РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Перник, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500463 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. И. В., чрез адв. А. А. срещу
Решение № 90 от 04.02.2023г., постановено по гр. д. № 2502/2022г. по описа на
Районен съд – Перник, с което първоинстанционния съд на осн. чл. 127 ал. 1 СК е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Г. В. с
ЕГН ********** на майка му К. К. К., с адрес: ***, с ЕГН **********, като е
определил местоживеене на детето при майката. С решението е определен и режима на
лични отношения на бащата Г. И. В. с детето Г. Г. В.. На основание чл. 143 ал. 2, вр.
чл. 127 ал. 1 СК , Районен съд гр. Перник е осъдил Г. И. В. да заплаща в полза на
детето Г. Г. В., чрез неговата майка и законен представител К. К. К. месечна издръжка
в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/ месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба, с падеж на вноските пето число на месеца, за който се дължат до
настъпване на законни основания за тяхното изменение или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа, до изплащането й.
Със същото решение Г. И. В. е осъден да заплати в полза на детето Г. Г. В., чрез
неговата майка и законен представител К. К. К., издръжка за минало време, считано от
05.05.2021г. до 05.05.2022г., в размер на 3000.00 лв. /три хиляди лева/, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.
С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл и досежно
1
дължимите разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. 1.
С въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която
В. е осъден на основание чл. 143 ал. 2, вр. чл. 127 ал. 1 СК да заплаща на ищцовата
страна сума в размер на 400.00 лева, представляваща месечна издръжка, считано от
датата на подаване на исковата молба, с падеж на вноските пето число на месеца, за
който се дължат до настъпване на законни основания за тяхното изменение или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
падежа, до изплащането й, както и сума в размер на 3000.00 лева - издръжка за минало
време, считано от 05.05.2021г. до 05.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното му изплащане, като се навеждат твърдения, че
същото в тази си част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В останалата
част, съдебното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Във въззивната жалба се сочи, че първата инстанция не е взела предвид
обстоятелството, че ответника бил трайно безработен и същият не получавал регулярни
доходи, поради което не изплащал редовно дължимата месечна издръжка. С въззивната
жалба се излагат твърдения, че издръжка в толкова голям размер е непосилна за В.,
поради което нейното неплащане ще доведе до редица други последствия и разходи за
него. В допълнение се отбелязва, че въззивният жалбоподател има общо четири деца,
което също допринася за невъзможността да изплаща издръжка в такъв размер. На
следващо място се твърди, че по делото не са представени доказателства от насрещната
страна, че детето посещава частна занималня, нито че ищцата заплаща такси за това.
Намира за неправилно и необосновано заключението на районния съд, че въпреки, че
бащата е помагал в грижите на майката и е давал издръжка на детето в период повече
от една година преди подаване на исковата молба, то същият дължи издръжка за минал
период и то в размер на 250 лева. Въз основа на изложените съображения се моли съда
да постанови решение, с което да бъде отменено атакуваното решение в обжалваните
му части, като се постанови ново, с което предявените искови претенции в тази им част
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност се
прави искане да се постанови решение, с което да бъде присъден на ищцовата страна
нормативно установения минимален размер на дължимата издръжка съгласно чл. 142,
ал. 2 от СК, а именно 177.50 лева. Прави се искане за присъждане на сторените по
делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от К. К. К..
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Чрез нарочна писмена молба поддържа съображенията, изложени във въззивната
жалба. Претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата К. К. не се явява, представлява се от адв. Н. Ц.. Същия изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и
законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Обръща внимание на това, че
децата на жалбоподателя от първия брак са пълнолетни и единствената издръжка,
която трябва да плаща жалбоподателя е за детето на въззиваемата К. К.. В тази насока
счита, че размера на издръжката е правилно определен от първата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
2
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на
постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените
доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Настоящият състав на Пернишки окръжен съд като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно
убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане от Районен съд – Перник са били обективно
кумулативно съединени исковес правно основание чл. 127 ал. 2 от СК, чл. 143 СК и чл.
149 от СК, предявени от К. К. К., в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Г. Г. В. против Г. И. В..
Пред настоящата инстанция съдебното решение се обжалва само в частта,
досежно исковете по чл. 143 и чл. 149 СК, което определя и пределите на въззивната
проверка.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника Г. В. е живеела на семейни
начала, без сключен граждански брак, в периода от ***. до ***. От тази връзка с
ответника имат дете – Г. Г. В., роден на *** Твърди, че в началото на връзката страните
водели нормален семеен живот, в пълно разбирателство и без конфликти. Ищцата
твърди още, че впоследствие разбрала, че В. поддържа интимна връзка с друга жена.
При поискано от нейна страна обяснение, В. упражнил спрямо нея физическо насилие,
което и станало причина за тяхната раздяла. Детето Г. Г. В. останало да живее при
ищцата, като ответникът плащал епизодично издръжка, след обаждане от нейна страна.
Сочи, че детето посещава уроци по ***, като месечната такса е 300 лева и частна
занималня, за която плаща още 600 лева. Тъй като с напредването на възрастта на
детето, разходите за последното ставали все по – големи, ищцата не можела да се
справя сама, поради което желае бащата на детето да поеме своя дял от финансовата
му издръжка. Желае и да бъдат уредени взаимоотношенията им във връзка с
упражняване на родителските права над детето.
С исковата молба, ищцата претендира месечна издръжка в размер на 500 лева,
както и изплащане на издръжка на малолетното дете за една година назад, по 500 лева
на месец, или общо 6 000 лева, считано от 04.05.2022г. назад до 04.05.2021г., тъй като
не е участвал редовно в издръжката на детето.
Ответникът Г. И. В. се е възползвал от правото си на писмен отговор,
депозирайки такъв в срока по чл. 131 от ГПК. Същия, чрез пълномощника си адв. А. А.
– САК, е оспорил твърденията на ищцата за осъществено физическо насилие от негова
страна, както и това, че не е полагал грижа за детето си. Твърди, че полага всички
необходими по силите му грижи за задоволяване потребностите на детето, като прави
всичко възможно то да се чувства добре и да се развива успешно. Същевременно,
ответникът не възразява родителските права над детето да бъдат предоставени за
3
упражняване на майката, със свързаните с това последици. Досежно размера на
претендираната месечна издръжка, ответникът прави искане за осъждането му до
установения минимален размер на дължимата издръжка, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК,
а именно: в размер на 177,50 лева.
Страните не спорят, че по време на съвместното им съжителство им се е родило
детето Г. Г. В., с ЕГН: **********, което се установява и от приложеното по делото
копие на Удостоверение за раждане с № ***.
От приетите по делото писмени доказателства, а именно: Справка от Община
***, Д „МДТ“, издадена на името на ответника, и писмо с изх. № *** на ТД на НАП –
***, офис ***, се установява, че Г. И. В. няма собствено недвижимо имущество, а
притежава 0,07 ид. части от недвижим имот – земя с обща площ от 1000,00 кв. м. и 0,33
ид. части от земя с обща площ 1200,00 кв. м. и жилище с обща площ 99,00 кв. м.,
находящи се в ***, както и че е безработен от 18.10.2004г.
От приетия по делото социален доклад се установява, че ответника е правил
подаръци на детето, като му е закупил велосипед за рождения му ден. Закупил е и
диоптричните очила на детето. Сочи се, че по данни на майката детето посещава
частна занималня „***“, за което заплаща месечна такса от 600 лева, както и ходи на
допълнителни уроци по ***, за което са необходими 300 лева на месец. Бащата, от своя
страна, е споделил пред социалния работник, че е осигурявал финансови средства за
издръжката на детето си в размер на минимум 1000 лева на месец. Посочил е, че след
счупването на ръката на детето е поел всички разходи по лечението му. Заявил е още,
че постоянно прави подаръци на детето, като наскоро му е закупил велосипед за 700
лева. От изложеното в социалния доклад се установява още, че ищцата работи на
трудов договор като ***, а ответникът е безработен.
По делото е прието Уверение, в което се сочи, че детето Г. Г. В. посещава
занималня „***“, като в документа не се съдържа дата на издаването му, нито пък дата
или период от време, за който се отнася. Липсват мокър печат и данни за издателя му,
като се съдържа само подпис, с находяща се запетайка пред него.
От служебно извършената справка в НБДН се установява, че ответникът има
общо четири деца, от които към настоящия момент две са пълнолетни, а две – сред
които и детето Г. Г. В. – малолетни.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Р.Б.А. и В. И. А..
В разпита си, свидетелката Р.Б.А. – бивша съпруга на ответника, заявява, че
ответникът има две деца от брака му със свидетелката, за които винаги, когато може, се
грижи. Свидетелката е заявила още, че ответникът помага и на детето на ищцата, като
периодично му купува разни подаръци, каквито ищцата пожелае. Ответникът
заплащал и леченията на детето. През последната година ответникът купувал подаръци
на малолетното дете Г. В., като последно му е закупил мобилен телефон, а преди това –
колело и лаптоп.
Свидетелката В. И. А. – баба на две от децата на ответника, е заявила, че макар
и безработен, ответникът е помагал, когато може. Свидетелката е заявила, че
ответникът е баща на нейните две внучета, на детето на ищцата и на още едно дете,
което е още бебе. Свидетелства за случай, при който ищцата се обадила на ответника
4
по телефона и му поискала 400 лева, защото детето го боляло ухо, при което
ответникът взел от свидетелката парите и ги предал на ищцата.
Изслушан в съдебно заседание, ответникът Г. В. е заявил, че постоянно помага
за отглеждането на детето. Заплатил е 800 лева за операция от апендицит на детето, а
за рожденни дни и за именни дни е давал колкото пари е имал.
Изслушана, ищцата е заявила, че ответникът по никакъв начин не се грижи за
сина им. Останалата част от обясненията на ищцата са релевантни към исковете, по
отношение на които първоинстанционното решение е влязло в сила, поради което е
безпредметно обсъждането им.
При така установеното от фактическа страна, относно правилността на
решението в обжалваната част относно размера на присъдената издръжка,
както и относно присъдената издръжка за минало време, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.143 ал.2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие
дете" по отношение на претендиращия издръжката.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл. 142,
ал.1отСК, в зависимост от две величини - според нуждите на лицето, което има право
на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка, като същевременно
чл.142,ал.2СКопределя само минималният размер на издръжката на едно дете, равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата, която за 2023г. е 780лева
или минималната издръжка е в размер на 195,00 лева.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги
конкретни. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане,
здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и
задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, ежедневните
нужди на детето от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания.
Размерът на издръжката не може да бъде определен само въз основа на нуждите
на детето. Те трябва да се съпоставят и с възможностите на лицето, което дължи
издръжка и при съотношението на двете величини да се определи нейния размер. И
двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, с оглед на което следва
да се отчитат материалните възможности както на бащата, така и на майката.
Задължението за издръжка се разпределя между родителите според възможностите им.
Принципът за определяне на издръжката според възможностите и материалното
състояние на лицето, което дължи издръжка, е основен принцип в СК.
Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г. „възможностите“ на лицето, което
дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние,
възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се
отчетат и „непосредствените грижи” /грижите и издръжката, доставяни в натура/ от
родителя, който упражнява родителските права. Според ППВС № 5 не се освобождават
от задължение за издръжка лицата, които макар и трудоспособни неоправдано не
5
работят. В този случай възможностите им да заплащат издръжка се определят от
тяхната професионална квалификация и другите обстоятелства, които са от значение за
случая. По повод възможностите за даване на издръжка е необходимо да се преценява
още и задълженията на родителите, свързани с издръжка на други правоимащи лица
измежду визираните в чл.141от СК.
При прилагането на разумния и обективно възможен баланс между нуждите на
детето и възможностите на задължения родител към настоящия казус, по отношение на
нуждите на правоимащото лице, съдът намира, че по делото не се доказват негови
потребности, по - високи от обичайните за възрастта му.
В случая нуждите на детето следва да бъдат определени преди всичко от
възрастта му, тъй като други факти, които да имат решаващо отношение към
преценката за нужната месечна издръжка, не са установени. Касае се за дете, което е
на*** години към момента на приключване на въззивното съдебно дирене. Няма спор,
че детето живее при своята майка, на която са предоставени родителските права с
първоинстанционното решение, което в тази му част не е обжалвано.
В твърденията си ищцата акцентира върху обстоятелството, че малолетното
дете посещава частни уроци и частна занималня, за което същата заплаща общо 900
лева на месец. По делото, обаче, не са представени каквито и да било доказателства,
удостоверяващи тези обстоятелства. Единствено приетото по делото в тази насока
писмено доказателство - Уверение, в което е отразено, че детето Г. Г. В. посещава
занималня „***“, не е достатъчно да удостолени твърдяното обстоятелство, доколкото,
както се посочи и по-горе, в документа не се съдържа дата на издаването му, нито пък
дата или период от време, за който се отнася. Липсват мокър печат и данни за издателя
му, като се съдържа само подпис, с находяща се запетайка пред него. Не се съдържа и
информация, от която да е виден размера на месечната такса, дължима се за
посещението на детето в сочената занималня. Недоказани останаха и твърденията на
ищцата, че детето посещава частни уроци по ***, за което са необходими по 300 лева
на месец. Изслушана, ищцата е споделила и за здравословен проблем на детето,
свързан със слуха му, но доказателства в тази насока не са ангажирани.
Не е спорно, че детето посещава детско заведение, но липсват данни за
необходимост от разходи, отнасящи се до някакви по-особени потребности, различни
от обичайните такива за прехрана, облекло и задоволяване на други текущи нужди.
Липсват данни и за ежемесечни разходи, свързани с евентуално заболяване на детето,
както твърди ищцата в обясненията си.
Същевременно, по делото се установява, че ответникът е трайно безработен,
като към настоящия момент има две малолетни деца, в т. ч. и детето Г. Г. В.. Липсата
на трудова ангажираност, обаче, не освобождава ответника от задължението му за
издръжка. Според утвърдената съдебна практика лицето, което дължи издръжка може
да бъде освободено от
това задължение само при „пълна, обективна и абсолютна невъзможност” да дава
издръжка. Такава невъзможност ще е налице, когато: родителят не работи по
независещи от него причини, въпреки полаганите усилия да си намери работа, няма
имущество и други доходи, от които да поеме издръжката на детето, професионалната
квалификация и образованието на
6
родителя не му позволяват да формира доходи по трудово или гражданско
правоотношение. В случая се касае за човек на ***години, в трудоспособна възраст, за
когото няма данни да страда от заболявания, създаващи пречки за полагане на труд.
Това дава основание да се приеме, че
той би имал възможност да реализира доходи в размер поне на минималната работна
заплата за страната.
Изложеното мотивира съда да приеме, че съобразно възможностите си
ответникът може да заплаща издръжка в размер на 250,00 лева месечно, като съдът
приема, че заплащането на издръжка в такъв размер е напълно във възможностите на
ответника. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя
изводите на първоинстанционния съд, че щом ответникът е посочил пред социалния
работник, че ежемесечно е помагал със суми от минимум 1000 лева, то ще може да
заплаща месечна издръжка занапред в размер на 400 лева. И това е така, тъй като на
първо място това твърдение се оспорва от ищцата, а на второ място - не са събрани
каквито и да било доказателства, в подкрепа на това твърдение.
За неоснователна съдът намира въззивната жалба в частта й, насочена срещу
първоинстанционното решение в частта, относно присъдената издръжка за минало
време. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да
установяват, че в едногодишния период преди предявяване на иска, ответникът е
заплащал месечна издръжка за малолетното си дете в определен размер. Твърденията
на ответника, че е правил подаръци на детето, не го освобождава от задължението му
за заплащане на издръжка, доколкото, както и сам ответникът е заявил, му е правил
подаръци. Досежно твърденията за извършени плащания за лечение на детето, съдът
констатира, че доказателства в тази връзка липсват. Поради това съдът намира, че
правилно първоинстанционният съд е уважил иска за издръжка за минало време до
размера от 250,00 лева месечно.
Поради частично несъвпадане на крайните мотиви на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която ответникът
Г. И. В. е осъден да заплаща месечна издръжка в размера над 250,00 лева, както и в
частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – Перник държавна
такса в размер на 4% върху сборът на платежите за три години върху размера на
присъдената издържка над 250,00 лева. В останалата му част – досежно присъдената
издръжка за минало време, както и дължимата се държавна такса, досежно иска по чл.
149 лева (в размер на 120,00 лева), решението следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба,
на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя се дължат направените
в хода на въззивното производство разноски, които съобразно с уважената част на
въззивната жалба възлизат на 30,14 лева.
Право на разноски има и въззиваемата страна, но същата не е претендирала
такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Решение № 90/04.02.2023 г., постановено по гр. дело № 2502/2022г.
по описа на на Районен съд - Перник, в частта, в която Г. И. В., ЕГН ********** е
осъден да заплаща на детето си Г. Г. В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител К. К. К., с ЕГН ********** издръжка в размер за разликата над
250 /двеста и петдесет/ лева до 400 /четиристотин/ лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.05.2022г., с падеж на вноските пето число на месеца,
за който се дължат до настъпване на законни основания за тяхното изменение или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
падежа, до изплащането й, както и в частта, с която Г. И. В., ЕГН ********** е
осъден да заплати по сметка на Районен съд – Перник сумата за разликата над 480,00
/четиристотин и осемдесет/ лева до 696,00 лева - държавна такса върху присъдената
издръжка, платима по сметка на Районен съд – Перник.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90/04.02.2023 г., постановено по гр. дело №
2502/2022г. по описа на Районен съд – Перник в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. В. с
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 30,14 лева, представляваща направени пред
въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8