№ 750
гр. П., 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201610 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕМ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
кв. „Г.“, ул. „С.“ № **, против Наказателно постановление № 21-1006-
001947/11.08.2021 г. на Началник група КПДГПА към ОДМВР – П., Сектор
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя ЕМ. Д. СТ. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева), на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150 от
ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателното постановление и е
формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Е.С. се явява лично и с
процесуалния си представител адв. П.П.. Поддържа жалбата, моли за отмяна
на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото
разноски.
Въззиваемата страна – ОДМВР - П., Сектор „Пътна полиция“, редовно
призована, не изпраща законен или процесуален представител в съдебно
1
заседание. Депозира писмено становище по жалбата, в което излага
съображения за нейната неоснователност. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
жалбоподателя.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като провери законността на обжалваното
наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и
процесуалния закон, намира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията за това са следните:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 21.06.2021 г., в 16:28 часа, в гр. П. на бул. „Х.Б.“, жалбоподателят
ЕМ. Д. СТ. управлявал лек автомобил „Мерцедес S350“, с рег. № *****,
собственост на Д. С., живущ в Кралство Великобритания. ЕМ. Д. СТ. не
притежавал СУМПС и бил неправоспособен водач. При извършената
проверка същият представил на контролните органи СУМПС №
STOIM607039ED9WL 39, издадено от Кралство Великобритания, но след
направена справка в ОДЧ било установено, че жалбоподателят е преминал
„ГКПП“ Дунав мост на 22.09.2020 г. и е престоял повече от три месеца в Р.
България.
Контролният орган квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение по чл. 150 от ЗДвП, за което съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 400671/21.06.2021 г.
Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. Препис от АУАН бил
връчен на жалбоподателя на същата дата - 21.06.2021 г. В законоустановения
тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят депозирал възражение
срещу издадения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя ЕМ. Д. СТ. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за
2
извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
11.08.2021 г.
В съдебно заседание актосъставителят К. П. ОГН. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Сочи, че при
извършената проверка на процесния автомобил, след направена справка,
установил, че водачът - жалбоподателят пребивава повече от 3 месеца в Р.
България и не е подменил свидетелството си за управление на МПС, издадено
във Великобритания, с българско такова. По този начин жалбоподателят не
можел да докаже, че има издадено СУМПС в чужбина, поради което му бил
съставен АУАН.
Съдът, след запознаване с материалите по делото намира, че при
съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати
съществени нарушения на материалния закон, опорочаващи
законосъобразността на административнонаказателната процедура, поради
което и възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП се
явяват основателни.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Според чл. 150а от ЗДвП в редакцията, действаща към момента на
извършване на твърдяното нарушение – изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
3.01.2018 г., за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
3
на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
В нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата
на влизането им в страната.
В процесния случай от приетите по делото писмени доказателства, в т.ч.
справка за нарушител/водач и от показанията на актосъставителя К.О. се
установява, че жалбоподателят притежава СУМПС № *********, издадено на
22.02.2012 г. от Великобритания – държава, която не е членка на ЕС и не е
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, като
същото е със срок на валидност до 07.02.2022 г. Няма спор относно факта, че
при извършената на 21.06.2021 г. проверка жалбоподателят се е легитимирал
с това СУМПС пред контролните органи. По делото са налице данни, че
жалбоподателят е преминал през „ГКПП“ Дунав мост на 22.09.2020 г. Вярно
е, че пряка последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в
разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е дерогиране валидността на
чуждестранното свидетелство за управление на МПС на територията на Р.
България. Този факт обаче не обуславя извод, че към момента на проверката –
21.06.2021 г. жалбоподателят Е.С. е бил неправоспособен водач на МПС,
както се твърди в АУАН и НП. Обстоятелството, че жалбоподателят –
български гражданин не е заменил в срок до три месеца от датата на
влизането му в страната чуждестранното си СУМПС с българско такова не го
прави неправоспособен водач. С изтичане на срока на валидност на
съответното СУМПС, водачът не губи придобитата правоспособност за
управление на съответната категория МПС (в този смисъл Решение №
2291/18.02.2019 г. по адм. д. № 1722/2018 г. на ВАС, VII о., Решение №
44/19.02.2013 г. н. д. № 2161/2012 г. На ВКС, I н.о.). Самата правоспособност
да се извършва дейност по управление на МПС не се поражда от
притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от
сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 от ЗДвП. СУМПС
удостоверява правоспособността на лицето да осъществява дейност по
4
управление на МПС. Правоспособността на водача обаче не се заличава с
обратна сила с изтичане срока на валидност на СУМПС. При просрочие на
валидността на СУМПС и управление на МПС извън този срок водачът носи
административнонаказателна отговорност по чл. 150а от ЗДвП, на основание
чл. 171, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В случая, на практика е установено управление на
МПС със свидетелство за управление, чийто срок на валидност за
територията на Република България е бил изтекъл. Това поведение
действително съставлява нарушение, но не по чл. 150 от ЗДвП, а по чл. 150а
от ЗДвП във връзка с чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Доколкото жалбоподателят е
наказан за това, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач, а по
делото не се установи същият да е бил неправоспособен водач към датата на
проверката – 21.06.2021 г., то съдът намира, че неправилно е приложен
материалния закон. В противоречие с установеното в хода на
административнонаказателното производство наказващият орган е приел, че
жалбоподателят е неправоспособен водач, за което е ангажирал
отговорността му по чл. 150 от ЗДвП, вместо да субсумира извършеното от
нарушителя под правната норма на чл. 150а от ЗДвП във връзка с чл. 162, ал.
1 от ЗДвП, доколкото е установено управление от жалбоподателя на МПС със
СУМПС с изтекъл срок на валидност на територията на страната, което
деяние е отделно самостоятелно нарушение по ЗДвП.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият
своевременно е направил искане за присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното
извършване на такива. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 150 лв., което е изцяло заплатено в брой.
Претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е под
минималния размер, съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което няма основание за редуцирането му от съда
5
в по-нисък размер. В този смисъл релевираното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-001947/11.08.2021 г.
на Началник група КПДГПА към ОДМВР – П., Сектор „Пътна полиция“, с
което на жалбоподателя ЕМ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Г.“,
ул. „С.“ № **, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лв. (сто лева), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-П. да заплати на ЕМ. Д. СТ., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., кв. „Г.“, ул. „С.“ № **, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6