№ 834
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000503623 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 265939/30.09.2021 г. по гр.д. № 10326/2019 г. на СГС, I-26 състав,
поправено с решение № 266839/06.12.2021 г. по същото дело, е осъден С. Р. М. да
заплати на С. Р. П., правоприемник на първоначалния ищец Р. С. П., починал в хода на
процеса на *** г., сумата 10 000 лева, дължима за периода 05.08.2014 г. – 05.08.2019 г.,
на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК, ведно със законната лихва от 05.08.2019 г. до
окончателното изплащане и 976.60 лева разноски по делото, като исковете за главница
и лихва са отхвърлени за разликата над уважения размер и за периода 01.07.2010 г. –
04.08.2019 г.
С решение № 266839/06.12.2021 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка, а именно: в осъдителния
диспозитив на основното решение, на ред 5, след „сумата от 10 000 лева“ се добавя
„дължима за периода 01.07.2010 г. – 04.08.2014 г.“, след което изречението продължава
така, както е изписано; в отхвърлителния диспозитив на решението, на ред 7, след „над
уважения размер“ се добавя „и за периода 01.07.2010 г. – 04.08.2014 г.“, след което
изречението завършва с „като недоказани“.
Ответникът С. Р. М. е депозирал въззивна жалба против основното решение в
неговата осъдителна част с твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила и принципи. Съдът не обсъдил
всички събрани писмени доказателства, поради което и не установил, че
жалбоподателят е бил адвокат на Г. К. по множество дела, по които той е бил ответник
и няма правна логика той да не е знаел за тях. Въпреки установеното, че Г. К. е
потвърдил по досъдебно производство, че е упълномощил адв. М., СГС неправилно
приел, че С.М. е действал без пълномощно и е злоупотребил с права. Този извод
1
противоречал и на събраните доказателства. Делото било заведено и след смъртта на Г.
К., който приживе щял да потвърди подписа си върху процесните пълномощни. СГС
не съобразил и че, П. обжалвал действията на ЧСИ, като действията му били
потвърдени от СГС, а и по изпълнителното дело именно М. е бил адвокат на Г. К..
Жалбоподателят твърди още, че превратно и в противоречие с логиката съдът приел, че
пълномощните обвързват не само Г. К., но и другата страна. Тъй като пълномощното
имало значение само в отношенията между упълномощител и упълномощен, то само
упълномощителят имал правен интерес да оспорва пълномощното, не и трети лица.
Жалбоподателят на следващо място поддържа, че дори да е налице деликт, то за
отговорността му е изтекла 5-годишна погасителна давност. Съдът неправилно
изчислил периода, в който тече давностен срок. Не ставало ясно от мотивите на съда на
базата на какво приема, че искът е доказан по основание, като не е ясно и защо съдът
не възприема, че К. е знаел за делото и че той е подписал пълномощното от 31.08.2006
г., както и защо не кредитира показанията на свидетеля адвокат И.. Излагат се и доводи
за необоснованост на извода на съда, че С.М. е знаел, че Г. К. е освободен като член
кооператор и въпреки това завел дело от негово име срещу ответника. Жалбоподателят
навежда и оплакване, че размерът на обезщетението, който съдът определил бил
напълно произволен и завишен, без да са изложени ясни аргументи за него.
Ищецът С.П., правоприемник на първоначалния ищец Р. П., починал в хода на
процеса, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага становище за
нейната неоснователност, като оспорва и всички твърдения на жалбоподателя.
Ищецът е депозирал въззивна жалба и против решението на СГС №
266839/06.12.2021 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК с твърдения, че същото е
недопустимо и неправилно, постановено свръхпетитум и в противоречие на
материалния и процесуалния закон.
Ищецът не е депозирал отговор на тази втора въззивна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Р. С. П. твърди, че ответникът С. Р. М. действащ адвокат, в нарушение
на закона и без да има представителна власт от лицето Г. К. и в нарушеше на чл.3 от
ГПК лично е изготвил неистинско пълномощно от името на К. и е завел на 1.09.2006 г.
срещу ищеца граждански иск по чл.38а от ЗЖСК пред СРС. Към исковата молба е
приложил протокол от ОС на ЖСК от 2005 г., от който е видно, че Г. К..е член
кооператор на ЖСК, въпреки че е знаел, че на 8.07.2006г. К. е бил освободен като член
кооператор на ЖСК, тъй като лично е присъствал на заседанието на ОС на ЖСК. Без
правно основание и без представителна власт ответникът е водил дело срещу ищеца
пред всички инстанции на съда до м.май 2010 г., снабдил се е с изпълнителен лист
срещу ищеца за предаване на неговия имот и в резултат на образуваното изпълнително
дело срещу него, ищецът е загубил владението върху имота - апартамент № 114, чл.
259 в кв.“***“ в гр.***. Ищецът посочва, че е търпи огромни имуществени вреди от
2
загубата на имота си от 1.07.2010 г. и досега. Въпреки, че впоследствие ищецът се
снабдил с обратен изпълнителен лист за въвод в имота, по време на въвода се
установило, че имота е продаден на трето лице, което го владее и до сега. Ищецът
твърди, че ответникът умишлено и виновно, съзнателно и в нарушение на Закона за
адвокатурата е използвал своите права на действащ адвокат и е увредил
имуществените интереси на ищеца. Моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за пропуснати ползи от неполучен наем за отнетия с въвода апартамент
№114 за периода 1.07.2010 г. – 1.07.2019 г. в размер на 25 500 лв., като частичен иск от
общо 60 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода 1.07.2010 г. -
1.07.2019 г. в размер на 1250 лв. като частичен иск от 40 000 лв., както и законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
В хода на процеса ищецът е починал. Конституираният на негово място
правоприемник С. Р. П. поддържа исковете и моли съда да ги уважи.
Ответникът С. Р. М. оспорва предявените искове по основание и по размер.
Моли съда да ги отхвърли. Прави възражение за изтекла погасителна давност както по
отношение на главницата, така и на претендираната лихва за забава. По същество
посочва, че ищецът не е собственик или ползвател на ап.114, поради което не е
легитимиран да води предявените искове. Твърди, че по посочените в исковата молба
дела е бил пълномощник на Г. К., който е потвърдил по образувано досъдебно
производство, че подписите под пълномощните са негови. Посочва, че на основание
чл.25 ал.3 от ЗАдв е извършвал неотложни действия, но Г. К. винаги ги е
потвърждавал. Посочва, че трето лице не може да прави възражение по договор, по
който не е страна. Оспорва твърдението той да е ползвал имота. Посочва, че ап.114 е
бил разпределен на кооператора М. В. и ЖСК я е снабдила с нотариален акт за
собственост. Оспорва твърдението на ищеца, че е реализирал доходи от имота, както и
че е пропуснал ползи от сочения вид.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, изслушани са
свидетели и заключения на ССЕ и СГЕ.
Видно от Протокол от ОС на ЖСК „Български художник“ от 08.07.2006 г., на
него е освободен като член-кооператор Г. Г. К.. На това събрание е присъствал С.Р. в
качеството му на преброител.
С пълномощно от 31.08.2006 г. Г. Г. К. е упълномощил адв. С. Р. М. да го
представлява по дело без да е посочен номера му и съда, пред който същото е висящо.
Не е спорно, а и се установява от приложеното гр.д. № 18343/2006 г. на СРС, 35 състав,
че същото е послужило за образуването на това дело по иска на Г. Г. К., представляван
от адв. С.М. против Р. С. П. за изваждане на ответника от ап. 114, находящ се в гр. ***,
ж.к. „***“, бл. *** вх. К“, ет. 1 – иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК.
С решение от 07.01.2008 г. по гр.д. № 18343/2006 г. на СРС, 35 състав искът на
Г. К. против Р. П. е отхвърлен. Това решение е потвърдено от СГС по в.гр.д. №
587/2008 г. С решение № 184/10/01.03.2010 г. на ВКС, I г.о., двете решения са
отменени и искът на Г. К. е уважен.
Въз основа на тези решения е издаден изпълнителен лист, образявано е
изпълнително дело от адв. С. М. като пълномощник на Г. К. с № 20107830400367 на
ЧСИ И. Ч.. На 01.07.2010 г. е извършен въвод във владение на Г. К., при който в имота
е намерено третото лице „Рав Миладинови“ ООД, а не длъжника Р. П..
Изслушано е заключение на СГЕ, изготвено от вещото лице С. Б., относно
автентичността на подписа на клиент в двете пълномощни от името на Г. К. в полза на
адв. М. и договорите за правна помощ към тях. Заключението на вещото лице е
категорично, че подписите както в договорите за правна помощ, така и в двете
3
пълномощни не са положени от Г. К..
С решение № 08.05.2018 г. на ВКС, II г.о. по гр.д. № 4303/2017 г., постановено
по реда на чл. 303 и сл. ГПК е отменено решение № 184/10/01.03.2010 г. на ВКС, I г.о.
и СГС по в.гр.д. № 587/2008 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на СГС. Основание за отмяната е новоузнат от Р. П. протокол от ОС на ЖСК
„Български художник“ от 08.07.2006 г., с което Г. К. е освободен като член-
кооператор.
При връщането на делото в СГС е образувано гр.д. № 6222/2018 г. На 29.05.2018
г. по него е постъпила молба от Г. К. чрез адв. М. за отказ от иска. На това основание, с
определение от 31.05.2018 г. първоинстанционното решение е обезсилена, а
производството по делото е прекратено. Определението е влязло в сила на 28.06.2018 г.
Издаден е обратен изпълнителен лист в полза на Р. П. срещу Г. К..
По изпълнителното дело на ЧСИ И. Ч. на 25.06.2010 г. е постъпила молба от
„Росбулимпекс“ ООД, чрез управителя Р. П., с която възразява срещу извършения
въвод и сочи, че владее имота от 1992 г. на основание Договор за изграждане и
продажба на подземен гараж и жилищен блок 10 от 22.04.1992 г.
Въз основа на обратния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20197810400267 на ЧСИ Г. Д. и на 21.06.2019 г. е направен опит за обратен въвод във
владение на Р. П.. В имота обаче е намерено трето лице – А. И., която е
противопоставила права, изключващи правата на взискателя, поради което ЧСИ е дал
тридневен срок на третото лице да поиска спиране на изпълнението.
С нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Български
художник“ № 134, т. II, рег. № 8669/2011 г., дело № 275/2009 г. на нотариус В. М., М.
П. В. е призната за собственик на процесния ап. 114.
Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 36, т. II,, рег. № 4985, дело № 220/2013 г. на нотариус Д. Н., М. П. В. е продала ап.
114 на Л. Ц. Г..
По делото е представен Договор за наем от 01.07.2006 г., сключен между
„Росбулимпекс“ ООД, представлявано от управителя Р. П. и „Таймекс“ ООД, също
представлявано от управителя Р. П., като предмет на договора е ап. 114, намиращ се в
бл. *** вх. К, ет. 1, ж.к. ***, гр. ***. Договорът е сключен за срок от пет години.
Видно от договор за наем от 06.03.2009 г., сключен между „Таймекс“ ООД,
представлявано от управителя Р. П., като наемодател и „Миладинови“ ООД,
представлявано от управителя В. М. е сключен договор за наем със срок от три години
за същия ап. 114.
Представен е и вписан в Агенцията по вписвания договор за наем от 06.01.2010
г., с наемодател „Росбулимпекс“ ООД и наемател „Таймекс“ ООД относно ап. 114 за
срок от 24 месеца.
По делото е представено писмено сведение, дадено от Г. К. пред СДВР на
29.03.2017 г. В същото той е посочил, че в периода 2005 – 2007 г. бил член-кооператор
в ЖСК „Български художник“. Бил му разпределен ап. 114 в бл. *** в ж.к. ***. Наел си
като адвокат адв. С.М., който да го представлява по граждански и изпълнителни дела
относно посочения апартамент. Апартаментът му бил присъден и решението по делото
влязло в сила. След това по изпълнителното дело отново упълномощил адв. М. и
подписал ново пълномощно, като поставил параф. Сведението е дадено в присъствието
на адв. А. И..
По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Е. Б. С.,
която е определила пазарния наем за процесния ап. 114 за периода м. 07.2010 г. – м.
07.2019 г. в размер на 59 169 лева.
4
По делото са разпитани свидетелите А. В. И., Г. И. Г. и И. М. И..
Свидетелят А. И. е посочил, че е познавал Г. К., който бил негов клиент след
2014 г. и докато починал през 2019 г. Адвокат С.М. също бил адвокат на Г. К.. Двамата
с адв. М. представлявали и ЖСК „Български художник“. В периода 2016 г. – 2019 г. Г.
К. многократно бил викан да дава показания във връзка с пълномощни, които е давал
на адв. М.. Свидетелят ходел с него или присъствал в дома му, когато идвали там да му
снемат обяснения и да вземат образец от подписа му. Винаги Г. К. заявявал, че С.М. е
негов адвокат. На една от срещите полицаят показал на Г. К. пълномощно и го попитал
дали това е негов подпис, на което К. потвърдил. Полицаят го питал и защо в два
документа, които му показал има съществено различие и К. заявил, че има два подписа
– дълъг подпис и параф, като потвърдил, че всички показани му подписи са негови.
Свидетелят е заявил още, че знае, че Г. е упълномощавал адвокат С.М. за
производството по чл. 38а ЗЖСК, както и за изпълнителното дело, във връзка с
продаването на ап. 114. Знае, че Г. К. не е бил във владение на процесния апартамент,
защото е адвокат на неговите наследници по изпълнителното дело, с което Р. П. иска
обратен въвод.
Свидетелят Г. Г. е посочил, че познава Р. П. от 1992 – 1993 г. През последните
години се виждат рядко. Знае за ап. 114 в бл. ***. Знае за целия комплекс, който се
строил от 1994 г. Живеел наблизо, в бл. 256. Ищецът ползвал този апартамент. Докарал
шевни машини за шиене, настанили машините в апартамент на партера, като
свидетелят е ходил там и е видял машините. Апартаментът в началото бил обзаведен
като офис. Било около 2006 г., той (Р. П.) го стегнал, направил ремонт, намерил
наематели, започнали да шият дрехи. До 2010 г. Р. П. ползвал имота и вземал наем от
две фирми, след това му направили въвод, искали да му го вземат. Не знае на кого са
фирмите. Свидетелят ходил да поръча облекла за свои работници, но не могъл, защото
дрехите там бил и много скъпи. По-късно чул от него, че е изгонен от там и
апартаментът му е взет. Апартаментът и други апартаменти нагоре били завършени от
Р. П.. Близо 10 години стоял блока, имало проблеми с акт 16.
Свидетелят И. И. е посочил, че познава Р. П. от 30 години. Работил при него. За
бл. 114 в бл. *** в ж.к. *** знае, че блокът се строил от Р.. Този апартамент го ползвал
свидетелят и фирми на Р.. Р. направил всички ремонти. След въвода всичко вътре било
откраднато. Свидетелят живял в апартамента преди това, контролирал хората, които
шият работни облекла. Това били фирми на Р.. Свидетелят му помагал 10-15 години в
дейността му. Фирмите за шиене били негови. Там шили 2-3 години и свидетелят имал
достъп до апартамента. След 2010 г. не знае кой го ползва. Апартаментът бил голям и
Р. го ремонтирал с хубави материали за себе си.
Пред въззивната инстанция е приета Молба до СРС от Л. Ц. Г. по чл. 523, ал. 2
ГГПК, за спиране на изпълнително дело № 20197810400267 с взискател Р. П., чрез адв.
С.М..
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Предявеният иск е такъв по чл. 45 ЗЗД с твърдения, че ответникът С.М. е
злоупотребил в качеството си на адвокат със своето субективно право като
процесуален представителя да извършва правни действия от името на
представлявания, а именно използвал е неистински (неавтентични) договор и
пълномощно от Г. К. в негова полза, за да образува исково производство против Р. П.
като е знаел, че Г. К. вече не е член-кооператор и въпреки това е предявил иск с
твърдения че той е такъв и е поискал Р. П. да бъде изваден от процесния имот – ап.
114. В причинна връзка с това поведение и след като Р. П. бил изваден от имота по
образувано изпълнително дело на 01.07.2010 г., той бил увреден, тъй като пропуснал
5
да получава наемна цена за посочения апартамент. Искал е ответникът да му заплати
обезщетение за пропуснатата полза за периода 01.07.2010 г. – 01.07.2019 г.
За да бъде основателен иска по чл. 45 ЗЗД следва да са налице кумулативно
всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45,
ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция.
Между страните не е спорно, че между Г. К. и Р. П. са водени сочените от ищеца
дела, както и тяхното развитие. Установено е посредством СГЕ, че договорите за
правна помощ и пълномощните, които адв. С.М. е представил по гр.д. № 18343/2006 г.
на СРС и изп.д. № 20107830400367 на ЧСИ И. Ч. не са подписани от Г. К..
Принципно вярно е посоченото от жалбоподателя С.М. относно
упълномощаването. От упълномощаването, като юридически факт, се създава
правоотношение между упълномощителя и пълномощника, като обемът на
представителната власт се определя от волята на упълномощителя. При
упълномощаването представителството е извършване на правни сделки и действия за
друго лице и Представителят действа от името на упълномощителя и с непосредствено
действие за него. Ето защо интерес да оспорва упълномощаването има само
упълномощителят.
В случая обаче ищецът твърди всъщност, че ответникът е създал привидно
упълномощаване от Г. К. с цел да злоупотреби посредством привидното пълномощно,
като предяви иск срещу ответника по чл. 38а ЗЖСК при знание, че Г. К. не е вече член-
кооператор. Ето защо автентичността на пълномощните, дадени на адв. М. от името на
Г. К. може и следва да бъде изследвана като елемент от фактическия състав на
твърдения деликт.
В съдебната практика се приема, че упражняването на материално и
процесуално право поначало е правомерно. Това, обаче, не изключва възможността за
злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни
интереси на други (чл.57 ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с
интересите на обществото (чл.8 ал.2 ЗЗД). Подаването на жалба до съответния
компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност -
гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат
обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато
посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е.
противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму или за
да накърни друг обществен интерес. В този смисъл е налице и практика на ВКС
(решение №.758/11.02.11 по гр.д. №.1243/09, IV ГО, решение №.245/05.11.14 по г.д.
№.1734/14, ІІІ ГО и Решение № 53/04.04.2018 г. по гр.д. № 1913/2017 г. на ВКС, III г.о.)
Както бе посочено, по делото е установено, че пълномощните, които адв. М. е
използвал по гр.д. № 18343/2006 г. на СРС и изп.д. № 20107830400367 на ЧСИ И. Ч. са
неавтентични. Те обаче могат да бъдат потвърдени от упълномощителя и според
настоящият състав той е сторил това, както е видно от изричното му писменото
изявление (сведение) пред СДВР от 29.03.2017 г. Това писмено сведение, разгледано в
единство с показанията на адв. А. И., според когото в негово присъствие Г. К. е
заявявал, че знае за делото и именно той е упълномощил адв. М. да го води, както и
последващо образуваното изпълнително дело, по настоящото дело установяват, че Г.
6
К. е знаел за воденото срещу Р. П. дело и е одобрявал извършваното от адв. М..
Основателно е оплакването на С.М., че неясно защо първата инстанция не е
кредитирала показанията на адв. А. И.. Обстоятелството, че адв. И. е работел с адв. М.
и че двамата са представлявали един и същи клиент (Г. К.) не са такива, които да
обуславят вероятна пристрастност от страна на адв. И.. Доколкото неговите показания
са логични и безпротиворечиви и съответстват на други събрани по делото
доказателства (напр. на посоченото писмено сведение от Г. К.), то същите следва
изцяло да бъдат кредитирани.
Следователно, адв. М. е действал от името на Г. К. по гр.д. № 18343/2006 г. на
СРС и изп.д. № 20107830400367 на ЧСИ И. Ч. и със съзнанието, че е упълномощен от
него. Действително, представеното неавтентично пълномощно по делата не е било
годно да удостовери упълномощаването пред съда, доколкото чл. 21 ГПК (отм.)
изисква писмено пълномощно. Липсата на положен лично от страната подпис в
договора за правна помощ и пълномощното, представени по същото дело обаче не е
пречка за формиране на извод за наличие на мандатно правоотношение между Г. К. и
адв. М., доколкото писмената форма на тези правни сделки не е форма за
действителността им, а само за тяхното доказване - аргумент от съдържанието на чл.
33, изречение трето от ГПК. Следователно опорочената писмена форма ( липса на
лично положен от страната подпис) не води до извода за липса на представителна
власт по пълномощното по делото, при положение, че от останалите доказателства по
делото следва извод за наличие на такава (така и Решение № 54 от 16.04.2019 г. на ВКС
по т. д. № 2473/2017 г., II т. о.)
От горното следва, че по делото не се установява С.М. недобросъвестно да е
използвал неистински пълномощни и поведението му да е било противоправно.
Недобросъвестност не се установява и предвид факта, че към датата на
упълномощаването – 31.08.2006 г. и към датата на завеждане на гр.д. № 18343/2006 г.
на СРС – 01.09.2006 г. С.М. е знаел, че Г. К. вече не е член-кооператор, което следва от
обстоятелството, че той е бил преброител на Общото събрание на ЖСК от 08.07.2006
г., на което Г. К. е бил освободен като член – кооператор и като такъв е узнал
решението за изключване на Г. К.. Непосочването на това обстоятелство по №
18343/2006 г. на СРС обаче не може да се квалифицира като недобросъвестно.
Процесуалният представител е длъжен да действа в интерес на своя доверител, а
доколкото в случая твърдението, че Г. К. вече не е член-кооператор пред съда би
направило иска по чл. 38а ЗЖСК отнапред неоснователен, че дори и недопустим,
поради липса на правен интерес, след като интересът на Г. К. е изисквал това
обстоятелство да не се разкрива, то неразкриването му от адв. М. при изготвянето на
исковата молба е било в интерес не доверителя. При наличието на състезателно начало,
ответникът е могъл, посредством всички доказателствени средства, да опровергае
твърдението на ищеца, че е член-кооператор. Излагането на неверни факти в исковата
молба ще има значение, само ако това е сторено не за защита на твърдени от ищеца
права, а с цел да бъде увреден ответника. По делото освен това няма данни Г. К. или
адв. М. да са имали какъвто и да било интерес от увреждането на Р. П., както и това да
е била целта им. По специално, по делото не са събрани доказателства, че адв. М.,
упражнявайки процесуалните си права на пълномощник (дори ако е мним) е целял
само и единствено да увреди ответника. Той е действал изцяло в интерес на Г. К., като
е постигнал уважаване на иска във фазата на касационното обжалване. Доколкото
всички последици от водения процес са за Г. К., то не може да се възприеме
твърдението на ищеца, че С.М. е искал да се облагодетелства.
Дори обаче да прием наличие на противоправно поведение на адв. М., при което
същият е злоупотребил със свои процесуални права и ги е използвал, като е знаел, че Г.
7
К. не е член-кооператор с единствена цел да увреди Р. П., то причинната връзка между
това противоправно поведение и вредите на ответника се прекъсва както от дадената от
процесулания закон възможност на ответника да обори твърденията на ищеца с всички
доказателствени средства, така и с постановеното осъдително решение. Защото само
недобросъвестното процесуално поведение на адв. М. не е достатъчно, за да се
постигне вредоносния резултат. Значение всъщност има решението на съда,
вследствие именно на което ответникът е изваден от процесния имот.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се
установява Р. П. да е увреден по твърдения от него начин, а именно същият да е
пропуснал да получи пазарния наем за процесния ап. 114 в периода 01.07.2010 г. –
01.07.2019 г. За да бъде основателен иск за заплащане обезщетение за пропуснати
ползи, пропускането от страна на ищеца да увеличи патримониума си с някакво
имуществено благо следва да бъде доказано пълно, като освен това пропускането на
твърдените ползи следва да е сигурно, а не предполагаемо.
В случая по делото не се установява Р. П. лично да е бил държател или владелец
на процесния ап. 114 преди въвода на Г. К. в него. Напротив, при въвода в имота на
01.07.2010 г. е установено дружеството „Рав Миладинови“ ООД, а не длъжника Р. П..
Няма доказателства по делото това дружество да е държало ап. 114 за Р. П..
По делото са събрани и доказателства – договори за наем, от които се вижда, че
най-ранният наемодател на ап. 114 от 2006 г. е дружеството „Росбулимпекс“ ООД,
представлявано от управителя Р. П., което е отдало под наем в посочената година
апартамента на Таймекс“ ООД, също представлявано от управителя Р. П., а
впоследствие през 2009 г. „Таймекс“ ООД го е преотдало на трето дружество. От друга
страна разпитаните свидетели Г. и И. И. безпротиворечиво са сочели, че след 2006 г.
фирми на Р. П. са ползвали ап. 114 г., където са разположили шивашки машини и са
шиели специализирани дрехи. Няма данни Р. П. да е отдал под наем апартамента на
„Росбулимпекс“ ООД срещу наемна цена. Следователно, може да се направи извод, че
не Р. П. като физическо лице, а неговата фирма „Росбулимпекс“ ООД като първи
наемодател е получавала наем за ап. № 114. Или, не Р. П., а посочената фирма е
пропуснала да получава наем от апартамент № 114 поне през част от исковия период.
Няма данни кой точно е бил в държане или владение на апартамента след 2011
г., доколкото има доказателства, че през 2009 г. и 2013 г. неговите собственици са се
сменили (първо М. В., а след нея Л. Г.), а през 2019 г., когато е направен опит за
обратен въвод на Р. П., в имота е намерено третото лице А. И.. Правно значение има
обаче само обстоятелството, че няма данни към 01.07.2010 г. (когато е извършен въвод
на Г. К. въз основа осъдителното решение по гр.д. № 18343/2006 г. на СРС) Р. П. да е
бил държател или владелец на ап. 114 г. и той като физическо лице да е отдал
апартамента под наем или да е можел да го отдаде.
Липсата на елементите от фактическия състав на деликта – противоправно
поведение, вреда и причинна връзка между тях, правят предявеният иск неоснователен.
Поради достигане от въззивната инстанция до извод, противоположен от извода
на първата инстанция, обжалваното основно решение следва да бъде отменено, а
предявеният иск – отхвърлен, ведно с акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователна е въззивната жалба на С.М. против решението по чл. 247 ГПК.
Очевидна фактическа грешка е налице, когато изразената в мотивите на решението
воля на съда не е точно отразена в неговия диспозитив. Такъв е и процесният случай.
Макар в мотивите да е прието, че непогасена по давност е претенцията само за периода
05.08.2014 г. – 05-08.2019 г., СГС е пропуснал да отрази това обстоятелство в
диспозитива на решението. Ето защо, постановеното решение по чл. 247 ГПК в този
смисъл е правилно и законосъобразно.
8
По разноските: при този изход от спора право на разноски има жалбоподателят.
Той е сторил такива за 1030 лева, от които 200 лева държавна такса и 830 лева
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на насрещната страна по
чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като платеният ат С.М. адвокатски хонорар е минималният по
Наредбата за размерите на адвокатските възнаграждения. Сторените разноски следва
изцяло да бъдат присъдени на жалбоподателя.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските
и разноски за първата инстанция да се присъдят на С.М., които са в размер на 1600
лева.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266839/06.12.2021 г. по гр.д. № 10326/2019 г. на
СГС, I-26 състав, постановено по реда на чл. 247 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 265939/30.09.2021 г. по гр.д. № 10326/2019 г. на СГС, I-26
състав в обжалваната част, с която С. Р. М. е осъден да заплати на С. Р. П.,
правоприемник на първоначалния ищец Р. С. П., починал в хода на процеса на *** г.,
сумата 10 000 лева, дължима за периода 05.08.2014 г. – 05.08.2019 г., на основание чл.
45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК, ведно със законната лихва от 05.08.2019 г. до окончателното
изплащане и 976.60 лева разноски по делото и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Р. П., правоприемник на първоначалния ищец Р. С. П.,
починал в хода на процеса на *** г. против С. Р. М., за заплащане на сумата 10 000
лева, дължима за периода 05.08.2014 г. – 05.08.2019 г., на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл.
3 ГПК, ведно със законната лихва от 05.08.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. Р. П., ЕГН **********, правоприемник на първоначалния ищец Р.
С. П., починал в хода на процеса на *** г. да заплати на С. Р. М., ЕГН **********,
сумата 1600 лева – разноски пред СГС и сумата 1030 лева – разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9