РЕШЕНИЕ
№ 1450
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100501758 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1669/30.05.2022 год., постановено по гр.д. № 6081/2021 год., ВРС – 43
състав, е отхвърлил предявения по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК от „Сийском
Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна против Д. Д. К.
от гр.Варна иск за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 261336/18.02.2021 год. по ч.гр.д. №
2266/2021 год. по описа на ВРС, а именно сумата от 4 584 лева, представляваща неизплатен
остатък за извършени към 04.06.2020 год. СМР по неформален договор за изработка,
съгласно оферта от 12.05.2020 год. за обект, находящ се в с.Климентово, община Варна,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 16.02.2022 год. до окончателното заплащане на задължението, като
ищецът е осъден и за разноските.
Недоволен от горното решение е останал ищеца, който обжалва постановеното
решение като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Първото оплакване на
въззивника се свежда до твърдението му за неправилна правна квалификация, обуславяща и
произнасянето на съда по непредявен иск като такъв с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
1
чл.258, ал.1 и следв. ЗЗД, а не с правно основание чл.422 ГПК. На следващо място, се
твърди, че доколкото договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за
изработка писмената форма не е условие за действителност, а за доказване на същия. Твърди
се, че той може да бъде установяван с всякакви доказателствени средства, което е и сторено
в хода на първоинстанционното производство чрез събраните гласни доказателства и СТЕ.
От същите, счита, че се установява, че с конклудентни действия ответницата се е съгласила с
договора за изработка на описаните в исковата молба СМР, за изпълнението на които дължи
възнаграждение. Настоява се за отмяна на съдебното решение изцяло и уважаване на
предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
обосновано, като изводите му се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
В с.з. по същество, въззивникът не се представлява.
В с.з. по същество, въззиваемият, чрез пълномощник, моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – само в обжалваната част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане за установяване дължимостта на сумите по неформален договор за СМР и правото на
иск е упражнено надлежно, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, които са свързани с изводите
на съда за недоказаност на сключения между страните договор.
Ищецът основава претенцията си за заплащане на исковата сума в размер на 4 584
лева, на основание извършени и приети от насрещната страна СМР, обективирани по вид и
количество в приемо-предавателен протокол от 01.06.2020 год. на обща стойност 13 584
лева, от които е платена сумата от 9 000 лева. Твърди, че правоотношенията между страните
са започнали въз основа на изпратена оферта от 12.05.2020 год. с последващо устно
2
възлагане на допълнителни работи.
Наличието на правоотношения между страните въз основа на неформален договор не
се оспорва и от ответницата, която на първо място отрича възлагането на допълнителни
работи /посочени в позиции 1, 9, 11 и 12 от представения приемо-предавателен протокол,
видно от депозирания писмен отговор и изявлението на процесуален представител в отрито
съдебно заседание от 15.10.2021 год./ и на второ място, оспорва част от документираните
СМР в количествено отношение /посочени в п.2, 3, 10 и 13, видно от депозирания писмен
отговор и изявлението на процесуален представител в отрито съдебно заседание от
15.10.2021 год./. Навежда и твърдението за заплатена сума в общ размер на 11 000 лева.
В контекста на така повдигнатия правен спор, настоящият състав съобразява, че с
нормата на чл.264, ал.1 ЗЗД, приложима към съществувалата между страните облигационна
връзка, за поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно
договора работа. Безспорно, при приемане от възложителя на извършената съгласно
договора работа същият следва да я прегледа като законът му предоставя правата по чл.265,
ал.1 ЗЗД - да иска от изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без
заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно
намаляване на възнаграждението. Правата на възложителя и отговорността на изпълнителя
са обусловени от характера на констатираните недостатъци и отражението им върху
годността на извършената работа за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение, а несъответствието може да се изразява и в наличието на недостатъци на
извършената работа – явни или скрити. При констатирани явни недостатъци или отклонения
/тоест, такива, които са видими при обикновен преглед на работата/, възложителят е длъжен
да направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата,
освен ако друго не уговорено между страните, а за скрити и новопоявили се недостатъци да
извести веднага след откриването им. В случай, че възложителят не направи такива
възражения, съгласно ал.3 на чл.264 ЗЗД, работата се счита приета.
Последователна е съдебната практика също така, че в същината си приемането на
извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата
власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно
действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност
е израз на одобряването му. Или, релевантно за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е
или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия
трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва,
че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение /напр. решениe
№ 1661 от 6.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 972/99 г., V г. о. и решение № 231 от 13.07.2011 г.
на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II т. о., ТК/. В хипотезата, когато се оспорва изпълнение в
цялост, при допустимо престиране резултата на части следва да се приеме, че се оспорва
самото фактическо действие - по приемо-предаване на част от възложеното от изпълнителя
на възложителя. В този случай, както е посочено в решение № 84/30.07.2015 год. на ВКС по
3
т.д. № 1428/2014 год. на ВКС, предаване изцяло на изработеното /фактическото действие по
приемането/ ще се докаже с фактическото му държане от възложителя само когато
отчетеното от изпълнителя съответства на действително договорения обем.
Както се посочи по-горе, претендираното от изпълнителя възнаграждение е за СМР,
обективирани в приемо-предавателен протокол от 01.06.2020 год. на обща стойност 13 584
лева, неносещ подписа на възложителя.
По делото липсват категорични доказателства цитираният протокол да е бил
предявен за плащане на възложителя. Единствените събрани в тази насока доказателства са
показанията на свидетеля Светослав Пейчев, които обаче поради липсата на категоричност и
конкретика, не могат да бъдат кредитирани в тази си част. Липсва твърдение и/или
изявление за прекратяване на договорната връзка между страните в хипотезата на чл.265 ал.
2 ЗЗД – за разваляне на договора от възложителя поради наличието на съществени
недостатъци, водещи до негодност на извършеното според нейното договорно или
обикновено предназначение.
Следователно, доколкото договорната връзка между страните не е прекратена от
възложителя в хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД, основателността или не предявения с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД иск е обусловен от доказване на обстоятелството, че отчетеното
от изпълнителя с горепосочените актове съответства на извършването от страна на
изпълнителя на СМР в посочения обем и/или на действително договорения обем
/напр.решение № 94 от 2.03.2012 год. на ВКС по т. д. № 133/2010 год., II т. о., ТК и решение
№ 141/27.04.2015 год. на ВКС по т.д. № 3601/2013 год., II т. о., ТК/, като съдът съобразява
обстоятелството че ответникът оспорва и част от обективираните в протокола СМР да са
част от предмета на договора, тоест налице е оспорване в договорения обем.
За доказване на действително извършените от изпълнителя СМР по приемо-
предавателен протокол от 01.06.2020 год. ангажирани пред първоинстанционния съд са
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Светослав Пейчев и е проведена СТЕ, която
настоящият състав кредитира и съобразява само в частта относно оспорените от насрещната
страна позиции /като договорени за изпълнение от ищеца и като изпълнени в
протоколираното количество/.
Както се посочи по-горе, ответникът е оспорил като извършени от ищеца описаните в
позиция 1, 9, 11 и 12 дейности. По делото, въпреки предприетото оспорване, липсват
ангажирани доказателства, от които да се формира положителен извод, че изпълнителят е
изчистил двора от боклуци, която дейност е остойностил в протокола на 300 лева, изрязал е
клони на дърво, която дейност е остойностил на 100 лева и е доставил и монтирал контакти
и ключове на обща стойност 100 лева. В показанията си свидетелят Пейчев, макар и да
разказва общо за приетия обект за изпълнение, не споменава тези дейности като извършени
от ищеца, чийто технически ръководител е. Липсват каквито и да са други, дори и косвени
доказателства, за извършването им именно от този изпълнител, поради което и следва да се
приеме, сумата за тях е недължима.
По отношение на описаната в позиция 12 дейност – доставка и монтаж на тръби под
4
основи, установява се от СТЕ, че налична на място е една такава, полагането на която се
потвърждава и от свидетелските показания на Пейчев. Поради горното и стойността по тази
позиция следва да се намали с 2 броя тръби от протоколираните общо 3, съобразявайки се с
действително извършеното.
Що се касае до оспорените в количествено отношение позиции 2, 3, 10 и 13, съдът
кредитира неоспореното от страните заключение на вещото лице О., който в сравнителна
таблица приложение № 2 е извършил съпоставка между претендиранато и действително
установеното на място. Така, настоящият състав приема, че действително извършеното по
позиция 2 възлиза на 52 л.м. вместо протоколираните 58 л.м., по позиция 3 – 32 л.м. вместо
протоколираните и претендирани за заплащане 116 л.м. и по позиция 10 – 40 кв.м. вместо
110 кв.м., респективно дължимата сума следва да се съобрази с установените количества.
Изцяло неоснователно се явява възражението на ответницата по отношение на дейността по
позиция 13, доколокото се установява, че изпълненото на място е изцяло съответно на
претендираното количество.
Съвкупната преценка на посочените по-горе доказателства обуславят и правния
извод на съда, че въпреки отсъствието на двустранно подписан от изпълнителя и
възложителя акт, действително извършените и актувани от изпълнителя СМР могат да се
считат за приети по смисъла на чл.264 във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД. Горният извод се
потвърждава и от безспорния факт, че възложителят е във фактическа власт на изработеното
от изпълнителя и го използва според функционално му предназначение. Както изрично е
посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 250 от 11.01.2011 г. на ВКС по
т. д. № 535/2010 г., II т. о., ТК, липсва изрично законово изискване за форма на приемането
на извършената работа от възложителя в общата законова уредба на договора за изработка
по ЗЗД, поради което и няма основание за обвързването на заплащането на
възнаграждението за извършената работа от допълнителни факти, които не са елемент от
правопораждащия фактически състав на чл.266, ал.1 от ЗЗД, който включва само
извършване на договорената работа и нейното приемане.
Прочее, при установените неизвършени по позиции 1,9 и 11 СМР и извършените по-
малко в количествено отношение по позиции 12, 2, 3 и 10, съдът приема, че общата стойност
на извършените и от ищеца СМР възлизат на стойност 10 660 лева. Ответницата твърди, че е
заплатила сумата от 11 000 лева, но не представя доказателства за разликата над признатите
от ищеца 9 000 лева до сочената от нея сума.
Налага се извод за частична основателност на предявения главен иск до размера от
1 660 лева и неоснователност до пълния предявен размер от 4 584 лева.
По изложените съображение, първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да бъде отмени за сумата от 1 660 лева и потвърди за сумата от 2 924 лева,
представляваща разлика от установената като дължима с настоящото решение сума и
претендирания като такъв размер от 4 584 лева.
Последното налага отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските и
5
разпределянето им, съобразно настоящото решение. При приет за основателен иск за сума в
размер на 1 660 лева при общ претендиран размер, в полза на ищеца се следват разноски в
размер на 216 лева за първа инстанция и в размер на 33 лева за въззивна инстанция, или
общо 249 лева за двете инстанции, а за заповедното производство – разноски в размер на 108
лева. На ответницата, съобразно на отхвърлената част от иска, се следват разноски в размер
на 351 лева за първа инастнция и 319 лева за въззивна инстанция, или общо в размер на 670
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 1669/30.05.2022 год., постановено по гр.д. № 6081/2021
год. на ВРС – 43 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения по реда на чл.422, ал.1
вр. чл.415, ал.1 ГПК от „Сийком Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.Студентска № 14, вх.А ет.5 ап.119 против Д. Д. К., ЕГН: ***** от
гр.Варна, ул.“**** бл.9, вх.Б ет.2 ап.31 иск за установяване дължимостта на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
261336/18.02.2021 год. по ч.гр.д. № 2266/2021 год. по описа на ВРС, а именно за сумата от
1 660 лева, представляваща неизплатен остатък за извършени към 04.06.2020 год. СМР по
неформален договор за изработка, съгласно оферта от 12.05.2020 год. за обект, находящ се в
с.Климентово, община Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда 16.02.2022 год. до окончателното заплащане на
задължението, както и В ЧАСТТА за присъдените в първоинстанционното производство
разноски И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Сийком Варна“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Студентска № 14, вх.А ет.5
ап.119 против Д. Д. К., ЕГН: ***** от гр.Варна, ул.“**** бл.9, вх.Б ет.2 ап.31 иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 660
лева, представляваща неизплатен остатък за извършени към 04.06.2020 год. СМР по
неформален договор за изработка, съгласно оферта от 12.05.2020 год. за обект, находящ се в
с.Климентово, община Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда 16.02.2022 год. до окончателното заплащане на
задължението, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 261336/18.02.2021 год. по ч.гр.д. № 2266/2021 год. по описа на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1669/30.05.2022 год., постановено по гр.д. №
6081/2021 год. на ВРС – 43 състав, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения по реда на
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК от „Сийком Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
6
адрес на управление гр.Варна, ул.Студентска № 14, вх.А ет.5 ап.119 против Д. Д. К., ЕГН:
***** от гр.Варна, ул.“**** бл.9, вх.Б ет.2 ап.31 иск за установяване дължимостта на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 261336/18.02.2021 год. по ч.гр.д. № 2266/2021 год. по описа на ВРС, а именно за
разликата над установената с настоящото решение като дължима сума от 1 660 лева до
пълния предявен размер от 4 584 лева, представляваща неизплатен остатък за извършени
към 04.06.2020 год. СМР по неформален договор за изработка, съгласно оферта от
12.05.2020 год. за обект, находящ се в с.Климентово, община Варна, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 16.02.2022
год. до окончателното заплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН: ***** от гр.Варна, ул.“**** бл.9, вх.Б ет.2 ап.31 ДА
ЗАПЛАТИ на „Сийком Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.Студентска № 14, вх.А ет.5 ап.119 сумата от 249 лева, представляваща сбор от
сторени в исковото /първа и втора инстанция/ производство разноски съразмерно на
уважената част от иска, както и сумата от 108 лева – разноски в заповедното производство,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Сийком Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.Студентска № 14, вх.А ет.5 ап.119 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. К.,
ЕГН: ***** от гр.Варна, ул.“**** бл.9, вх.Б ет.2 ап.31 сумата от 670 лева, представляваща
съразмерно на отхвърлената част от иска разноски за двете инстанции, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7