№ 211
гр. Пловдив, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20225300900129 по описа за 2022 година
Производство по чл. 247 ГПК – по почин на съда.
В постановеното по делото решение е допусната ОФГ, като е налице
противоречие между мотиви и диспозитив. Допускането на грешката е
настъпило при преноса на мотивите на съдебния акт от работния файл в word
формат в програмата ЕИСС, като погрешка са пренесени мотиви по друго
постановено дело.
Касае се за допусната техническа грешка, която следва да бъде
поправена по настоящия ред.
Поради това, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка допусната в
решение № 191/18.05.23г. по настоящото дело в мотивите на съдебния акт,
които следва да се считат актуални по следния начин:
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявени са искове от В. И. В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
**** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: живот И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 за заплащане на сумата
от 10 644,47 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, а
именно: направени разходи за лечение, както и за заплащане на сумата от 120
1
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
обстоятелството, че на 18.12.2019 г. около 17:10 часа в гр. Пловдив, на ул.
„Авксентий Велешки“ срещу № 4, при управление на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“, с рег. № ****, водачът Ц. Н. Д., след извършване на
маневра ляв завой в посока юг, не пропуска пресичащия в посока от изток
към запад пешеходец – В. И. В. и допуска ПТП, при което на В. В. е
причинена фрактура на шиен прешлен С2, фрактура на десен глезен,
фрактура на фибулата на десен крак, фрактура на таз, фрактура на четири
ребра /3-то, 4-то, 5-то и 6-то/ и луксация на дясна рамена става, като
поставената диагноза е счупвания на други части на подбедрицата, закрито
фрактура бимал декстра синд. тибиа бил. декстра луксацио арт хумери
декстра. Твърди се, че вината за настъпване на процесното ПТП има водачът
на автомобила Ц. Д., по повод на което е образувано АНД № 437/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив и с Решение № 360/17.02.2022 г. съдът е
признал същия за виновен за това, че това, че при управление на процесния
лек автомобил е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на В. В.. В исковата молба подробно е описан процесът по лечение на
настъпилите увреждания и подробно се обосновават обстоятелствата, въз
основа на които се желае репарация на настъпилите неимуществени вреди.
Ищцата твърди, че към датата на процесното ПТП – 18.12.2019 г.,
гражданската отговорност във връзка с управлението на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“, с рег. № ****, е покрита при действието на валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективиран в Застрахователна полица №
30119002550455, съставена и подписана между „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: живот И ЗДРАВЕ“ АД и
собственика на посочения лек автомобил, със срок на действие от 03.09.2019
г. до 03.09.2020 г. С молба вх. № 4024 от 12.11.2020 г., ищцата е отправила
претенция до ответното дружество, но до настоящия момент застрахователят
не е изплатил исканото обезщетение.
ОТВЕТНИКЪТ изцяло оспорва всички наведени от ищеца факти и
обстоятелства, като наред с това се правят няколко възражения за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от стана на ищцата.
Твърди се от ответника, че В., в качеството й на пешеходец, е осъществила
пресичане на забранено място на пътя. Също така макар да е възприела
своевременно подалия светлинен сигнал, обозначаващ маневра за завой, лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ****, не е изчакала неговото
преминаване. На следващо място се твърди, че са нарушени правилата на чл.
113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, а именно при и по време на предприетото
пресичане на пътното платно ищцата не е съобразила разстоянието до
приближаващото към нея МПС и неговата скорост на движение, като по този
начин обективно е обусловила настъпването на процесното застрахователно
събитие. В. В. е имала задължение да се огледа, преди да започне да пресича
пътното платно, и да изчака извършването на маневрата на автомобила. На
следващо място се твърди, че ищцата е навлязла внезапно на пътното платно
2
и в значителна степен е допринесла за настъпването на процесното събитие и
на вредоносните последици от него.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата
по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между
активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия
елемент завършващ фактическия състав.
Между страните е безспорно наличието на ПТП с участник ищцата,
която е била блъсната на 18.12.2019 г. около 17:10 часа в гр. Пловдив, на ул.
„Авксентий Велешки“ срещу № 4 от лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А3“, с рег. № **** с водач Ц. Н. Д..
Установява се също така, че АНД № 3820/2021г. по описа на РС
Пловдив е приключило с влязло в сила решение, с което делинквентът Ц. Н.
Д. е признат за виновен в това, че на 18.12.2019 г. в гр. Пловдив при
управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № **** е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 и чл.116
от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна
повреда изразяваща се в множество счупвания и наранявания изброени в
съдебния акт. Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като това
правило аналогично следва да се приложи и към решението, с което е
приключило наказателното производство.
Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено води на извод
за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице
виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера
на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на
делинквента, което е и очевидно противоправно, и настъпилия вредоносен
резултат. /чл.300 от ГПК/
В тази посока са и констатациите на вещото лице Б. по назначената
СМЕ, който установява причинно –следствената връзка между активното
поведение на причинителя на увреждането и вредоносния резултат.
Установява се настъпване на следните увреждания вследствие на процесното
ПТП, а именно контузия на шията, главата, тялото и дясното коляно. Закрито
счупване на десните голямо и малко пишялни глезенна става наложило
3
опиративното им наместване и метални стабилизация. Счупване на дясната
малкопишялна кост и в горната трета. Изкълчване на дясната раменна става
наложило нейното наместване. Счупване на 3, 4, 5 и 6 леви ребра. Счупване
на таза в дясно в областта на кръстовата кост. Счупване на 2 шиен прешлен
наложило хирургично намествани и метална стабилизация на 3, 4 и 5 шийни
прешлени. Непосредствено след ПТП пострадалата В. И. В. е била приета в
УМБЛАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. Пловдив в отделението по Ортопедия и
травматология на 18.12.2019 год. и изписана на год. Там на 19.12.2019 год. е
извършено наместване на дясната раменна става. Оперативно наместване и
метална фиксация на счупените десни голямо и малко пищялни глезена. След
това е била приета в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. Пловдив в Отделението по
неврохирургия на 24.12.19г. и изписана на 30.12.2019год. На 24.12.2019 год. е
извършено оперативно наместване и метална стабилизация на счупения 2
шиен прешлен посредством метална фиксация на 3, 4, 5 шийни прешлена.
След това е постъпила в МБАЛ „Сердика“ ЕООД гр. София в отделението по
Физикална и рехабилитационна медицина от 30.12.2019год. до 19.01.2020 год.
След това е постъпила в МБПЛР „Сердика“ ЕООД гр. София от
26.01.2020год, до 04.02.2020год. След това е постъпила в МБАЛ „Сердика“
ЕООД гр. София в отделението по Ортопедия и травматология от
06.02.2020год. до 12.02.2020 год. След това е постъпила в МБАЛ „Сердика“
ЕООД гр. София в отделението по Физикална и рехабилитационна медицина
от 12.02.2020год. до 04.03.2020 год. След това е постъпила в „Специализирана
болница за рехабилитация - национален комплекс“ ЕАД филиал Нареченски
бани от 02.09.2020год. до 09.09.2020год. След това е постъпила в СБР ,3арна“
АД от 08.06.2021год. до 15.06.2021год. След това е постъпила в МБАЛ
„Свети Пантелеймон - Пловдив“ ЕООД в Неврологично отделение на
13.06.2022г. до 18.06.2022г. След това постъпила в МБАЛ „Свети
Пантелеймон - Пловдив“ ЕООД в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина на 22.06.2022г. до 29.06.2022г. Оздравителният
и възстановителният процес все още не са приключили поради настъпилите
редица усложнения в тяхното протичане като първочна глаукома:
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с раликулопатия:
други спондилози с миелопатия; контрактура на става, глезенна става -
тарзални кости: увреждания на междупрешленните дискове в поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с раликулопатия л5. ес1 син. увреждания
на шийните коренчета. некласифицирани другаде, други спондилози. шийна
област; увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел. Към
момента на изготвяне на експертизата В. И. В. не е възстановена, същата има
метални стабилизации на десните голямо и малко пищялни глезена, както и в
областта на шията на 3, 4, 5 шийни прешлена. Освен това същата страда и от
първична глаукома, увреждане на междупрешленните дискове в шийния
отдел с радикулопатия, други спондилози с миелопатия, контрактура на става,
глезенна става - тарзални кости, увреждания на междупрешленните дискове в
поления и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия Л5, ЕС1 син.,
увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде, други
спондилози, шийна област, увреждане на междупрешленните дискове в
шийния отдел. Като се има в предвид възрастта на пострадалата, както и вида
на травматичните увреждания то най-вероятно счупването на С2 с наложена
метална стабилизация на СЗ, С4, С5 не подлежи на пълно възстановяване,
същите ще останат за цял живот. Останалите травматични увреждания имат
шанс да се възстановяват в значителна степен, но не и напълно. В унисон с
тези изводи е и заключението на изслушаната тройна СМЕ.
По делото са представени и доказателства, от които се установява, че В.
е отправила на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към
4
застрахователя преди завеждане на делото. /лист 89/
Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по
делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че
обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може
да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с
оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния
психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията
на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече
необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след
настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитана свидетелката Д. В.,
която обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира,
обстоятелствата на преживените от ищаца болки и страдания. Съдът не счита,
че следва да се поставят под съмнение показанията на този свидетел, въпреки
обстоятелството, че е съпруга на сина на пострадалата. Това е така, тъй като
данните обективирани от свидетелката са в унисон с останалия по делото
доказателствен материал, като освен това са плод на непосредствени и лични
впечатления. На следващо място следва да се подчертае, че по принцип
лицата оказващи помощ на пострадалите от застрахователни събития са от
най- близкия им родствен кръг по обясними причини. В унисон с твърденията
на този свидетел са и показанията на свидетелката М. Н.. Поради това и
показанията на тези свидетели следва да се кредитират Очевидно е, че се
касае за комплексно увреждане свързано с високи по степен болки и
страдания, които продължават и до момента. Налагали са се редица
хирургически интервенции и е провеждано комплексно лечение, но се
установява, че част от уврежданията ще останат до края на живота, а за друга
част не може да се прогнозира сигурно преодоляване изцяло. Ограничени са
движенията на шията и лявата ръка. Всичко това обосновава извод, че
настъпилите увреждания са интервенирали по съществено неблагоприятен
5
начин в неимуществената сфера на ищцата, в унисон, с който извод е и
заключението на в.л. Д., което съдът изцяло кредитира.
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки
посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че
справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и
страдания, във връзка с претърпените съществени увреждания, е в размер на
120 000 лева.
Наред с това съобразно представените от ищцата писмени
доказателства и заключението на в.л. Б. следва да се приеме, че и искът за
репарация на имуществените вреди също е доказан по основание и размер.
При така очертаното фактическо и правно статукво се налага да се
разгледа направените от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата,
е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На
следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши
с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен,
ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да
бездейства беше направил нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалата, при което същата е предприела определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед
установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило
увреждането. Естествено дали поведението на участниците в настъпилия
деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това се актуализира
6
относно процентното съотношение на съпричиняването.
Направените от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия съдът намира за основателни.
Твърди се от застрахователя, че В., в качеството й на пешеходец, е
осъществила пресичане на забранено място на пътя. Също така макар да е
възприела своевременно подалия светлинен сигнал, обозначаващ маневра за
завой, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ****, не е изчакала
неговото преминаване. На следващо място се твърди, че са нарушени
правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, а именно при и по време на
предприетото пресичане на пътното платно ищцата не е съобразила
разстоянието до приближаващото към нея МПС и неговата скорост на
движение, като по този начин обективно е обусловила настъпването на
процесното застрахователно събитие. В. В. е имала задължение да се огледа,
преди да започне да пресича пътното платно, и да изчака извършването на
маневрата на автомобила. На следващо място се твърди, че ищцата е навлязла
внезапно на пътното платно и в значителна степен е допринесла за
настъпването на процесното събитие и на вредоносните последици от него.
Относно механизма на настъпване на ПТП е изслушана САТЕ с в.л. С.
М., която съдът изцяло кредитира. Установява се, че водачът Ц. Н. Д. е
управлявал л.а. „Ауди АЗ” по платното за движение на ул. „Авксентий
Велешки“ в посока от север на юг. През това време пешеходката В. И. В. е
била на източния тротоар. Когато л.а. „Ауди АЗ” е бил на около 53 - 54 m,
пешеходката В. И. В. (която твърди, че е възприела автомобила) е предприела
пресичане на платното за движение на ул. „Авксентий Велешки“ в посока от
изток на запад, от ляво на дясно пред автомобила. Когато пешеходката В. И.
В. е изминала около 1,62 ш по платното за около 1,42 s, а автомобила е бил на
около 34,21 m, водачът на л.а. „Ауди АЗ” е реагирал, като екстрено е
задействал спирачната система, но въпреки това след около 2,51 s е настъпил
удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на
автомобила и в дясната част на тялото на пешеходеца. След удара автомобила
се е установил на платното за движение, а пешеходката В. И. В. е паднала на
платното за движение. Изрично е прието от вещото лице, че наред с виновно
поведение от страна на водача на автомобила, като причина за настъпване на
ПТП е и поведението на В.. Пешеходката В. И. В. е предприела пресичане на
платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно т.е. без да се съобрази с приближаващия се автомобил. Също така
се установява от експерта, очевидно по данни от наказателното производство,
че преди да започне да пресича, ищцата е видяла фаровете на кола т.е. тя е
имала техническа възможност да забележи автомобила и го е забелязала.
Съобразно правилото по чл.113 от ЗДвП по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за
това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4. В този аспект
и възражението на застрахователя, че В. е предприела пресичане на забранено
7
място не се явява основателно. По делото не е доказано от ответника, че
наблизо е имало пешеходна пътека, при което и изключението по чл.113,
ал.ал.2 нямаше да е валидно. Освен това за съда е ноторно известен факта, че
до мястото на удара няма маркировка за пешеходна пътека. Съобразно
заключението на в.л. М. обаче може да се приеме, че при и по време на
предприетото пресичане на пътното платно ищцата не е съобразила
разстоянието до приближаващото към нея МПС и неговата скорост на
движение, като по този начин обективно е обусловила настъпването на
процесното застрахователно събитие. Това е така, тъй като В. е предприела
пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато
това не е било безопасно т.е. без да се съобрази с приближаващия се
автомобил, като освен това преди да започне да пресича, ищцата е видяла
фаровете на кола т.е. тя е имала техническа възможност да забележи
автомобила и го е забелязала. Останалите възражения за съпричиняване на
ответника остават недоказани и поради това неоснователни. По делото остава
недоказано, че ищцата е навлязла внезапно на пътното платно. Независимо от
това, както се изясни е налице съпричиняване на щетите от пострадалата, тъй
като същата не е съобразила своето поведение с приближаващия автомобил,
въпреки че го е възприела. Ето защо очевидно поведението на В. е било една
от двете успоредно проявени причини довели до инцидента. Несъмнено се
установява по делото, че при адекватно и законосъобразно поведение на
ищцата, която е следвало преди да навлезе на платното за движение, да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства /чл.113 ЗДвП/ ПТП
не би се реализирало. Посоченото правило включва проявено внимание от
страна на пресичащия, който следва да се огледа, да съобрази дали се
приближават пътни превозни средства, тяхното отстояние и едва тогава да
предприеме маневрата. По делото несъмнено се установява, че пострадалата
не е съобразила тези правила за пресичане. Изяснява се при това, че
поведението на ищеца също е противоправно, като В. е нарушила правилата
визирани в чл. 113 от ЗДвП. При наличието на противоправно поведение и за
двамата участници в движението, което е допринесло за настъпване на ПТП
съдът намира, че следва да определи процент за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца в размер на 30 %. Този процент се обуславя
от правилото по чл. 5 от ЗДвП определящо задължение за водача на пътно
превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците. Т.е. налице са завишени
изисквания към водачите на ППС да проявяват внимание при управление,
каквито задължения не са прогласени за пешеходците. Това произтича от
критерия, че пешеходецът е уязвим участник в движението. Поради това и
искът за неимуществени вреди ще се уважи за сумата от 84 000 лева, а за
имуществени за 7451.13 лева.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, тъй като
застрахователното събитие е настъпило 2019г., а застрахователния договор е
сключен след влизане в сила на КЗ, обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г. т.е. не е
8
налице хипотезата на § 22 от ПЗР на КЗ. Функционалната отговорност на
застрахователя е дефинирана в разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно
т.1 от цитираната разпоредба, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ е
регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2.
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба в
обхвата на отговорността на застрахователя, като отговорност – дублираща
или съвпадаща с отговорността на деликвента, е отговорността за заплащане
на лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Единственото ограничение на тази отговорност е дадено в
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с
дължимото обезщетение от прекия деликвент да попадат в рамките на
застрахователната сума – лимита на отговорност и застрахователят да е
уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430
ал.1, т.2 от КЗ – от застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване
на застрахователна претенция. Именно от този момент – от по-ранната от
двете дати на уведомяване, възниква функционалната отговорност на
застрахователя за заплащане на лихвата за забава, която се дължи от самия
деликвент. Видно от приложените доказателства, застрахователната
претенция от увреденото лице е предявена пред застрахователя на
12.11.2020г. Законната лихва, която при непозволено увреждане се дължи от
датата на увреждането, по приложимия специален закон – чл.429, ал.3 от КЗ е
с начало един по-късен момент – момента на уведомяването /за разлика от
отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е в „собствена“
забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и т.2 от КЗ, от
момента на по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи законна
лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но
на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по чл.429
ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
9
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната
сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за
забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. След
като застрахователната претенция от увреденото лице е предявена пред
застрахователя на 12.11.2020г. /доколкото по делото не е установена друга
дата на уведомяване от застрахования/, законната лихва за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента, която е и
предмет на претенцията на ищеца, се дължи от тази дата.
На осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищцата е освободена от държавна такса и
разноски. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице
следва да понесе дължимата за производството по уважения иск такса.
Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 3658.05 лв. по
сметка на ПОС. Аналогично – съобразно уважения размер на претенциите,
ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита за
работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или
сумата от 595 лв.
Ищецът следва да заплати на ответното дружество направени деловодни
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът счита, че
следва да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Молбата не е
основателна. Няма данни по делото, че е извършвано процесуално
представителство от юрисконсулт. Напротив, по делото са представени
доказателства за упълномощаване на адв. Л., който е бил пълномощник на
ответника през цялото производство. Ето защо и следва да се плати от ищеца
на ответника по съразмерност сума за направени разходи за призоваване на
свидетели и допускане на СЕ, а именно сумата от 501 лева.
Отправено е искане от ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно
направено и е основателно. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът има право да
окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени категории
лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер, когато
насрещната страна бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение съдът
присъжда на адвоката, за което е необходимо да бъде отправено изрично
искане. За да упражни това свое право, адвокатът следва да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание конкретно
посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да я доказва. В
случая ищецът представя договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено подобно обстоятелство. Ето защо ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. М. сумата от 7966.08 лева.
10
Решението подлежи на обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11