено е предварително изслушване на
страните, при което подсъдимият се признава за виновен по така предявеното му обвинение,признава
изцяло фактите , изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.
Приет е за съвместно разглеждане предявен от пострадалата – М.П.П.
граждански иск против подс.Д. за сумата от 90 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени щети от престъпното деяние , в едно със законна лихва
от 01.06.2008г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства и при
условията на чл.373,ал.3 от НПК
прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.06.2008г. около 09.00ч. св. М.П. отишла да отвори магазина, в
който работела нейната майка – св.Галина П.,***. До там същата отишла с личния
си велосипед, марка”Спринт”, който бил червен на цвят със сини и сиви ленти, с
18 скорости, амортисьори и джанти. Велосипедът бил оставен отвън пред магазина,
незаключен, след което св.М.П. влязла вътре и започнала работа без да
осъществява постоянен надзор върху вещта. По същото време подс.Д.Д. се
разхождал из улиците в гр.Пазарджик и случайно видял подпрения пред магазина
велосипед. Тъй като имал нужда от пари, същият на момента взел решение да го
открадне, след което да го продаде. Незабелязан от някой, подс.Д. се приближил
до магазина и взел велосипеда, след което го закарал в циганската махала в
същия град и го продал на св.А. М. В последствие велосипеда бил продаден от св.Д.
Б.в на св.Х. Т., който от своя страна го препродал на неустановени по делото
лица в гр.Велинград.
Веднага след като установила кражбата на велосипеда си, св.М.П.
уведомила органите на реда и по случая започнали оперативно-издирвателни
мероприятия.
От приетата по делото съдебнооценъчна експертиза, е видно, че стойността
на отнетата чужда движима вещ – велосипед, е 90.00 /деветдесет/ лева.
С оглед трайната практика на Върховния съд, откраднатата вещ не е под
постоянен надзор, когато по обичай, по своето естество, предназначение или по
други наложили се обстоятелства, е оставена на обществено доверие, без
постоянен надзор, независимо от мястото, на което се намират – на полето, в
населено място или др./ Постановление № 6/71г. на Пленума на ВС; Тълкувателно
решение № 54/89г. на ОСНК на ВС; Решение № 320/80г. на ВС/. В този смисъл
следва да се приеме, че инкриминираната вещ в настоящия казус е била оставена
без постоянен надзор и деянието обосновава приложението на въпросния квалифициращ признак от
престъплението, още повече, че според аргументите на Върховния съд, велосипедът
би бил без постоянен надзор, дори ако беше завързан и заключен със синджир,
каквито доказателства в случая няма.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост, подс. Д. е извършил
настоящото престъпно деяние при условията на опасен рецидив, след като е
осъждан многократно на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, както следва: с Присъда по НОХД № 1603/84г. на РС гр. Пазарджик, в
сила от 29.12.1984г. на 1 година л.св. условно; с Присъда по НОХД № 811/99г. на
РС гр. Пазарджик, в сила от 07.01.2000г. на 8 месеца л.св. ефективно; със
Споразумение по НОХД № 1081/99г. на РС гр. Пазарджик, в сила от 08.03.2000г. на
2 години л.св. ефективно; със Споразумение по НОХД № 284/2000г. на РС гр.
Пазарджик, в сила от 23.03.2000г. на 8 месеца л.св. условно; с Присъда по НОХД
№ 122/2000г. на РС гр. Пазарджик, в сила от 14.04.2000г. на 6 месеца л.св.
условно; със Споразумение по НОХД № 294/2000г. на РС гр. Пазарджик, в сила от
25.04.2000г. на 1 година л.св. ефективно; със Споразумение по НОХД № 1083/02г. на РС гр. Пазарджик, в сила от
16.10.2002г. на 1 година л.св. условно; със Споразумение по НОХД № 1024/03г. на
РС гр. Пазарджик, в сила от 16.10.2003г. на 1 година и 6 месеца л.св. условно;
с Присъда по НОХД № 1037/02г. на РС гр.Пловдив, в сила от 19.12.2003г. на 1
година и 1 месец л.св. ефективно; с Присъда по НОХД № 1563/02г. на ОС
гр.Пловдив, в сила от 30.04.2004г. на 5 година л.св. ефективно; с Присъда по
НОХД № 2874/07г. на РС гр.Пазарджик, в сила от 27.03.2008г. на 3 месец л.св. условно.
При така установената фактическа
обстановка, следва да се приеме, че с деянието
си от обективна и субективна страна подс. Д.
е осъществил състава на престъплението
по чл.196 ал.1 т.2 вр.
чл.195 ал.1 т.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и “б”от
НК, за това че на 01.06.2008г. в гр. Пазарджик, ул.О.И.” №5, е
отнел чужда движима вещ – велосипед, на стойност 90.00 /деветдесет/ лева от
владението на М.П.П. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като вещта не е била под постоянен надзор и деянието е извършено при
условията на опасен рецидив.
От субективна страна престъплението е извършено виновно, при форма на
вина пряк умисъл - чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Подс. Д. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него
деяние, а именно, че отнема чужда движима вещ, оставена без постоянен надзор и
при липса на съгласие от страна на собственика, като същевременно е предвиждал
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимият, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация, както и разпоредбата на
чл.373,ал.2 от НПК.
Обществената опасност на деянието
извършено от подс.Д.
е сравнително висока с оглед засегнатите обществени отношения. Подсъдимият Д. е
личност с висока степен на обществена опрасност – осъждан е, с негативни
характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитане правовият ред
в страната и по-конкретно чуждото право на собственост.
При спазване разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК съда определи
наказанието на подсъдимият при условията на
чл.55,ал.1,т.1 от
НК, като наложи на подсъдимият наказание – една година и шест месеца лишаване
от свобода.
На основание чл.47,б.”б4 от ЗИН определи първоначален строг режим за
изтърпяване на наложеното наказание.
От деянието М.П.
е претърпяла имуществени щети,
за които подсъдимият дължи обезщетение, ведно с обезщетение за забавено парично
плащане в размер на законовата лихва, считано от деня на увреждането 01.06.2008г до окончателното изплащане.При определяне размера на паричното обезщетение за
имуществените вреди, при спазване изискванията на ЗЗД, и приетата поделото съдебно-оценъчна експертиза , съдът определи обезщетение от 90 лв. .
Осъди
подсъдимият да заплати ДТ във връзка с уваженият граждански иск в размер на 50
лв..
Осъди
подсъдимият да заплати сторените по делоно разноски в размер на 35.00лв. за
експретиза.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :