№ 197
гр. Шумен, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20243600500373 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №120/18.04.2024г. по гр.д.№594/2023г. по описа на НПРС , съдът е
отхвърлил иска по чл. 341 ГПК , предявен от Р. Д., роден на ....... г., турски гражданин с
право на пребиваване в РБ с ЕГН ********** срещу С. Й. У. с ЕГН **********, с пост. адрес
в с. ......, обл. Шумен, .......” № 5, за съдебна делба на следния недвижим имот: УПИ XV -215
от кв. 12, с площ от 691 кв.м. (шестстотин деветдесет и един кв.м.), в който са изградени
паянтов навес с дървена носеща конструкция със застроена площ от 31 кв.м. (тридесет и
един кв.м.), полумасивен гараж с площ от 17 кв.м. (седемнадесет кв.м.), масивно жилище на
един етаж със застроена площ от 105 кв.м. (сто и пет кв.м.) и пристройка към входа на
жилището със застроена площ от 4 кв.м. (четири кв.м.), при граници и съседи: от две страни
улици, УПИ XVI -216 и XIV – озеленяване, осъдил е на основание чл. 355 ГПК вр. мл. 78,
ал.6 ГПК Р. Д., роден на ....... г., турски гражданин с право на пребиваване в РБ с ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
Нови пазар, BG25 UNCR 7527 3143 4656 01, за държавна такса сумата от 50 лв.
Решението е обжалвано от ищеца Р. Д., действащ ,чрез пълномощника си адв.Г. З. от
ВАК като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли съдът да отмени решението и вместо това да допусне делбата на
процесния недвижим имот между него и ответницата при квоти 20/27 ид.части за ищеца Р.
Д. и 7/27 ид.части за ответницата С. Й. У.
1
Въззиваемата С. Й. У. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Г. С. от ШАК в срока
по чл.263 ал.1 ГПК е депозирала отговор с който оспорва възивната жалба като основателна
и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на недвижим
имот, находящ се в гр. ......, представляващ УПИ XV -215 от кв. 12, с площ от 691 кв.м.
(шестстотин деветдесет и един кв.м.), в който са изградени паянтов навес с дървена носеща
конструкция със застроена площ от 31 кв.м. (тридесет и един кв.м.), полумасивен гараж с
площ от 17 кв.м. (седемнадесет кв.м.), масивно жилище на един етаж със застроена площ от
105 кв.м. (сто и пет кв.м.) и пристройка към входа на жилището със застроена площ от 4
кв.м. (четири кв.м.), при граници и съседи: от две страни улици, УПИ XVI -216 и XIV –
озеленяване. Ищецът сочи, че притежава 20/27 ид.ч. от имота, а ответницата 7/27 ид.ч. от
него, което е постановено с ВЗС решение по гр.д. № 936/2002 г. на НПРС. Ищецът сочи, че с
ответницата не могат да постигнат съгласие и да извършат доброволна делба на имота,
поради което моли съда да допусне съдебна делба на процесния недвижим имот, при квоти
20/27 ид.ч. за него и 7/27 ид.ч.за ответницата.
От името на ответницата е постъпил писмен отговор, но същия е бил след
едномесечния срок .
Ответницата оспорва предявения иск за съдебна делба, като сочи, че ищецът не е
станал собственик, тъй като и неговия праводател не е могъл да бъде такъв, поради това, че
той е бил единствено турски гражданин, изгубил българското си гражданство. Решението на
което ищецът се позовавал не създавало за него никакви права на собственост върху
процесният недвижим имот.
Видно от Решение № 330/19.12.2022 г. по гр.д. № 936/2022 г. на РС Нови пазар, ВЗС
на 15.02.2023 г. с него е признато спрямо настоящия ищец, Р. Д., по предявен положителен
установителен иск по чл. 124 от ГПК от настоящата ответница С. Й. У., че същата е
собственик на 7/27 ид.ч., равностойни на 28/108 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ XV -
215 от кв. 12, с площ от 691 кв.м., в който са изградени паянтов навес с дървена носеща
конструкция със застроена площ от 31 кв.м., полумасивен гараж с площ от 17 кв.м., масивно
жилище на един етаж със застроена площ от 105 кв.м. и пристройка към входа на жилището
със застроена площ от 4 кв.м., при граници и съседи: от две страни улици, УПИ XVI -216 и
XIV –озеленяване. С посоченото решение е отменен частично на основание чл. 537 ГПК, НА
......, том 18, дело № 2688 от 08.11.2012 г., до размера на притежаваната от С. Й. У. част от
7/27 ид.ч., равностойни на 28/108 ид.ч. Това решение няма сила на пресъдено нещо по
отношение на съсобственици, които не са участвали в производството по този иск, но за
2
които съдът в мотивите си е констатирал, че са съсобственици с ищцата С. У. на процесния
имот. Това са нейният брат Ф.Й.Й. и Н.А.Ю., втора съпруга на баща й. В полза на майката
на ответницата Н.К.М. (Н.К.Ю.), поч.на 05.02.2009 г. е било признато с НА ....., д. №
368/02.08.2000 г. на Нотариус с рег. ...... на НК, правото на собственост върху процесния
недвижим имот. С извършената по – късно покупко – продажба с НА ..., том Х, дело №
1393/04.07.2012 г.на нотариус с рег. ...... на НК, бащата на ответницата Ю.Ю.Ю., действащ
като неин и на брат й Ф.Й. (Ф.Й.Й.) пълномощник продава на себе си и на Н.А.Ю. (втора по
ред съпруга) 2/3 ид.ч. от процесния имот.
Видно от НА ......, том 18, дело № 2688 от 08.11.2012 г. Д. М., роден на ...... г.,
притежаващ право на пребиваване в РБ, гражданин на РТ е бил признат за собственик по
давностно владение на целия процесен имот.С нотариален акт ...... том ХІV рег.08568 дело
№2312 от 2013г. на Нотариус с рег. ...... на НК той и Х. Д. продават на Х.Х.А. процесния
недвижим имот. С нотариален акт ...... том І рег...... дело №120 от 2019г. на Нотариус с рег.
...... на НК Х.Х.А. и Ю.М.А. продават на ищеца само построените в процесния поземлен
имот жилищна сграда и гараж.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявения иск от ищеца за допускане на съдебна делба на процесния недвижим
имот е в негова тежест да докаже ,че е собственик на сочените от него 20/27 идеални части
от имота за които той твърди ,че е собственик на основание решение № 330/19.12.2022 г.
по гр.д. № 936/2022 г. на РС Нови пазар, ВЗС на 15.02.2023 г. С това съдебно решение съдът
е признал спрямо настоящия ищец, Р. Д., по предявен положителен установителен иск по
чл. 124 от ГПК от настоящата ответница С. Й. У., че същата е собственик на 7/27 ид.ч.,
равностойни на 28/108 ид.ч. от процесния недвижим имот и това решение не създава
никакви право на собственост в полза на ищеца за оставащите идеални части от имота.
Напротив в мотивите на това рещение НПРС е приел ,че правата на собственост върху
имота са съответно 10/36 ид.ч. на настоящата ответница С. У., 10/36 ид.ч. на нейният брат
Ф.Й.Й. и 16/36 ид.ч. на втората съпруга Н.А.Ю.. С това решение не са установени права на
собственост в полза на настоящия ищец по делото, тогава ответник Р. Д.. Видно от НА ......,
том 18, дело № 2688 от 08.11.2012 г. Д. М., роден на ...... г., притежаващ право на
пребиваване в РБ, гражданин на РТ е бил признат за собственик по давностно владение на
целия процесен имот, който той е продал на трето лице ,което от своя страна е продало само
сградите – жилищна сграда и гараж на ищеца по делото, но не и поземления имот-дворното
место.
Следователно в случая е в тежест на ищеца да докаже ,че праводателят му Д. М.,
роден на ...... г., притежаващ право на пребиваване в РБ, гражданин на РТ действително е
станал собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение. Това
следва от постановките на ТР №11 от 21.03.2013г. на ВКС по ТД №11/2012г. на ОСГК,
където е прието ,че доказателствената тежест при оспорване се извършва по общото правило
на чл.154 ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право т.е. фактическия състав
3
на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Според чл. 22 от Конституцията / изм. ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от датата на
влизане в сила на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз /,
чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост
върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към
Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и
влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон. Условията за
придобиване право на собственост върху земя от чужденци и чуждестранни юридически
лица при въведеното ограничение са посочени в чл. 29, ал. 1 и 2 ЗС, съответните текстове на
ЗСПЗЗ и ЗГ. Това ограничение се прилага безусловно по отношение на парводателя на
ищеца, който е чужденец- турски гражданин. Следователно поради ограничителната норма
на чл. 29, ал.1 от ЗС, съответстващ на чл. 22 от Конституцията на Република България, която
изключва правото да се придобие собственост върху земя от чужденец на всички
придобивни основания, освен при наследяване по закон не е налице валидно признато право
на собственост в полза на праводателя на ищеца с нотариален акт за придобиване на
процесния поземлен имот на основание давностно владение.
Не е налице пречка за придобиване по давностно владение от чужденец по
отношение на построените в дворното место сгради ,но това придобиване от праводателя на
ищеца ,както се посочи по-горе следваше да се докаже от ищеца.
На осн.чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10г.
Признаците на владението са два ,като всяко владение е упражняване на фактическа
власт върху веща ,което е обективният признак на владението и ,че владелецът държи веща
като своя ,което е субективният елемент на владението
В тежест на ищеца бе да докажат, че Д. М. е установил фактическа власт върху
процесния имот изключително за себе си и е владял непрекъснато, явно и несъмнено в
продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС. От една страна следва да се отбележи, че
владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е
непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е
установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се
упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване
на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да
стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и
действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат
постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху
една вещ не може да се определи като владение.
В случая не се доказа от ищеца установяването на давностно владение от праводателя
му Д. М. нито върху поземления имот ,нито върху върху сградите построени в процесното
4
дворно место и следователно той не е станал техен собственик на това основание и не е
могъл валидно да ги продаде на третото лице ,нито то е могло валидно да продаде на ищеца
собствеността върху сградите построени в дворното место.
Предвид гореизложеното ищеца не доказа , че е собственик на 20/27 ид.части от
процесния недвижим имот на основание влязло в сила съдебно решение , нито на
основание покупко-продажба / предмет на която са само сградите в поземления имот/ и
искът му за делба на този имот предявен срещу ответницата е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Ето защо решението на НПРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди
, като депозираната срещу него жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По разноските: Съобразно изхода от спора на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените по делото разноски , които тя претендира такива в размер на 1500лв.
за адвокатски хонорар. Другата страна е направила възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на осн.чл.78 ал.5 от ГПК. С оглед задължителния характер на даденото
от СЕС тълкуване в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., определените с
Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са
задължителни за съда.
При разглеждане на релевираното възражение съдът следва да съобрази видът на
спора, интересът, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата
и правна сложност на делото. В случая предмет на делото е един иск за делба на един
недвижим имот без да е налице усложнена фактическа обстановка по делото , като
претенцията не се отличават с висока фактическа и правна сложност, в сравнение с други
дела от същия вид. Не е налице затруднение относно легитимацията на страните, както и по
отношение конкретната фактическа обстановка, т.е. относно допустимостта и
основателността на претенцията . С оглед преценка работата на процесуалния представител
следва да се посочи, че пред ШОС е депозиран отговор от ответницата срещу въззивната
жалба и е проведено само едно заседание на което се е явил адвоката на ответницата.
Предвид гореизложеното възражението се явява основателно и хонорара на адвоката
на ответницата следва да се намали, поради прекомерност на сумата от 500лв. , която да се
присъди в полза на ответницата .
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №120/18.04.2024г. по гр.д.№594/2023г. по описа на
НПРС.
ОСЪЖДА Р. Д., роден на ....... г., турски гражданин с право на пребиваване в РБ с
ЕГН ********** да заплати на С. Й. У. с ЕГН **********, с пост. адрес в с. ......, обл.
Шумен, .......” № 5 разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 500лв. за
5
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6