№ 116937
гр. София, 22.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20231110149113 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 49113/04.09.2023г., подадено от „.......“ ООД срещу П. П. М. за вземания по договор за
паричен заем, които включват и сумата от 390,85 лева, представляваща неустойка за
непредоставяне на обезпечение, както и сумата от 135,28 лева, представляваща неустойка за
забава.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посочените две вземания.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия когато това е предвидено за съответния
продукт, за обезпечаване изпълнението по договора за заем, при сключване на договора
страните могат да уговорят предоставяне на следните обезпечения: поръчителство на едно
или две физически лица, които отговорят на следните условия: имат осигурителен доход
общо най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на
двама поръчители, размерът на осигурителния доход за всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страна; да не са поръчители по други
договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени непогасени
договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно данни от ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.
Съгласно чл. 37, ал. 3 от Общите условия в случай че заемодателят поиска, а
заемателят не предостави каквото и да е годно обезпечение на договора за заем съгласно
общите условия в срок до три дни, считано от подписване на договора за заем, същият
дължи на заемодателя неустойка, индивидуализира в договора за заем.
Неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото налага на
потребителя да заплаща обезщетение надвишаващо размера на заетата сума, за
неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи,
1
че потребителят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване
на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на
основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната
лихва.
На следващо място, съгласно чл. 37, ал. 1 от общите условия на заявителя, в случай,
че заемателят не изпълни задълженията си за погасяване на сключен договор за заем,
същият дължи заплащане на разходите, направени от заемодателя за събирането на
вземането на просрочен кредит съгласно тарифата на заемодателя. Според т. 3 от Тарифата
за таксите и разходите събирани от „.......“ ООД от неговите клиенти, във връзка с
предоставяните от дружеството заеми „Кредирект“ чрез интернет. При забава от 60 дни за
продукт „Кредит до заплата“ и при забава от 90 дни за продукт „Потребителски кредит“ се
начислява еднократно сума в размер на 10% от остатъка на дължимата по съответния
договор сума до цялостното погасяване. Посочените разходи са дължими за отлагане на
започване на процедура за принудително изпълнение по просрочено задължение. Така
изложените клаузи на чл. 37, ал. 1 от ОУ и чл. 3 от Тарифата са нищожни поради
противоречие с императивните норми на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което основаното
на тях вземане не се дължи.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посочените неустойки. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да
бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 21,03 лева за държавна
такса и над 33,32 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
49113/04.09.2023г., подадено от „.......“ ООД срещу П. П. М., В ЧАСТТА за сумата от 390,85
лева, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение и за сумата от 135,28
лева, представляваща неустойка за забава, както и в частта за разноските за разликата над
сумата от 21,03 лева за държавна такса и над 33,32 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2